ДЕБЮТ ЗА ЧУДО И ПРИКАЗ

Северна Корея, или както е пълното й име Корейска Народно-Демократична Република, е една от петте останали в света държави, тотално завладяни от комунистическия режим, заедно с Китай, Лаос, Виетнам и Куба. Повечето от нас добре знаят ефектите и ценностите на тази система, но едно не може да се отрече - спортът винаги е приоритет за тях. Така на Световното първенство през 1966 се класират няколко комунистически страни (включително и България), но тоталния фурор е направен именно от състава на Северна Корея. Корейците дебютират на най-голямата футболна сцена в света точно на турнира в Англия. Силно облагодетелствани от отказа на африканските отбори да вземат участие в надпреварата, Северна Корея печели квалификационната си група, в която първоначално участват и Австралия, Южна Африка и Южна Корея, но поради различни причини всички освен "кенгурата" не се състезават (Южна АФрика дисквалифицирана зарати Апартейда, Южна Корея не успява да си намери транспорт до Камбоджа, където се провеждат квалификациите). Така корейците успяват да спечелят и двата си мача с Австралия с общ резултат 9:2 и да отидат за пръв път в историята си на Световно първенство. За турнира, наставникът Мюнг Ри-Хюн избира 22-ма състезатели, почти всички под 25-годишна възраст и всички състезаващи се в местното първенство. От тях се иска, разбира се, да спечелят купата, тъй като лидерът Ким Ир-Сен бил опитомил Кхолима - митичният крилат кон от източно-азиатските вярвания, който да му помогне да изгради наново държавата след края на Корейската война и да съпътства всеки севернокореец по пътя му към величието. В същото време в Англия са на тръни. Те не искат севернокорейци да пристигат в страната им, тъй като се притесняват от политическата обстановка на корейския полуостров. Официално Англия все още не е признала сувернитета на Северна Корея и притесненията на официалните лица са, че приемането на комунистическата страна на Острова ще се отрази на отнишенията на Кралството с Южна Корея, които освен техни съюзници са и върли анти-социалисти. В същото време ръководството на ФА, разбрало за тези настроения, веднага уведомява правителството, че евентуално недопускане на страна-участник в първенството би струвало пари на домакините, както и на всички други класирали се участници. Това накланя везните в полза на Северна Корея и азиатците получават разрешение да се включат в надпреварата. Корейците се падат в група 4 заедно с отборите на Съветския Съюз (техен съюзник в Корейската война), Италия и Чили. Разбира се, никой не слага азиатците в сметките, тъй като са отбор-дебютант, а и никой не знае нищичко за тях, пък камо ли за футбола, който практикуват. В откриващия мач срещу Съюза, Корея губи с 0:3, но това не е изненада за никой, тъй като руснаците по това време са едни от фаворитите в турнира. Единственият човек, който не оценява по достойнство този резултат, е лидерът Ким Ир-Сен. Той изпраща послание до треньорът Мюнг Ри-Хюн, че при следваща загуба ще има сериозни последствия за него и за целия отбор (по всяка вероятност разстрел или пращане в трудов лагер). Следващият двубой на азиатците е с тима на Чили, който повежда още през първото полувреме и изглежда сякаш ще спечели спокойно с 1:0, но две минути преди края играещите за живота си корейци успяват да изравнят чрез страхотно воле на капитана си Пак Сунг-Жин и да завоюват първа точка. В тези първи два мача прави впечатление, че корейците са много бързи и издръжливи, но индивидуалните им качества са силно ограничени. Имат проблеми с воденето на топката, с точността на пасовете, със силата на ударите... Въпреки това те играят доста организирано с огромно себераздаване, заради което противниците им имат затруднения с атакуването и стигането до чисти положения. Последният съперник в групата обаче е отборът на Италия, а за да продължат напред, корейците трябва задължително да спечелят, което изглежда като мисията невъзможна. На италианците и точката им е достатъчна след като побеждават Чили с 2:0 и губят от Съветския съюз с 0:1. В състава на "скуадра адзура" личат имената на Джачинто Факети, Сандро Мацола, както и на младият Джани Ривера. Въпреки това италианците не се справят особено добре с бързия отбор на Северна Корея и въпреки че Мацола уцелва гредата към средата на първото полувреме, в самия му край идва развръзката. След дълъг пас и грешка в защитата на Италия, нападателят Пак Доо-Ик успява да прониже стража Албертози. Истерията на стадион Айрисъм Парк в Мидълзбро е страхотна, тъй като освен корейците по трибуните се радват и англичаните, защото един от основните фаворити за титлата е пред отпадане. През второто полувреме страхотният натиск на "скуадра адзура" не води до нищо и така една от най-големите сензации е факт - Северна Корея прескача групите при дебютното си участие на Световни първенства. Освен това корейците стават и първия азиатски отбор, класирал се за директните елиминации. Изключителната физическа подготовка на Северна Корея изумява всички. След двубоя с Италия, защитникът Шин Юнг-Кьо дава интервю, в което казва че играчите са "изморени", но "се чувстват прекрасно". В последствие се оказва, че отборът е прекарал известно време в Германия преди началото на турнира, за да свикне с атмосферните условия на Стария континент. Освен това тимът е планувал това свое участие три години преди самото първенство и треньорът Мюнг Ри-Хюн и играчите са прекарвали безкрайни часове в трениране както на издръжливостта, така и на тактическите познания, а всяка вечер преди лягане по три часа са дискутирали как да подобрят играта си. На четвъртфиналите на Северна Корея се пада да играе с друг фаворит за Световната купа - състава на Португалия. Иберийците правят страхотно представяне в групите, записвайки три победи, включително и над световния шампион Бразилия. Еузебио прави турнира на живота си, като тероризира нон-стоп противниковите отбрани. "Черната перла от Мозамбик" бележи и срещу нашите, а след това съсипва защитата на бразилците с два гола. Въпреки това, организираната игра на корейците поражда известни въпросителни дали големият нападател ще успее да сътвори още едно шоу. Двубоя обаче започва по шокиращ начин. Още в първата минута капитанът на Северна Корея Пак Сунг-Жин открива резултата с бомбен удар с левия крак. Португалците са силно изненадани и не успяват да се окопитят бързо от това попадение. Корейците пропускат ново чисто положение. Едва след това тимът на Португалия се вдига на крака и обсажда вратата на азиатския тим. Започват да се редят положение след положение, но корейският вратар играе като луд. Той спасява всеки един удар по посока на неговата врата, без значение колко невъзможен за отразяване е той. Така се стига до 22-рата минута, в която една образцова контра-атака на Северна Корея хваща защитата на Португалия неподготвена и Ли Донг-Ву бележи отблизо за 2:0. Нов звучен шамар по амбициите на Еузебио и компания. Шокът е още по-голям три минути по-късно, когато Янг Сунг-Кук прави резултата класически след като развинтва защитата на португалците. Обяснението за това е лесно - иберийците не обичат да играят в защита. Те имат Еузебио и цялата им игра е подчинена на неговите качества. Дори треньорът Ото Глория казва след двубоя: "Ние не обичаме да играем в защита. Атаката е нашата най-добра защита. Не обичаме и дори не знаем как да се защитаваме". За техен късмет "черната перла" се развихря непосредствено след третия гол на корейците. Първо той връща едно попадение в 27-мата минута след добър пас отляво и безпощаден удар под гредата, а след това пред вратата на Корея ври и кипи. Еузебио успява да намали резултата до 2:3 преди почивката с гол от дузпа. Малко след началото на втората част нападателят на Бенфика оформя хет-трика си, а след час игра вкарва и четвърти гол, отново от дузпа. Северна Корея нямат отговор за играта на Португалия в тези минути. Цялата им организация и тактическа постройка отива по дяволите, а и късметът най-накрая им обръща гръб. През цялата втора част мачът се води на една врата и в 80-тата минута пада и пети гол за португалците, дело на Жозе Аугусто. След края на двубоя капитанът на Португалия Марио Колуна казва, че никой в отбора не се е притеснил от резултата в началото, защото всички са знаели, че ще спечелят мача. Едва ли обаче мнозина по трибуните споделят ентусиазма му, гледайки как корейците бележат гол след гол във вратата на иберийците. Мачът е вкаран под номер 6 в класацията за "10 най-велики мача на Световни първенства" от нюйоркския вестник "Таймс". Какво се случва с играчите на Северна Корея след края на турнира ли? Някои казват, че само четиримата играча, които отбелязват голове се разминават с трудовите лагери. Официално няма информация въобще някой от футболистите да е бил наказван за "слабото" представяне на тима. Едва ли може да се намери човек, който да знае каква е истината, но този бомбастичен дебют на Северна Корея едва ли ще бъде забравен.