За изгубените на път за мач

За изгубените на път за мач

Дългите пропътувани километри на привържениците на гостуващи агитки, в който и да е турнир, несъмнено са повод за възхищение. Да отделиш цели дни по шосета, гари или летища и да бръкнеш дълбоко в джоба на семейния бюджет, за да подкрепиш любимия отбор, освен немалка финансова жертва, си е и голямо лично предизвикателство. Верни фенове като тези на Зенит например, странстват безспир дори в руската Премиер лига. За да играят срещу отбори като Анжи в град Махачкала им се налага да пропутъват цели 2200км от Санкт Петербург, а напът за мач с Йенисей в Красноярск, цифрата на километража удря главозамайващите 3500км разстояние. В Китай пък първодивизионните Далиан и Шънзин си разменят домакинства на завидните 2000км един от друг. Трудно можем да си представим транспортните епопеи за тези гостуващи фенове. Но стане ли дума за форум от клубен или национален, европейски и световен ранг, всяко пътуване с внушителни дистанции също крие своите опасности. Както привърженикът на Бенфика Алваро Оливейра в четвъртък злощастно разбра, не само разстоянията, но и самите имена на градовете-дестинации, могат да объркат на пръв прочит и най-внимателните. Алваро сигурно дълго се е чудил как изобщо е подминал Франкфурт на Мейн, пропътувайки още 600км до източногерманския Франкфурт на Одер за гостуването на любимците си срещу Айнтрахт Франфурт в ¼-финала за Лига Европа. Неговата история за часове се превъна в хит между футболните фенове, но в последсствие се оказа че Алваро Оливейра е всъщност измислен псевдоним на немския актъор Марсело Родригес, който инсценирал историята с промоционални цели. Оказва се обаче, че да не пристигнеш на правилния стадион и град никак не е рядкост. А реалните случаи никак не са малко.

Атлетик Билбао, 2012, финал за Лига Европа

В ранната сутрин на 9 май, 2012 година, над 9000 привърженици на Атлетик Билбао изпълват терминалите в едноименния северен испански град в очакване на полетите си към Букурещ. Там в същата вечер отборът им играе първия си европейски клубен финал, този в Лига Европа, от 1977 година насам. В състава, воден тогава от легендарния Марсело Биелса, личат много от дългогодишните любимци на баските – Андер Ерера, Оскар Де Маркос, Икер Муниаин и Фернандо Йоренте. За да избегнат тълпите по летищата обаче, близо 400 привърженици взимат решение да летят с няколко чартърни самолети директно до столицата на Румъния. Излитат навреме, а дотук всичко е по график. Пасажерите пеят бойни песни докато летят в самолетите, облечени в червено-бял декор, уверени в това, че до броени часове мелодичните им рефрени ще се пренесат и на стадиона. Съвсем скоро пристигат и в столицата. Каква е изненадата им обаче, когато тази столица се оказва, че съвсем не е на Румъния – а на Унгария! Градът е Будапеща, а не Букурещ. Цели 400 фена се озовават на цели 400 мили от финала... Напълно заблудени от подобно звучащите на английски Bucharest и Budapest два града, облечените с червено-бели туники привърженици търсят решение. Скоро става ясно обаче, че такова просто няма. Опитите за предвижване с влакове, автобуси или коли са обречени на неуспех именно заради едно от условията на чартърните им самолети, което съобщава, че връщането обратно към Билбао ще бъде до час-два след края на мача. При това и самолетите остават в Будапеща. Допълнителната ирония е в това, че дори диктора на Атлетик Билбао приветства хилядите, пристигнали на стадион „Национал Арена“ в Румъния с „Добре дошли в Будапеща!“. А загубата с 0:3 от Атлетико Мадрид тогава идва като горчивия десерт за феновете на Билбао - в не една и две столици.

Аржентина, 2018, Световно първенство в Русия

Десетки хиляди аржентински привърженици на „Албиселесте“ последваха отбора чак до Москва, Нижни Новгород, Санкт Петербург и Казан. Меси и компания се радваха повече на горещата подкрепа, отколкото на резултатите си обаче, тъй като "гаучосите" бяха спрени на 1/8-финал от бъдещия световен хегемон Франция. Общо над 20,000 фена бяха свидетели и на разочароващото 0:3 от Хърватия в Нижни Новгород в груповата фаза. Резултата затвърди лошите впечатления за възможностите и тонуса в играта им, оставени още в квалификациите в зона Южна Америка. Двама аржентински фена обаче не успяха да се похвалят дори с посещение на въпросния мач, след като пропътуваха половината земно кълбо до грешния Новгород – Велики Новгород. Мачът отново започва до броени часове, а пътят обратно към Нижни Новгород е завидните 975км или иначе казано – 13 часа дълъг влаков превоз. Съдбоносна препратка към фалстарта и за любимците им? Нищо чудно.

Швейцария, 2018, Световно първенство в Русия

Да се чудим коя държава е изпратила привържениците си към Русия с по-неясна навигация. В този трагикомичен случай става въпрос за двойката Адриан и Габриел Зелуегер, чиито координати на път за Ростов на Дон, някак си ги отвеждат на завидните 1000км по на север до град Ростов Велики. И не само, че Адриан и Габриел изпускат първият мач на „кръстоносците“ с Бразилия, завършил 1:1, но за малко да останат и без хотел за престой. Благодарение на помощта на местни жители обаче, двамата все пак успяват да се настанят, въпреки предварителната си резервация в съвсем друг крайречен град и поне изглеждат по телевизията частичния успех на Швейцария.

 

Китай*, 2018, Световно първенство в Русия

Ето и още една група футболни туристи в конкуренция за приза за най-неоринтирани посетители. Основната разлика тук е, че историята е с щастлив край. Малко преди да поемат напът от Волгоград към един от градовете-домакини на световния футболен форум, китайските привърженици установяват, че влакът им не идва по график. В помощ на туристите идват няколко граждани, който бързо разясняват, че билетите им са за гарата във Вологдой, а не Волгоград. Разстоянието между двата метрополиса – 1000км. Транспортният министър Евгени Дитрих разказва следното по случая: „На 19 юни китайски фен във Волгоград не успя да намери влака си на информационното табло. Когато отидохме да му помогнем, установихме, че е трябвало да вземе влака си от Вологдой, а не Волгоград. Скоро след това други две китайски туристки попитаха за помощ, след като имаха същия проблем с билетите. Наясно сме, че подобно звучащи имeнa на различни градове могат да бъдат доста объркващи за чужденците.“

Уелс, 2016, Европейско първенство

Връщаме лентата с две години назад за да проследим пътуването на друга двойка, този път от Уелс до Френският град Лил за ¼-финалния двубой на сънародниците им срещу Белгия. Пътуването на Хелън и Иън Уилямс, заедно с 4-месечната им дъщеря, започва от Портандулайс, област Суонзи, с полет до Брюксел, където ги чака такси, което да ги отведе към северния Френски град. Въпреки GPS навигацията на автомобила, първоначалните 90 минути превоз се оказват доста по-кратки от очакваното. Едва когато слизат на крайната си локация, семейство Уилиамс с ужас осъзнават къде са се озовали – в неврачното провинциално градче Лил на броени километри от границата на Белгия не с Франция... а с Холандия. Ето че вместо да се слеят с уелските привърженици по пътя им към “Стад Пиер Маурой”, двойката посреща множество Белгийски знамена и предимно холандско говорящи фермери и общи работници. Едва на бензиностанция в градчето, служител им казва, че са в близост до холандската граница, а не френската. Предстоят нови близо 200км пробег, този път с международна, а не изцяло белгийска навигаионна система. Дни по-късно Хелън и Иан разказват за пътната идилия пред Британската телевизия ITV: ”Докато карахме съвсем не ни се стори, че пресичаме границата между Белгия и Франция. Кой би предположил, че ще има нужда да препрограмираме навигационната си система? Беше кошмар. Молим се поне Уелският отбор да не се е загубил във Франция.” Надали.

Белгия, 2015, Евроквалификации

Ето как по ирония на съдбата и обратният път до Уелс може да бъде осеян с немалко... разклонения. На 12 юни малка група от Белгия наема минибус, а в навигационата система небрежно изписват просто „Wales“. Отправна точка им е единствено Ламанша, но оттам насетне пътуването ги отвежда доста по на север от градския стадион в Кардиф. Толкова на север всъщност, че стигат почти до Шефилд в Южен Йоркшър и село(!), да, село Уелс. С около 5 часа оставащи до началния съдийски сигнал, групата приятели все пак успяват да пропътуват над 350 километра обратно на югозапад и да стигнат навреме. А междувременно за доброто им настроение говори и споделената история за радио станцията „Студио Брюксел“.


Гласували: 2, рейтинг: 5.0

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас