Световното първенство в Южна Африка през 2010г. ще остане в историята с много разнопосочни чувства. Дебютното домакинство на Черния континент на турнир от подобен калибър ни направи свидетели на първия триумф на Испания със Световната купа, на поредния загубен от Нидерландия финал, на раждането на кючека, посветен на топката "Джабулани", както и на омразния шум на вувузелите, за чието съществуване никой дори не подозираше.
Освен това Мондиалът ще бъде запомнен с това, че и двата финалиста на първенството през 2006г. отпаднаха още в груповата фаза. Крахът на Италия бе доста зрелищен, но той бе нищо в сравнение с провала на отбора на Франция. "Петлите" не само, че издъниха с гръм и трясък, но отпадането им бе съпътствано с купища скандали.
Да върнем лентата малко по-назад. Франция изпитва сериозни затруднения в квалификациите за първенството в ЮАР. След отказването на капитана и жива легенда на "петлите" Зинедин Зидан, треньорът Раймон Доменек не успява да намери качествен негов заместник, така че играта на отбора му страда значително. Французите завършват втори в квалификационната си група за сметка на Сърбия, която се класира директно за Мондиала. Момчетата на Доменек ще трябва да минат през ситото на баражите.
Съдбата отрежда Франция да спори за място на турнира с вдъхновения тим на Република Ирландия. "Детелините" разполагат с доста талантлив състав, а треньор им е легендата и истински ветеран в световния футбол Джовани Трапатони. "Трап", както е известен италианецът, подготвя добре своите, но те губят домакинството си в Дъблин с 0:1. Французите са доволни - те очакват лек реванш и вече са резервирали самолетни билети за Южна Африка.
Само че двубоят на националния стадион на "петлите" "Стад дьо Франс" преминава по един кошмарен начин. След половин час игра Роби Кийн бележи, за да изравни общия резултат, а до края на срещата Шей Гивън заключва вратата си и победителят трябва да бъде излъчен след продължения.
В самия край на първото такова идва един от най-спорните моменти в историята на футбола. След няколко поредни центрирания в наказателното поле на Ирландия, стелецът Тиери Анри си помага с ръка, за да овладее една топка край аутлинията. Следва мигновен пас към Уилям Галас, който успява да вкара. Повторенията ясно показват, че Анри си помага с ръка, но тогава ВАР все още не съществува, така че шведската съдийска тройка няма как да получи помощ - попадението е зачетено.
Самият Анри заявява след мача: "Да, имаше игра с ръка, но аз не съм съдия. Тото (Себастиен Скилачи) беше пред мен, а аз бях и зад двама ирландци, топката рикушира и удари ръката ми. Разбира се, аз продължих да играя. Съдията нищо не отсъди, но не мога да кажа, че нямаше игра с ръка. Очевидно ми се иска нещата да се бяха развили по друг начин, но аз не съм съдия. Не мисля, че откраднахме победата от ирландците."
Французите се класират за първенството по втория начин, но за тях всичко хубаво приключва до тук. Всички в страната очакват крайния срок, в който националният селекционер Раймон Доменек трябва да обяви избраниците си за турнира, но когато списъкът се появява в медиите, мнозина се хващат за главата.
Доменек е известен с това, че е огромен фен на астрологията. Той вярва, че зодиакалният знак на всеки определя неговия характер и самоличност. Макар самият Доменек да твърди, че никога не е селектирал футболистите си на базата на зодиите им, всеизвестен е случаят, в който той гони от отбора Роберт Пирес, защото е скорпион, макар да аргументира решението си с това, че крилото на Арсенал влияе зле на останалите си съотборници. Така с участие на Мондиала се разминават звезди като Патрик Виейра, Самир Насри и Карим Бензема, а на тяхно място са повикани Ян Мвила и Матьо Валбуена, които имат далеч по-малко опит на международно ниво.
Още с пристигането на африканска земя напрежението в тима се покачва. В една от първите тренировки капитанът Патрис Евра трябва да възспира Флоран Малуда от физическа саморазправа с Доменек. Наставникът не е доволен от агресията, която крилото на Челси влага в заниманията и между двамата избухва зловеща кавга. Така Малуда е закотвен на пейката за първия мач, въпреки че се намира в най-добрата форма в живота си.
Междувременно медиите във Франция раздухват новината за скандала. Доменек така или иначе не се радва на голяма народна любов, така че почти всички в страната подкрепят Малуда. Нулевото равенство, което "петлите" постигат в откриващия си мач от турнира, не им помага да разсеят насъбралия се гняв. Играта на отбора е под всякаква критика, а твърдо влизане на Жереми Тулалан в краката на опонент едва не води до сбиване между играчи на двата тима. Самият Доменек трябва да влиза на терена, за да успокоява разярения си халф.
След края на мача Зинедин Зидан дава гневно интервю, в което заявява, че според него Доменек е изпуснал контрола над отбора и че той не е никакъв треньор. Думите на легендата обаче явно наливат още повече олово в краката на футболистите и те са още по-жалки във втория мач от надпреварата срещу Мексико. Загуба с 0:2 поставя "петлите" на дъното на таблицата.
Медиите обаче обръщат повече внимание на поредния скандал във френския лагер. Още на почивката на мача, Доменек заменя неефективния, но много опитен Никола Анелка с Андре-Пиер Жиняк. Оказва се, че между играча и треньора е имало сериозна разправия на висок глас в съблекалните. Наложило се е президентът на френската футболна федерация Жан-Пиер Ескалет да се намесва и да опитва да склони Анелка да се извини за думите си. Когато обаче "Ле Сулк" отказва да го стори, той е изгонен от лагера. Анелка си събира багажа и хваща самолета за вкъщи.
Решението вбесява останалите футболисти в отбора и те отказват да вземат участие в тренировката на следващия ден. Доменек тотално е изпуснал юздите и невъзможността му да се справя с егото на звездите в отбора става очевидна. Макар тренировката да започва като всяка друга - "петлите" се появяват и започват да раздават автографи, но след това капитанът Евра влиза в сериозна разпра с фитнес треньора Робер Дюверн. Тук се налага отново Доменек да разтърварва побеснелите французи.
Гневният Евра, както и съотборниците му, се връщат в автобуса, където дърпат пердетата и известно време не се показват. Когато излизат, те връчват на Доменек писмо, в което пише: "Всички футболисти без изключение изказват своето несъгласие с решението, взето от футболната федерация, да изключи Анелка от състава." Наставникът опитва да разговаря с играчите, но те го игнорират. За всички е ясно, че Франция вече е отпаднала от турнира, макар че една победа срещу Южна Африка в третия кръг може да класира тима напред. На никой от "петлите" обаче не му се играе повече.
Двубоят с "бафана бафана" също е загубен с 1:2, така че французите остават на дъното на таблицата с едва 1 спечелена точка и само 1 отбелязан гол. Отборът си стяга багажа и се прибира вкъщи доста по-рано от очакваното, за да бъде посрещнат от унищожителни критики и разочарованието на цяла една нация.
Съдбата на треньора Раймон Доменек пък е ясна. Той е уволнен моментално, след като кракът му стъпва на френска земя и е заменен с бившия национал на "петлите" Лоран Блан. Самият Доменек дори не си отива с гордо вдигната глава, тъй като отказва да стисне ръката на южноафриканския треньор след загубата, засилвайки още повече обществената омраза към себе си.
Футболистите също търпят известни наказания. Целият състав, пътувал за Мондиала, не получава повиквателна за следващия мач на Франция и трябва да гледа срещата по телевизията. Главните виновници за бунта пък са разкрити и обявени публично, след което и наказани за определен брой мачове.
През следващите 10 години французите успяват да спечелят Световната титла веднъж и веднъж да играят финал на европейско първенство, а страната разполага с някои от най-талантливите млади футболисти в света. Фиаското в ЮАР отдавна е забравено, въпреки че едно е ясно - това беше най-тъмният и труден момент в цялата история на френския футбол.
