ФК Барселона в последните 15 години е един от най-солидните клубове в Европа, като наличието на някои от най-великите футболисти за всички времена, а именно Лионел Меси и Роналдиньо, превърна Барселона в световно разпознаваем футболен клуб, със стотици милиони фенове по цялото земно кълбо. През последните няколко сезона обаче, "блаугранас" станаха отбор, с когото се правят мемета в социалните мрежи. Отпадания от Рома, след като са водили с 4:1 в първия мач, от Ливърпул, след като са победили 3:0 в първия мач и загубиха 0:4 във втория, или пък разгромът с 2:8 от Байерн Мюнхен останаха в меморабилията на синьо-червените от Каталуния за последните няколко години.
Тоталното дъно най-вероятно ще бъде достигнато този сезон. Флагманът на "кулерс" Лионел Меси който изгради своето, а и името на Барселона за този век, направи немислимото и си тръгна от клуба, който го превърна в световна суперзвезда на съвременният футбол. Неговото напускане беше финалният пирон в ковчега на някогашната легендарна Барселона, която смени Карлес Пуйол, Дани Алвеш, Шави, Иниеста, Суарез и Неймар с Ленгле, Дест, Де Йонг, Сержи Роберто, Брейтуейт и Люк де Йонг. От състава, който спечели всичко възможно, дори по няколко пъти, останаха само хубавите спомени.
Нулевото реми с лисабонския Бенфика вкара Барселона в ситуация, която преди се смяташе за невъзможна - каталунският клуб има реалния шанс да отпадне още в групите на Шампионската лига, което е уникален срам за "блаугранас". Победа срещу кошмара на всички фенове на Барселона, Байерн Мюнхен, или пък да се надяват, че Бенфика няма да победи Динамо Киев, който не се бори за нищо, е единственият начин Барселона да продължат напред. Две наглед невъзможни неща, което вкарва "блаугранас" с единия крак в Лига Европа. Представяте ли си срама и меметата, с които всеки един "кулер" ще трябва някакси да се справи?
Предисторията
Всъщност, по-старите фенове на Барселона може би още си спомнят времената, в които беше мираж за техния клуб дори да стъпи в Шампионската лига. Невероятно добрите тогава Депортиво Ла Коруня, Реал Сосиедад, Сарагоса, Валенсия просто не даваха шанс на Барселона да влязат в турнира на богатите. Та все пак, първата титла от най-силния европейски клубен турнир е от сезон 91/92, когато турнирът все още се нарича Купа на европейските шампиони. А преди това Барса е играла финал само още два пъти - през 1961г., когато Бенфика побеждава във финала с 3:2, и през 1986г., когато Стяуа Букурещ постига невъзможното и взе трофея след 0:0 в 120 минути и 2:0 при дузпите, като непробиваемият Хелмут Дукадам спасява 4 поредни дузпи на каталунците. Историята става още по-интересна, когато между тези два финала Барселона е играла още само веднъж в КЕШ - през сезон 1974/75, когато достига до полуфиналите.
Единственият по-добър период е през 90-те, когато синьо-червените се възползват от промените в Източна Европа и образуват невероятен отбор, в който по едно или друго време играят Христо Стоичков, Георге Хаджи, Роберт Просинечки, както и Георге "Джика" Попеску. Също така много големи футболисти се подвизават по това време в клуба - Ромарио, Ривалдо, Роналдо "Феномена", Роналд Куман, Луиш Фиго, Пеп Гуардиола и т.н. Тогава Барселона печели първата си европейска титла, както и Купата на носителите на купи през 1997г., като побеждава ПСЖ с 1:0 на финала. Да, някога ПСЖ не бяха толкова велик клуб (или по-скоро богат клуб) и трябваше да се задоволяват с участие в иначе все по-западащия тогава турнир за Купата на носителите на купи. През тези години мениджъри на Барса са фигури като Йохан Кройф, Боби Робсън, а краят на тази велика ера е ознаменуван от Луис ван Гаал, като всички от тях печелят големи трофеи в периодите, в които са били треньори.
Краят на тези златни години е ознаменуван от все по-незначителни играчи, все по-променливи състави, което прави много трудно усвояването на големи трофеи у дома и в Европа. Така настъпват началото на 2000-те - Фиго прави ужасяваща гавра с Барселона и всички "кулери", като отива във вечният враг, Реал Мадрид, като така прави (поне засега) най-скандалния трансфер за 21 век. Луис ван Гаал също бива сменен първо с Лоренц Сера Ферер, а после пък с Карлес Решак, които не постигат абсолютно нищо - никакви трофеи не са спечелени, като единствено загубен полуфинал от Реал Мадрид за Шампионската лига е нещото, с което можем да отчетем този период.
"Най-ужасният сезон в историята на Барселона"
Така стигаме до сезон 2002/03. Луис ван Гаал е отново начело на клуба. И едва ли някой е очаквал, че нещата ще станат толкова зле. Клубът достига дъното - отпадане още на 1/64 финалите в турнира за Купата на Краля от Новелда, като играч с името Мадригал (за когото дори няма страница в Уикипедия) отбелязва хеттрик. В Ла Лига нещата са още по-трагични - клубът през почти целият сезон е в долната половина на таблицата, като по едно време дори Барселона са на 15-тото място, което означава, че има реална опасност да изпаднат, тъй като са на една точка от невралгичната зона. Положението в клуба е трагично - финансови проблеми (а и трагичното представяне като цяло) костват президентския пост на Жоан Гаспар, а проблемите в съблекалнята костват и треньорското кресло на Луис ван Гаал, който по-късно ще заяви, че играчите целенасочено са го саботирали и са работили за неговото изгонване. "На пожар" е викнат Радомир Антич, колкото да бъде завършен сезона. Той обаче преобразява тима, като заедно с играчи като Франк де Бур, Гайска Мендиета и Патрик Клуйверт успява по чудо да добута каталунския клуб до шестото място в Ла Лига, като това означава, че все пак ще играяе европейски клубни турнири. Разбира се, не е Шампионската лига, но Купата на УЕФА пак е повод за празнуване след такъв повече от трагичен сезон.
Началото на нова ера
След края на сезона се случват големи промени. Още в първата половина на 2003г. Жоан Гаспар подава оставка, като за началото на сезон 2003/2004 идва Жоан Лапорта. Той не удължава договора на Антич, като на негово място поставя Франк Рийкард - легендарна част от "холандското трио" в Милан, носител на Шампионската лига с Аякс през 1995г., но все още млад за треньор, с кратки престои като мениджър на Холандия и Спарта Ротердам. Ключов фактор се оказва идването на Роналдиньо, както и на Едгар Давидс и Рафаел Маркес, а много от играчите от предишния сезон биват разкарани. Донякъде грешна стъпка е изпускането на Сеск Фабрегас да отиде в Арсенал, но цялостно летният трансферен прозорец е успешен. Лапорта прави едно много важно нещо - успява до голяма степен да се справи с финансовата криза в клуба, като успява да разплати и да изчисти голяма част от дълговете на Барселона.
В Ла Лига нещата вървят добре, като Барселона завършват втори, а Валенсия става шампион. "Прилепите" взимат и Купата на УЕФА през същия сезон. Барса първоначално започват сравнително колебливо, като през декември са на 12-то място, но отборът успява да се стабилизира във втората половина на сезона, записвайки 16 поредни мача без загуба в първенството. По-старите играчи в лицето на Луис Енрике, Патрик Клуйверт, Марк Овермарс, Едгар Давидс предвождат сравнително младите звезди в лицето на Шави, Иниеста, Савиола, Маркес и Луис Гарсия.
Барселона започва своя път във втория по сила турнир от първия кръг, като се изправя срещу словашкия Матадор Пучов и побеждава с 9:1 общ резултат, а Роналдиньо записва хет-трик при победата с 8:0 в реванша. Във втори рунд бива победен гръцкият Паниониос първо с 3:0 като гост, а после с 2:0 у дома, което праща "блаугранас" напред в турнира. Барселона успява да презимува в Европа и посреща датския Брьондби, които биват победени с 3:1 след двата изиграни мача помежду им. На 11 март 2004г. Селтик нанася първата европейска загуба на Барса за този сезон, като "детелините" от Глазгоу побеждават с 1:0 на "Селтик Парк". В реванша на "Камп Ноу" до голове не се стига и така авантюрата на Барселона в Купата на УЕФА приключва доста безславно, като тимът дори не достига до четвъртфиналите.
След този сезон обаче Барселона започва да се възражда. През 2004/05 отборът отново се завръща на върха в Испания, като печели Ла Лига. През 2006г. Барселона печели Шампионската лига за втори път. След частичен спад през през 2006/07 и 2007/08, Франк Рийкард е заменен с треньора на "Барса Б", Пеп Гуардиола, който успява да завърши възхода, трансформирайки "блаугранас" в първия отбор в света, който печели два требъла и чупи почти всички възможни рекорди на клубно ниво.
Огромна заслуга за излизането от тази криза се крие в правилната политика, която Барселона налага - разчитане на юношеската академия в лицето на Ла Масия, което се оказва много правилно решение, тъй като тя гарантира сигурното и велико бъдеще на тима в продължение на следващите близо 15 години. През този период от академията излизат Шави, Андрес Иниеста, Сержио Бускетс, Жерар Пике, Виктор Валдес, Карлес Пуйол, Жорди Алба, и разбира се, Лионел Андрес Меси, като тези играчи превръщат Барселона в един от най-великите и най-известни футболни клубове в света.
