ПАДЕНИЕТО И ВЪЗХОДЪТ НА "ДЯВОЛА"

ПАДЕНИЕТО И ВЪЗХОДЪТ НА "ДЯВОЛА"

Милан е в криза! Това не е тайна за никой, поне малко следящ футбол. Въпреки че "Дявола" е последният отбор, успял да спечели Скудетото преди Ювентус да наложат абсолютната си доминация, дните на слава изглеждат много много далеч за тима от Милано. В последните пет сезона, най-високото класиране на "росонерите" е третото място през сезон 2012-13. От тогава тима записа едно 8-мо, едно 10-то, едно 7-мо и две 6-ти места в края на сезона. Крайно неубедително като за отбор с историята на Милан. В момента неразбуриите в клуба са много - като започнем от съмнителния (вече бивш) собственик Ли, минем през качеството на играчите и стигнем до възможностите на треньора Гатузо. Въпреки похарчените през миналото лято близо 200 милиона евро, тимът не прогресира в крайното класиране и отново за малко да изтърве влака за Европейските клубни турнири. В крайна сметка Милан се класира за Лига Европа, от който в последствие беше дисквалифициран за нарушаване на финансовия феърплей. Разбира се, ще има обжалване, но в същото време контролният пакет акции премина в ръцете на Американският хедж фонд Elliot Management, защото собственикът Ли закъсня с плащането на заема си към дружеството. Кашата е огромна! Това обаче не е първия път, в който Милан се намира в задънена улица. Връщаме се 38 години назад до пролетта на 1980, когато в Италия гръмва страхотен скандал. Медиите му дават името Тотонеро и той се състои в това - двама римски бизнесмени (Алваро Тринча и Масимо Круциани) са обвинени в това, че са подкупвали над 30 играча да играят симулативно за клубовете си. На топа са седем клуба, като имената на Милан и Лацио изпъкват на преден план. Започва разследване, което показва, че самите Тринча и Круциани не са били особено печеливши от цялата им идея, тъй като често мачовете, манипулирани от тях, не са завършвали по желания начин. Така например приятелският мач между Лацио и Палермо в края на 1979, който е бил и първия опит на дуото за уреждане на среща, не се състоял, тъй като играчите на Лацио си изпуснали полета. След това пък уж уговореният за равенство двубой между Палермо и Таранто завършил с победа за госта, въпреки че един от играчите на Таранто опитвал с все сили да направи дузпа за Палермо през цялото второ полувреме. След известно време букмейкърите спират да приемат парите на Тринча и Круциано и така двамата задлъжняват страшно много. Срещата между Милан и Лацио, където играч на "орлите" отказва да приеме подкупа, отново не се развива според очакваното. Върха на елхата пък е мачът между Болоня и Авелино, където играчът на Болоня Саволди отбелязва победен гол, а срещата е трябвало да завърши наравно. Круциано и Тринча задлъжняват с много пари към букмейкъри и започват заплахи към тях и семействата им. Бащата на Круциано не издържа и отива в полицията, след като негов камион със зеленчуци (това е бизнесът на въпросния "бизнесмен") бива взривен. Това налага Круциано и Тринча да наемат адвокат, който предупреждава директора на италианската футболна асоциация Артемио Франки, че неговите клиенти ще отидат в полицията, ако не се направи нещо по въпроса, че някои играчи са им причинили загуби за над милиард лирети (около половин милион евро). Разбира се, това изнудване не проработва и Круциано и Тринча пропявят пред полицията, но това не води до нужния ефект поради две причини: Първо - двамата бизнесмени са също толкова виновни, колкото и играчите и Второ - по онова време в Италия няма закон против уреждането на мачове (WTF!?!?!?), а такъв е приет едва през 1989. Въпреки това са арестувани 11 играча и служители в обвинените отбори и то на почивката на мачовете по време на кръга в първенството. Полицията използва тази тактика, за да не могат играчите да си измислят алибита. Цялата съблекалня на Милан е блокирана от карабинери, за да бъдат задържани двама играчи и президентът на тима. Капитанът на Палермо Гуидо Маргинери пък е закопчан директно на трибуните, тъй като е контузен и не взима участие в мача. След 11 дни в ареста, всички са освободени, но са повдигнати обвинения на общо 33 играча и петима други, включително двамата основоположници на скандала Круциано и Тринча, както и на президентът на Милан Феличе Коломбо. Въпреки че законово не е извършено престъпление, италианският съюз на спортистите налага наказания на провинилите си. Коломбо е наказан да не се занимава повече с футбол доживот. Вратарят на "дявола" Албертози (титуляр в "Мачът на века" - виж статията от преди няколко дни) е наказан за 4 години. Паоло Роси, по онова време играч на Перуджа, изгаря за 3 години, но в последствие е реабилитиран и взет на Световното първенство през 1982. Наказанията на Милан и Лацио са сурови. И двата тима са извадени от Серия А и започват участието си за сезон 1980-81 в Серия Б. Наказани с по -5 точки за новия сезон са Авелино, Болоня, Перуджа, Палермо и Таранто. Наказаните футболисти са общо 20, като получават забрана да играят футбол между 3 месеца и 6 години. Президентът на Милан Коломбо е наказан доживот, а президентът на Болоня Томазо Фабрети - за 1 година. Това е само началото на кошмара за "Дявола". Милан печели Серия Б още същия сезон и се завръща в елита, но след само една година престой отново изпада - този път заради слаби резултати. Следва нова промоция, но с оглед на разклатените позиции на "росонерите" в Калчото и посредствените им представяния през сезон 1983-84 и 1984-85, тимът е заплашен от фалит. Дните са мрачни за Европейския клубен шампион за 1963 и 1969, а лидери като Чезаре Малдини и Джани Ривера липсват. Тогава на хоризонта се появява медийният магнат Силвио Берлускони. Той закупува тима от предишният собственик Джузепе Фарина през февруари 1986 с думите: "Искаме да изградим отбор, който ще издържи през годините, отбор с класа, сърце и стил. Ще играе смело и като домакин и като гост! Зрелищен и успешно печелещ трофеи. Този, който вярва, печели!" Първият трансфер в ерата Берлускони идва да покаже, че Милан е прероден. Закупен е капитанът на Аталанта Роберто Донадони, което е същинска сензация, тъй като към Донадони има интерес и от далеч по-балансираният и силен отбор на Ювентус. Лятото на 1987 пък е може би най-силното в трансферната история на "Дявола". В тима идват холандските гении Рууд Гулит и Марко Ван Бастен съответно от ПСВ Айндховен и Аякс. Парите, платени за Гулит пък са рекордни за Милан - 18 милиона холандски гилдери! В допълнение състава разполага с капитана Франко Барези, железния Алесандро Костакурта и изгряващия младеж Паоло Малдини. Още един силен ход е привличането на старши треньора Ариго Саки. По онова време Саки е тотално безизвестен, но воденият от него втородивизионен тим на Парма успява да победи Милан в турнира за Купата на Италия, което привлича погледа на Берлускони и той решава да назначи гологлавия спец, тъй като Саки очевидно е много силен тактически. Резултатите са поразяващи! Още същия сезон (1987-88) Милан печели Скудетото с 3 точки преднина пред Наполи на Марадона. През лятото е взето още едно "лале" - Франк Рийкард. През сезон 1988-89 "Дявола" пък печели КЕШ, а Ван Бастен изригва с 32 гола. През 1989-90 тимът повтаря успеха и отново става властелин на Европа, а медиите в Италия дават нов прякор на отбора - "Безсмъртните". Саки напуска Милан през 1991, а на негово място е назначен бившият халф на клуба от края на 70-те Фабио Капело. Новият треньор е крайно амбициран и печели три пъти поред Скудето, като през 1991-92 отново тима стъпва на Европейския връх. Края на 80-те и началото на 90-те са златен период в историята на "росонерите". Клубът е доминиращ и на домашната и на европейската футболна сцена. В състава се подвизават играчи, които редовно печелят златната топка - Рууд Гулит, Ван Бастен на три пъти, Джордж Уеа... а сред номинираните са още Рийкард, Барези и Малдини. По време на 31-годишното управление на Силвио Берлускони, отборът на Милан печели: - 8 пъти Серия А - 1 път Купа на Италия - 7 пъти Суперкупата на Италия - 5 пъти Шампионската лига/КЕШ - 5 пъти Суперкупата на Европа - 3 пъти Междуконтиненталната купа а в клуба се състезават легенди като гореспоменатите Ван Бастен, Гулит, Рийкард, Барези, Донадони, Уеа, Малдини, но също така и Жан-Пиер Папен, Оливер Бирхоф, Андрий Шевченко, Кака, Филипо Индзаги, Алесандро Неста, Андреа Пирло и още много много други. И до ден днешен "росонерите" са втори след Реал Мадрид по спечелени Купа на Европейските Шампиони, въпреки че от 5 години не са се състезавали в надпреварата. А имаше времена, когато името "Милан" будеше страх в сърцата на съперниците им. Дали скоро "Дявола" ще успее да си върне стария блясък? Разбира се, че да! Защо ли? Защото където е текло, пак ще тече!


Гласували: 0, рейтинг: 0

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Най-добрите попадения от уикенда (21 и 22 ноември)
ФИФА обмисля "VAR Light" и автоматизирана засада
Легендарен италианец много би желал да играе за Пеп
Бъдещето на Ериксен е далеч от Интер
Лацио я закъса, обвиняват клуба в измама с проби за Covid
Поредно признание: Правят филм за Златан
Самуел Ето'о претърпя тежка катастрофа?
Отборите, които надхвърлят очакванията до момента през сезона
"Чичаците", които изумяват от началото на сезона
Световно известните футболисти, които мразят футбола
Корона-криза в Италия: Ще пропадне ли миланското дерби?
Нов в Юве: Не мога да отнема топката от Пирло
Половинвековното проклятие зад големите успехи на Аталанта
Изненадващите голмайстори до момента през сезона
Кой е Йенс Петер Хауге и как един мач е на път да промени живота му?
Covid-криза в италиански клуб
Ремоделират Серия "А"?
Ето датите на които започват любимите ви първенства
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Две от звездите на Наполи са на път да напуснат