Футболисти, играли за 2 национални отбора

Футболисти, играли за 2 национални отбора

 В наши дни все по-често се случва в националните отбори да се появяват натурализирани чужденци. Само като погледнем нашия тим, веднага можем да се сетим за една дълга върволица от сърби и бразилци, носили бялата фланелка. Те обаче никога не са играли за истинските си родини.


 Тук сме подбрали няколко играчи от модерния футбол, които са се състезавали за повече от една държава. Всеки е запознат с историята на Алфердо Ди Стефано, който дори играе за цели 3 национални отбора. В наши дни това трудно би се получило, но пък следните футболисти успяха да се спрат на кота 2.

Деклан Райс
 Младата звезда на Уест Хям е един от най-желаните полузащитници във Висшата лига в момента. Той е едва на 21, но вече успя да дебютира за цели 2 национални отбора. Райс е роден в Кингстън-на-Темза, предградие на Лондон. Баба му и дядо му са родом от Корк, Ирландия, така че Деклан първоначално е селектиран да играе за "момчетата в зелено" и записва 3 мача за тях. Той дори е посочван за бъдещ капитан на тима от тогавашния наставник Мик МакКарти, но това така и не става. През 2019г. Райс решава, че иска да представлява националния отбор на Англия и решението му е прието от ФИФА. Едва месец по-късно той е повикан за предстоящите евроквалификации на "трите лъва" срещу Чехия и Черна Гора и успява да дебютира. Решението му оставя ирландските запалянковци бесни и Райс получава заплахи за живота си, тъй като става първият футболист, който зарязва "момчетата в зелено", за да играе за Англия от Джак Рейнолдс, който прави това през 90-те години на, забележете, 19-ти век!

Диего Коща
 Запознати сте с националните перипетии на този нападател, нали? Коща е роден в Лагарто, Бразилия, но интересното е, че баща му го кръщава на аржентинския идол Диего Марадона. За да уравновеси нещата, таткото кръщава брата на Диего, Жаирзиньо - на един от големите бразилски герои от СП'70. Така или иначе Коща успява да пробие във футбола на сериозна възраст. Той играе за куп испански отбори, докато най-сетне Атлетико Мадрид решават да му дадат шанс за пролетния полусезон на 2012/13, след като се представя добре през есента под наем в Райо Валекано. Добрата му форма му печели повиквателна и за националния отбор на Бразилия, тъй като Луиш Фелипе Сколари търси опции в атаката и вика Коща за приятелските срещи през март 2013 срещу Италия и Русия. Това са и единствените 2 мача на играча за "селесао". Още през есента Испанската футболна федерация подава молба до ФИФА за позволението на селектира Коща в националния отбор, тъй като той е получил испанско гражданство. Тъй като нападателят не играе в официален двубой за Бразилия, регулациите на ФИФА са спазени и той става играч на "Ла Фурия", където записва 24 мача и 10 гола до момента.

Тиаго Мота
 Същата история съдбата отрежда и на бившия футболист на Барселона, Интер и ПСЖ. Мота е роден в Сао Пауло, но още на 17-годишна възраст е привлечен в Б-отбора на каталунския гранд. Когато дебютира при мъжете, той е използван предимно като резерва и за запълване на дупки, оставени от контузени и наказани футболисти. Мота, обаче, е толкова впечатляващ, че Бразилия го вика в състава си за официалния турнир за Златната купа на КОНКАКАФ през 2003г. Въпреки че кариоките изпращат отбора си до 23 години на състезанието, двата му мача са признати от ФИФА. За негов късмет, Тиаго има двойно гражданство, тъй като неговият прадядо е италианец, емигрирал в Бразилия в началото на 20-ти век. Това е достатъчно, за да може ФИФА да позволи на халфа да промени националните си възгледи и да бъде свободен да играе за "скуадра адзура", което и става през 2011г. Мота записва 30 мача за Италия и 1 гол.



Насер Чадли
 Не е необходимо да сте тесни специалисти, за да се досетите, че този белгийски полузащитник всъщност е от марокански произход. Роден в Лиеж, Белгия, Чадли има двойно гражданство, тъй като баща му е родом от африканската страна. 2010г. определено е повратна в кариерата на играча. Той получава награда за добрата си форма - трансфер в действащия нидерландски шампион Твенте и повиквателна за националния отбор на Мароко. Насер дебютира за родината на баща си в контрола срещу Северна Ирландия и е избран за играч на мача. Тъй като тази среща не се води официална, той получава възможност да играе и за Белгия, където е повикан едва няколко месеца по-късно. Чадли първо се изявява като нападател, след това като офанзивен халф, а на световното първенство през 2018г. дори влезе в ролята на ляв халф-бек. До момента има 59 мача и 8 гола за "червените дяволи".

Вилфред Заха
 Голямата звезда на Кристъл Палас има нелеко детство. Той е едно от деветте деца в семейството, което живее в Абиджан, Кот д'Ивоар. Когато е на 4, семейството му бяга в Англия и се установява в Торнтън Хийт, Лондон. Когато става на 12, Заха се записва да играе в школата на Кристъл Палас. На 18 той вече е един от най-впечатляващите млади играчи в Англия, въпреки че тимът му се подвизава в Чемпиъншип. Крилото е юношески и младежки национал на "трите лъва", а през 2012г. е повикан от националния селекционер Рой Ходжсън и дебютира в контрола срещу Швеция. След това обаче осъществява трансфер в Манчестър Юнайтед, където Заха е предимно резерва и не успява да се пребори за титулярно място. Логично, повиквателните за националния отбор секват. Още през следващото лято той се завръща в Кристъл Палас и отново заиграва на познатото ниво, но този път Кот д'Ивоар се възползва от двойното гражданство на играча и го вика в редиците си, въпреки несъгласието на новия мениджър на Англия Гарет Саутгейт.

Джърмейн Джоунс
 Спомняте ли си, когато полузащитникът бе една от големите звезди в немската Първа Бундеслига? Джоунс е роден във Франкфурт, а баща му е бивш войник от Американската армия. Играчът дори прекарва детството си в Чикаго, преди родителите му да се разведат и той да се завърне в Германия, където живее с майка си. Така Джоунс започва да обикаля юношеските академии, а след това сменя и отбори като Айнтрахт Франкфурт и Байер Леверкузен. В крайна сметка трансферът му в Шалке през 2007г. се оказва повратен момент в кариерата му. Той играе най-добрия футбол в живота си и получава повиквателна за националния отбор на Германия, след като е минал през всички възможни младежки гарнитури. За "маншафта" играе в няколко приятелски мача, след което заявява, че би желал да играе за националния отбор на САЩ, защото разбира, че Йоаким Льов няма намерение да разчита на него в дългосрочен план. Според правилата на ФИФА, Джоунс получава разрешение да се състезава за "янките" и записва 69 мача за тях, в които бележи 4 гола.

Алекс Брус
 Не особено известен футболист, но пък той приковава вниманието с друго. Брус е роден в Норич, Англия и постъпва в академията на Манчестър Юнайтед, когато е на 14. След това играе за Блекбърн, Бирмингам, Ипсуич и т.н. Въпреки че е роден на английска земя, той може да се състезава и за Република Ирландия и Северна Ирландия, тъй като прародителите му са с такива корени. Така Брус е повикан в състава на Ирландия за контрола срещу Еквардор. Преди това има мачове и за младежите и за Б-отбора на "момчетата в зелено". Конкуренцията обаче е прекалено голяма и Алекс изпада от полезрението на националния селекционер. През 2011г. той сменя едната Ирландия с другата и е повикан за световната квалификация на Северна Ирландия срещу Португалия, но се контузва и отпада от групата. Все пак дебютира през 2013г. в мач срещу Малта, като по този начин се превръща в първия футболист, играл и за двете ирландии от над 70 години насам.

Паскал Шимбонда
 Ето и нещо доста любопитно. Паскал Шимбонда за пръв път доби широка популярност през сезон 2005/06 като част от дебютанта във Висшата лига Уигън, който направи феноменален сезон. Защитникът дори бе избран в Отбора на сезона в Англия, което му донесе трансфер в Тотнъм. Шимбонда обаче е роден в Гваделупе - френски остров в Карибския басейн. Въпреки че за пръв път започва да играе футбол в тима на Льо Авър, през 2003г. той е селектиран за националния отбор на Гваделупе за квалификационен мач в Карибската зона за Златната купа на КОНКАКАФ. След големия му пробив във Висшата лига, Шимбонда е повикан дори в националния отбор на Франция, въпреки огромните съмнения на играча, че някога ще играе за "петлите". Той записва точно 3 минути футбол за тях в приятелски мач срещу Дания през месец май 2006г. Защитникът попада и в състава на Франция за Мондиала в Германия, но не играе нито една минута. Така този приятелски мач срещу Дания остава единственият му за "петлите" и той се завръща да играе за Гваделупе в турнира за Карибската купа през 2012г.

Флоран Малуда
 Едва ли е някаква изненада, че футболист, роден в бившите френски колонии по света, пробива до националния отбор на "петлите". Флоран Малуда е родом от Кайен, Френска Гвиана, която се намира в североизточната част на Южна Америка. Още на ранна детска възраст привлича интереса на скаути на скромния френски Шатору и се мести в Париж. Дебютира в Лига 2 на 16 години, след което игра още за Гингам и Лион. Тъкмо при "хлапетата" Малуда прави големия си пробив - повиквателна за националния отбор на Франция след краха на "петлите" на Евро 2004. Дебютира със синята фланелка в мач срещу Полша през ноември. В последствие си осигурява и трансфер в Челси. Крилото става основен играч както на лондончани, така и за страната си. След като се отказва от националния отбор през 2012г., той успява да играе и за Френска Гвиана, понеже южноамериканският тим не е член на ФИФА. Дебютът му идва през 2017г., тъй като трябва да минат 5 години от последния му мач за национален отбор, за който е записал официални срещи. Изиграва 4 мача и не вкарва нито 1 гол.

Жофри Кондогбия
 Поредният французин в тази класация, което си е нещо нормално. Кондогбия е роден в Немур, Франция, но и двамата му родители са от Централната Африканска Република. Халфът постепенно пробива нагоре във футболната йерархия, като се състезава за Ланс и Севиля, но най-добрите му игри идват с екипа на Монако между 2013 и 2015г. Преди това той е основна част от младежите на Франция до 20 години, които печелят Световната купа в своята възрастова група през 2013г. Логично, Жофри дебютира за мъжете през същата година в приятелски мач срещу Белгия, а до 2015г. записва още 4 участия, всичките в контролни срещи. След трансфера му в Интер, формата му рязко спада и Дидие Дешан зачерква Кондогбия от сметките си. Тъй като той не е играл в нито един официален мач за Франция, халфът има възможност да се състезава за родината на родителите си - Централната Африканска Република. Кондогбия се възползва от това и дебютира за африканския тим през 2018г. До момента е изиграл 3 мача и е вкарал 1 гол.


Гласували: 4, рейтинг: 5.0

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Златната генерация от халфове на "скуадра адзура"
Последната минута - големият враг на българския футбол
Какви суми получават играчите, за да представляват родината си?
Революция във футбола в Бразилия
Стоичков за тънкостите и тайните зад геройствата на България в САЩ 94
Невъзможната футболна мечта на Тувалу и Кирибати е напът да се сбъдне
"Първите моменти": кога за пръв път това се случи на Световно първенство
Газа приел тежко оставането си извън отбора за СП'98, потрошил стаята на треньора
15-те най-силни индивидуални представяния в съвременната история на футбола
Отмъщението на Ван Нистелрой
Големите отсъстващи от СП'18 и къде са те сега?
Най-успешните отбори в историята на Копа Америка
ФИФА обмисля въвеждането на пет смени
Гонсало Игуаин: Почти се отказах от футбола през 2014г.
10 класически мача, които може да гледате още сега в YouTube (Част 2)
Шампиони, допуснали изненадващи загуби по пътя към отличието
Липи бил потресен от удара с глава на Зидан срещу Матераци
Топ 5 "първоаприлски" резултата в историята
Големите европейски градове без елитни отбори