Три побъркващо дълги месеца. На молби зад всеки ъгъл. На суеверен страх. На отчаяние. Самотните разходки по атлантическия бряг и тихите семейни вечери с трите му деца рядко разсейваха стихията в гърдите му. Безсилието бе всепоглъщащо. Погледите - все по-умолителни. Нямаше покой, дори и мимолетен.
Всяко влизане в пекарна бе придружено с воплите “Завърни се.” Всяко пазаруване в супермаркет край лазурните брегове приковаваше в него очи, обляни в задушаваща, спарваща надежда. “Обърни съдбата ни, Яго. Пак ще се провалим. Молим те. Ще изпаднем в Сегунда.”
Вече 31-годишните грохнали крака на капитана на Лос Селестес, чиято структура отдавна беше станала на пихтия от стави, сухожилия и мускули, за кой ли път се бореха под тежестта на контузиите да изправят отново техния притежател. Разтежението на десния прасец вече отшумяваше, но продължаваше да хвърля същата дебела сянка върху способността му да заиграе отново след 3-те месеца извън футболния уют на "Абанка-Балайдос" във Виго. Три мъчителни месеца, дълги като 3 години.
С приведени напред плещи, някак хърбав и хилав, но с безупречен дрибъл, поразителен баланс и проницателен усет пред гола, Яго Аспас и до днес е един от малкото футболисти, които са заслужили правото да целуват страстно емблемата на своя отбор. Като капитан, талисман и жива легенда на Селта Виго.
А сюжетът, чиято главна роля играе именно Аспас, се развива през сезон 2018/19 година. Кампанията за Селта Виго в Ла Лига започва отлично с приповдигнат дух и резултати. Отборът от най-голямото риболовно пристанище в Европа е в чувствителен подем и върви 9-ти в класирането до Коледа. С главен принос за небесносините е именно нападателят с крехка осанка Аспас, който само до декември отпразнува 11 гола и е първи реализатор сред испанците в елита. Селта бленува все по-силно за европозициите в класирането. Но вместо колективен щурм, на 22 декември привържениците на тима получват стрела в сърцата, виждайки зловещото строполяване на нападателя и тежката му травма в прасеца. Гостуването на Барселона е безславно загубено с 0:2, Аспас влиза в лазарета, а над отбора рязко се заоблачава.
Постепенно Селта се сриват. Кардиналните ребуси в състава не дават резултат, а в следващите 11 мача отборът инкасира цели 9 загуби и само 1 победа. За 3 месеца галисийци са мъчително слаби и пропадат чак до 18-то място. Макар само 18 месеца по-рано клубът да играе небивал в историята си полуфинал в Лига Европа с Манчестър Юнайтед, реалността е стряскащо сурова.
През януари Селта получава още един опустошителен удар. Вестник “Фаро де Виго” излиза със смразяващите новини, че възстановяващият се Аспас е получил изключително примамлива оферта от китайски клуб, готов да го позлати със 7 милиона евро на година. За сравнение, заплатата му при небесносините е от порядъка на 1,6 милиона евро. Десетката на отбора е в 11-тия си сезон, оставил отдавна разцвета на футболните си години зад себе си, а финансовото изкушение е особено съблазнително.
Мечтите за спасение са напът да рухнат. Но голмайстор №1 в историята на Селта не изменя на обичта на Виго и не трепва. Отхвърлил офертата, "Ел Турко" (псевдоним, приписан заради арабско-ливанските му корени) най-сетне е записан след титулярите за в домакинството на Виляреал на 30 март. Срещата е с особена сантименталност за Аспас, който се появява на терена с туниките на клуба за своя мач № 300.
Съперникът Виляреал е само на точка пред Селта на последната 17-а позиция над зоната на изпадащите. ”Жълтата подводница” бележи 2 бързи попадения още в първия четвърт час, но едва доловимата увереност сред редиците на Селта скоро пламва и по трибуните. Единствената победа в последните 11 кръга е вече далечен сив спомен.
След почивката именно Аспас опъва мрежата след изящен пряк свободен удар малко зад дъгата на наказателното поле. Съживлението прелива в унищожително настъпление, а 20 минути преди края Максимилиано Гомес изравнява. Първоначално непосилна, точката актив сега е крайно недостатъчна, а 9 кръга преди края на сезона жаждата за още два пункта налива храброст в гърдите на Лос Селестес. Остава единствено часовникът на арбитъра да отреди точната минута на пълния обрат. Тя идва в самия край, когато тъкмо талисманът на Селта за трети път пробива жълтата дефанзивна стена с неустрашима дузпа в долния ляв ъгъл на Серхио Асенхо. Стадион "Абанка-Балайдос", Селта и цяло Виго изригват.
Край на мача и 3:2 за Селта. Операторите бързат да уловят Аспас, облян в неистов изблик на сълзи в прегръдките на съотборниците си. Вярата в оцеляването е все още жива. Част от завърналия се нападателен устрем е и сладкото възмездие на Аспас у дома срещу шампионите Барселона в началото на май, когато бележи за победата с 2:0 над “блаугранас”. В останалите 7 мача Селта записва само 2 загуби и съумява да защити своя елитен статут на само 4 точки пред последния изпадащ Жирона.
Върнем ли лентата oще по-назад към втория му професионален сезон за Селта през 2009 година, отново ще откроим отличителния поривист нюх на Аспас пред гола. Отборът играе втори пореден сезон в Сегунда Дивисион. Финансовото бреме на галисийци е чудовищно - близо 80 милиона евро дългове. Завършили едва 16-ти през предходната кампания, този сезон ситуацията е дори още по-плачевна, a бездната към Терсера Дивисион зее все по-широко. Но с едва 4 процента шанс за оцеляване Селта се отскубват от зоната на изпадащите с финална серия от победи над Реал Валядолид, Алавес и Еспаньол. В последните два мача първо Аспас бележи 2 гола за обрата с 2:1 срещу Алавес, а във финалния кръг дава асистенция на празна врата за съотборника си Начо Инса за победата над "папагалчетата".
Днес бързоногият Аспас е неприкосновения голмайстор номер 1 в историята на Селта със 180 попадения и на трето място по брой мачове с изиграни 412 срещи. Зависимостта на клуба към попаденията му не се нуждае от допълнителна реклама, като само за последните 11 сезона за галисийци испанецът е първенец по вкарани голове на сезон в цели 9 от тях или средно по 17 попадения на кампания. Аспас е и едва вторият футболист, редом с Давид Вийя, които печели трофея Зара на вестник “Марка” цели 4 пъти (3 пъти в Ли Лига и веднъж в Сегунда Дивисион), който се присъжда на испанеца с най-много голове в испанския професионален футбол.
.jpg)
А освен 6-те гола в 18 мача за националния отбор на Испания, “Меси от Моана” (родния му град в близост до Виго) е притежател и на друго, още по-скъпо постижение с изключително сантиментална стойност за региона. Нападателят и до днес остава последният реализатор в историята на сборния отбор на Галисия при равенството 1:1 с националния отбор на Венецуела през 2016 година.
Заветът на Аспас в северозападна Испания няма как да бъде заличен, а надали някога ще бъде и задминат. Вече на 34 години, в самия епилог на кариерата си, испанецът продължава да отдава почитта си на Селта. “Дълги години от живота ми преминаха тук. Местен съм, израснах в академията и чувствам емблемата като част от мен. У дома съм и се чувствам искрено обичан от всички. Може би точно затова успях да разгърна и таланта си точно тук.”
