ПОСЛЕДНОТО ГОЛЯМО ШОУ НА АНГЛИЯ И СЪЛЗИТЕ НА ГАЗА

ПОСЛЕДНОТО ГОЛЯМО ШОУ НА АНГЛИЯ И СЪЛЗИТЕ НА ГАЗА Световното първенство в Италия през 1990 е последният силен турнир, който националният отбор на Англия прави. Трите лъва достигат до полуфиналите, където губят злощастно с дузпи от бъдещия световен шампион Германия. В състава на родината на футбола, за която всеки Мондиал е възможност да върнат Световната купа "вкъщи", блести един човек, който никой не е слагал в сметките преди началото на първенството - Пол Гаскойн. Времената са тежки за Английския футбол. Националният отбор на Трите лъва пропуска първенствата през 1974 в Германия и 1978 в Аржентина, след което се завръща на турнира в Испания през 1982 и отпада във вторите групи, а през 1986 "Божията ръка" на Диего Марадона ги изхвърля от надпреварата на четвъртфинала. В допълнение, англичаните правят ужасно представяне и на Европейските първенства - на това през 1984 във Франция не се класират, а на това в Германия през 1988 отпадат още в групите след 3 загуби от 3 мача. За да е пълна "идилията", английските клубни отбори получават наказание да участват в европейските клубни турнири за 5 години след трагедията на Хейзъл през 1985. Точно преди началото на Мондиала пък, мениджърът на Трите лъва Боби Робсън обявява, след края на турнира ще напусне поста си и ще поеме холандския ПСВ Айндховен. Обобщено - не може да бъде по-зле от това! Англичаните се класират за турнира през 1990, след като звършват втори в своята квалификационна група (първи се класира младият тим на Швеция). Албионците разполагат с балансиран състав, като единственият, който играе извън Острова е Крис Уодъл, по онова време подвизаващ се в Олимпик Марсилия. От останалите 21 играча, четирима играят за шотландския хегемон Рейнджърс, а другите из различни отбори от английската Първа дивизия. Легендата Питър Шилтън, който през септември 1990 щеше да навърши 41 години отново е първи избор за Боби Робсън, а негови резерви са стражът на Рейнджърс Крис Уудс и вратарят на Куинс Парк Рейнджърс Дейвид Сиймън. Да, същият Дейвид Сиймън, който ще се превърне в клубна легенда на Арсенал. Сиймън обаче напуска състава още след първия мач на Англия в групите, защото получава травма и е заменен от Дейв Бийсънт от Челси. В защита личат имената на Стюърт Пиърс, Гари Стивънс, Тери Бътчър, а пред тях капитанът Браян Робсън, Крис Уодъл, Джон Барнс, Дейвид Плат, Тревър Стивън... Нападението отново е водено от лисицата Гари Линекер. И тук измежду тези хора можем да намерим играча с номер 19 - Пол Гаскойн, едва 23-годишен. По това време Гаскойн играе в Тотнъм. Юношата на Нюкясъл преминава при Шпорите през 1988, като отхвърля предложението на Манчестър Юнайтед и сър Алекс Фъргюсън. Витаят слухове, че най-добрият млад играч за сезон 1987-88 е обещал на Червените дяволи да подпише с тях и дори те са му купили къща в Манчестър, но в последствие подписва с Тотнъм за 2,2 милиона лири (нов рекорд за най-скъп трансфер в историята на английския футбол), а Фъргюсън е останал с пръст в уста. Още в дебютния си сезон на Гаскойн, Шпорите печелят титлата, като Пол отбелязва 7 гола в 37 мача, а в следващия Тотнъм остават трети. В крайна сметка е повикан в състава на Англия за световното първенство. Още преди началото на турнира, домакините от Италия са силно притеснени. Те очакват над 40 000 привърженици на Англия да посетят страната им по време на финалите. Както вече споменахме, през онези времена на английските запалянковци не им се носи добра слава. След трагедията на Хейзъл, всяка една страна, в която гостуват английски фенове, е изправена на нокти. Италианците мобилизират цялата полиция, дори и армията, за да предотвратят инциденти. Всички предпоставки този Мондиал да се превърне в пълен крах за Англия са налице. Отборът пристига в минорно настроение, всички са настроени песимистично - от играчи през ръководство та чак до журналистите. На един човек обаче не му дреме въобще и не се впечатлява от цялата тази ситуация. Безгрижен и ухилен, Пол Гаскойн изумява всички с шегите си и на моменти с неадекватното си поведение. Той повдига духа в цялата съблекалня и дори капитанът Браян Робсън и рекордьорът Питър Шилтън не могат да скрият усмивките си. В чисто футболно естество, Газа не прилича на типичен английски играч. Надарен с магическо докосване, страхотен дрибъл и невероятна визия, Гаскойн е може би най-талантливия футболист в историята на Трите лъва. Гледайки го как играе, всеки английски треньор би си оскубал косите - Газа обича да държи топката, да танцува с нея, да дриблира и да кара противниците да изглеждат смешни, заобикаляйки ги като колчета. Това е тотално неприемливо за стила на игра на Острова - множество пасове докато се стигне до центриране. Напротив, Гаскойн обича да пробива през центъра, да стреля, да дава гениални извеждащи пасове на съотборниците си, но само ако не може да завърши атаката сам. Гари Линекер дори казва в едно интервю, че на моменти е побеснявал, гледайки от чиста позиция как Гаскойн се опитва да излъже цялата отбрана на противника и е мразел навикът на Газа да не подава, освен ако не е много уморен. Именно за това Боби Робсън дълго е умувал дали въобще да го вика в състава за първенството в Италия. Англия се пада в една група с Холандия, Египет и добре познатият отбор на Република Ирландия. Първият мач е именно между двата отбора от острова. Резултатът е 1:1, което е прието като разочарование от футболната общественост в Англия. Във втория мач Трите лъва трябва да играят с Холандия, като двубоя е помръчен от страховит бой между 1000 английски привърженици и италианската полиция, в който камъни хвърчат насам-натам и накрая тълпата е усмирена от огромно количество сълзотворен газ. Разправията започва когато англичаните нападат полицейски патрули в близост до стадион Сент Елиа, на който трябва да се проведе мача. Над 500 хулигана са арестувани, но в последствие освободени. За разлика от екшъна извън стадиона, мачът е доста скучноват и завършва при резултат 0:0. За Англия мачът с Египет се оказва на живот и смърт, но лошите новини следват една след друга. Капитанът Браян Робсън трябва да напусне лагера на Албионците поради контузия. В последствие се разбира, че Робсън изпуска едно от хотелските легла върху пръстите на крака си по време на своеобразно състезание "Кой е по-корав" - естествено срещу Гаскойн. В отсъствието на Робсън, Газа се нагърбва като новия лидер на Англия. В мачът срещу Египет, Гаскойн изпълнява перфектно пряк свободен удар и качва топката на главата на защитника Марк Райт, който вкарва единствения гол в срещата. Албионците се класират като първи в групата и се падат да играят срещу тима на Белгия в осминафиналите. Мачът е равностоен и се стига до продължения, в които брилиантността на Газа отново излиза на бял свят. Халфът на Тотнъм прави изключителен рейд в 119-тата минута и печели нарушение в удобна близост до наказателното поле на Червените дяволи (за Белгия става дума). Самият той се нагърбва с изпълнението и вместо да стреля директно, дава гениален прехвърлящ стената пас към Дейвид Плат. Последният от своя страна забива топката във вратата на смаяните белгийци с феноменално воле. За Белгия няма време за отговор и англичаните триумфират. Следващият съперник е състава на Камерун. който елиминира отбора на Колумбия с 2:1 след продължения и два гола на 38-годишния Роже Мила. След като Плат вкарва ранен гол за Англия, Трите лъва вървят към победа, но в средата на второто полувреме Газа прави нескопосана намеса в собственото си наказателно поле и африканците печелят дузпа, от която изравняват резултата. Малко след този гол Камерун прави пълен обрат и изглежда, че това ще е поредния турнир, в който Албионците ще си тръгнат без да постигнат нищо запомнящо се. В края на мача обаче Англия печели дузпа, от която Линекер успява да изравни и да изпрати двубоя в нови продължения. В самия край на първото продължения, Гаскойн частично изкупва вината си за дузпата, като дава изключителен извеждащ пас към Линекер, който е съборен в наказателното поле. Нова дузпа, нов гол на Линекер и Англия е на полуфинал. В този момент късметът е обърнат и песимистичното и тягостно настроение е заместено от оптимизъм и въодушевление. Англия за пръв път стига толкова далеч в турнира откакто става световен шампион на домшания Мондиал. На пътя на Трите лъва обаче застава познат противник - отборът на Германия, който желае реванш за загубения финал на турнира през 1966. Задачата на момчетата на Боби Робсън изглежда ужасно трудна - в редиците на Маншафта личат имената на Бодо Илгнер, Андреас Бреме, Клаус Аугенталер, Юрген Колер, Томас Хеслер, Руди Фьолер, Лотар Матеус, Юрген Клинсман, Пиер Литбарски, Андреас Мьолер и т.н. Мачът се играе на 4 юли на стадион Деле Алпи в Торино, специално построен за турнира и пълен до пръсване с народ. Организаторите са поставили главен съдия от Бразилия да ръководи срещата, като един от асистентите му се казва Жоел Киню (същият Жоел Киню, който всеки българин по света мрази до мозъка на костите). Първото полувреме преминава без голове, като доза оптимизъм за англичаните дава контузията на Руди Фьолер и принудителната му замяна с Карл-Хайнц Ридле. Така се стига до 60-тата минута, в която Стюърт Пиърс фаулира Томас Хеслер пред наказателното поле. Зад топката застават потърпевшият Хеслер и защитникът Андреас Бреме. След заучено отиграване, Бреме стреля, топката рикушира в тялото на притичалия Пол Паркър, прехвърля Питър Шилтън и спира в мрежата. Англия няма много време за окопитване - Албионците трябва бързо да сменят подхода. При една от атаките им, грешникът Пол Паркър отправя центриране в наказателното поле на Германия, където неориентирана намеса на Юрген Колер праща топката в краката на Гари Линекер. За опитен реализатор като Линекер не е проблем да препарира Бодо Илгнер с левия крак. Отново мачът отива в продължения, но англичаните като че ли вече са свикнали с това. Така се стига до 99-тата минута, в която Гаскойн изживява най-драматичния момент в кариерата си. Газа извършва нарушение срещу десния защитник на Маншафта Томас Бертхолд и бразилският съдия Жозе Роберто Райт бърка в джобчето и сакнционира халфа на Англия с жълт картон. Дотук нищо впечатляващо. След миг обаче очите на Гаскойн се напълват със сълзи. Той е получил жълт картон и в осминафиналната среща срещу Белгия, което означава че заради натрупани картони Газа ще пропусне евентуален финал на своя отбор. Със сърцатата си игра, Гаскойн вече е станал национален герой и сълзите му са споделени от милиони футболни запалянковци в родината му. Хората виждат, че новата звезда на английския футбол е един емоционален човек като всички останали - като тези, с които ходиш на училище, или като съседа в къщата до вас. Той изглежда като някой, чийто цял свят изведнъж се е срутил. В крайна сметка, този полуфинал се решава с изпълнение на дузпи. Линекер, Биърдсли и Плат отбелязват първите 3 удара, правят го и Бреме, Матеус и Ридле за Маншафта. Четвъртата дузпа за Англия е изпълнена от Стюърт Пиърс, но Бодо Илгнер парира удара му. Олаф Тон обаче бележи и така цялата тежест пада върху халфа на Олимпик Марсилия Крис Уодъл. Уодъл, известен с шеговития си характер, праща топката над вратата и Германия се класира на финала. Боби Робсън се доближава до все още силно разстроения Гаскойн и му прошепва в ухото: "Не се притеснявай, ти беше един от най-добрите играчи на това първенство. Беше изключителен. Животът ти е пред теб, а това беше едно страхотно начало." В Англия обаче са доволни от представянето на тима. На фона на мрачните прогнози, слабите представяния на предните няколко турнира и цялостното състояние на футбола на Острова, този полуфинал се оказва доста повече от това, което хората са очаквали. Над 300 000 души посрещат отбора на летището в Лутън, а пред журналистите Боби Робсън казва: "Никой не ни даваше големи шансове. Германците бяха безпогрешни, спечелиха си мачовете още в редовното време и имаха повече време за почивка." Години по-късно Пол Гаскойн казва в интервю: "Така и не ми се отдаде възможност да играя на друго Световно първенство (Англия не се класират на Мондиала през 1994, а през 1998 Глен Ходъл оставя Газа извън групата). Това бяха най-добрите времена за мен и аз не исках да свършват. Наистина смятах че ще спечелим Световното първенство. Трудно е да погледнеш назад, защото винаги се сещаш, че това е бил твоят миг."

Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас