10 футболисти, завърнали се в националния отбор след дълго отсъствие

10 футболисти, завърнали се в националния отбор след дълго отсъствие

 Мачовете от европейското първенство чукат на вратата и повечето национални селекционери вече обявиха своите разширени списъци с повикани играчи. За съжаление, нашият отбор отново ще гледа надпреварата по телевизията, но пък това не прави Евро 2020 по-малко интересно за нас - зрителите.

 Впечатление правят някои завръщания в националните отбори след години отсъствие. Тук ще проследим 10 такива футболисти, които изтърпяват солидна пауза в изявите за страната си, преди отново да облекат националната фланелка.

10. Карим Бензема
 Това е и най-горещата новина от последните часове. Нападателят на Реал Мадрид Карим Бензема ще се появи отново с цветовете на Франция след около 6-годишно отсъствие, породено не от друго, а от собствената глупост на играча. Нападателят за последно игра за "петлите" на 8 октомври 2015г., когато вкара 2 гола и подаде за още един при победата над Армения с 4:0. Месец по-късно Бензема бе арестуван по обвинение в изнудване на неговия съотборник в националния отбор Матьо Валбуена със секс-запис. Казусът бе отнесен до най-високо държавно ниво, като изявления направиха министър-председателят на страната, както и президентът на Френската футболна федедация. Бензема бе отстранен от отбора уж само докато тече разследването, но той не е бил викан в националния отбор вече 6 години, като дори в един момент обмисляше да облече екипа на Алжир, откъдето всъщност са родителите му. Ето обаче, че късметът му се усмихна и Карим по всяка вероятност ще вземе участие в контролите на Франция преди началото на Евро 2020.

9. Златан Ибрахимович
 Както вчера писахме, за огромно съжаление няма да можем да гледаме шведския таран по европейските терени това лято. Въпреки че Ибра официално прекрати кариерата си в националния отбор след края на Евро 2016, той преосмисли това свое решение и обяви, че отново би играл за "тре кронур", ако бъде поканен. Златан пропусна епопеята на Швеция на Световното първенство през 2018г., но с оглед на добрата му форма през последните 18 месеца с екипа на Милан, завръщането му в националния отбор не е чак толкова изненадващо. Още повече, че спекулации около Ибрахимович винаги съществуват. След като шведите се класираха на Мондиала в Русия, медиите започнаха да шумят около неговото завръщане в "тре кронур", като тези думи по-късно бяха потвърдени от самия играч, но тогавашният национален селекционер реши да не вика Златан в отбора. И все пак той облече фланелката на Швеция за световните квалификации срещу Косово и Грузия през март 2021г., записвайки 2 асистенции на сметката си.

8. Михаел Лаудруп
 Един от най-великите футболисти в историята на Дания също имаше своите перипетии с националния отбор. Лаудруп, играл за колоси като Ювентус, Барселона и Реал Мадрид, изгледа отстрани може би най-великия успех, откакто в северната държава се играе футбол. "Червеният динамит" пропусна да се класира на Мондиала през 1990г., а след едва 3 изиграни срещу в квалификациите за Евро'92, гениалният халф обяви, че ще напусне националния отбор, заедно с брат си Браян и друг национал - Ян Мьолби, заради конфликт с треньора Ричард Мьолер Ниелсен. Дания така или иначе пропусна да се класира за надпреварата, но за огромен късмет на всички симпатизанти на играта в страната, УЕФА реши да извади от турнира Югославия, поради политически причини, и да даде втори шанс на датчаните. Лаудруп обаче, за разлика от брат си, отказа повиквателната на Ниелсен и пропусна евро триумфа на "червения динамит". Михаел все пак се завърна да играе за страната си след близо 3-годишно отсъствие, а кариерата му продължаи чак до края на Световното първенство във Франция през 1998г.

7. Георги Илиев
 Добавяме и това родно присъствие, защото ролята, която Георги Илиев имаше за националния отбор, можеше да бъде далеч по-голяма. Юношата на Черно море за пръв път се появи с екипа на "трите лъва" след края на Евро 2004, когато селекционерът Пламен Марков бе заменен от легендата Христо Стоичков. Така Илиев дебютира в контрола с Египет на 29 ноември 2004г., но по-основна роля в тима изигра през 2005 и 2006г. След това обаче той спря да получава повиквателни, макар да се състезаваше на високо ниво в ЦСКА, Черно море и Локомотив Пловдив. Илиев се появи отново в отбора за мачовете от световните квалификации през 2012г., взимайки участие в двубоя с Дания (1:1). Разчиташе се на него да запълни дупката, оставена от принудително отказалия се Стилиян Петров, така че до 2014г. игра сравнително редовно. След това, вече навършил 33 години, замина уж да доиграва кариерата си в Китай, вероятно без да подозира, че преди да окачи бутонките на пирона, ще запише още едно участие за "лъвовете". То дойде през лятото на 2019г. след нова 5-годишна пауза при загубата на нашите от Косово с 2:3. След като се оттегли през есента, Илиев бе футболистът с най-много мачове в родния елит.

6. Диего Марадона
 Проблемите на легендата го съпътстваха през почти цялата му кариера и са добре известни на всички. Марадона, извел Аржентина до 2 поредни финала на Световно първенство, записа последните си мачове за "гаучосите" на Мондиала в Щатите. Дон Диего и компания тъкмо бяха загубили финала на първенството в Италия през 1990г., когато демоните му започнаха да надделяват над гения му. Малко след това той бе наказан да не играе футбол в продължение на 15 месеца, както и глобен със 70 000 долара за употребата на кокаин, което ефективно сложи край на великата му кариера. След въпросния финал, Марадона бе извън националния отбор чак до февруари 1993г. По това време той вече бе напуснал Наполи и се опитваше да съживи кариерата си в испанския Севиля. Под сериозния натиск на футболната общественост в Аржентина, националният селекционер го повика за контрола с Бразилия, изиграла се на 19 февруари 1993г. След това той пропусна летния турнир Копа Америка и световните квалификации за САЩ, но бе върнат в състава за самия Мондиал, където след само 2 мача отново бе наказан. 

5. Марио Балотели
 През есента на 2010г., младият тъмнокож нападател, който тъкмо бе осъществил мултимилионен трансфер от Интер в Манчестър Сити, бе повикан да играе за националния отбор на Италия. Бъдещето пред Балотели изглеждаше светло - той бе едва на 20 години, но вече национал, както и част от супер проекта на шейх Мансур на "Етихад". Той постепенно се наложи в "скуадра адзура" и на Евро 2012 бе несменяем титуляр в нападението на Чезаре Прандели. Тъкмо Марио осигури участие на италианците на финала на турнира, забивайки 2 гола в мрежата на фаворита Германия на полуфиналите. По-късно Балотели се завърна в Серия "А" и скандално облече екипа на кръвния враг на Интер - Милан. След като бе трансфериран в Ливърпул обаче, формата му рязко спадна, което му костваше мястото в националния отбор. Тъй като нападателят се луташе с години в търсене на старата си слава, той отсъстваше от "скуадра адзура" в продължение на цели 4 години. Едва през пролетта на 2018г. Марио бе повикан обратно като възнаграждение за добрата му форма в тима на Ница. След 3 мача за Италия обаче, изявите му отново тръгнаха надолу, така че от последната му поява със синия екип отново изминаха 3 години.

4. Роналдо
 По време на легендарната си кариера, кариоката е имал 2 по-големи паузи в изявите си за националния отбор. Разбира се, първата е между есента на 1999г. и пролетта на 2002г., заради двете тежки травми в колената, които претърпя. Триумфалното завръщане на Роналдо донесе световната титла на Бразилия, като изглеждаше, че най-тъмните моменти в живота му са зад гърба му. За съжаление, това не бе така. Феномена игра и на първенството в Германия през 2006г., като четвъртфиналният сблъсък с Франция се оказа негов последен за много години напред. Ранното отпадане на Бразилия и влошаващата се форма на Роналдо го извадиха от Селесао за турнира Копа Америка през 2007г., след което той счупи крак, а в последствие отново контузи тежко коляното си. По всичко изглеждаше, че той никога повече няма да носи националната фланелка, въпреки че отново намери формата си, когато се завърна в Бразилия и заигра за Коринтианс. През февруари 2011г. обаче, Роналдо призна, че е загубил битката с контузиите и в емоционална пресконференция обяви оттеглянето си от играта. Бразилската футболна федерация реши да почете кариерата му, като го селектира за контролен мач срещу Румъния през юли, в който Роналдо изигра 15-тина минути - за пръв път от 5 години и за последен в кариерата му.

3. Роберто Баджо
 Носителят на "Златната топка" за 1993г. приключи с националния отбор на доста ранна възраст. До ден днешен Баджо е единственият италианец, вкарвал гол на 3 различни световни първенства - тези в Италия, САЩ и Франция. След края на Мондиала в Щатите обаче, намиращият се в разцвета на силите си нападател все по-рядко започна да попада в селекцията на "скуадра адзура". Той изигра 1 мач до края на годината, както и 30 минути в европейска квалификация през 1995г. След 2 години отсъствие, Баджо отново бе ползван в квалификациите за Световното във Франция, както и за самия Мондиал. На 31 март 1999г. обаче Роберто изигра последния си състезателен мач за Италия. След това той не бе селектиран за Евро 2000, нито за Световното в Корея и Япония, нито за Европейското в Португалия. Разбира се, националните селекционери Дино Дзоф и Джовани Трапатони отнесоха сериозна порция критики, след като се разбра, че Баджо ги е умолявал да го извикат. Самият той играеше на много високо ниво, макар и в слабака Бреша. Той все пак получи своя бенефис след края на Евро 2004 в контрола срещу Испания. Между този мач и онзи през 1999г. бяха изминали 5 години. Седмици по-късно той обяви своето оттегляне от играта.

2. Георги Петков
 Включваме култовия вратар в този списък, за да не ни обвините, че пренебрегваме българския футбол. Георги Петков е добре познат на всички, като неговата кариера продължава и в момента, въпреки неговите 45 години. Той дебютира за националния отбор още през свръх далечната 1999г. в контрола срещу Египет. 6 години по-късно отново получи шанс да играе за "лъвовете" и отново в контролен мач - срещу Турция. Между 2006 и 2009 участията му за националния отбор се увеличиха, след като бе титуляр и на вратата на Левски. На 19 ноември 2008г. допусна 6 гола в контрола със Сърбия, а през февруари отново пазеше, този път срещу Швейцария. Постепенно изпадна от състава и с течение на годините и с напредването на възрастта му едва ли някой си е мислел, че Петков отново ще пази за националния отбор. Когато обаче нашите бяха налегнати от сериозна вратарска криза по време на турнира Лига на нациите през 2018г., намиращият се в превъзходна форма ветеран се завърна и изигра 2 пълни мача при равенствата с Кипър и Словения. 

1. Мартин Палермо
 Легендата на Бока Хуниорс вероятно държи някакъв рекорд за най-дълъг период между два мача за националния отбор на Аржентина. Палермо дебютира за "гаучосите" на 3 февруари 1999г., след което бе титуляр и основен нападател на тима по време на провелото се през лятото издание на Копа Америка. Въпреки че вкара 2 гола в откриващия мач, след това той направи нещо невиждано - пропусна 3 дузпи в редовното време в двубоя срещу Колумбия. След края на турнира, в който аржентинците отпаднаха на четвъртфиналите от големия враг Бразилия, Палермо трябваше да чака цели 10 години, за да получи покана за участие в тима. Междувременно таранът имаше своята европейска одисея по испанските терени с екипите на Виляреал, Бетис и Алавес, а след завръщането си в Бока, той се превърна във водещ голмайстор на тима за всички времена с 236 гола. Едва в световните квалификации през 2009г. националният селекционер Диего Марадона се сети за него и го извика на пожар, тъй като "албиселесте" бяха заплашени да пропуснат Мондиала. Тъкмо Палермо вкара решаващ гол, които помогна на тима да се класира, след което бе включен в състава, който отпътува за Южна Африка. Палермо дори записа десетина минути в мача от групите срещу Гърция, отбелязвайки гол - негов последен с националната фланелка. 


Гласували: 5, рейтинг: 4.8

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Легендите без трофеи за националния отбор (част 1)
Местят финала на Евро 2020?
"Чужденците" на Евро 2020
Антирекордите на България на Европейски първенства
Кока-Кола отговори на Роналдо
25 години от този легендарен гол на Пол Гаскойн срещу Шотладния (Евро 1996)
Перфектният пряк свободен удар на Меси срещу Чили (видео)
Шмайхел старши се нахвърли върху УЕФА заради случая "Ериксен"
Рекордно малко нидерландци гледали националния отбор снощи
Причината за странните отборни снимки на Уелс
Фен предсказа развитието на първия мач от ЕВРО '20 по стряскащо точен начин
Ето кой колко ще пропътува за мачовете си от Евро 2020
Легендарният футболен номад слага край на кариерата си
С най-много мачове за родината
Роналдо се изложи с още един пряк свободен удар (видео)
Уелс подкрепи кандидатурата за СП'2030
Бразилия с готов вариант, ако националите откажат да играят на Копа Америка
OPTA: Франция е фаворит за Евро 2020
Бразилските национали ще бойкотират Копа Америка
Напрежение в Нидерландия: Силесен скочи на треньора