Реал Мадрид е един от най-титулуваните футболни отбори на планетата и марка в световен мащаб. Като такъв, Кралският клуб е магнит за класни футболисти, млади таланти и глобални звезди. В клубната история личат много различни тенденции на тема трансферна политика – от налагане на играчи от школата като Раул и Икер Касияс, до галактическите трансфери на Луиш Фиго, Роналдо, Зинедин Зидан, Дейвид Бекъм и Майкъл Оуен. За разлика от Барселона и Ла Масия, през годините академията на Реал не успява да произвежда достатъчно таланти, които да достигнат първия отбор на “кралете”. И макар да виждаме един по-различен подход през последните години с привличането на млади играчи като бразилските таланти Винисиус, Родриго и Ендрик, името на Реал винаги е било свързано с мултимилионни трансфери, включително и от кръвни врагове (както с трансфера на Луиш Фиго от Барселона през 2000г. за астрономическите тогава 62 милиона евро).
За огромно съжаление на милиони мадридисти обаче, трансферната политика на клуба има своите (множество) трансферни издънки, които с почти нищо не допринасят за успехите на тима. Нещо повече – за много от тях Реал заплащат не малки трансферни суми, комисионни на агенти и заплати на футболисти. В този материал представяме една (строго субективна) единайсеторка на трансферните разочарования, играчи пристигнали с надежди, но и играчи, чиито трансфери трудно можем да си обясним.
Вратар – Албано Бизари
В клубната си история Реал има не малко легендарни вратари. От Рикардо Замора и Мигел Анхел, до Пако Буйо и Икер Касияс. Рикардо Замора е под рамката през 1930-1936г. и един от първите емблематични вратари в ранната история на футбола. Мигел Анхел пази в продължение на почти 20 години (1967-1986), а Пако Буйо го наследява в периода 1986-1997. В по-новата история на Реал обаче личат имена като Педро Контрерас и Йержи Дудек, които не успяват да оставят положителна следа в историята на клуба. До някъде това важи и за Сантиаго Канисарес, който макар че записва 55 мача в края на 90-те се утвърждава под рамката като играч на Валенсия.
Албано Бизари е закупен с огромни надежди от аржентинския Расинг като един от най-перспективните вратари в своята възрастова група. На 22 години аржентинецът с италиански паспорт е сочен за голям талант в родината си, но така и не успява да докаже, че има място под рамката. В късните години на Бодо Илгнер, Бизари е закупен като бъдещ номер 1 на вратата, но не успява да се пребори нито с германеца, нито с Икер Касияс, който на 18 години успява да си извоюва правото да бъде първи избор на поста. Макар че печели КЕШ през сезон 1999-2000, Бизари напуска клуба след само 7 мача в посока Валядолид, където прекарва най-голям период от кариерата си. Следват престои в Химнастик, Катаня, Лацио, Дженоа, Киево, Пескара, Удинезе и Фоджия преди да приключи кариерата си в Перуджа през 2019г.
Ляв Защитник – Ройстън Дренте
Ройстън Дренте впечатлява скаутите на Реал по време на европейското първенство за младежи в Нидерландия през 2007г., където е част от шампионския отбор на “лалетата”. По същото време той е и част от Фейенорд, където се подвизава по левия фланг на атаката. Използван като халф-бек в Реал, Рики така и не успява да се адаптира в Испания след трансфера си на стойност малко над 13 милиона евро. За пет години, той записва сравнително малко мачове за Реал, като е изпратен под наем първо в Еркулес (Аликанте), а след това и в Евертън, където не успява да убеди Дейвид Мойс, че заслужава място в отбора. Губи мястото си окончателно след трансфера на Фабио Коентрао. Реал неуспешно се опитва да го продаде и Дренте напуска през 2012г. като свободен агент в посока Алания Владикавказ. Следват периоди в Рединг, Шефилд Уензди и турския Кайзери, преди да стигне до дълбоката пустиня в Бани Яс (ОАЕ). Отказва се през 2016г., но се завръща с игра през 2018г. с екипа на Спарта (Ротердам). Известен е по-скоро с изявите си на музикалната сцена, където се подвизава и след края на кариерата си.
Десен Защитник – Карлош Секретарио/Жулиан Фобер
Феновете на Реал Мадрид са виждали не едно или две недоразумения на този пост, меко казано! Макар много от нас да си спомнят за Мичел Салгадо или Кристиян Панучи, този пост определено има много кандидати в тази класация. Може би най-странният от тях е Жулиан Фобер, който може и да оглави повечето класации за най-странен трансфер в историята. Необяснимо за целия свят, Реал взима французина под наем от Уест Хем през зимата на 2009г. като даже плаща и наем в размер на 1.5 милиона лири. Фобер записва всичко на всичко 54 минути за 6 месеца, като става известен с това че, забравя да отиде на тренировка (помислил си че има почивен ден), както и с това, че заспива на резервната скамейка по време на мач с Виляреал. Реал така и не се възползва от откупната клауза в договора му. Жалко!
За разлика от Фобер, Карлош Секретарио идва в Реал с не лоша визитка след успешни периоди в родната Португалия с екипите на Пеняфиел и Брага и най-вече с Порто. Закупен през 1996г., той изиграва трагични 13 мача като Фабио Капело се принуждава да закупи Кристиян Панучи през януарския трансферен прозорец. Остава в историята на Реал с един любопитен инцидент, в който хваща заек на терена подхвърлен от трибуните.
Централен защитник – Джонатан Уудгейт/ Кристоф Медцелдер
В центъра на защитата Реал има не малко проблеми. Трансферът на Джонатан Уудгейт наподобява историята на Барселона с Габриел Милито. Англичанинът е закупен за 13.4 милиона лири през 2004г. след сравнително успешен сезон с Нюкасъл. Подобно на Милито, Уудгейт страда от множество контузии, както в Лийдс, така и при "свраките“. Въпреки това Реал рискува с него, но той се контузва още от самото начало, като пропуска целия сезон 2004-2005. На 22-ри септември 2005г. успява да запише своя дебют срещу Атлетик Билбао, който спокойно може да претендира за най-лош дебют в историята на футбола – автогол и червен картон! Следва период под наем и постоянен трансфер в родния Мидълзбро, както и периоди в Тотнъм и Стоук Сити преди последно завръщане отново в Мидълзбро, където е и до днес, вече в ролята на мениджър.
Кристоф Медцелдер има сходна съдба. Привлечен със свободен трансфер от Борусия (Дортмунд), германецът записва едва 23 мача за три години в Мадрид. Неизменно класен защитник, той успява да изиграе някои не лоши мачове за отбора, но така и не успява да спечели титулярно място.
Централен защитник – Валтер Самуел
За разлика от предишните двама, Валтер Самуел идва в Мадрид с репутацията на един от най-класните защитници в света. Привлечен за 25 милиона евро от Рома, аржентинецът акостира в Реал с амбициите да оправдае прякора си “Стената“. Остава в Мадрид само една година, като така и не успява да убеди феновете, че е точното име в центъра на отбраната. За него Фабио Капело казва, че е един от най-странните случаи в историята на отбора, защото притежава всички качества на професионалист и лидер. Завръща се в Италия и става легенда на Интер (Милано) и част от легендарния отбор на Жозе Моуриньо, спечелил требъл през 2009-2010.
Централен полузащитник – Томас Гравесен
Името на коравия датчанин се появява в Реал след няколко успешни сезона в Евертън. Гравесен е класически дефанзивен халф, такъв какъвто Реал няма след напускането на Клод Макелеле през 2003г. Идеята е датчанинът да играе точно тази роля, като тогава Реал използва “ромб“, където на върха е Зинедин Зидан. Негов конкурент е Пабло Гарсия, но уругваецът така и не играе съществена роля в клуба. За съжаление Гравесен не успява да се утвърди на поста, като Реал се принуждава да пуска на тази позиция Гути, който предпочита по-свободна роля. Част от проблема е сравнително сприхавият характер на Гравесен, който той показва от самото начало, като се сбива с Робиньо по време на тренировка. Друга причина, че в Англия той играе на различен пост и адаптацията към новата му роля е трудна. Остава в Мадрид малко повече от година, след което напуска в посока Селтик.
Централен полузащитник – Емерсон
Емерсон идва в Мадрид през 2006г. по настояване на Фабио Капело след трансфер на стойност 16 милиона евро от Ювентус. Италианският маестро вижда в негово лице класически дефанзивен халф и доверено лице от съвместния им период в Рома. Капело съзира идеалната възможност, след като "бианконерите" са принудени да играят в Серия "Б" след скандала "Калчополи". За негово съжаление, бразилецът не успява да се наложи в Мадрид и напуска след само един сезон по “технически” причини (по думите на президента Рамон Калдерон), заедно с друг любимец на Капело – Антонио Касано.
Ляв полузащитник – Елвир Балич/Еден Азар
Тук Еден Азар печели по точки, най-вече заради платените за него около 120 милиона евро! Въпреки неоспоримите са качества, белгиецът е сянка на играча, който Реал се опитваха да привлекат години наред. Постоянни контузии, наднормено тегло и липсата на игрова практика пречат и до ден днешен на Азар да покаже поне малко от формата си в Челси, но не му пречат да получава астрономическата си заплата.
За разлика от него, Елвир Балич има не малко мачове да докаже таланта си след привличането му от Фенербахче през 1999г. за огромната за тогава сума от 26 милиона евро. Джон Тошак го взима със себе си от турския гранд, но босненецът така и не оправдава високата си цена. Контузия в коляното и един гол за белите е неговият скромен принос преди да поема обратно към Истанбул под наем.
Десен полузащитник – Данило/ Джереми
В по-новата история на Реал по десния фланг личат имена като Дейвид Бекъм и Стив Макманамън. И макар и за двамата да има доста негативни коментари, то те преобладават, както за Данило, така и за Джереми. Данило е закупен за цели 31.5 милиона евро от Порто през 2015г. основно заради неговата поливалентност по десния фланг, която показва в Португалия. Макар и основно да играе в зоната на Дани Карвахал, Данило записва и мачове в полузащитата на белите. Навърта 41 мача за два сезона, но основно като резерва. Напуска в посока Манчестър Сити за 26.5 милиона лири. Случай, подобен като този на Валтер Самуел – качествен играч, но не успява да се адаптира.
Джереми Нджитап прекарва в Мадрид четири години, като неговият трансфер се осъществява най-вече по настояване на Джон Тошак, който познава отлично турския футбол и го привлича след два сезона в Генчлербирлинги през 1999г. Камерунецът, подобно на Данило, играе навсякъде по десния фланг, но в Турция основно като полузащитник. В Реал не успява да се наложи, и напуска в посока Мидълзбро (под наем), а след това някакси успява да си уреди трансфер в Челси. Играе също така и в Нюкасъл преди да се завърне в Турция през 2012г. с екипа на Анкарагюджу. Завършва кариерата си в гръцкия Лариса през 2011г.
Централен нападател – Никола Анелка
През 1999г. Реал привлича Анелка за цели 35 милиона евро! И тогава това изглежда като не лоша инвестиция – Анелка е голмайстор на Арсенал, вкарва 17 гола през предния сезон и е обявен за играч на първенството в Англия. Уви, в Мадрид сприхавият характер на французина, както и трудната адаптация са причините той да поема в посока Париж и ПСЖ. Най-печеливши остават "артилеристите" от северен Лондон, които привличат за негов заместник недолюбвания от Марчело Липи в Ювентус Тиери Анри.
Централен нападател – Лука Йович
В търсене на реална алтернатива на Карим Бензема, Реал привлича Лука Йович през 2019г. за 66 милиона евро. Йович прави фурор в Европа с екипа на Айнтрахт (Франкфурт), отбелязвайки 10 гола в 14 мача, както и страхотен сезон в Бундеслигата. Трансферът на сърбина не е лесен – той реално играе под наем в Германия от Бенфика и в последния ден на трансферния прозорец е първоначално трансфериран в Айнтрахт и в последствие продаден в Мадрид. Йович е класически таран, който не се вписва добре в иначе подвижната атака на белите. Успява да запише 51 мача, основно като резерва, в които вкарва едва 3 гола. Напуска в посока Фиорентина, където е и до днес.
Можем да добавим много играчи към този списък, които по една или друга причина не са били правилни решения за белите. От Роберт Просинечки, Зе Роберто, Перица Огненович, Родриго, Пабло Гарсия, Хавиер Савиола, Антонио Касано и Клаус Ян-Хунтелаар, до по-скорошни трансфери като Мариано Диас, Ияраменди и Алваро Одриосола. Реал Мадрид е един от най-големите отбори в историята на футбола, но трансферната политика на клуба определено търпи сериозна критика. Дали ще видим промени в близко бъдеще? Дали трансферите на млади играчи като Ендрик, Валверде, Винисиус са в правилни посоки или ще видим нова “галактическа ера”?
