Отборите на Милан и Интер продължават традицията да разменят играчите си. Този път става въпрос за халфа на "росонерите" Франк Кеси и за крилото на техния градски съперник Матео Политано. Това твърдят източници, близки и до двата клуба.
Милан отдавна има интерес към Политано, още докато той играеше в Сасуоло, но трансферната сума от порядъка на 20-25 милиона евро спъва плановете на "дявола" да го прилапа. В същото време пък Антонио Конте иска да привлече здрав опорен полузащитник, който да добави сигурност в средата на терена. И тъй като преговорите с Артуро Видал в момента са до никъде, "нерадзурите" са се насочили към Кеси.
Това би било от полза и за двамата играчи. В момента Политано е жертва на новата система в Интер, която Антонио Конте налага. През настоящия сезон той е изигграл един-единствен мач. Кеси пък отдавна желае да напусне Милан, като през лятото бе близо до трансфер в Уулвърхямптън, а освен това е и в обтегнати отношения с тифозите на клуба.
Припомняме, че двата милански тима не се свенят да разменят футболисти, като някои от най-големите играчи в Калчото за последните 20 години са ставали жертва на подобни трампи. Ето и някои от тях:
Кларънс Зеедорф за Франческо Коко
От тази сделка има един-единствен печеливш и това е отборът на Милан. Кларънс Зеедорф е двукратен европейски шампион с Аякс и Реал Мадрид когато през 1999г. преминава в Интер за 25 милиона долара. В същото време при "росонерите" с променлив успех се изявява левият защитник Франческо Коко. През 2000г. той все пак става италиански национал и е едно от горещите имена в Серия "А". Година по-късно двата тима си стискат ръцете и разменят двамата играчи. Излишно е да обясняваме влиянието, което има Зеедорф в състава на Милан. Той помага на "дявола" да спечели редица трофеи, стъпва на европейския клубен връх за трети път с различен отбор и става легенда на играта. В същото време Коко страда от чести травми и играе за Интер едва 26 пъти за период от 5 години. На два пъти е даван под наем, докато най-сетне прекратява кариерата си на 30-годишна възраст и се впуска в актьорското поприще.
Андреа Пирло за Дражен Брънчич
През 2009г. отборът на Интер извършва трампата на хилядолетието, като разменя шведа Златан Ибрахимович за стрелеца на Барса Самуел Ето'о и освен това получава крупната сума от 59 милиона паунда от Барселона. Няколко години преди това обаче "нерадзурите" правят размяна, която е тотално на другата крайност. В техните редици се подвизава младият халф Андреа Пирло, който обаче не успява да се пребори за титулярно място. В Милан пък играе белгиецът с хърватски корени Дражен Брънчич. Той успява да запише само един мач за сезона, което кара "росонерите" да му посочат изхода. В крайна сметка се стига до там, че той е ползван за разменна монета по сделката за Пирло. Милан плаща на своя противник 17 милиона евро плюс Брънчич за гениалния маестро, който става част от онази великолепна халфова линия на "росонерите", заедно с гореспоменатия Кларънс Зеедорф, Дженаро Гатузо и Кака. Брънчич пък не играе нито веднъж за Интер, като два пъти е отдаван под наем и след това разкаран.
Кристиян Броки за Андрес Гулиелминпиетро
Отново размяна, от която основно печели Милан. Не че Кристиан Броки е най-добрият играч в историята, но за сравнение с Гули (нека наричаме този аржентиски играч така, за по-лесно) си е направо успешен. Броки е юноша на "росонерите", но така и не играе за клуба. Продават го на Верона, а след 1 сезон там се озовава в Интер през 2000г. Привлечен е там по изричното настояване на тогавашния треньор Марчело Липи. Играе едва един сезон със синьо-черната фланелка. В същото време Гули е един от обещаващите млади аржентински играчи. Тромав за позицията на крило, на която се изявява, той става известен с много точните си пасове и центрирания. Помага на Милан да спечели титлата за сезон 1998/99 и става национал на Аржентина. Това са може би и звездните му дни. През 2001г. е ползван като разменна монета, когато двамата с Броки сменят местата си в миланските клубове. Броки не успява да се пребори за титулярното място с армадата от звезди в халфовата линия на "дявола" и придобива статута на златна резерва, докато Гули е тотално разочароващ и играе едва 30 мача за Интер в рамките на 3 сезона, след което напуска.
Антонио Касано за Джампаоло Пацини
Интересно, но съдбите на тези двамата се преплитат в не един и два случая. Антонио Касано е един от най-исканите млади играчи в Италия в началото на новия век. Кръгъл сирак, той изгрява с екипа на южняците от Бари, след което е привлечен в Рома, а от там и в Реал Мадрид. Все пак през 2007г. се озовава в Сампдория, където остава чак до 2011г. Пацини пък произлиза от школата на Аталанта, но се появява на голямата футболна сцена с екипа на Фиорентина. До 2009г. той рита за "виолетовите", след което се присъединява към Касано в Самп. Двамата формират изключителен тандем и успяват да класират генуезците за квалификациите за Шампионската лига. Половин година след това, през зимата на сезон 2010/11, дуото напуска, като Пацини става играч на Интер, а Касано - на градския съперник Милан. През лятото на 2012г. пък миланските клубове решават да ги разменят. Джампаоло облича червено-черния екип, докато Антонио става "нерадзур". Освен това Интер получават и 7,5 милиона за правата на Пацини. След тази размяна формата и на двамата тръгва стремглаво надолу. В момента Пацини е играч на Верона, докато Касано отдавна вече не е активен футболист.
