Най-Ужасните Защитници В Историята

 Най-Ужасните Защитници В Историята

Мнозина се обединяват около мнението, че работата на защитниците е изключително трудна и същевременно от витално значение за един отбор. Не случайно добрите бранители винаги са били дефицитни, а имена като Паоло Малдини, Алесандро Неста, Карлес Пуйол, Тони Адамс, Франц Бекенбауер, Рио Фърдинанд, Фабио Канаваро и т.н. остават в учебниците по футболна история. Те представляват същински канари, най-голямото препятствие, което един отбор може да противопостави на противниковите нападатели. Тъкмо за това кариерите им са изпъстрени с толкова много трофеи, купи, отличия и награди. В същото време обаче има и такива бранители, които не само не си вършат добре работата, но и често пъти са главните виновници за инкасиран във вратата на отбора им гол. Те са толкова слаби, че биват давани като образци за това как не трябва да играе един защитник. Това са десетте най-ужасни защитника на всички времена!    

 

10) Уинстън Богард

Нека започнем с този холандски бранител, чиято визитка е впечатляваща. Той играе за клубове като Аякс, Милан, Барселона и Челси, като с екипа на холандците е носител на Европейската купа! За огромно съжаление Уинстън Богард е съпътстван от множество травми, които до голяма степен му пречат да разгърне таланта си. Когато той обявява, че напуска Барселона през лятото на 2000, опашката от желаещи да го имат не е никак малка. Интересното е, че когато той подписва с Челси, в договора му е заложена доста тлъста сума за заплата, а европейските грандове са разочаровани от избора му. Няколко години по-късно, техните настроения са в тотален контраст, като всеки се благодари, че е избегнал да привлече Богард. За четирите си години при Челси, той записва точно 12 мача във всички турнири, а през останалото време играе за резервите. Това обаче сякаш го устройва и той отказва да напусне Стамфорд Бридж с думите "Защо да хвърлям на вятъра 15 милиона евро? Те са си мои още от момента, в който подписах!" Отказва се от футбола през 2005, когато повече от 12 месеца не може да си намери клуб.    ,

 

9) Крис Брас

За разлика от Богард, този английски защитник не е от най-известните в света на футбола. Крис Брас е юноша на Бърнли и дълги години играе за "виненочервените" преди да се премести в Йорк Сити на 26-годишна възраст. Той веднага получава капитанската лента на тима, а година по-късно е назначен и за мениджър. Едва на 27! Кариерата му продължава над 15 години, а той се представя на едно солидно ниво. Защо тогава присъства в този списък? Брас е автор на един от най-великите автоголове в историята на футбола. В среща срещу Дарлингтън през 2006, в опита си да изчисти една топка, той уцелва собственото си лице, с което се самонокаутира и в същото време кълбото влиза в мрежата на отбора му. Ситуацията е толкова абсурдна, че дори ако Паоло Малдини или Франк Бекенбауер бяха изпаднали в нея, то със сигурност и те щяха да са тук!  

 

8) Андреа Масиело

Забавен факт за този италиански бранител е, че в даден етап от кариерата си, той дори е собственост на гранда Ювентус! Разбира се, той изиграва едва един мач за "бианконерите" преди да бъде разкаран от Деле Алпи. Реално в младежките си години, Масиело се води за един от големите таланти в италианския футбол, като кариерата му можеше да е доста сериозна, с изключение на една случка, която обръща всичко с главата надолу. Докато играе в Бари през 2011 и отборът му се бори за оцеляване, Масиело си вкарва трагикомичен автогол в пряк мач срещу друг кандидат за изпадане - Лече. За да бъде още по-лош този момент, трябва да споменем, че Бари и Лече са местни съперници. Този автогол на Масиело праща Бари в Серия Б за сметка тъкмо на Лече. И за да е пълна пародията, в последствие се оказва, че на Масиело всъщност му е платено за да отбележи гол в собствената си врата и е обвинен в уреждане на мачове. Бари, разбира се, веднага го продава на Аталанта.

 

7) Джими Траоре

Този малийски защитник, роден във Франция, е олицетворението на думата "слаб". Това може да бъде потвърдено от всеки, който е гледал как Траоре играе. Учудващо, той изкарва седем дълги години в Ливърпул и е част от онзи знаменит отбор, който печели Шампионската лига през 2005, като дори е титуляр във финала с Милан и изкарва всичките 120 минути... Това са наистина покъртителни факти на фона на качествата на левия бранител. На него му липсва скорост, позициониране, ориентация, както и всяко друго качество, което трябва да притежава един топ-играч. Дори феновете на Ливърпул многократно го освиркват и призовават да бъде продаден по време на престоя му на Анфийлд. Но вместо това, те са принудени да търпят нескопосаните му изяви, като покъртителен автогол в мач от ФА къп срещу Бърнли през януари 2005, което обобщава цялостната му класа.  

 

6) Никола Йованович

Този човек, наред с всичко друго, прави и интересно постижение. Йованович е първият не-британец, който играе за английския гранд Манчестър Юнайтед. Това се случва през 1980, като по това време "червените дяволи" са далеч от топ-отбора, който бяха по времето на сър Алекс Фъргюсън, а може би и самият Никола има пръст в това. Той е роден в скромното черногорско градче Цетине и първите си стъпки във футбола прави в Цървена Звезда. С белградския тим той се представя на високо ниво, което кара Юнайтед да се бръкне с близо 300 000 паунда (рекорд за трансфер на Олд Трафорд по това време) за да го има в редиците си. Йованович не успява да оправдае огромната си трансферна сума, като изиграва един разочароващ сезон за "червените дяволи", а в края на кампанията започва да се оплаква от хронична болка в гърба и бързичко е засилен обратно към Югославия. Приключва кариерата си на 31, като преди това близо 2 години не играе футбол поради различни травми.    

 

5) Франк Синклер

Помните ли колко много трофеи спечели Челси в периода между 1990 и средата на 1996? Николко, а? Е, това донякъде е благодарение на наличието в състава на Франк Синклер. Наричан шеговито "Господин Автогол", той е юноша на лондончани и те го търпят в продължение на 7 сезона. Когато най-накрая го натирват в Лестър, той прави това, което умее най-добре - продължава да вкарва в собствената си врата. Неговите нескопосани изяви в защита костват на "лисиците" сума ти точки, но тези, които са най-непрежалими, са срещу Арсенал и бившия му клуб Челси. И в двата мача той си вкарва късни автоголове, които лишават Лестър от точката срещу "артилеристите", а срещу Челси "лисиците" изпускат победата в последната минута. И двете попадения падат след изпълнение на корнер и са в две поредни седмици. И ако мислите, че това е най-запомнящият се момент в кариерата му, можете да видите какъв автогол си вкарва в мач срещу Мидълзбро през 2002, когато от над 30 метра връща топката назад по най-некадърния начин и тя опъва мрежата зад Иън Уокър

 

4) Рафаел Шайт

.  

Интересното е, че преведено от един английски сленг, името на този бранител означава буквално, че не става. И все пак в края на 90-те, той е във вихъра си. Звезда в родния Гремио и новоизлюпен бразилски национал, той привлича погледа на тимовете от западна Европа. Най-настоятелен за подписа на бранителя е шотландският гранд Селтик. "Детелините" плащат за него около 5 милиона паунда през лятото на 1999 и той пристига в Глазгоу, готов за подвизи. Оказва се, че Шайт е толкова трагичен, че дори хора от щаба на Гремио изказват изумлението си защо мениджърът на Селтик Джон Барнс е дал толкова пари за него. Той играе всичко на всичко в 3 мача, като думите на човека от Гремио се потвърждават на сто процента. Когато Мартин О'Нийл пристига на Селтик Парк през 2000, той веднага разкарва Шайт, отдавайки го под наем в Коринтианс с думите: "Харесвам футболисти, които не са като теб. Харесвам хора, които играят добре..."    

 

3) Джейми Полък

Да им се чуди човек на тия англичани от къде по дяволите вадят такива защитници, кой от кой по-ужасни! Още по-ироничното в случая е, че Джейми Полък е младежки национал на "трите лъва"... Той е юноша на Мидълзбро и изкарва на Ривърсайт доста дълги години, преди да е продаден на испанския Осасуна. Памплонци му дават да играе в точно 2 мача, след което го натоварват на първия самолет и го връщат обратно в Англия, където рита за Болтън, а след това и за Манчестър Сити, където всъщност се случва апогея на кариерата му. По онова време (2000) "гражданите" далеч не са този богат суперотбор, който са в момента. Те са в дъното на Висшата лига и се борят за оцеляването си със зъби и нокти. Е, за съжаление те имат в редиците си Джейми Полък, който в най-решаващия момент в най-важния мач си вкарва автогол, който е трудно да се повярва, че професионален играч може да го сътвори. Полък първо действа безкомпромисно, отнемайки топката от противников нападател, но след това в опита си да я върне назад, той прехвърля вратаря с глава и кълбото спира в собствената му врата. Манчестър Сити изпадат благодарение на тази му изява, а той е продаден моментално на Кристъл Палас.    

 

2) Гус Сийзър

Юношата на Арсенал показва завиден талант по време на младежките си години и дори е повикан в националния отбор на Англия под 21 години, за който има три мача. Той притежава всички необходими качества, за да се превърне в един добър защитник, освен едно - увереност. Това е и основната причина той да изиграе едва 44 мача за "артилеристите" по време на 7-годишния си престой при тях. Стига се до там, че дори феновете на Арсенал да освиркват собствения си играч, тъй като той моментално се паникьосва когато получи топката и в почти 100% от случаите прави неадекватно отиграване. Привържениците на "топчиите" все още го смятат за най-слабия играч, който някога е излизал на терена с фланелката на Арсенал. А това си е постижение, като се има в предвид че с червената фланелка са се изявявали защитници като Паскал Сиган и Филип Сендерос. В допълнение на това, Сийзър постоянно е преследван от контузии и сякаш докато играе се страхува да не се травмира отново.  

 

1) Бенжамин Телечеа

Доста малко е известно за този защитник от края на 40-те и началото на 50-те в испанския футбол. Това, което се знае, е че той е част от едно от най-слабите елитни представяния на който и да е отбор в историята на играта. Телечеа се състезава в един скромен испански клуб на име Лерида, който произлиза от малко каталунско предградие. В 70-годишната си история, Лерида има точно два сезона в Примера Дивисион, като този през 1993/94 далеч не е толкова катастрофален колкото онзи през 1950/51. Тъкмо тогава Телечеа се подвизава в отбора. Дебютното участие на Лерида в елита не само не преминава по план, но и оставя ярка следва в световната футболна статистика. Телечеа взима участие в 25 от 30-те мача на тима, а в тях той губи 23 пъти! Освен това, Лерида инкасира внушителните 134 гола в тези 30 мача, което приблизително прави по средно 4,5 гола на мач. Добра работа, Бенжамин Телечеа, точно това се иска от един защитник!


Гласували: 3, рейтинг: 5.0

Още новини от деня:
Коментари
Виктор 28.03.2019 13:51

Хубава статия! Браво!

Отговори 3 0
Animal 27 31.03.2019 10:51

Мустафи сте забравили

Отговори 0 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
Треньорите, които властват в турнира Лига Европа
Абсурден футбол: когато монета и кален терен определиха полуфиналист в КЕШ