Спортното дълголетие не е за всеки атлет. Телата на повечето играчи просто не издържат на напрежението и натоварванията на модерния футбол. Нека не забравяме, че всеки успял футболист започва да се упражнява с топка още в предучилищна възраст.
Именно затова играчите в днешната статия са истински феномени, които успяват да намерят начин да практикуват професията си на най-високо ниво във вече четвърто поредно десетилетие (90-те, 00, 10-те, 20-те)
Джанлуиджи Буфон
Професионален дебют: 1995
Италианската легенда прави своя дебют с екипа на Парма в мач срещу Милан. По онова време съставът на "росонерите" е изпълнен с качествени футболисти, но въпреки това 17-годишният Джиджи показва умения между гредите и успява да спаси всеки един удар на съперника. В крайна сметка той запазва мрежата си "суха" срещу отбора от Милано.
През 2001 г. Буфон преминава в Ювентус за рекордна за вратар сума и с екипа на торинци жъне множество успех, но и показва лоялност след скандала "Калчополи", като избира да остане в тима, когато е изхвърлен в Серия "Б".
През 2018 г. стражът записва един сезон в ПСЖ, след което отново се завръща в Юве, където продължава да се състезава и до днес.
Златан Ибрахимович
Професионален дебют: 1999
На този етап дълголетието на Златан добива легендарни измерения. Не само, че той все още има физиката и издръжливостта да се състезава в елитно първенство като италианското, но и все още бележи редовно за Милан.
Той прави своя професионален дебют за Малмьо, когато е на 17 години през 1999. Ибра записва 6 участия като резерва и дори успява да се разпише за шведския тим.
След две години е продаден на Аякс, а след Нидерландия той оставя следа в шампионатите на Италия, Испания, Франция и Англия. Изкарва и две години в американския Ел Ей Галакси, преди да се завърне отново в Милан.
Ибрахимович печели множество купи и титли в хода на славната си кариера дори е съумял да се разпише в 23 поредни сезона в елитно първенство.
Едиствено той и Шевченко са вкарвали в 6 поредни мача с екипа на Милан в модерната история на клуба.
Артур Боруц
Професионален дебют: 1998
Полският страж започва да играе в отбора на родния си град през 1998 г., а през следващия сезон е закупен от Легия Варшава. Кариерата му в следващите десетилетия е дълга и славна.
Освен за Легия, той пази и за Селтик, Фиорентина, Борнемут и Саутхамптън. Боруц веднъж е ставал шампион на Полша и три път е вдигал титлата на Шотландия.
В момента играе последният си сезон за Легия, а договорът му изтича през лятото на 2021 г.
Виторино Хилтон
Професионален дебют: 1996
Бразилецът започва кариерата си в Шапекоенсе в средата на 90-те години, а по-късно се мести в швейцарския Сервет, където бързо се утвърждава като титуляр.
През 2004 г. е освободен от клуба заради финансови проблеми и се мести във Ланс, където изкарва четири сезона. През 2008 е продаден на Олимпик Марсилия, а от там се мести в Монпелие - отборът, в който играе и до днес. С последните два отбора той става шампион на Франция, а с Марсилия съумява да спечели и Купата на страната.
Въпреки че е на 43 години, бранителят продължава да играе за Монпелие в Лига 1.
Макси Родригес
Професионален дебют: 1999
Роден в Росарио, Аржентина, той играе за местния Нюелс Олд Бойс. Дебютът на Макси е през 1999 г. и само след три сезона той е привлечен от Еспаньол, като трансферът дава началото на дълъг престой в Ла Лига. Освен за каталунците, на испанска земя той играе и за Атлетико Мадрид. В испанския елит аржентинецът записва 58 гола в 232 мача.
През 2010 г. преминава в Ливърпул, а след това се завръща в родината си. Макси Родригес представлява националния отбор на Аржентина на цели три Световни първенства. Понастоящем отново е футболист на Нюелс.
Роке Санта Круз
Професионален дебют: 1998
Роке прави своя професионален дебют за парагвайския Олимпия през далечината 1998 г. и изявите му спечелват интерес от баварския гигант Байерн Мюнхен. На 1 юли 1999 г. той е закупен именно от тях и за него следват 8 невероятни години, в които печели Шампионската лига и пет пъти става шампион на Германия.
В дългата си кариера нападателят играе още за Блекбърн, Манчестър Сити, Реал Бетис, Малага и Крус Азул. През 2016 г. той се завръща там, където за него започва всичко - в Олимпия. С родния си тим той на два пъти печели Примиера дивисион клисура.
Георги Петков
Професионален дебют: 1996
Петков започва кариерата си в Хебър, но там не записва нито един мач при мъжете. През 1996 г. е продаден на Славия София, където прави дебюта си в професионалния футбол. В един от първите му мачове е пуснат като титуляр, след като редовният страж Здравко Здравко е продаден в Турция. Съперник е силния тим на Нефтохимик и благодарение на геройствата на Георги столичани излизат победители с 1:0.
С екипът на Левски той се окичва със шампионски медал на България, а при завръщането си в Славия печели националната купа. През март Георги Петков навърши 44 години, но все още няма планове да се отказва:
"Ще продължа да играя, докато в Славия разчитат на мен и аз мога да съм от полза. Като видя, че не мога да съм полезен, сам ще спра."
Казуйоши Миура
Професионален дебют: 1986
В предишна статия сме ви разказвали за Казуйоши Миура - единственият футболист от този списък, който играе професионално футбол в пет различни десетилетия.
Японецът прави своя дебют през 1986г. и носи екипите на отбори като Сантош, Дженоа, Динамо Загреб, Сидни, Палмейрас и Коритиба.
В момента той е на 53 години и въпреки това от време на време се появява на терена в мачовете на своя Йокохама. Крал Казу, както е известен сред феновете, държи рекорда за най-възрастен футболист, играл в японската Джей Лига.
Редом с него в състава е и друг футболен ветеран. Шинсуке Накамура дебютира през 1997 г. и продължава с активната си състезателна кариера. Двамата значително вдигат средната възраст на Йокохама.
Достойни за споменаване:
Тук уточняваме, че консенсусът е, че новото дестилетие започва през 2021 г. и затова следните футболисти, които се оттеглиха от активна кариера през 2020 са близо до това да играят в 4 различни декади, но се разминаха с това постижение само с няколко месеца.
Икер Касияс (Последен клуб: Порто; Оттегля се на: 4 август 2020)
Ариц Адурис (Последен клуб: Атлетик Билбао; Оттегля се на: 20 май 2020)
Гарет Бари (Последен клуб: Уест Бром; Оттегля се на: 4 август 2020)
Клаудио Писаро (Последен клуб: Вердер Бремен; Оттегля се на: 27 август 2020)
Емре (Последен клуб: Фенербаче; Оттегля се на: 15 август 2020)
Прочетете също:
