С най-много мачове за родината

С най-много мачове за родината

 Знаете ли, че има двама български играча, които са записали над 100 мача за националния отбор? Единият, логично, е вратар - бившият настоящ президент на БФС Борислав Михайлов. Той е носил националната фланелка в 102 случая. А другият е халфът Стилиян Петров със 105 мача. Стелни почти със сигурност щеше да натрупа още срещи с екипа на "трикольорите", ако не го беше повалила коварна болест преди няколко години, принуждавайки го да се откаже не само от националния отбор, но и от футбола въобще. 
 
 Тези цифри, колкото и да са впечатляващи, са доста далеч от рекордите за най-много мачове за родината. Михайлов дели 451-во място с още 30 играчи, сред които Жерар Пике, Сейду Кейта, Саво Милошевич, Раул Гонзалес, Бюлент Коркмаз, Робин ван Перси и Кени Далглиш. Стенли пък е на 385-та позиция, заедно с още 19 души, най-известните от които са Били Райт, Юрген Колер, Сами Хуупия, Лусио, Бранислав Иванович, Томаш Росицки и Дидие Дрогба. 
 
 Разбира се, тези статистики постоянно се променят, но първенците по мачове за националния си отбор са доста далеч напред и трудно биха били задминати. Ето и кои са те:    

10) Кристиано Роналдо, Португалия

 Капитанът на "мореплавателите" е в пол-позишън да атакува и по-горни места във вечната ранглиста. Макар и вече на 36 години, Роналдо изглежда в страхотна спортна форма и дори стана голмайстор на трудно първенство като Серия "А". За рекордите на Кристиано може да се говори много, като неговата история е добре позната сред футболните запалянковци на планентата. Юноша на лисабонския Спортинг, Роналдо е взет в Манчестър Юнайтед под крилото на големия сър Алекс Фъргюсън, където постепенно и с много работа се превръща в един от най-добрите в света. Следва рекорден трансфер в Реал Мадрид, където португалецът печели 4 пъти Шампионската лига и става водещ голмайстор в цялата история на турнира. Той се превръща и в най-резултатния играч в историята на Реал Мадрид. След като предприема ново предизвикателство в лицето на италианския Ювентус, Роналдо прибавя още 2 титли към множеството трофеи във витрината си. Петкратен носител на "Златната топка", както и втори в ранглистата за най-резултатните футболисти в историята на играта. За Португалия има 175 мача, поне до момента.  

9) Амер Шафи, Йордания
 Доста непознат за европейските футболни фенове играч. Шафи няма да прибавя нови мачове към богатата си визитка, тъй като през февруари 2021г. обяви своето оттегляне от футбола, включително и от националния отбор, където зае треньорски пост. Започва кариерата си като полузащитник, но по-късно се преориентира към вратарския пост. Безспорно е доста интересен футболист, но за наше съжаление никога не е играл в Европа. Почти целия му живот е минал като играч на различни клубове в родината му Йордания. Състезавал се е за отборите на Ал-Ярмук, Ал-Файзали, Ал-Вехдат и Ал-Ордон, които вероятно са известни на любителите на залозите. Играл е още в Египет, а за последно носи екипа на саудитския Ал-Файха. Седемкратен шампион на Йордания и петкратен носител на йорданската ФА Къп. За националния отбор има 176 мача и 1 гол, дошъл в контрола срещу Индия, когато Шафи с мощен шут от собствената си половина изненадва вратаря на противника и го прехвърля. По някакви причини, йорданските фенове му лепват прозвището "Азиатският кит", което го съпътства през цялата му кариера.

8) Джанлуиджи Буфон, Италия  
 Големият Джиджи, който се отказа от националния отбор на "адзурите" през пролетта на 2018г., логично намира място сред челниците със своите 176 мача. Вратарят изгрява за футбола в средата на 90-те с екипа на Парма, като невероятните му изяви под рамката му спечелват титулярно място в Серия "А" и повиквателна за "скуадра адзура", още преди да е навършил 20. Всичко това води до трансфер в Ювентус, като в продължение на 17 години Буфон бе най-скъпият вратар в света. Голямата му класа го прави и несменяем титуляр в Юве, където записва над 680 мача, а освен това печели и един куп трофеи с черно-бялата фланелка. За националния отбор на Италия той има точно 176 мача и печели най-значимото отличие в кариерата си - Световната купа през 2006г. Посочен е за титулярен капитан на "скуадра адзура" след отказването на Фабио Канаваро през 2008г. Печели и купища индивидуални награди, като е определян за вратар номер 1 на Серия "А" в 12 случая, също така е определен за най-добър вратар според ФИФА за 2003 и 2017г. Остава втори в борбата за "Златната топка" през 2006г., която отива в ръцете на неговия съотборник Фабио Канаваро, но мнозина смятат, че именно Буфон заслужава ценното отличие. През 2017г. става и футболист номер 1 на Италия. Изкарва и 1 сезон с екипа на френския ПСЖ. От 30 юни е свободен агент и все още не се знае дали ще продължи кариерата си.       

7) Хосам Хасан, Египет  
 Един от най-легендарните играчи на "фараоните". Хасан все още държи рекорда за най-много попадения за националния отбор на Египет. Той се е разписал 69 пъти в 176 мача! На клубно ниво се състезава предимно в Египет, като е юноша на хегемона Ал-Ахли. Добрите му изяви с екипа на "червените дяволи" (африканската версия) привличат погледа на гръцкия ПАОК и Хасан играе там в продължение на един сезон. След това опитва и от швейцарската лига с екипа на Ньошател Ксамакс. Най-запомнящото се постижение е, че вкарва 4 гола на Селтик в мач от турнира за Купата на УЕФА. Следва завръщане в Египет и по-точно в Ал-Ахли. След кратък период и в дубайския Ал Аин, Хосам рита и за другия голям египетски гранд - Замалек, който пък е кръвен враг на "червените дяволи". За последно играе в Ел-Итихад Александрия, когато е на 41. С националния отбор на Египет печели три пъти Купата на Африканските нации, като последният път е през 2006г., когато Хасан е на 40 години и е капитан на "фараоните". Заради постиженията му и спортното му дълголетие му е определен за Най-добрия африкански играч в последните 50 години от Африканската футболна конфедерация.  

6) Мохамед Ал-Деая, Саудитска Арабия  
 Къде логично, къде не, на тази позиция намираме още един вратар. Ал-Даея е една от легендите на арабския футбол, като след дебюта си през 1993г. той се появява на 4 поредни световни първенства за "зелените ястреби". На клубно ниво играе в родния си Ал-Таие от 1989 до 1999г. и след това преминава в Ал-Хилал. Интересното е, че в 15 поредни сезона не пропуска нито един мач в първенството на Саудитска Арабия. Печели 5 пъти титлата на страната и 7 пъти Купата на Короната на принца (местното наименование на турнира на купата). Освен това успява да вдигне и Азиатската Шампионска лига, както и още един куп международни трофеи. С националния отбор печели Купата на Азия през 1996г., Купата на залива през 1994 и 2003г., Ислямската купа през 2005г. (състезание изцяло между ислямски страни от Азия и Африка). За "зелените ястреби" играе 177 пъти, а след Мондиала през 2006г. се отказва от националния отбор, заедно с друг голям саудитски играч - Сами Ал-Джабер. С футбола спира през 2010г., като от Ал-Хилал му устройват невероятен бенефис пред 70 000 фена, а съперник е тимът на Ювентус. Ал-Даея е обявен за най-добрия азиатски вратар на века.

5) Клаудио Суарес, Мексико  
 Местим се в Америка. "Императорът", както е по-известен Суарес в мексиканските футболни среди, игрява още в края на 80-те с екипа на УНАМ. Солидните му игри му печелят повиквателна за националния отбор през 1992г., като той е титуляр за "ацтеките" на Световното през 1994г. В клубната си кариера печели титлата на Мексико два пъти - веднъж с УНАМ и веднъж с Гуадалахара. С УНАМ е и носител на Шампионската купа на КОНКАКАФ. Утвърждава се като водещ играч (и в последствие капитан) за националния отбор и е титуляр на Мондиала през 1998г., а иначе печели три пъти Златната купа с Мексико - през 1993, 1996 и 1998г., като в следствие на последната печели и Купата на Конфедерациите през 1999г. За "ацтеките" изиграва 177 мача и отбелязва 6 гола. Пропуска Световното през 2002г. заради контузия, но е повикан за първенството през 2006г, ала вече на преклонна футболна възраст, гледа турнира от пейката. След края на състезанието прекратява кариерата си в националния отбор, а иначе продължава да рита в американския Чивас чак докато навърши 41. По настоящем живее в Южна Калифорния със семейството си и се изявява като коментатор във Фокс.   

4) Серхио Рамос, Испания
 Сякаш годините най-накрая застигнаха капитана на Реал Мадрид. За съжаление на испанците, Рамос ще пропусне Евро 2020, след като не попадна след избраниците на Луис Енрике. Това обаче не означава, че непременно кариерата му в националния отбор е свършила. Серхио е юноша на Севиля, като още докато е на 19 е закупен от "кралския клуб". В Мадрид Рамос се превръща в един от най-класните защитници на своето време. Играе еднакво добре и като десен бранител и в центъра на отбраната. След напускането на Икер Касияс е титлуярен капитан на клуба. Петкратен шампион на Испания и четирикратен носител на Шампионската лига. Освен това е печелил още редица трофеи по няколко пъти като Купата на Краля, Суперкупата на Испания, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Двукратен европейски и световен шампион с националния отбор на "Ла Фурия", за който играе цели 180 пъти и вкарва 23 гола. За последно бележи гол във вратата на Украйна през септември 2020, когато се разписва на 2 пъти за победата с 4:0. Последният му мач за Испания, поне за момента, пък е на 31 март 2021г. срещу Косово.

3) Ахмед Мубарак, Оман
 Още един футболист, до който не сме имали удоволствието да се докоснем, дори и по телевизията. Цялата кариера на този дефанзивен полузащитник минава по азиатските терени в страни като родината му Оман, Катар, Кувейт, Обединените Арабски Емирства и Саудитска Арабия. Повечето от клубовете, за които е играл, едва ли ще ни говорят нещо, но най-известните от тях са от ранга на Ал-Аин, Ал-Райан, Ал-Ахли и Ал-Насър. Печелил е редица трофеи във въпросните страни, където се е подвизавал. За националния отбор дебютира през вече далечната 2003г., като до момента е записал внушителните 181 мача за него, в които е отбелязал 24 гола. Оман никога не са се класирали на Световно първенство, но пък Мубарак взима участие в цели 8 издания на Арабската купа на залива (турнир, организиран между 7-те страни, разположени на Персийския залив + отбор, който бива поканен за да запълни бройката до 8). Освен това тимът се появява и на 3 турнира за Азиатската купа (еквивалента на европейското първенство) с него в редиците. Играе и в квалификациите за Мондиалите през 2006, 2010, 2014 и 2018г. Вече е на 36 и не се е появявал с националната фланелка от 2019г. насам, но официално все още не е прекратил кариерата си.   


2) Бадер Ал-Мутава, Кувейт  
 Поредният почти тотален анонимник, който обаче се намира в подножието на върха. Нормално, цялата си кариера той прекарва в местния Кадсиа, който пък е най-популярният клуб в Кувейт. "Кралете", както е известен този клуб, са доминантна сила в кувейтската Премиер лига, като са печелили титлата цели 17 пъти, а самият Ал-Мутава спомага за завоюването на по-голямата част от тези отличия. Той се изявява като втори нападател, тъй като не е особено висок, но е доста бърз. До момента Ал-Мутава има 423 мача и 300 гола за своя клуб, както и 182 мача и 56 попадения за националния отбор на Кувейт. Той вече е на 36 години, но пък по всяка вероятност ще запише още няколко мачове за родината си. Освен всичките титли и купи с Кадсиа, той е носител и на Арабската купа на Залива през 2010г., Купата на Западноазиатските футболни федерации, а в индивидуален план е номиниран 3 пъти за най-добър азиатски играч на годината.  

1) Ахмед Хасан, Египет  
 Освен рекордьор по мачове за национален отбор - 184, египтянинът печели и куп трофеи. Кариерата му започва в средата на 90-те в скромния Асван, но бързо е привлечен в друг местен клуб - Исмайли. Класата му е толкова голяма, че хваща окото на редица турски грандове, които по онова време обичат да купуват от египетския пазар. Така, 23-годишен, Хасан се присъединява към Коджаелиспор, а след това минава и през Денизлиспор, Генчлерберлиги и върха на кариерата му - в Бешикташ. С "черните орли" печели Купата на Турция и е продаден в Западна Европа. Купува го белгийският гранд Андерлехт. Където и да играе, Хасан вкарва поне по 10 гола за сезон, което си е едно добро постижение за полузащитник, какъвто е той. След две успешни години в Белгия (титлата, купата и суперкупата на страната), той се завръща в Египет и подписва с гранда Ал Ахли, където отново печели 7 трофея за 3 сезона, включително Африканската Шампионска лига и Суперкупата на Африка. На национално ниво е част от суперуспешния тим на Египет, който печели 4 пъти Купата на Африканските нации в периода 1998-2010, за което самият Хасан има огромен принос. Когато се оттегля от тима на "фараоните" през 2012г., той е играчът с най-много мачове за който и да е национален отбор в света. Все още не се е намерил кой да подобри рекорда му.    


Гласували: 6, рейтинг: 4.7

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Легендите без трофеи за националния отбор (част 1)
Местят финала на Евро 2020?
"Чужденците" на Евро 2020
Антирекордите на България на Европейски първенства
Кока-Кола отговори на Роналдо
25 години от този легендарен гол на Пол Гаскойн срещу Шотладния (Евро 1996)
Перфектният пряк свободен удар на Меси срещу Чили (видео)
Шмайхел старши се нахвърли върху УЕФА заради случая "Ериксен"
Рекордно малко нидерландци гледали националния отбор снощи
Причината за странните отборни снимки на Уелс
Фен предсказа развитието на първия мач от ЕВРО '20 по стряскащо точен начин
Ето кой колко ще пропътува за мачовете си от Евро 2020
Легендарният футболен номад слага край на кариерата си
Роналдо се изложи с още един пряк свободен удар (видео)
Уелс подкрепи кандидатурата за СП'2030
Бразилия с готов вариант, ако националите откажат да играят на Копа Америка
OPTA: Франция е фаворит за Евро 2020
Бразилските национали ще бойкотират Копа Америка
Напрежение в Нидерландия: Силесен скочи на треньора
Последното голямо шоу на Англия и сълзите на Газа