Представянето на мексиканския национален отбор на Световното първенство в Катар далеч не бе от най-добрите. Нещо повече - "ел три" отпаднаха от Мондиала преди елиминациите за пръв път от 1978г. насам. Това се счете за голям срам в северноамериканската страна, която е едно от най-постоянните присъствия на първенствата на планетата през последните 50 години.
Спомняте ли си кога Мексико пропусна Мондиал за последно? Точно така, "ацтеките" гледаха по телевизията надпреварата в Италия през 1990г. и то не защото нямаше да се класират, а защото собствената им хитрост им изигра лоша шега.
Чували ли сте някога думата "качирулес"? И ние не бяхме. Произходът на думата датира от началото на 20-ти век, когато cachirul или cachirulo се е казвало на кръпките, които са били пришивани на скъсаните дрехи или на тези с ниско качество.
Години по-късно терминът е навлязъл в спортните среди и е бил използван, когато в някое състезание възникат въпросителни около феърплея или репутацията на този или онзи. В ниските футболни лиги в страната аматьорските клубове също са осъществявали качирул - при липса на играчи взимали хора, които не са били част от отборите, само и само да не загубят служебно срещу своите опоненти. Самите клубове са разчитали на визуалната прилика между отсъстващия футболист и мнимия такъв, за да заблудят съдията. Ето ти качирул.
Е, през 1988г. в страната избухва може би най-големият такъв в историята. Тогава на континента се провежда младежки турнир за футболисти до 20-годишна възраст, като условието, поставено от КОНКАКАФ е, че само първите два тима ще се класират за младежкото световно първенство в Саудитска Арабия през следващата година.
По-рано през годината ФИФА издава специално предупреждение към футболните федерации по света да не се опитват да картотекират играчи, които са над определената възраст, защото по онова време това е било масова практика. Лимитът, който световната централа дава, е 20 години.
Турнирът е съставен от две групи, всяка с по пет отбора. Мексиканците попадат в компанията на Куба, Канада, Бермуда и Холандските Антили - на пръв поглед нищо кой знае колко предизвикателно. "Ацтеките" завършват с четири победи от четири мача и голова разлика 15:1, за да се класират за финалния кръг, който представлява нова група, съдържаща завършилите на първите две места от всяка група.
Развоят определя в последния мач Мексико и САЩ да излъчат вицешампион, след като Коста Рика отвява конкуренцията и завършва турнира на върха с три победи от три мача. Припомняме, че и двата отбора неистово желаят да се класират за младежкото световно първенство - "ацтеките" защото са традиционна сила във футбола, а "янките" защото при тях този спорт набира все по-голяма популярност и страната подава кандидатура за домакинство на Световното първенство през 1994г.
В крайна сметка резултатът е 2:1 в полза на Мексико. "Ел три" изпълняват своята голяма цел, а победният гол е дело на някой си Херардо Хименес, който полудява от радост. Всички в страната са доволни, но едва няколко часа по-късно ситуацията се обръща с главата надолу.
Местният журналист Антонио Морено, работещ за телевизията Imevision и редовно отпечатващ своята спортна колонка във вестник Ovaciones, открива нещо нередно. В годишника, публикуван от самата мексиканска футболна федерация година по-рано, той вижда несъответствие във възрастта на някои от играчите. Оказва се, че подадените към ръководството на КОНКАКАФ данни са манипулирани и състезателите са обявени за по-млади, отколкото всъщност са.
Морено моментално публикува статия, в която изразява опасенията си от рисковете, които ръководното тяло поема, за да се опита да осигури предимство, регистрирайки играчи над позволената възраст. В отговор, президентът на мексиканската федерация Рафаел дел Кастийо публично отхвърля тези твърдения и вербално напада журналиста.
Само че Морено бързо намира съмишленици и подкрепа, най-вече в лицето на своя колега журналист Хосе Рамон Фернандес, който осигурява телевизионен ефир на новината. Първоначално ферерацията отказва да потвърди информацията и игнорира обвиненията, но мексиканските фенове бързо долавят задаващия се супер скандал. Всички журналисти започват да търсят футболистите за интервюта и да се ровят настоятелно, издирвайки актовете им за раждане.
Тяхната работа дава резултат и истинските рождени дати на същия този Херардо Хименес и на неговия съотборник Хосе де ла Фуенте изтичат в медиите. Оказва се, че и двамата са по-възрастни с две години от обявеното. Друг играч от тима, Хосе Луис Мата, пък е с 3 години по-стар от необходимото, а защитникът Аурелио Ривера - с 4! Самият Ривера, който е и капитан на отбора по това време, по-късно заявява в интервю, че всички състезатели в тима са били над допустимата от ФИФА възраст.
Скандалът се разгаря като горски пожар и бързо достига границата със САЩ. Американците, без да губят време, подават жалба в КОНКАКАФ, в която настояват за разследване. Те са и най-потърпевши от измамата, тъй като техният отбор не успява да се класира за световното в Саудитска Арабия. Футболната федерация на Гватемала, домакин на младежкия турнир на КОНКАКАФ, също се присъединява към протеста. В крайна сметка салвадорски журналист на име Хосе Рамон Флорез изтипосва резултатите и истинските рождени дати на всички играчи от финалната четворка в надпреварата.
Виждайки за какво става въпрос, от КАНКАКАФ мигновено дисквалифицират Мексико от участие на първенството в Саудитска Арабия. Наказанията валят и редица официални лица губят правото да работят в сферата на футбола доживот. Сред тях е и президентът на мексиканската федерация Рафаел дел Кастийо. Мястото на "ацтеките" на световното е заето от останалия трети в групата САЩ.
Дел Кастийо все пак решава да пътува до Цюрих и да обжалва пред ФИФА наказанието си, наложено му от КОНКАКАФ. Световната централа обаче отхвърля молбата му и дори стига по-далеч в гнева си срещу Мексико. "Ел три" са изхвърлени от всички турнири на ФИФА през следващите 2 години. Така те пропускат Олимпийските игри в Сеул същата година, както и квалификациите за Световното първенство в Италия през 1990г.
Наказанието на Мексико е без аналог. До тогава подобни санкции е имало само от страна на младежките комитети на страните. ФИФА обаче решава, че тези методи са неефективни и посича "ацтеките" с голямата брадва, за да служи случаят за пример. Седмица по-късно централата избира САЩ за домакин на Мондиала през 1994г.
След този случай Мексико не пропуска участие на Световно първенство никога повече. Въпреки това, максимумът, до който "ел три" достигат, е осминафиналите. Четвъртфиналът, който мексиканците играят на домакинския си турнир през 1986г. остава тяхното най-добро постижение на Мондиал, поне до момента. Мнозина считат, че отборът е прокълнат да не достига до по-далече, кръщавайки осминафинала "проклятието на четвъртия мач".
