Както вероятно вече сте прочели в нашата фейсбук страница, по-рано днес ни сполетя печалната вест за смъртта на испанския футболист Хосе Антонио Рейес. Той загуби живота си в резултат на пътно произшествие, в което загинаха и двама негови братовчеди. Бързоногото крило ни напусна, но споменът за него завинаги ще остане в съзнанието на хиляди почитатели на футбола. В тази възпоменателна статия ще си припомним защо.
Показателно за дирята, която той остави в европейския футбол е наскоро организираното от „Марка“ гласуване за най-големите легенди на испанските клубове. Привържениците на „Севиля“ поставиха Рейес на 5-то място. Той остана само зад величия като Хесус Навас, Фреди Кануте, Андрес Палоп и Давор Шукер.
Хосе Антонио Рейес е роден в семейство на испански роми през 1983 г. в андалуското градче Утрера, откъдето произлизат много футболни фигури, сред които и друга легенда на „Севиля“ - Хоакин Капарос. Още като малък той се присъединява към школата на „Севиля“ и веднага показва значителни заложби.
През 1999 г. той подписва професионален договор и още същата година дебютира с мъжкия отбор. По този начин Рейес се превръща в най-младият дебютант за „Севиля“. Това негово постижение остава неподобрено и до днес. Тогава „рохибланкос“ се състезават в Сегунда, но дори след промоцията Хосе Антонио остава част от отбора и дори се налага като водещ футболист. Той поставя още един рекорд – за най-млад голмайстор в Примера.
Рейес продължава с впечатляващото представяне и то му печели престижен трансфер. През зимния трансферен прозорец на сезон 2003/04. Той е закупен от Арсен Венгер в отбора на „Арсенал“ за първоначална сума от 20 милиона евро. Там андалусиецът започва леко колебливо, като още във втория си мач има нещастието да си отбележи автогол, но постепенно спечелва доверието на Венгер и феновете. Няколко седмици по-късно успява да отбележи два пъти срещу „Челси“ в мач за ФА Къп. По-късно наказва „сините“ и в четвъртфинален сблъсък от ШЛ, а цялостното му представяне помага на „Арсенал“ да остане непобеден в онзи незабравим за „топчиите“ сезон. Рейес става и първият испанец, спечелил Висшата лига.
През сезон 2004/05 Рейес съумява да се наложи като неотлъчна част от състава на лондончани. Той бележи гол във всеки от първите шест мача за сезона и печели приза за играч на месец август. Постепенно неговата форма се разколебава, като самият футболист е споделял, че основна причина за това са било носталгията и неприятния за него живот в Англия. Въпреки това крилото остава важна част от клуба.
През сезон 2005/06 Рейес записва силни игри в ШЛ срещу „Реал Мадрид“, „Ювентус“ и „Виляреал“, когато „артилеристите“ достигат финала срещу „Барселона“, но губят с 1:2.
С екипа на „Арсенал“ освен титлата от първенството, Рейес вдига също Къмюнити шилд и ФА Къп. С времето обаче носталгията и тежката адаптация започват да го измъчват все повече и се стига до там, че Рейес губи титулярното си място и решава да напусне. Престоят му в Лондон обаче, макар и колеблив, може да бъде запомнен като предимно успешен и ползотворен.
През 2006 той пристига под наем на „Сантиаго Бернабеу“ като част от размяна между двата клуба, включваща и Жулио Баптиста, който пък заминава за „Хайбъри“. В Мадрид Рейес не получава много възможности за изява, но все пак показва някои добри неща, сред които две попадения в мрежата на „Майорка“. Така той допринася, макар и скромно, за 30-ата титла на „викингите“.
На 30 юли 2007 г. Рейес преминава в „Атлетико“ срещу 12 милиона евро. Сезонът за „дюшекчиите“ обаче е изключително тежък, а Рейес е приет зле още в самото начало заради авантюрата си с „Реал Мадрид“. Кулминацията на несполучливото му представяне и дразгите с феновете идва преди двубой срещу „Атлетик“, когато той не излиза на терена заради ниска захар. Хосе Антонио не успява да отбележи нито един гол през сезона, постоянно влошава отношенията си с привържениците и логично напуска.
През август 2008 е отдаден под наем в „Бенфика“, където треньор е Кике Санчес Флорес. Там Рейес се представя отлично и печели Купата на Португалия. „Орлите“ искат да го привлекат за постоянно, но не се стига до споразумение между трите страни и Рейес се връща на „Висенте Калдерон“.
Там той отново започва като периферен играч, но в течение на сезона Абел Ресино е уволнен, на негово място идва тъкмо Кике Санчес Флорес и Рейес се превръща в твърд титуляр, измествайки Макси Родригес. На 9 януари 2009 г. срещу „Реал Валядолид“ успява да отбележи първия си гол с червено-бялата фланелка. Постепенно Рейес изминава пътя от „Осанна!“ до „Разпни го!“, но в обратен ред и се превръща в любимец на публиката, показвайки много силни изяви. Благодарение на неговата силна игра и ключова асистенция, „дюшекчиите“ нанасят единственото поражение на „Барселона“ през сезона.
В края на този сезон, на 9 юни 2010 г., Рейес отново се окичва със златни медали. „Атлетико“ побеждава „Фулъм“ във финала на ЛЕ. Няколко месеца по-късно той открива резултата срещу „Интер“ за победата с 2:0, която носи на клуба и първата му Суперкупа на Европа.
През лятото на 2011 „Галатасарай“ опитва да привлече Рейес, но до трансфер не се стига. В течение на сезона той остава важна част от състава, но в даден момент се стига до 4 поредни двубоя, в които бива заменян. При последния от тях камерите го улавят как, напускайки терена, псува треньора Грегорио Мансано. Впоследствие Рейес се извинява на треньора и съотборниците си, но въпреки това студената война между двамата се разраства. В следващите месици той почти не взема участие и на 5 януари 2012 става ясно, че след над 100 мача с екипа на „дюшекчиите, ще се завърне в родната „Севиля“ за 3.5 милиона + още около милион във формата на бонуси.
Едва ден след пристигането си Рейес записва 75 минути срещу „Райо Вайекано“. На 30 януари 2012 роденото в Утрера крило записва своя мач номер 100 и с екипа на андалусийския клуб. Сезонът за „Севиля“ завършва с класиране в средата на таблицата, но Рейес отново се утвърждава като ключова фигура в стартовия състав и е венцеславен от феновете.
Сезон 2012/13 е първият, който Рейес започва в „Севиля“ след 10 години прекъсване. Той обаче страда от редица травми и ролята му става по-скоро периферна. Все пак Рейес отбелязва два от петте гола при митичната победа с 5:0 над „Реал Бетис“. „Севиля“ завършва сезона на 9 място, но заради наказанието на „Малага“ и отказания лиценз на „Райо“, „андалусийци“ получават виза за ЛЕ.
Сезон 2013/14 се оказва много успешен за „Севиля“. Отборът завършва на 5 място в Ла Лига и печели Лига Европа след дузпи срещу „Бенфика“. Рейес отново получава някои контузии, но все пак изиграва достатъчно много мачове в двата турнира, включително финала срещу „Бенфика“, и дори вкарва два пъти по пътя към титлата в Лига Европа, негова втора такава.
През следващия сезон „Севиля“ отново стига до спора за отличието, този път срещу „Днипро“ и отново го печели. Този път с 3:2. В този двубой Рейес асистира на Карлос Бака за 1:0. Седмица след като Рейес вдига третата си европейска купа, той подновява договора си до 2017.
След втория си, много успешен и силен, период в „Севиля“, Рейес играе още за „Еспаньол“, „Кордоба“ (където има сериозен принос за оцеляването на „халифите“ в Сегунда) и китайския „Синдзян Тяншян Леопард“.
От януари тази година Рейес се състезаваше за втородивизионния испански „Естремадура“, който успя да се спаси в дебютния си сезон в Сегунда, а опитното крило допринесе за този успех с някои не лоши игри.
Хосе Антонио Рейес записва и 21 мача и 4 гола с националния отбор на Испания, като участва на Световното първенство в Германия. Той играе няколко мача и за формацията на Андалусия.
Така се разви изпъстрената с върхове и спадове, но и много успехи и обич от феновете, кариера на Хосе Антонио Рейес, който ще остане неизличима част от историята на европейския футбол.
Мир на праха му!
