ВЕЛИКИТЕ ЕВРОМАЧОВЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ КЛУБОВЕ

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОМАЧОВЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ КЛУБОВЕ

Днес ще се изиграе поредния кръг от Лига Европа. Нашите "грандове" ЦСКА и Левски отново не участват в груповата фаза на втория по сила европейски клубен турнир, а единственият български представител е Лудогорец. Противно на всичката омраза и обиди, които се сипят по разградчани, "орлите" защитават българските цветове и трупат точки и коефициент за нашата родина. Тази година обаче те не са на познатото добро ниво и ако днес не спечелят срещу АЕК Ларнака, по всяка вероятност ще напуснат турнира рано-рано. Въпреки че кипърския тим не е от грандовете на европейския футбол, че дори не бихме ги нарекли и средняци, то двубоя срещу тях е изключително ключов. На Лудогорец им трябва една добра победа и още една голяма евровечер - такава, каквато като че ли отвикнахме да гледаме. А българският футбол винаги е предлагал силен отпор на западните грандове, като не един и два от тях са се спъвали по нашите терени и са губили позорно. Днес ще пробваме да обобщим десетте най-големи победи на български отбори в Европейските клубни турнири (това не е класация, а просто списък).   10) ЦСКА - Ювентус 4:1, 1960 През втората половина на 20-ти век, "армейците" се утвърждават като евробоецът на България и името им ще се споменава доста често в този списък. Един от първите грандове, които прекланят глава пред класата на ЦСКА, е италианският колос Ювентус. "Червените", като шампиони на България за сезон 1959-60, получават правото да мерят сили с най-добрите в Европа. За техен късмет, още в първия кръг им се пада да играят с Ювентус, които са шампиони на Италия по това време. Първият мач в Торино преминава по очакван начин и "старата госпожа" печели с 2:0 с попадения на Северино Лойодиче и Омар Сивори. Реваншът е 3 седмици по-късно на стадион "Васил Левски", където се стичат 50 000 души в подкрепа на ЦСКА. "Армейците" правят изключителен мач и успяват да спечелят с 4:1 с голове на Никола Ковачев (2), Панайот Панайотов и Никола Цанев, а невероятната игра на Якимов изумява италианците. Юве стига само до почетен гол, дело на Бруно Николе и отпада от надпреварата. 9) Ювентус - Локомотив Пловдив 1:1, 1964 Оказва се, че торинци са си патили от български отбори неведнъж. Специално този мач е съпътстван от митове и легенди, но истината е една - Локо Пловдив изиграват три невероятни мача срещу именития си съперник. Ние тук ще се спрем по-обстойно на мача в Италия. Та историята е следната: поради наличието на Международния панаир в Пловдив, местният Локомотив е записан да се състезава в турнира за Купата на панаирните градове. След като преодолява последователно сръбския Войводина и румънския Петролул, Локо среща Ювентус, като победителя се класира за 1/4-финал в турнира. Първият мач в Торино дава да се разбере, че българите не са за подценяване. След ранен гол на Меничели, "смърфовете" успяват да изравнят чрез Димитър Мулетаров и да оставят отворен реванша. Там резултатът е същия, а Локомотив само може да съжалява, защото пропуска една дузина положения. Стига се до изиграването на трети мач, който уж трябва да е на неутрален терен, но също се изиграва в Италия, а Ювентус печели с 1:0 след продължения и нередовен гол. 8) ЦСКА - Аякс 2:0, 1973 Това е една знакова година за "армейците" и малко по-надолу ще разберете защо. След като отстранява австрийския Вакер Инсбрук, ЦСКА се пада да играе срещу носителя на КЕШ от предходния сезон Аякс. Холандците са се разделили с голямата си звезда Йохан Кройф, но в редиците им все още личат имената на Йохан Неескенс, Джони Реп, Пит Кайзер, Ари Хаан и т.н. Първата среща в Амстердам е спечелена от Аякс със скромното 1:0. Холандците пристигат в София в добро настроение, но бързо става ясно, че насреща им е един много качествен отбор. ЦСКА (по онова време Септемврийско Знаме) успява да заличи този гол пасив чрез Димитър Марашлиев и да прати двубоя в продължения, където пък резервата Стефан Михайлов отбелязва нов гол. Аякс не са в състояние да отвърнат на шамара, при все че попадението на Михайлов пада в 115-тата минута, и отпадат от състезанието, а "армейците" се класират напред, за да премерят сили с Байерн Мюнхен. 7) ЦСКА - Байерн Мюнхен 2:1, 1974 След знаковото елиминиране на носителя на трофея Аякс, "червените" се изправят срещу друг фаворит - Байерн Мюнхен. В състава на германците личат имената на национални играчи от "маншафта", които печелят световната титла едва няколко месеца след тази среща - Сеп Майер, Ули Хьонес, Франц Бекенбауер, Пол Брайтнер, Герд Мюлер... Първата среща на Олимпиящадион е спечелена по безапелационен начин от "баварците" - 4:1. Феновете на "червените" обаче вярват в чудото и изпълват до краен предел стадион "Васил Левски" за реванша, но двубоя не тръгва добре за ЦСКА и Брайтнер бележи от дузпа рано-рано. Резултатът е изравнен преди почивката от Божил Колев, а малко след началото на второто полувреме Георги Денев вкарва за 2:1. До края на срещата "армейците" буквално разпиляват своя именит противник, но Сеп Майер прави един от големите си мачове и последователно отказва Димитър Пенев, Аспарух Никодимов и Стефан Михайлов. Топката среща и гредите на няколко пъти. В крайна сметка ЦСКА отпада с общ резултат 3:5, но след края на мача Бекенбауер е впечатлен от играта на "червените" и определя голмайстора Георги Денев за "неуловим". 6) Левски - Барселона 5:4, 1976 Ето че и "сините" се появяват в нашия импровизиран списък. Сезон 1975-76 е доста успешен за тях, след като правят доста добра еврокампания и стигат чак до четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА. Левски отстранява последователно Дуисбург след общ резултат 4:4 и повече отбелязани голове на чужд терен, а след това елиминира и Аякс след 3:3 и дузпи. На четвъртфиналите обаче "сините" трябва да мерят сили с Барселона, които разполагат с Йохан Кройф и Йохан Неескенс в състава. Първият мач на Камп Ноу е спечелен по категоричен начин от "каталунците" с 4:0, но реваншът в София се оказва легендарен. Левски повежда с 2:0 още до десетата минута с голове на Павел Панов и Йордан Йорданов, което връща надеждите на 70 000 по трибуните на "Васил Левски", но Марсиал и Асенси изравняват преди почивката. Само две минути след подновяването на играта Емил Спасов вкарва нов гол. Барселона обаче постига пълен обрат до 3:4 благодарение на Ередия и Неескенс, който се разписва от дузпа. Вдъхновени от публиката, "сините" на свой ред обръщат мача до 5:4 с нови попадения на Йордан Йорданов и Павел Панов от дузпа в самия край. До ден днешен този мач държи няколко рекорда - той е най-посетения мач в историята на българския футбол, а Левски все още е единствения отбор извън Испания, който е успявал да вкара 5 гола във вратата на Барселона. 5) Дунав - Рома 1:0, 1975 В този списък място намира и скромния тим от Русе. Дунав получава правото да играе в турнира за Купата на УЕФА заедно с Левски през сезон 1975-76. И докато "сините" започват участието си от втория кръг, на Дунав му се налага да мери сили още на старта срещу един от сериозните отбори в Италия - този на Рома. "Вълците" очаквано печелят мача в Рим с 2:0 след голове на Стефано Пелегрини и Карло Петрини, а русенци са зачеркнати с дебелия маркер от футболните специалисти у нас. Интересното е че четирима играчи от българския тим не са допуснати в Италия, защото са притежавали щатски долари и са задържани на границата. В реваншът обаче всички са на разположение и "драконите" поднасят сериозна изненада. Въпреки натискът на Рома, русенци отбелязват красив гол, дело на Тодор Иванов с глава в средата на втората част. Това стъписва италианците и Дунав има още два прекрасни шанса да се добере до преиграване, но пропуски сам срещу вратаря правят Никола Христов и голмайстора Иванов. Така приключва първата евроодисея на "драконите", но пък победа над Рома си е нещо доста сериозно като за дебютант! 4) Берое - Ювентус 1:0, 1979 Каква изненада! Още една страхотна евровечер (или по-скоро евроследобед) по нашите терени и отново потърпевш е Ювентус. Този път "бианконерите" си намират майстора в Стара Загора. Сезонът е 1979-80 и като носител на Купата на България, Берое получава шанс да се състезава в КНК. "Заралии" отстраняват полския Арка Гдиния и така си осигуряват мач с италианския гранд. Първата среща се играе на 24 октомври 1979 на стадион Локомотив в Стара Загора, тъй като Градския стадион е в ремонт, а в състава на Ювентус се подвизава общо взето целия национален отбор на Италия, без осъдения за черно тото Паоло Роси. На вратата е Дино Дзоф, а в защита са Клаудио Джентиле - Железния и Марко Кабрини. Гаетано Ширея и Марко Тардели действат в средата на терена а напред е Роберто Бетега! Разликата в класите е очеизвадна, но тук се случва нещо невероятно - старши треньорът на Берое Иван Тенев разбива тактически Джовани Трапатони. Не само че Бетега е опазен, но "заралии" упражняват страхотен натиск срещу именития си съперник. Дино Дзоф прави спасяване след спасяване и двубоя върви към 0:0, когато индивидуална грешка на Джентиле води до дузпа в полза на Берое. Зад топката застава Георги Стоянов, по прякор "Бръснаря" и не дава шанс на Дзоф. 1:0 за Берое. Дотук обаче свършва всичко хубаво за българския тим. В края на срещата човекът, който опазва Бетега получава червен картон и изгаря за реванша, а Юве стига до победа с 1:0 и в последвалите продължения печели с 3:0. 3) Ботев Пловдив - Байерн Мюнхен 2:0, 1984 Изглежда, че "баварците" също страдат доста, когато им се налага да гостуват у нас. Такъв е случаят и в мачът от КНК срещу Ботев Пловдив през сезон 1984-85, а развоя е добре познат. Първата среща минава изцяло под диктовката на Байерн и немците печелят с 4:1, а на Олимпиящадион присъстват едва 9000 души. Реваншът в Пловдив е пред около 50 000 зрители, а Ботев (по онова време Тракия Пловдив) изиграва най-силния мач в цялата си история. В края на първото полувреме Атанас Пашев открива за 1:0, а малко след почивката Костадин Костадинов вкарва втори гол. До края на мача превъзходството на "канарчетата" е смазващо, но само късметът и невероятните намеси на вратаря на Байерн Жан-Мари Пфаф спасяват кожите на германците. След края на двубоя Карл-Хайнц Румениге се кръсти и благодари на Господ, задето ги е опазил от трети гол, който би означавал отпадане от турнира. 2) Марек - Байерн Мюнхен 2:0, 1978 Немските мъки по нашите земи нямат край. За техен късмет, Байерн никога не е отпадал от български отбор, но редовно губи, когато му се налага да гостува у нас. Такъв е случаят от турнира за Купата на УЕФА през сезон 1977-78, когато "баварците" мерят сили с Марек във втория кръг от надпреварата. Както обикновено, Байерн печели безапелационно с 3:0 първата среща в Мюнхен, а на дупничани се пада тежката (направо немислима) задача да наваксат три чисти гола пасив в реванша. Стадион Бончук се пръска по шевовете и сякаш цяла Дупница (по онова време Станке Димитрово) се е изсипала да подкрепя тима. В редиците на Байерн отново личат имената на Сеп Майер, Клаус Аугенталер, Ули Хьонес, Герд Мюлер и Карл-Хайнц Румениге. Всички тези звезди биват буквално отнесени от вдъхновените играчи на Марек. Резултатът от 2:0 до почивката е най-малкото, с което "баварците" могат да се отърват от ада на Бончук. Първо Иван Петров, а след това и легендата Сашо Паргов правят Майер безпомощен. През втората част гредата помага на Байерн, а шашардисаните бранители на немския колос чистят на два пъти топката от голлинията. В крайна сметка трети гол не пада и Марек напуска надпреварата, но публиката е толкова доволна от представянето, че крещи от радост след последния съдийски сигнал. 1) ЦСКА - Ливърпул 2:0, 1982 Едва ли има българин, който поне да не е чувал за този мач. Историята е следната: през сезон 1981-82 състава на Ливърпул се опитва да защити своя трофей от Купата на Европейските шампиони, който печели през предходната кампания. Всичко върви по план за "червените" от града на Бийтълс, а жребия определя те да срещнат българския шампион ЦСКА в четвъртфиналите. "Армейците" от своя страна са елиминирали последователно испанския шампион Реал Сосиедад и северноирландския Гленторан. Така им се пада тежката задача да мерят сили с европървенеца, като първия мач на "Анфийлд" е загубен с 0:1. Уелският халф Роланд Уилън бележи единствения гол в тази среща, а реванша на "Васил Левски" обещава да е интригуващ. Около 70 000 зрители изпълват съоръжението до пръсване и изживяват едни страхотни 120 минути. Двубоя върви към 0:0, когато в 77-мата минута Стойчо Младенов се възползва от центриране и неразчетено излизане на Брус Гробелаар и вкарва с глава на празна врата. Цялата армада от звезди в състава на Ливърпул е в шок. Мачът влиза в продължения и в 101-вата минута едно центриране от корнер намира отново Стойчо Младенов непокрит в наказателното поле. Нападателят има време да си спре топката на гърди и да простреля Гробелаар за втори път. До края не падат нови голове, а играчи от калибъра на Иан Ръш и Кени Далглиш са озаптени от централните защитници на ЦСКА Динко Димитров и Методи Томанов. Майкъла и Пламен Марков също правят изключителен мач. След последния съдийски сигнал Боб Пейсли не може да си намери място от яд, а ЦСКА записва второ участие на полуфинал в най-силния европейски клубен турнир. БОНУС: Тук ще включим още няколко култови победи на наши отбори срещу еврограндове, около които не се вдига чак толкова много шум. Левски - Глазгоу Рейнджърс 2:1, 1993 Пренасяме се в малко по-модерната история на футбола ни, като хронологически погледнато това е може би последното отстраняване на европейски гранд, постигнато от наш отбор. Действащият шампион на Шотландия Глазгоу Рейнджърс се пада да мери сили с родния първенец Левски в първия предварителен кръг на Шампионската лига през сезон 1993-94. Първата среща се играе на Айброкс и домакините печелят с 3:2. Точни за Левски са Даниел Боримиров и Николай Тодоров. Тези две попадения се оказват безценни, защото две седмици по-късно, "сините" успяват да победят с 2:1 на "Васил Левски" и да елиминират именития си съперник с повече отбелязани голове на чужд терен. Голмайстори за Левски са Наско Сираков и отново Николай Тодоров, а за огромен късмет легендарния голмайстор на Рейнджърс Али МакКойст пропуска първата среща заради контузия, а в реванша е неизползвана резерва. ЦСКА - Валенсия 2:1, 1978 Мнозина ще кажат, че този мач не е чак толкова легендарен, но това не е точно така. Защо? Във Валенсия по това време се състезава един човек, който прави Аржентина световен шампион за пръв път в нейната история едва няколко месеца преди този сблъсък. Той се казва Марио Кемпес. Първата среща се пада да се играе в София и ЦСКА взема ранна преднина след гол на Спас Джевизов. Малко след почивката Никола Христов вкарва за 2:0, а почти в самия край "прилепите" връщат едно попадение чрез Даниел Солсона. След края на мача "армейците" се ядосват - този гол може да им струва скъпо в реванша на "Местая". Това обаче не се оказва чак такъв проблем, тъй като Валенсия побеждава с разгромното 4:1 и се класира напред в турнира. Академик София - Милан 4:3, 1976 Ето ти една изненада! "Студентите" завършват на трето място в А група през сезон 1975-76, което им дава право на участие в турнира за Купата на УЕФА. Евроодисеята на Академик започва доста трудно с гостуване на Славия Прага, което те губят с 0:2, но пък успяват да победят със същия резултат в реванша и да докарат мача до продължения, където вкарват още веднъж и продължават напред. За техен "късмет" жребия е кошмарен - италианския колос Милан. При това с Джани Ривера в състава! Общо взето никой не очаква нищо добро от този двубой, но "студентите" го превръщат в един от най-великите мачове в историята на БГ футбола. Те излизат пределно мотивирани и след 25 минути игра вече водят с 2:0 след попадения на Тодор Паунов и Красимир Манолов. Милан не знае къде се намира, но успява да върне едно попадение чрез Фабио Капело. Академик обаче не спира до тук. Нов гол във вратата на Албертози преди почивката и 3:1 след 45 минути игра. В съблекалнята на Милан ври и кипи. Треньорът Маркиоро не пести критиките си и през второто полувреме играта на "росонерите" се подобрява. Те бързо връщат едно попадение чрез Фулвио Коловати, но Тодор Паунов убива устрема на "дявола" с четвърти гол. Резултатът 4:2 се запазва чак до 80-тата минута, когато отново Капело вкарва и прави загубата на Милан по-поносима. В реванша обаче Академик няма шанс и губи с 1:3, отпадайки от турнира. ЦСКА - Интер 1:1, 1967 Пореден мач с участието на "армейците", като това е може би най-силното им представяне в Европа въобще. ЦСКА (по онова време Червено знаме) тръгва още от предварителния кръг и достига чак до полуфинала, елиминирайки Слиема Уондърърс, Олимпиакос, Горник Забрже и Линфийлд (да, Линфийлд са играли четвъртфинал за КЕШ... the crazy 60's...). На последното препядствие преди финала, ЦСКА трябва да мери сили с двукратния победител в турнира Интер. В състава на "нерадзурите" личат имената на Джачинто Факети, Таркизио Бурнич, Луис Суарес и Сандро Мацола, а треньор е легендарният Еленио Ерера, под чието ръководство тима печели евроотличията през 1964 и 1965. Първата среща в Милано започва много зле за ЦСКА и още в 35-тата минута Кирил Райков получава червен картон. Интер се възползва и повежда в самия край на полувремето чрез капитана си Факети, но през втората част Никола Цанев изравнява. Това попарва домакините и те упражняват натиск, който обаче е успешно отблъснат от изключителната защита на ЦСКА в лицето на Гаганелов, Маринчев и Пенев. Реваншът протича по същия сценарий, като отново Факети открива, но "армейците" отново изравняват чрез Николай Радлев. Гол на ЦСКА е отменен от испанския рефер и така се налага да се играе трети мач. УЕФА "безпристрастно" решава той да се състои в Болоня, което дава огромно домакинско надмощие на "нерадзурите" и те печелят с 1:0, класирайки се за финала. А ЦСКА е близо, много много близо... Ботев Пловдив - Барселона 1:0, 1981 Ще завършим с още една невероятна победа на наш тим над европейски колос. Малко след фиаското срещу Левски, на Барселона отново й се налага да гостува по нашите географски ширини. Този път съперник на "каталунците" е носителят на Купата на България Ботев Пловдив, а турнира - логично - КНК. Тук правим уточнението, че Барса печели първата среща на Камп Ноу с 4:1 с голове на Кини, Симонсен (2) и Шустер, така че диша по-спокойно преди реванша. Той се провежда на градския стадион в Пловдив, който в момента е една руина, но на този мач присъстват около 50 000 зрители. Разбира се, никой не се надява на някакъв обрат, но не всеки ден ти гостува Барселона. Така още през първото полувреме Георги Славков, който отбелязва почетния гол в Испания, отново се разписва за 1:0. Публиката е на крака, а време има. Само че Барса се оказва прекалено голям залък за момчетата на Динко Дермендиев. Повече голове в двубоя няма и въпреки отпадането, Ботев печели голяма победа над именит съперник.  

Ако искаш да прочетеш още яки истории, вземи си новата книга на От Засада – Аутсайдери Поръчай директно от тук!


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Последната минута - големият враг на българския футбол
Чужденците, които играха на високо ниво, след като напуснаха "А" група
Най-колоритните чужденци, играли в Североизточна България
Най-колоритните чужденци играли в Северозападна България
Най-колоритните чужденци играли в Югозападна България
Кои чудновати прякори на българските футболни персони си “партнират” най-добре?
Връща ли се Пирин там, където му е мястото?
Успешни чуждестранни треньори, които се провалиха в родния елит
Кои националности бележат най-много в българското първенство (в последното десетилетие)
Златан разкритикува академиите и “Плати за да играеш” системата на САЩ
Най-странните националности, присъстващи в българския футболен фолклор
Потенциалните дербита през следващия сезон
Бивш футболист на Ювентус разказва за пътя до България
УЕФА оповести нова директива, ето какво значи тя за футболна Европа
БФС прекрати сезона в Трета и Четвърта лига
Бившите шампиони, които спазват социална дистанция от титлата повече от половин век
Топ 15 футболисти с най-много автоголове в модерната история на “А” група
5 от играчите с най-много трофеи, за които не знаехте
Как би изглеждал отборът на Плевен, ако следваше политиката на Билбао да налага само местни играчи
5 нападатели, които не обичаха да бележат