1958 - СВЕТОВНОТО НА МОСЮ ДИНАМИТ

1958 - СВЕТОВНОТО НА МОСЮ ДИНАМИТ Световното първенство през 1958 е знаково откъдето и да го погледнеш. Отново домакин е европейска държава. Бразилия печели първата си световна титла. На сцената се появява Кралят на футбола Пеле. Още много фактори определят това първенство като едно от най-значимите. Днес обаче ще обърнем повече внимание на един друг човек, който оставя следата си на този Мондиал. Това е голмайсторът на турнира Жюст Фонтен. До този момент французите участват на всяко световно, с изключение на 1950. Представянето им не е никак впечатляващо - три отпадания в групите и един четвъртфинал, загубен от Италия през 1938. Сега обаче Петлите вече имаха очаквания. Френският фурбол процъфтяваше, шампионът на Лига 1 Реймс играе първият финал в историята на Европейските клубни турнири през 1956-та. Вярно, губи от Реал Мадрид с 3:4, но в състава не Белия балет тогава е Алфредо Ди Стефано, който прави каквото си иска по футболните терени на цяла Европа. Именно Реймс става основен спонсор на играчи за националния отбор на Франция по онова време. През 1958 точно в Реймс играе Фонтен, както и един от другите легендарни френски играчи - Раймонд Копа. Интересното за Фонтен е, че е роден в Маракеш, Мароко. Баща му е французин, а майка му испанка. По някакъв странен сценарий, двамата се озовават в Мароко, където по онова време френското и испанското влияние са много силно застъпени. Фонтен е изпратен да учи в Казабланка в едно от най-елитните училища в държават - Ляути. Там той започва да играе футбол за местния тим на Казабланка, където за 3 години отбелязва 62 гола в 48 мача. Логично, френските отбори го забелязват, но най-настойчив е Ница. Следват нови 3 сезона и 43 гола в 69 мача, които помагат на Ница да спечели титлата във френската първа дивизия през сезон 1955-56. Реймс, като един от най-силните местни отбори, веднага взима Фонтен. Планът на червено-белите е да съберат младия нападател с вече доказалия се като голямо име Раймонд Копа. Копа обаче веднага напуска в посока Реал Мадрид, тъй като е направил страхотно впечатление няколко месеца по-рано по време на финала за КЕШ между двата отбора. На Фонтен се пада тежкото бреме да замести Копа, с което той се справя изключително добре. 30 гола в 31 мача в дебютния му сезон и Жюст се завръща в националния отбор на Франция, където е изиграл един-единствен мач през 1953 и е вкарал три гола на Люксембург в световна квалификация. След това обаче следват 2 години, в които той не играе за Петлите нито веднъж. Головете на Фонтен не успяват да помогнат на Реймс да спечелят титлата през 1956-57 и тя отива в ръцете на Сент Етиен. През следващия сезон обаче, Жюст е още по-убедителен - 34 гола в 26 мача и Реймс са шампиони. Те печелят и Купата на Франция, където нападателя бележи още 5 гола в 6 мача. Страхотните му голмайсторски умения му дават прякора Мосю Динамит. Селекционерът на Франция Албер Бато е доволен - в нападението му играят изключителният голмайстор Фонтен и свръх-изобретателният атакуващ халф Копа. Половината състав е изграден от играчи на Реймс - Рожер Пиантони, Робер Жонке, Арман Пенверн, Жан Венсан. Жюст се чувства като в свои води и е готов за подвизи. Жребият определя Франция да е в група 2 с отборите на Югославия, Парагвай и Шотландия. В мача на откриването в Ньордкьопинг, Петлите разгромяват Парагвай със 7:3, като Фонтен бележи хет-трик. Във втория мач Франция обаче губи от много силния по онова време тим на Югославия с 2:3, като и двата гола за Петлите отново са дело на Фонтен. В третия мач момчетата на Албер Бато трябва задължително да бият аутсайдера Шотландия, чийто футбол е меко казано дупотопен. Фонтен и Копа вкарват по веднъж и това е достатъчно за победата с 2:1. Благодарение на многото голове на Фонтен, Франция завършва групата на първо място с по-добра голова разлика от втория Югославия. Регламентът на турнира определя Петлите да играят с втория от група 1 Северна Ирландия. Британците изненадващо успяват да преминат групата си, след като побеждават Чехословакия, правят равенство с шампиона от 1954 Западна Германия и губят единствено от Аржентина. Тъй като делят второто място с чехословаците, тогавашният регламент отрежда да се изиграе плейоф между двата отбора. Северна Ирландия успява да го спечели 2:1, като 90 минути не стигат и се играят продължения. Така на четвъртфинал Франция мери сили със Северна Ирландия, които на пръв поглед нямат кой знае какви звезди, но отборът им играе много здрав футбол, типичен за британските страни. Впечатление прави името на Джими Макилрой, който е капитан на Бърнли. Нищо кой знае колко впечатляващо, освен че през 1959-60 Бърнли печелят титлата в Англия с Макилрой в състава (5000 към 1: В началото). Петлите са на върха на вдъхновението и печелят мача с категоричното 4:0. Фонтен отново избухва с два гола, а по един добавят Пиантони и Висниески. Програмата обаче е безмилостна към Франция и праща момчетата на Бато срещу бъдещия шампион Бразилия. В състава на Кариоките блестят феноменални играчи, кой от кой по-звездни. Като почнеш от вратаря Жилмар, минеш през Марио Загало, Нилтон, Диди, Вава и стигнеш до Пеле и Гаринча. Прекалено голям залък за французите, въпреки много силната им игра и атомното им нападение. Бразилците повеждат рано с гол на Вава, но Жюст Фонтен не се впечатлява и почти веднага изравнява. Диди дава нов аванс на Бразилия преди почивката, а хет-трикът на Пеле след почивката потвърждава очакванията - Кариоките са прекалено силни. Крайният резултат е 5:2 и Бразилия отива на финал, а Франция ще спори за третото място с отбора на Западна Германия, който изненадващо губи своя полуфинал с домакина Швеция. Така в спора за третото място французите смазват на свой ред Западна Германия с 6:3, а полуделия Фонтен зашива нови 4 гола и печели убедително наградата за голмайстор на турнира. За негово съжаление Франция не стига до финала, нито пък той печели Златната топка за 1958 (печели я Раймонд Копа, втори е Хелмут Ран, а Фонтен остава едва трети). Рекордът, който той поставя обаче, е ненадминат и до днес - 13 гола на едно-единствено Световно първенство. Фонтен продължава да е на четвърто място във вечната ранглиста на голмайсторите на Световни футболни финали след Мирослав Клозе (16 гола), Феномена Роналдо (15 гола) и Герд Мюлер (14 гола). На Клозе и Роналдо им трябваха по четири Мондиала да достигнат головете си, на Мюлер два, на а Жюст Фонтен - само един!

Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас