КАК АРЖЕНТИНА ИЗЛЕЗЕ НА ГОЛЯМАТА ФУТБОЛНА СЦЕНА

КАК АРЖЕНТИНА ИЗЛЕЗЕ НА ГОЛЯМАТА ФУТБОЛНА СЦЕНА Годината е 1978, а Аржентина прави своя дебют като домакин на Световни футболни финали, след като по време на жребия, основният опонент на "гаучосите" за тази чест - Мексико, получава домакинството на Мондиала през 1970. В исторически план това ще се окаже последното Световно първенство с 16 участника. За следващия турнир през 1982 ФИФА решава да увеличи бройката на 24 отбора. Мондиалът изглежда, че ще е обещаващ. По стар обичай, претендентите за трофея събират най-доброто, с което разполагат и се отправят на поход. Така в състава на Италия можем да забележим имена като Дино Дзоф, Клаудио Джентиле, Роберто Бетега, Гаетано Ширея, Марко Тардели, както и младият Паоло Роси. Германците качват на самолета Сеп Майер, Берти Фогс, Карл-Хайнц Румениге, Дитер Мюлер, също така и добре познатия у нас Рюдигер Абрамчик. Бразилците имат Зико, холандците имат Рензенбринк, французите имат Платини, но един друг играч блесва над всички останали - нападателят на домакините Марио Кемпес. По онова време Кемпес играе в испанския Валенсия, като успява да отбележи 28 гола в Ла Лига и още 11 в турнира за Купата на Краля, печелейки трофея Пичичи (дава се на играчът с най-много голове през сезона в първенството) за 1977-78. Оказва се, че Марио е единственият играч в списъка на старши треньора Сезар Луис Меноти за Мондиала, който не се състезава в местното първенство. "Кльощавия" (El Flaco), както медиите наричат Меноти заради високия му ръст и снажната му фигура, заявява, че ще избере в състава само момчета, които са играли в Аржентина в последните две години, така че този му ход изненадва футболните хора в латиноамериканската държава - Меноти е известен със своята непримиримост и че никога не изменя на принципите си. Президентът на местната футболна асоциация по онова време - Алфредо Кантийо дори иска обяснение от Меноти: "Защо нарушаваш правилото си за един човек? Като правиш нещо не трябва да има изключения." Но "Кльощавия" е непреклонен: "Кемпес трябва задължително да е в отбора. Той е здрав, има умения, отваря пространства и стреля много силно. Това е играч, който може да направи разликата." Кемпес е толкова специален, че Меноти прави изключение - за пръв и последен път в живота си. Тогава се появява друг проблем - Валенсия не искат да пускат своя играч да води подготовка с "гаучосите". На Аржентинската футболна асоциация й се налага да плати 25 000 долара обезщетение, за да може "прилепите" да освободят Кемпес и той да започне да тренира за Мондиала. Президентът на испанския клуб изпраща стрелецът с писмо до Меноти: "Да знаете, че спи по 16 часа на ден!" За Меноти обаче това е без значение. Важното е Марио Кемпес да вкарва голове, а през останалото време да прави каквото си иска. Аржентина имат нужда от неговите попадения, тъй като са в група 1 заедно с двукратния шампион Италия, двукратния финалист Унгария, както и младият но перспективен отбор на Франция. "Гаучосите" откриват турнира с победа с 2:1 над Унгария, като головете са дело на Леополдо Луке и Даниел Бертони. Във втория мач домакините побеждават Франция със същия резултат - отново Луке е точен, а капитана Даниел Пасарела отбелязва другото попадение. В третата среща обаче, Италия се оказва прекалено голям залък за момчетата на Меноти и нападателят на Ювентус Роберто Бетега бележи за крайното 0:1. Така Аржентина се класира за втората фаза на турнира като втори в групата след "скуадра адзура". Марио Кемпес не отбелязва нито едно попадение в първата фаза на турнира, но хората се прехласват по играта му. Нападателят играе без страх, без да се съмнява в себе си, стъпва здраво на терена, но винаги в духа на феърплея! Футболът обаче е игра на голове, а тъй като Марио не успява да отбележи, президентът Кантийо изказва съмненията си в решението на Меноти да повика тъкмо Кемпес, а да пренебрегне всички останали аржентински "легионери", играещи в Европа. Освен това футболната асоциация е платила и немалко пари (за онова време) за да може нападателят да проведе пълноценна подготовка с отбора. Аржентина се пада в група 2 от втората фаза на първенството с отборите на Бразилия, Полша и Перу. Първият мач за "гаучосите" е доста труден - съперник е бронзовият медалист от Световното през 1974 Полша. В състава на поляците блести името на Кажимерж Дейна, както и на изгряващата звезда Збигниев Бониек. Абстрахирайки се от сложните имена - двамата са отлични футболисти. Дейна се нарежда трети в класацията за Златната топка през 1974, а Бониек няколко сезона след този Мондиал ще бъде трансфериран директно в италианския гранд Ювентус. "Дружина полска" е с голяма кошница за това първенство, като в този сблъсък дори Аржентина е сочена за аутсайдер. На всичкото отгоре Кемпес прави и дузпа в мача с - спира с ръка голов удар и единствено старите разбирания, че червен картон се дава само ако на терена е извършено убийство, го спасява от изгонване. За негов късмет обаче, вратарят Убалдо Филол успява да спаси. Спасяването на Филол е ключово - това е мачът, в който големият поспаланко Марио Кемпес най-накрая се събужда и повежда своите. Той избухва с два безответни гола и поляците са на колене! Следващият съперник е вечния враг от Бразилия. Кариоките нямат кой знае колко големи имена в състава си (освен Зико) и не играят много впечатляващ футбол. Двубоят завършва със скучното 0:0, което е добре дошло за "гаучосите". В този момент Бразилия и Аржентина водят групата с по 3 точки, а в последния кръг момчетата на Меноти имат сравнително лека задача срещу загубилия шанс за класиране тим на Перу, докато на Бразилия ще се наложи да играе с разгневените поляци. Кариоките печелят мача си с 3:1, но Аржентина печели с 6:0 и заради по-добрата си голова разлика се класира като първи отбор в групата. Кемпес отново избухва с два гола, колкото вкарва и Луке, а по един добавят Тарантини и Хусман. Тук е моментът да отбележим, че втората фаза на турнира представлява две групи с по 4 отбора, като първият от всяка група се класира директно за финала. Накратко казано тази победа срещу Перу гарантира на "гаучосите" място в най-големия мач на света. Техен съперник там става съставът на Холандия, който печели групата си с Италия, Западна Германия и Австрия след две победи и едно равенство. Преди големият финал шансовете изглеждат изравнени. Голмайсторът на "лалетата" Роби Рензенбринк е вкарал 5 попадения и е главната заплаха за вратата на аржентинците. Те обаче имат в състава си вдъхновения Марио Кемпес, който просто няма спирачка. Мачът върви равностойно, като положенията се редят и пред двете врати, но двамата вратари Филол и Шрайверс правят страхотни спасявания. И така чак до 38-мата минута, когато Кемпес получава една топка пред наказателното поле на "лалетата", надбягва прекия си пазач Рууд Крол (капитан на Холандия в турнира) и бележи за 1:0. Над 70 000 аржентинци по трибуните на Естадио Монументал в Буенос Айрес са на крака - техните любимци взимат преднина в този двуостър мач. През второто полувреме положенията продължават да валят едно след друго, но чак в 82-рата минута централният нападател на Рода Дирк Нанинга, който влиза като резерва малко преди това, засича едно центриране и отбелязва страхотен гол с глава. За аржентинците няма време за реакция и мачът влиза в продължения. Кемпес обаче все още не е казал последната си дума. В самия край на първото продължение, десятката на домакините получава пас в коридор в наказателното поле, слаумира между двама защитници на Холандия и стреля. Вратарят Шрайвес спасява, но токпата се връща в Кемпес, който успява да я промуши между притеклите се на помощ играчи на "лалетата" и резултатът става 2:1. Холандците са отпаднали физически и не успяват да сътворят кой знае какво в нападение. Вместо това, Даниел Бетони се възползва от двойно подаване с Кемпес и грешка в защитата на "лалетата" за да вкара трети гол. Крайният резултат след 120 минути игра е 3:1 за Аржентина. "Гаучосите" стъпват за пръв път на големия футболен връх. Сезар Луис Меноти запазва каменното си изражение след края на мача, но играчите носят Кемпес на раменете си. Той безспорно е големият герой за тях в този турнир. Головете, които отбелязва, се оказват безценни за "гаучосите", а двадесет и петте хиляди долара, платени на Валенсия, изглеждат изключително незначителни. В интервю след финала, президентът на АФА Кантийо казва, че ако знаеше, че Кемпес щеше да е толкова ценен, щеше да плати на "прилепите" и милион долара, за да го пуснат. Освен всичко друго, Марио става и голмайстор на турнира с 6 попадения. Признанията за Кемпес следват едно след друго - Най-добър играч на Аржентина за 1978, Най-добър играч на Южна Америка за 1978, място в Най-добрите 11 на Световното първенство, както и най-ценният индивидуален приз - Златната топка. Асоциацията, която всеки футболен фен си прави, чувайки името Аржентина, е с Диего Армандо Марадона. Безспорно Дон Диего беше феноменален както в клубовете, в които е играл, така и за "гаучосите". Само че човекът, който постави Аржентина редом до великите футболни сили е Марио Кемпес!

Гласували: 0, рейтинг: 0

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас