С НАЙ-МНОГО МАЧОВЕ ЗА РОДИНАТА

С НАЙ-МНОГО МАЧОВЕ ЗА РОДИНАТА

Знаете ли, че има двама български играча, които са записали над 100 мача за националния отбор? Единия, логично, е вратар - настоящият президент на БФС Борислав Михайлов. Той е носил националната фланелка в 102 случая. А другия е халфът Стилиян Петров със 105 мача. Стелни почти със сигурност щеше да натрупа още срещи с екипа на "трикольорите" ако не го беше повалила коварна болест преди няколко години, принуждавайки го да се откаже не само от националния отбор, но и от футбола въобще. Тези цифри, колкото и да са впечатляващи, са доста далеч от рекордите за най-много мачове за родината. Михайлов дели 387-мо място с още 32-ма играчи, сред които Роберт Левандовски, Иван Ракитич, Сейду Кейта, Саво Милошевич, Раул Гонзалес, Бюлент Коркмаз и Кени Далглиш. Стенли пък е на 328-ма позиция заедно с още 20 души, най-известните от които са Били Райт, Юрген Колер, Сами Хуупия, Лусио, Бранислав Иванович, Томаш Росицки, Дидие Дрогба и Артуро Видал. Разбира се, тези статистики постоянно се променят, но първенците по мачове за националния си отбор са доста далеч напред и трудно биха били задминати. Ето и кои са те:     10) Бадер Ал-Мутава, Кувейт Името на играча, който заема десето място в тази класация, по всяка вероятност не ви говори нищо. Нормално, цялата си кариера той прекарва в местния Кадсиа, който пък е най-популярният клуб в Кувейт. "Кралете", както е известен този клуб, са доминантна сила в кувейтската Премиер лига, като са печелили титлата цели 17 пъти, а самият Ал-Мутава спомага за завоюването на по-голямата част от тези отличия. Той се изявява като втори нападател, тъй като не е особено висок, но е доста бърз. До момента Ал-Мутава има 337 мача и 237 гола за своя клуб, както и 164 мача и 55 попадения за националния отбор на Кувейт. Той е едва на 33 години, което значи че по всяка вероятност ще запише още доста мачове за родината си. Освен всичките титли и купи с Кадсиа, той е носител и на Арабската купа на Залива през 2010 (турнир, организиран между 7-те страни, разположени на Персийския залив + отбор, който бива поканен за да запълни бройката до 8), Купата на Западноазиатските футболни федерации, а в индивидуален план е номиниран 3 пъти за най-добър азиатски играч на годината.     9) Коби Джоунс, САЩ Роденият в Детройт, Мичиган, полузащитник заема девета позиция в ранглистата с играчи с най-много мачове за националния си отбор. Той играе цели 164 пъти с екипа на САЩ, като дели 9/10 място с Ал-Мутава. Звездата на Джоунс изгрява на Световното първенство през 1994, където е харесан от английския Ковънтри (по онова време в елита) и привлечен в редиците на "небесносините". Престоят му не е особено успешен и бързо е продаден на бразилския Вашку да Гама, където отново не успява да се утвърди. За негов късмет богаташите от ЛА Галакси му подават ръка и в следващите 11 сезона той носи бялата фланелка, спечелвайки титлата в МЛС два пъти и Шампионската купа на КОНКАКАФ (северноамериканската Шампионска лига) веднъж. С националния отбор на САЩ пък спечелва Златната купа през 2002 (тамошната версия на Европейското първенство). Прекратява кариерата си през 2007, а през 2011 е приет в Залата на славата на Националната футболна лига (или по-известна в САЩ като Сокър лигата).     8) Икер Касияс, Испания Ето го и първия европеец в класацията. Бившият капитан на Испания и Реал Мадрид се подрежда осми в тази елитна ранглиста. "Сан Икер", както е по-известен сред феновете на "белите", дебютира за "Ла фурия" едва 19-годишен през 2000 и в продължение на 16 години брани вратата на иберийците. Той попада в групата на испанците за Евро 2000, но е резерва на Сантиаго Канисарес. Титулярно място получава за Световното през 2002 и след невероятните си изяви окупира поста. Сред огромния списък с трофеи, които Касияс печели, можем да споменем Световната титла през 2010, Европейските през 2008 и 2012 с националния отбор, както и безброй титли и купи с родния Реал Мадрид. До момента той има 167 мача с червената фланелка, като официално не се е оттеглил от отбора, но не е получавал повиквателна от 2016 насам, а и с формата на Давид Де Хеа едва ли ще получи. През 2015 става изкупителна жертва за неуспехите на "кралския клуб" и е натирен, но и до ден днешен продължава да се изявява на топ ниво с екипа на португалския Порто.     7) Виталийс Астафиевс, Латвия Латвийските имена винаги за били трудни за писане/произнасяне и звучат сякаш някой дъвче шепа чакъл. Най-успешните периоди в кариерата на полузащитника са с екипа на несъществуващия вече Сконто, за който играе в 4 отделни случая, завоювайки 9 титли и 4 купи на страната. Извън Латвия, той се състезава за редица европейски отбори от средна ръка като Аустрия Виена, Адмира Вакер, Рубин Казан и нискоразрядния английски Бристол Роувърс. С националния отбор на прибалтийската страна има изиграни 167 мача, в които бележи 16 попадения. Той е и капитан на латвийците в периода от 1999 до 2010. Извежда тима с лентата на Евро 2004, като е титуляр и в трите мача. Въпреки че се изявява като полузащитник, Астафиевс е голмайстор на латвийската лига за 1995, а също така печели и приза за Най-добър играч на Латвия цели три пъти - 1995, 1996 и 2007, когато е вече на 36! Отказва се от футбола през 2010 и след това работи като помощник-треньор в любимия Сконто и в националния отбор на родината си.     6) Иван Уртадо, Еквадор Отново напускаме пределите на Европа и се понасяме към Южна Америка, където откриваме Иван Уртадо. Централен защитник по призвание, той излиза на футболната сцена през 1992, когато освен че дебютира в местния Елемек, получава и повиквателна за националния отбор на Еквадор. А е само на 17! И до ден днешен държи рекорда за най-млад играч с екипа на южноамериканската страна. Скромният тим на Еквадор дебютира на Световно първенство през 2002, а Уртадо е един от най-добрите му играчи. Солидното му представяне кара капитана Алекс Агинага да го посочи като свой наследник. С лентата на ръката си, Уртадо води еквадорците и на Мундиала през 2006, където излизат от групите и достигат осминафинал. Той играе за националния отбор чак до 2014, като успява да класира тима си и за първенството в Бразилия, но по това време е без клубен отбор и решава да отстъпи път на младите, отказвайки да пътува с тима за Рио. Той е изиграл 168 мача за Еквадор. Цялата му клубна кариера преминава в Южна и Централна Америка с изключение на кратък период през 2004, когато се състезава за испанския Мурсия.     5) Хосам Хасан, Египет Един от най-легендарните играчи на "фараоните"! Хасан все още държи рекорда за най-много попадения за националния отбор на Египет. Той се е разписал 69 пъти в 169 мача! На клубно ниво се състезава предимно в Египет, като е юноша на хегемона Ал-Ахли. Добрите му изяви с екипа на "червените дяволи" (африканската версия) привличат погледа на гръцкия ПАОК и Хасан играе там в продължение на един сезон. След това опитва и от швейцарската лига с екипа на Ньошател Ксамакс. Най-запомнящото се постижение е че вкарва 4 гола на Селтик в мач от турнира за Купата на УЕФА. Следва завръщане в Египет и по-точно в Ал-Ахли. След кратък период и в дубайския Ал Аин, Хосам рита и за другия голям египетски гранд - Замалек, който пък е кръвен враг на "червените дяволи". За последно играе в Ел-Итихад Александрия когато е на 41. С националния отбор на Египет печели три пъти Купата на Африканските нации, като последния път е през 2006, когато Хасан е на 40 години и е капитан на "фараоните". Заради постиженията му и спортното му дълголетие му е определен за Най-добрия африкански играч в последните 50 години от Африканската футболна конфедерация.     4) Джанлуиджи Буфон, Италия Големият Джиджи, който се отказа от националния отбор на "адзурите" през тази пролет, е в подножието на върха. Вратарят изгрява за футбола в средата на 90-те с екипа на Парма, като невероятните му изяви под рамката му спечелват титулярно място в Серия А и повиквателна за "скуадра адзура" още преди да е навършил 20. Всичко това води до трансфер в Ювентус, като в продължение на 17 години Буфон бе най-скъпият вратар в света. Голямата му класа го прави и несменяем титуляр в Юве, където записва над 650 мача, а освен това печели и един куп трофеи с черно-бялата фланелка. За националния отбор на Италия той има точно 176 мача и печели най-значимото отличие в кариерата си - Световната купа през 2006. Посочен е за титулярен капитан на "скуадра адзура" след отказването на Фабио Канаваро през 2008. Печели и купища индивидуални награди, като е определян за вратар номер 1 на Серия А в 12 случая, също така е определен за най-добър вратар според ФИФА за 2003 и 2017. Остава втори в борбата за Златната топка през 2006, която отива в ръцете на неговия съотборник Фабио Канаваро, но мнозина смятат, че именно Буфон заслужава ценното отличие. През 2017 става и футболист номер 1 на Италия. По натоящем продължава да трупа мачове с екипа на ПСЖ.     3) Клаудио Суарес, Мексико Приключихме с европейците. "Императорът", както е по-известен Суарес в мексиканските футболни среди, игрява още в края на 80-те с екипа на УНАМ. Солидните му игри му печелят повиквателна за националния отбор през 1992, като той е титуляр за "ацтеките" на Световното през 1994. В клубната си кариера печели титлата на Мексико два пъти - веднъж с УНАМ и веднъж с Гуадалахара. С УНАМ е и носител на Шампионската купа на КОНКАКАФ. Утвърждава се като водещ играч (и в последствие капитан) за националния отбор и е титуляр на Мундиала през 1998, а иначе печели три пъти Златната купа с Мексико - през 1993, 1996 и 1998, като в следствие на последната печели и Купата на Конфедерациите през 1999. За "ацтеките" изиграва 177 мача и отбелязва 6 гола. Пропуска Световното през 2002 заради контузия, но е повикан за първенството през 2006, ала вече на преклонна футболна възраст, гледа турнира от пейката. След края на състезанието прекратява кариерата си в националния отбор, а иначе продължава да рита в американския Чивас чак докато навърши 41. По настоящем живее в Южна Калифорния със семейството си и се изявява като коментатор във Фокс.     2) Мохамед Ал-Деая, Саудитска Арабия Къде логично, къде не, в подножието на върха намираме още един вратар. Ал-Даея е една от легендите на арабския футбол, като след дебюта си през 1993 той се появява на 4 поредни световни първенства за "зелените ястреби". На клубно ниво играе в родния си Ал-Таие от 1989 до 1999 и след това преминава в Ал-Хилал. Интересното е, че в 15 поредни сезона не пропуска нито един мач в първенството на Саудитска Арабия. Печели 5 пъти титлата на страната и 7 пъти Купата на Короната на принца (местното наименование на турнира на купата). Освен това успява да вдигне и Азиатската Шампионска лига, както и още един куп международни трофеи. С националния отбор печели Купата на Азия през 1996, Купата на залива през 1994 и 2003, Ислямската купа през 2005 (състезание изцяло между ислямски страни от Азия и Африка). За "зелените ястреби" играе 178 пъти, а след Мундиала през 2006 се отказва от националния отбор, заедно с друг голям саудитски играч - Сами Ал-Джабер. С футбола спира през 2010, като от Ал-Хилал му устройват невероятен бенефис пред 70 000 фена, а съперник е тимът на Ювентус. Ал-Даея е обявен за най-добрия азиатски вратар на века.

Ако искаш да прочетеш още яки истории, вземи си новата книга на От Засада – Аутсайдери Поръчай директно от тук!

    1) Ахмед Хасан, Египет Освен рекордьор по мачове за национален отбор - 184, египтянина печели и куп трофеи. Кариерата му започва в средата на 90-те в скромния Асван, но бързо е привлечен в друг местен клуб - Исмайли. Класата му е толкова голяма, че хваща окото на редица турски грандове, които по онова време обичат да купуват от египетския пазар. Така 23-годишен, Хасан се присъединява към Коджаелиспор, а след това минава и през Денизлиспор, Генчлерберлиги и върха на кариерата му - в Бешикташ. С "черните орли" печели Купата на Турция и е продаден в Западна Европа. Купува го белгийският гранд Андерлехт. Където и да играе, Хасан вкарва поне по 10 гола за сезон, което си е едно добро постижение за полузащитник, какъвто е той. След две успешни години в Белгия (титлата, купата и суперкупата на страната), той се завръща в Египет и подписва с гранда Ал-Ахли, където отново печели 7 трофея за 3 сезона, включително Африканската Шампионска лига и Суперкупата на Африка. На национално ниво е част от суперуспешния тим на Египет, който печели 4 пъти Купата на Африканските нации в периода 1998-2010, за което самият Хасан има огромен принос. Когато се оттегля от тима на "фараоните" през 2012, той е играчът с най-много мачове за който и да е национален отбор в света. Едва ли някой скоро ще подобри рекорда му от 184 мача с екипа на Египет!     Играчи с добри шансове да влязат в топ 10 в най-скоро време:   - Серхио Рамос Защитникът на Реал Мадрид има точно 161 мача на сметката си с екипа на "Ла Фурия". Тъй като е едва на 32, а и представянето му все още е на топ ниво, той по всяка вероятност ще успее да влезе в топ 10 преди да окачи бутонките.   - Кристиано Роналдо Капитанът на Португалия има записани 154 мача за родината си до този момент. Макар, че след само два месеца Роналдо става на 34, неговата невероятна физическа и спортно-техническа форма гарантира, че нападателят на Ювентус ще играе още доста години за иберийската страна.   - Андрес Куадрадо Още един мексиканец, който може да влезе в топ 10. Куадрадо е едва на 32 но вече има 152 мача за страната си. Той игра на Световното в Русия и във всеки един от двубоите записа доста пробягани километри. По всяка вероятност броят мачове за Мексико ще нарастне значително преди Куадрадо да се пенсионира.   - Алексис Санчес Въпреки несполучливите си изяви с екипа на Манчестър Юнайтед, Алексис все още е несменяем титуляр в отбора на Чили. Той има 124 мача за страната си, но е само на 29! Перспективата е Санчес да играе още поне 4-5 години за Чили заради високата си класа, а това означава поне 30-40 мача отгоре.


Гласували: 1, рейтинг: 3.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика
10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
Треньорите, които властват в турнира Лига Европа