От къде идва името "Старата фирма"?

 Едва ли ще се намери футболен запалянко по света, който да не е запознат с огромното съперничество между шотландските грандове Селтик и Рейнджърс. Двата тима безжалостно доминират местната футболна действителност, като са спечелили общо 104 от 122-та сезона в елитната дивизия, по настоящем наречена Висша лига. Винаги, когато Селтик и Рейнджърс излизат един срещу друг, залогът е шампионската титла на страната, поради което това дерби е изпъстрено с изключителен заряд, много емоции, напрежение, а в немалко случаи и сериозни грубости.

 Тази огромна вражда е позната по света като "Старата фирма". Някой някога замислял ли се е обаче, откъде точно идва това наименование? Доста не-футболно, ако трябва да бъдем честни. И докато в останалата част по света дербитата биват кръщавани "Ел Класико", "Ел Суперкласико", "Дерби д'Италия" и дори "Вечно дерби", на фона на тях "Старата фимра" звучи някак си наистина странно.

 Първата среща между Селтик и Рейнджърс е приятелска и се състои през свръх-далечната 1888г. В нея "детелините" печелят над своя бъдещ голям опонент с разгромното 5:2. Двубоят е с приятелски характер, тъй като по това време шотландската лига все още не съществува. Враждата между двата тима все още не се е зародила, така че това е просто един обикновен футболен мач.

 Така времето тече и се стига до пролетта на 1904г., когато Селтик и Рейнджърс трябва да се сблъскат във финала за Купата на Шотландия. В дните преди този двубой, местното списание "The Scottish Referee" излиза с интересна карикатура, на която е изобразен беден човечец, носещ на гърдите си табела с надпис "Patronise the OLD FIRM". Символиката тук не става много ясна, но идеята на хората е била да осъдят тогавашната "комерсиализация" във футбола. Според "The Scottish Referee", съперничеството между Селтик и Рейнджърс е било измислено, за да може да привлича по-сериозен интерес, по-големи тълпи по мачовете и респективно двата клуба да припечелват повече пари от това.

 Може би редакторите на това списание са били прави, тъй като по това време вражда между двата тима няма. Привържениците на глазгоуските тимове са се разбирали добре, а сектантството, което и до ден днешен разделя местните фенове на две, изобщо не съществува. Както добре е известно, поддръжниците на Селтик са католици, а на Рейнджърс - протестанти. 

 През 1912г. обаче разделението става осезаемо, тъй като по това време в Глазгоу е отворено пристанище, собственост на ирландската фирма "Harland & Wolff". Градът се разединява, феновете на Рейнджърс биват възприети като традиционни шотландци-кореняци, които силно подкрепят протестантството и са крайни републиканци. Привържениците на Селтик пък са считани за симпатизанти на ирландците, които по традиция са католици. Враждата придобива такива размери, че Рейнджърс решават изобщо да не подписват с католици. Това продължава чак до 1989г., когато Моу Джонстън, бивш футболист на Селтик, е привлечен в състава.

 Колкото и невероятно да звучи, "Старата фирма" произлиза от осмиваща карикатура в местен вестник, а враждата между тези два глазгоуски гранда започва заради новопостроено пристанище в града. Но пък нима всяко едно съперничество не произлиза от нещо дребно и на пръв поглед несъществено?