ТОЛКОВА ТОЛКОВА БЛИЗО...

ТОЛКОВА ТОЛКОВА БЛИЗО...

Испанските Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Барселона правят достатъчно, за да държат Ла Лига на първо място по коефициент в ранглистата на УЕФА. И само като погледнем последните няколко издания на Шампионската лига, то неизменно отбор от иберийската страна печели. Може би Атлетико позагуби малко от хъса, с който стигаше до финали в най-престижния европейски клубен турнир, но Реал и Барса не са дали възможност на никой друг да се качи на върха от 5 години насам. Нека се върнем малко по-назад, когато един друг испански отбор правеше фурор в турнира на богатите. Тимът на Валенсия не разполага с чак толкова славна история, нито с финансите, с които разполагат испанските грандове, но в началото на новия век "прилепите" бяха на косъм да запишат името си сред тези на най-големите в света. Как започна всичко? Град Валенсия се намира на брега на Средиземно море и като почти всеки испански град разполага с футболен отбор. За съжаление на местните фенове, до началото на 21 век тимът беше успял да стане шампион на страната само четири пъти и да спечели Купата на Краля шест пъти. На международната сцена, Валенсия може да се похвали с няколко трофея, като например КНК за 1979-80, Купата на Панаирните градове за 1961-62 и 1962-63 и Суперкупата на Европа за 1980. Така че когато в края на сезон 1998-99 "прилепите" завършиха на четвърто място в Ла Лига и спечелиха Купата на Краля, местните фенове бяха доволни, но не очакваха кой знае какво подобрение за следващата кампания. Въпреки това, тимът разполагаше с интересни играчи като националния страж Сантяго Канисарес, здравите френски защитници Ален Рош и Жослен Англома, италианският ветеран Амедео Карбони, аржентинското крило Клаудио Лопес, хърватският маестро Горан Влаович, както и испанците Гайска Мендиета, Мигел Анхел Ангуло, Франсиско Фаринос... о да и за малко да забравя сръбското либеро Мирослав Джукич. В нападение действаше румънецът Адриан Илие, чийто голов нюх му спечели прозвището "кобрата". Конците на този отбор дърпаше добре познатият Клаудио Раниери. Италианският тактик бе назначен през 1997, когато Валенсия се подвизаваше във втората половина на таблицата, но неговите познания по играта и опитът му направиха така, че "прилепите" да подобрят неимоверно играта си в защита, да вдигнат ефикасността на нападението си и да практикуват много успешен контра-атакуващ футбол при формация 4-4-2 (Познато ли ви е отнякъде?). Освен това Раниери наложи тимът да играе с много висока преса и да е отборът, отнел най-много топки за сезон 1998-99. В крайна сметка "прилепите" завършват на четвърта позиция и придобиват правото да играят в Шампионската лига. След завоюването на Купата на краля през 1999, сеньор Клаудио напуска Валенсия и поема падналия гигант Атлетико Мадрид, който е раздиран от финансови проблеми. На негово място е назначен направилият фурор със скромния тим на Майорка Ектор Купер. Аржентинецът успява да класира "балеарците" на трета позиция, осигурявайки им футбол в Европа за пръв път в тяхната история. Поемайки юздите начело на Валенсия, Купер веднага довежда двама свои сънародници на Местая - защитникът на Велез Маурисио Пелегрино и крилото на Сарагоса Кили Гонзалес. Върнат обратно е юношата на тима Хуан Санчес, а младият полузащитник Давид Албелда е промотиран от младежите. Началото за "прилепите" за сезон 1999-2000 е трудно и те записват 4 последователни загуби в първите си 4 мача в Ла Лига. Първата им победа идва чак в шестия кръг, но тя е на Бернабеу и победеният отбор се казва Реал Мадрид. Следват 12 мача без загуба, като са победени последователно Барселона и Атлетико Мадрид. В крайна сметка Валенсия успява да подобри класирането си спрямо предходния сезон и завършва на трето място зад изненадващия шампион Депортиво Ла Коруня и неговия преследвач Барселона. В Европа "прилепите" прехвърчат през третия квалификационен кръг след две победи с по 2:0 над Апоел Хайфа и се класират за груповата фаза. Там съперници са Глазгоу Рейнджърс, ПСВ Айндховен и Байерн Мюнхен. Още в първия мач Валенсия печели с 2:0 срещу шампиона на Шотландия, а в следващите три кръга са постигнати три последователни равенства - на гости на ПСВ Айндховен и на Байерн Мюнхен, както и в реванша срещу "баварците" на Местая, все с резултат 1:1. След нова победа срещу Рейнджърс и заключителен успех срещу ПСВ, "прилепите" се класират за следващата фаза на турнира, която по онова време е отново групова. Новите съперници са Бордо, Манчестър Юнайтед и Фиорентина. Валенсия отново тръгва летящо с успех с 3:0 над Бордо, но следващият съперник е действащият носител на отличието Манчестър Юнайтед. "Прилепите" претърпяват загуба с 0:3 насред Олд Трафорд, последвана от загуба с 0:1 и от Фиорентина. Ответния мач с италианците обаче е спечелен с 2:0, последван от нов успех с 4:1 над Бордо и равенство в последния кръг срещу Юнайтед, което позволява на Валенсия да излезе като втори отбор от групата си и да се класира на четвъртфинала. Този успех изумява мнозина, но истината е, че Валенсия играе много практичен и колективен футбол. Ектор Купер успява не само да накара тима да продължи да използва тактиките на Раниери, но и ги усъвършенства, създавайки страхотно подсигуряване във всяка една зона. Валенсия атакува и се защитава по двата фланга винаги минимум с по двама човека, а много бързите Клаудио Лопес и Ангуло се движат постоянно, затормозявайки съперника при изнасянето на топката. Ключова е играта в атака на фланговите футболисти Кили Гонзалес и Гайска Мендиета. Докато Гонзалес се придържа твърдо към лявата тъчлиния, Мендиета обича да се включва към центъра и с изключителната си техника да увлича противниковите защитници (отново - да ви е познато отнякъде?), освобождавайки пространства за десния защитник Англома и атакуващия халф Жерар Лопес. Освен това Мендиета изпълнява прекрасно и статични положения, като ръстовите защитници Пелегрино и Джукич (не много висок, но със страхотно пласиране) затрудняват максимално противниковата отбрана. Съперник на четвъртфинала е тимът на Лацио. "Орлите" печелят и двете си групи и напълно заслужено се класират за елиминациите. Жребият определя Валенсия да е домакин в първата среща и "прилепите" се възползват прекрасно от това, печелейки с разгромното 5:2. В реванша Лацио стига до минимален успех с 1:0, което е крайно недостатъчно и отпада. Следващият противник на Валенсия е Барселона. "Каталунците" успяват да елиминират Челси след продължения, а в състава им личат имената на Патрик Клуиверт, Ривалдо, Фиго, Коку, братята Де Бур, Зенден и т.н. Отново Валенсия е домакин в първата среща, но първоначалните прогнози не дават много шансове на момчетата на Купер. Това, което следва обаче, е нов разгром с 4:1. В герой се превръща младият нападател Ангуло, който вкарва два пъти, а Мендиета и Клаудио Лопес добавят по един гол. Барселона е в шок! И ако резултатът е катастрофален, играта на отбора е отчайваща. Всички мегазвезди в състава на "каталунците" не показват абсолютно нищо и в реванша са опряни до стената, както и треньорът Луис Ван Гаал. Ответния мач на Камп Ноу е истинска лекция от страна на Купер как се брани резултат. Барса не само не стига до така нужните голове, ами допуска и още но попадение, отново дело на Мендиета. Късният обрат до 2:1 не е достатъчен и така Валенсия се класира за финал, където съперник е друг испански тим - Реал Мадрид. "Кралският клуб" не прави най-силната си кампания и въпреки че печели първата си група, във втората остава на второ място и се класира напред благодарение на по-добрите резултати в преките мачове срещу тима на Динамо Киев. На четвъртфинала Реал успява да се справи с Манчестър Юнайтед след скучно 0:0 на Бернабеу и солидно представяне в реванша и победа с 3:2. В полуфинала "белия балет" се класира на косъм с общ резултат 3:2 срещу Байерн Мюнхен, оставяйки големи въпросителни с играта си. За Валенсия това е първи финал за КЕШ в тяхната история. Отборът е скован от притеснение, очакванията към него са огромни, като играчите стават жертва на собствения си успех. Всички очакват ново шоу от страна на Мендиета и компания, но във финала това не се получава. "Прилепите" са "наляли гипса" и от сърцатата и подредена игра, която показват в предните мачове, няма и помен. Треньорът Купер също не успява да надскочи себе си и в крайна сметка Валенсия губи с 0:3, а головете за Реал са отбелязани от Мориентес, Макманаман и Раул. Вратарят на "кралския клуб" Касияс дори скучае, като му се налага да се намеси по-сериозно едва 1-2 пъти. За новия сезон Валенсия успява да се подсили сериозно. Продадени са и някои играчи. "Въшката" Клаудио Лопес преминава в Лацио за рекордна сума от 35 милиона евро. Франсиско Фаринос също напуска в посока Интер. В тима пристигат още двама аржентинци - защитникът на Милан Роберто Аяла и младият много талантлив атакуващ халф Пабло Аймар. Пристига и полузащитникът на изпадналия Атлетико Мадрид Рубен Бараха, на когото се пада задачата да замести напусналия в посока Барселона Жерар Лопес. Взет е и много опитният Дидие Дешан от Челси. Кили Гонзалес получава конкуренция по лявото крило в лицето на Висенте, а за заместник на Клаудио Лопес е взет тарана на Розенборг Джон Карю. Клубът прави още един интересен трансфер, привличайки словенската легенда Златко Захович. Въпреки всичките тези трансфери, многото нови играчи не успяват да се напаснат веднага и Валенсия прави слаб сезон в Ла Лига. Апогеят на колебливото представяне е последния кръг за кампанията, в който "прилепите" трябва да затвърдят поне четвъртата си позиция, но губят от Барселона с 2:3 след хет-трик на Ривалдо и отстъпват мястото си на "каталунците". По този начин Валенсия изпуска топ 4, а с това и възможността да играе отново в Шампионската лига наесен. Единственият възможен шанс е спечелване на настоящото издание (2000-01). Валенсия попада в група с Олимпиакос, Хееренвеен и Олимпик Лион. Началото е прекрасно и "прилепите" печелят първите си четири срещи (срещу Олимпиакос с 2:1, срещу Хееренвеен с 0:1 и срещу Лион с 1:0 и 2:1), преди да загубят от гръцкия шампион в петия кръг. Въпреки това Валенсия печели групата си и се класира за следващата фаза. Там съперници отново са Манчестър Юнайтед и друг гръцки тим - Панатинайкос. Последния отбор в групата е австрийския шампион Щурм Грац. След нови три победи и три равенства, "прилепите" печелят и втората група, класирайки се за четвъртфинала. Там съперник е тимът на Арсенал. Воденият от Арсен Венгер отбор е спечелил първите групи, а във вторите се класира на второ място с по-добри показатели в преките двубои с Олимпик Лион. Въпреки това, в състава на Арсенал личат големи имена като Тиери Анри, Денис Бергкамп, Патрик Виейра, Фреди Люнгберг, Робер Пирес, Силвен Вилтор, Нванкво Кану, Дейвид Сиймън, както и капитанът Тони Адамс. "Артилеристите" са фаворит в двубоя на Хайбъри, и въпреки добрият старт за Валенсия и голът на Роберто Аяла в края на първото полувреме, момчетата на Венгер обръщат мача само за две минути след почивката, благодарение на Анри и неуморния халф Рей Парлър. Реваншът също е тежък и на "прилепите" им трябва едно от онези страхотни домакински представяние от предходната кампания, но то така и не идва. Все пак Джон Карю успява да отбележи почти в края на двубоя и Валенсия се класира напред благодарение на гола си на чужд терен. Следващият противник е друг английски тим - този на Лийдс Юнайтед. "Йоркшърци" правят най-силното си евро-представяне от десетилетия, като първо успяват да излязат от група с Милан, Барселона и Бешикташ, а след това да се класират и от вторите групи, където противници са Реал Мадрид, Лацио и Андерлехт. Мениджърът Дейвид О'Лиъри е събрал изключителен отбор, като освен сензацията на вратата Пол Робинсън, в състава личат имената на Иън Харт, Лукас Радебе, Джонатан Уудгейт, Рио Фърдинанд, Роби Кийн, Алан Смит, Хари Кюъл, Лий Бойър, Марк Видука и т.н. Английският тим успява да елиминира испанския шампион Депортиво след победа с 3:0 на Ейлънд Роуд и загуба с 0:2 на Риасор. Така в първия мач, игран на Острова, Валенсия успява да оцелее и да постигне резултат 0:0, въпреки по-добрата игра на Лийдс. Реваншът обаче е мач-мечта за "прилепите". Вратарят Робинсън така и не успява да разбере, че вратата му има ляв ъгъл и допуска три гола от средна дистанция. Голмайстори са Хуан Санчес (на два пъти) и Мендиета. Нов финал за Валенсия и нови надежди за стъпване на европейския връх! Съперник е отборът на Байерн Мюнхен. Баварците са минали безпроблемно през двете групи, а след това е елиминиран Манчестър Юнайтед с две победи - 1:0 и 2:1. На полуфинала Байерн постига нови две победи с 1:0 и 2:1, този път срещу Реал Мадрид. След злощастно загубения финал срещу Юнайтед през 1999, това е нов шанс за немския шампион най-накрая да стъпи на Европейския клубен връх след 25-годишно прекъсване. В състава личат имената на големия Оливер Кан, както и някои от играчите, взели участие във финала преди две години - Сами Куфур, Щефан Ефенберг, Мемет Шол, Хасан Салихамиджич, Бишенте Лизаразу, Томас Линке, Йенс Йеремис, Джоване Елбер, Карстен Янкер, а към тях са добавени Пауло Серджио, Вили Саньол и Роке Санта Круз. Двубоя започва по прекрасен начин за Валенсия. Защитникът на Байерн Патрик Андерсон докосва топката с ръка в наказателното поле и рефера Дик Йол отсъжда дузпа. Мендиета не бърка и бележи. Едва минута по-късно е отсъдена нова дузпа, този път в полза на Баварците заради фал на Англома срещу Ефенберг. Канисарес обаче успява да парира удара на Мемет Шол и да запази аванса на своите. Двубоя не е особено интересен и нито един от двата отбора не успява да играе добър футбол. Изглежда сякаш и Хитцфелд и Купер са неутрализирали перфектно силните страни на съперника. В началото на второто полувреме съдията Йол отсъжда нова дузпа за Байерн. Този път Карбони играе с ръка в наказателното поле в опита си да попречи на Карстен Янкер да стигне до топката. Капитанът Ефенберг не дава шанс на Канисарес този път и резултатът е изравнен. Така завършват редовните 90 минути, а и допълнителните 30 и се стига до изпълнение на дузпи. След 5 опита и двата тима са вкарали по 3 пъти (Салихамиджич, Циклер, Ефенберг; Мендиета, Карю, Бараха), и са пропуснали по 2 (Серджио, Андерсон; Захович, Карбони) и се налага да се стреля до грешка. При шестото изпълнение и Лизаразу за Байерн, и Кили Гонзалес за Валенсия, са точни. Драмата продължава! Трябва играчи, които не са много силни при изпълнението на дузпи, да стрелят. Защитникът на Байерн Томас Линке отбелязва своята, но Маурисио Пелегрино не успява. Оливер Кан спасява удара му и "ушатата" отива в ръцете на Щефан Ефенберг. Тъгата е огромна... Да загубиш два последователни финала е ужасяващо, особено след като си бил толкова близо и една дузпа те е лишила от това да стъпиш на Европейския връх. През лятото на 2001, Валенсия напускат треньорът Ектор Купер, който поема закъсалия Интер, както и капитанът Мендиета, който подсилва Лацио. На кормилото на тима застава Рафаел Бенитес и още в първия си сезон успява да спечели Ла Лига. Две години след това "прилепите" отново стават шампиони в Испания и печелят турнира за Купата на УЕФА, което е огромно постижение, но едва ли ще се намери човек в средиземноморския град, който да е прежалил тези два загубени финала...


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика
10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
Треньорите, които властват в турнира Лига Европа