Това, което стана вчера на конгреса на БФС накара и най-големите оптимисти у нас да изпаднат в дълбока тъга и чувство на безтегловност. Светлина в тунела няма! Статуквото не може бъде изкоренено! Зад него стоят прекалено много интереси на финансово мощни и властни антиморалисти и ние всички знаем кои са те. И между другото, много хора започнаха да си задават въпроса, как така да изкореним корупцията в българския футбол, като самите организации ФИФА и УЕФА са прогнили от подобни практики?
Вие знаете ли какво е 3 години, повтарям ТРИ ГОДИНИ, да обикаляш държавата с идеята да отвориш очите на овчедушието и накрая да дойде някой, който чете от лист някакви си заучени обещания, все едно го изпитват за тройка и да спечели конгреса с мнозинство?! Поставям въпроса за интелигентността на делегатите широко отворен, както и хирургически точният вот, който събра Гонзо, за да няма дори балотаж. За бурните аплодисменти на присъстващите в хотела делегати, след като се разбра, че Иванов печели изборите, не ми се иска да коменитрам, защото ми се гади!
Битката за президент на централата не беше футболна. Тя не беше спортна, нито пък политическа, тя беше битка между доброто и злото, между матрицата и затворените нечестно хора в нея, решили да се разбунтуват и да потърсят изход от свободното падане до безкрай. Това тук само по себе си е победа за доброто, защото имаше истинско разместване на пластовете и ЯСНО се разбра коя политическа структура е хванала здраво за чатала футболния ни съюз и бе изтръгната маската от лицето й с непримирим замах. А когато виждаш целта е много по-лесно да я улучиш.
И да, живеем в свят на диктатура, скрита умело зад етикета на демокрацията. Препредаването на властта напомня за "конспирацията" на две от най-богатите фамилии в света, които яростно държат финансовият лост в ръцете си, давайки го само на свои и замахвайки злобно срещу всеки, който се опита да покаже пред света, че практиките и тактиките, с които боравят са контрапродуктивни за цялото общество. Но не и за тях самите, нали така? Свидетели сме на този тип "демокрация" в не една държава, все пак.
Истинска трагедия е, че след вчера Мартин и Стилиян със сълзи на очите, разочаровани заявиха, че са до тук с българския футбол. И не е трудно да бъдат разбрани. Димитър Бербатов изглеждаше посърнал, точно както Христо Ботев, когато стъпва на българска земя, за да освобождава българското простолюдие и разбира, че приказките за многото опълченска помощ от страна на същите тези хора, са химера.
Но не унивайте! Не позволявайте да ви делят на сини и червени, жълти и бели! Няма значение #КОЙ е управленец, има значение какъв е моралният му компас. Наглостта е един от главните сигнали за липса на такъв. Следете внимателно. Битката не спира, докато доброто не победи. И да, знам, че изглежда безнадеждно. Но е вярна теоремата, че ако има пробив в системата... значи тя е уязвима!
