КОЙ ИМА НАЙ-МНОГО ТРОФЕИ В СВЕТА?

КОЙ ИМА НАЙ-МНОГО ТРОФЕИ В СВЕТА?

Обикновено основният показател, по който се измерва колко успешен е един играч, са трофените. Логично, нали? Колкото повече трофеи имаш, толкова по-велик си. Разбира се, изключения не липсват, защото има играчи, които слагат купите и титлите на по-заден план, а най-важното за тях е атмосферата, традициите, лоялността и т.н. Има и такива, за които трофея е цел номер едно и те я преследват сляпо, без значение какво ще им коства или през какво ще минат. Тук ще се спрем на играчите, които са спечелили най-много трофеи в света.     10) Кени Далглиш Легендарният нападател на Ливърпул открива нашата призова десятка. Далглиш не само че има късмета да играе в един от най-силните отбори, които "мърсисайдци" някога са имали, но и сам спомага за това величие. Невероятните успехи на шотландския нападател му печелят и прякора "Крал Кени", а за страхотните си постижения е удостоен и с титлата "сър" от Нейно Величество - кралицата на Англия. Преди да премине на Анфийлд обаче, Далглиш е част от един друг легендарен и свръх-успешен отбор - този на Селтик. Грандът от Глазгоу печели трофей след трофей, а цифрата, която се трупа на сметката на "Крал Кени" е 29. Толкова титли и купи е завоювал той през цялата си кариера, което включва: 4 пъти шампион на Шотландия, 4 пъти носител на Купата на Шотландия, веднъж Купата на шотландската лига, а след преминаването си в Ливърпул: 6 пъти шампион на Англия, 1 път ФА Къп, 4 пъти Купата на лигата, 5 пъти Къмюнити Шийлд, 3 пъти КЕШ и веднъж Суперкупата на Европа. Той е и най-титулуваният шотландски играч на всички времена.     9) Витор Баия Португалецът изгрява още в края на 80-те с невероятните си изяви с екипа на Порто. Юношата на "драконите" бързо се превръща в несменяем титуляр на вратата и започва да трупа трофеи и слава. След като е обявен за вратар номер 1 на Европа през 1994-95, Барселона вижда в него заместник на застаряващата легенда Андони Субизарета. Той е привлечен на Камп Ноу година по-късно и печели една купчина трофеи за двата си сезона с екипа на "каталунците". След това е върнат на Порто, където пък отново продължава да вдига купа след купа. За цялата си кариера печели цели 30 трофея, като най-ценният от тях е, разбира се, Шампионската лига през сезон 2003-04. С Порто завоюва още 10 титли на Португалия, 5 пъти Купата на Португалия, 7 пъти Суперкупата на страната, Купата на УЕФА и Междуконтиненталната купа. За Барса печели титлата на Испания веднъж, 2 пъти Купата на Краля, Суперкупата на Испания и КНК. Единствено с националния отбор на Португалия не успява да спечели нищо, въпреки че играе редом с играчи като Луиш Фиго, Руи Коща, Нуньо Гомеш, Жоао Пинто, Жорже Коща, Фернандо Коуто, Серджо Консейсао и т.н.     8) Златан Ибрахимович Няма как да има класация за успехи и Златан да не присъства в нея. В кариерата си шведът се състезава в някои от най-големите клубове в света и то с невероятен успех. В даден момент, Златан беше ставал шампион 8 поредни сезона, без значение къде играе. Юношата на Малмьо прави първите си стъпки в големия футбол в люпилнята за таланти Аякс, но бързо холандският гранд му отеснява и той се мести на "ботуша" да играе за Ювентус. Следват периоди в Интер, Барселона, Милан, ПСЖ и Манчестър Юнайтед. Поглеждайки визитката на Ибрахимович, виждаме, че само с Юве не е успявал да спечели нищо, което, разбира се, не е вярно, но заради скандала "Калчополи" титлите на "старата госпожа" бяха отнети, иначе Златан щеше да е доста по-напред в тази класация. И въпреки това той печели титлата на Холандия 2 пъти, Купата и Суперкупата на Холандия по 1 път, 4 пъти Скудетото, 3 пъти Суперкупата на Италия, по веднъж Ла Лига, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство, Два пъти Суперкупата на Испания, 4 пъти титлата на Франция, 2 пъти Купата на Франция, по 3 пъти Купата на Лигата и Суперкупата на Франция, а за десерт - Купата на Лигата в Англия, Къмюнити Шийлд и Лига Европа с Манчестър Юнайтед. Списъкът стана доста дълъг и труден за проследяване, но общият брой трофеи, които Златан завоюва в богатата си кариера, е 31.     7) Жерар Пике Най-нормалното нещо на света е в тази класация да присъстват и играчи на Барселона. Жерар Пике е един от хората, печелили абсолютно всичко във футбола. Въпреки че е юноша на Барса, той изгрява за големия футбол в Англия. Едва 17-годишен, Пике избира да премине в Манчестър Юнайтед, вместо да подпише професионален договор с "каталунците". Той изкарва на Острова 4 сезона, като с екипа на "червените дяволи" печели титлата във Висшата лига, Къмюнити Шийлд и Шампионската лига. По това време той е доста млад и не играе някаква съществена роля в състава на сър Алекс Фъргюсън, така че е даден под наем в Сарагоса. Изявите му в испанския клуб привличат погледа на бившите му шефове в Барса и през 2008 той е откупен обратно. Пике веднага бива наложен в стартовите 11 на каталунския клуб, а партньор в защитата му е Карлес Пуйол. Дуото е като бетон и помага на Барса да се върне на върха в Европа. С "каталунците" той печели титлата в Испания 7 пъти, 6 пъти Купата на Краля, 6 пъти Суперкупата на Испания, 3 пъти Шампионската лига, 2 пъти Суперкупата на Европа и 3 пъти Световното клубно първенство. В добавка на това, Пике е и Световен и Европейски шампион с националния отбор на Испания, докарвайки броя спечелени трофеи до 32. Разбира се, стожерът на Барса е все още активен играч и тази цифра може да нарастне, което по всяка вероятност и ще се случи.     6) Максуел Бразилският ляв защитник е едно от типичните доказателства, че дори и да не блестиш с някакви невероятни качества, отборната игра и себераздаването компенсират това. А Максуел е успешен в не един и два клуба! Юношата на Крузейро идва в Европа едва 20-годишен и веднага се налага в състава на Аякс. Там обичат млади и обещаващи играчи и му помагат да се превърне в един от най-работоспособните защитници на "стария континент". Въпреки много сериозната контузия, която получава през 2005, италианският Интер му подава ръка. След три успешни сезона в Калчото следва трансфер в Барселона, а след това и в ПСЖ. Общият брой трофеи, които Максуел вдига, е 33. За пръв път той печели отличие в родната си Бразилия - купата на страната с Крузейро. След това 2 пъти Ередивизи, веднъж Купата на Холандия и веднъж Суперкупата на Холандия. С Интер става шампион на Италия 3 пъти, а освен това печели и Суперкупата на Италия 2 пъти. В Барселона Максуел печели титлата в Ла Лига 2 пъти, Купата на Краля, Суперкупата на Испания 2 пъти, Шампионската лига, Суперкупата на УЕФА и Световното клубно първенство 2 пъти. С ПСЖ вдига титлата на Франция 4 пъти, Купата на страната 3 пъти, Купата на лигата 4 пъти и Суперкупата на Франция 3 пъти, преди да се откаже от футбола през 2017. За Бразилия играе само 10 пъти и то след като вече е преминал 30-те.     5) Лионел Меси Несериозно е да се говори за рекорден брой завоювани отличия и да не се спомене името на нисичкия магьосник. Лионел Меси, когото Барселона разумно вербуват преди над 18 години, се отплаща за направената в него инвестиция повече от подобаващо. Самото ръководство на "каталунците" има големи надежди към младежа, за това в първия му професионален договор е заложена клауза за откупуване в размер на 150 милиона евро. Разбира се, тази цифра в наши дни изглежда нищожна в сравнение с качествата на аржентинския гений. Подпомаган от огромен брой звездни съотборници, Меси печели 34 трофея през професионалната си кариера, като 33 от тях са с екипа на Барса. 9 пъти Ла Лига, 6 пъти Купата на Краля, 8 пъти Суперкупата на Испания, 4 пъти Шампионската лига, 3 пъти Суперкупата на Уефа, 3 пъти Световното клубно първенство. А той е едва на 31 и има още поне 3-4 сезона да прави криви защитниците на съперника! Единственото отличие, което Меси печели с Аржентина, са златните медали на Олимпийските игри в Пекин през 2008. През останалото време е на крачка от трофей с "гаучосите", но губи финалите на Копа Америка през 2007, 2015 и 2016, както и този на Световното първенство през 2014.     4) Раян Гигс Спортното дълголетие на уелското крило изуми всички, тъй като той игра на едно топ-ниво чак до 40-годишна възраст. До 2013-14, той беше единственият играч, който се разписва във всеки един сезон от Висшата лига след създаването й през 1992. Освен голямото количество голове, Гигс е известен като един от най-отборните играчи в историята на футбола, като записва и колосален брой асистенции. Въпреки че се отказва от националния отбор на Уелс през 2007, той взима участие в сборния отбор на Великобритания за Олимпийските игри в Лондон през 2012 и дори вкарва гол срещу Обединените Арабски Емирства, превръщайки го в най-възрастният играч, отбелязвал гол на олимпийски игри. Общият брой трофеи, които Гигс печели, е 34, като абсолютно всички идват с фланелката на Манчестър Юнайтед и то под ръководството на сър Алекс Фъргюсън. Той завоюва 13 титли от Висшата лига, 4 пъти Купата на ФА, 3 пъти Купата на Лигата, 9 пъти Къмюнити Шийлд, 2 пъти Шампионската лига, 1 път Суперкупата на Европа, 1 път Интерконтиненталната купа и 1 път Световното клубно първенство (тези два трофея до голяма степен са едно и също). Въпреки многократните покани да играе за националния отбор на Англия, Гигс отказва и записва мачове само и единствено за Уелс, като не успява нито веднъж да се класира за голям футболен форум.     3) Андрес Иниеста Още един играч на Барса, което (както вече констатирахме) е напълно нормално. Андрес Иниеста е може би последният велик "испанец", излязъл от школата на "каталунците", поне до този момент (слагам "испанец" в кавички, защото хората в този град не се определят като испанци). Той дебютира за Барселона през далечната 2003, а всички в клуба са толкова впечатлени, че тогавашният капитан Хосеп Гуардиола казва на Шави "Ти ще ме пенсионираш, а този (Иниеста) ще ни пенсионира всичките". Постепенно Селебро (както е един от прякорите на халфа) се налага в първия отбор и става неделима част от него. Химията между Иниеста и Шави е пословична и двамата успяват да надиграят една камара звездни халфови линии през годините. През лятото на 2018 Андрес напуска Барса след като прекарва целия си живот в клуба и се впуска в ново приключение - Япония. Не е изключено да успее да завоюва още трофеи и в "страната на изгряващото слънце", но до момента Иниеста има 35 титли и купи на сметката си. 9 пъти Ла Лига, 6 пъти Купата на Краля, 6 пъти Суперкупата на Испания, 4 пъти Шампионската лига, 3 пъти Суперкупата на Уефа, 3 пъти Световното клубно първенство. Освен това Иниеста е двукратен Европейски шампион с Испания, като с "ла фурия" успява да спечели и Световното първенство през 2010, а дори той е и автор на победния гол в продълженията.     2) Олександър Шовковски На бас, че не очаквахте да срещнете точно това име в тази класация! Е, аз също не очаквах, но то е факт. Дългогодишният вратар на Динамо Киев е вторият най-титулуван играч в историята на футбола. Шовковски е юноша на украинския клуб и прекарва цялата си кариера в него, с изключение на един кратък период през 1993, когато е даден под наем на друг столичен отбор - ЦСКА Киев. Носител е на един куп индивидуални награди в родината си, а част от трофеите, които печели, не изглеждат да са много престижни, но УЕФА все пак решава да ги причисли към сметката му. Освен 14-те титли, 10-те купи и 6-те суперкупи на Украйна, Шовковски е 4-кратен носител на Купата на Общостна на независимите държави - турнир, създаден през 1993 след разпада на Съветския съюз, като до 2011 той се провежда на клубно ниво, а след това е преформиран в турнир за националните отбори. Също така Шовковски печели и 2 пъти възпоменателния трофей Валери Лобановский, организиран след кончината на легендарния украински наставник. Надпреварата противопоставя топ 4-те клуба от бившият СССР, но само в първите си две издания. След това също бива преформирана в състезание между националните отбори, като участие взимат главно младежките формации на страните-участници. Поради някакви причини, УЕФА причислява 6-те трофея от тези два интересни турнира към завоюваните от Шовковски купи и така той събира общо 36 отличия.

Ако искаш да прочетеш още яки истории, вземи си новата книга на От Засада – Аутсайдери Поръчай директно от тук!

    1) Даниел Алвеш Безспорният победител в тази класация на този етап е бразилският десен защитник Даниел Алвеш. Той печели първия си трофей през 2002 и от тогава до сега завоюва общо 39 отличия! Дебютната му купа е с екипа на родния Бахиа, когато вдига Купата на Северните бразилски провинции. След преминаването си в Европа, Алвеш започва да избухва. Той е част от онзи много силен тим на Севиля, който печели Купата на УЕФА 2 пъти поред, както и Суперкупата на Европа. Освен това с екипа на севилци печели и Купата на краля и Суперкупата на Испания. Разбира се, това приковава погледа на Барселона и "каталунците" го привличат в редиците си. Там Алвеш печели 6 пъти титлата в Ла Лига, 4 пъти Купата на Краля, 4 пъти Суперкупата на Испания, 3 пъти Шампионската лига, 3 пъти Суперкупата на Европа и 3 пъти Световното клубно първенство. След като Барса отказва да му предложи нов дългосрочен договор, той напуска и се присъединява към Ювентус, където печели дубъл - титлата и купата в Италия. След това се мести в ПСЖ, където само за един сезон завоюва цели 5 отличия - титлата, купата, купата на лигата, както и 2 пъти Суперкупата на Франция. Освен всичко друго, Алвеш има и трофеи с националния отбор на Бразилия - веднъж Копа Америка и 2 пъти Купата на Конфедерациите. Макар че е вече на 35, Алвеш има договор за още един сезон с парижани, които, по всичко личи, отново ще спечелят безпроблемно 2 или 3 купи за кампанията, така че сбора с трофеите на бразилеца може да набъбне още до лятото.


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Вихреният завършек на Ередивизи 06-07, в който титлата смени притежателя си шест пъти в рамките на 90 минути
Адебайо Акинфенва – най-силният футболист на Земята
Футболисти, за които вероятно не знаете, че са роднини (част 2)
Падението и трагичното настояще на Стяуа Букурещ
Чуждестранни клубове, където българи са оставили сериозна следа
Най-непробиваемите вратари в Шампионската лига
Да си припомним трагичната и внезапна кончина на Ерик Йонгблуд
Легендите от Висшата лига, вкарали хет-трик за три различни отбора
Бивш съотборник на Бекъм разкри каква е била първата му заплата
Луиджи Алеманди или първият футболен Юда?
Шведска легенда разкри защо е останал лоялен на Селтик
Успешни чуждестранни треньори, които се провалиха в родния елит
Двете минути, в които Дейвид Мойс бе най-великият футболен мениджър в света
Легендите, печелили Шампионската лига с повече от 1 клуб
Известни играчи, минали през Хофенхайм
Стоичков за тънкостите и тайните зад геройствата на България в САЩ 94
Кои са шампионите с най-много точки в историята на Висшата лига
Легендите, които се завърнаха от пенсия
Утопичният дрийм-тийм на Палермо
Колко точно голямо бе влиянието на Рой Кийн в Юнайтед?