Златната генерация от халфове на "скуадра адзура"

Златната генерация от халфове на "скуадра адзура"

 В понеделник вечер италианският национален отбор се върна към някои от най-добрите си игри. В мач от турнира Лига на нациите, "скуадра адзура" успя да победи тима на Нидерландия с 1:0 и то насред Амстердам. Играта на италианците бе в тотален контраст с това, което те показаха няколко дни по-рано срещу Босна и Херцеговина. Хората на Роберто Манчини успяха да доминират в близо 80 минути от мача над корав опонент като "лалетата", но трябва да кажем, че всичко им се получаваше. Те превъзхождаха домакините във владеенето на топката, в точността на подаванията, ударите по посока на вратите, във всичко. Представянето на италианците кореспондираше с това на един от топ-отборите на Стария континент.


 Трябва да отчетем нетипичната нервност в защитата на Италия, която до гола на Николо Барела в нидерландската врата допусна някои неточности, но след това се стегна. Друг сериозен проблем пред Манчини е станалото пословично с яловостта си нападение, като отново атаката на "скуадра адзура" пропусна един куп изгодни положения за гол.

 Същевременно обаче италианците бяха силно облагодетелствани от слабата игра на крайните защитници на "лалетата" Жоел Велтман и Ханс Хатебур, но друг елемент в състава на Роберто Манчини направи сериозно впечатление - колко силен е отборът в полузащита.

 Срещу Босна и Херциговина наставникът на италианците започна със Стефано Сенси и Лоренцо Пелегрини като двойка халфове, които да играят зад гъбра на офанзивния полузащитник Николо Барела. Срещу Нидерландия обаче, Манчини избра да ротира състава си и включи Жоржиньо в ролята на дефанзивен халф, а дебютантът Мануел Локатели трябваше да снове между двете наказателни полета. Единствено Барела запази позицията си на атакуващ полузащитник, което бе и витално за "скуадра адзура". Барела и Жоржиньо показаха какво можем да очакваме от халфовата линия на Италия на Европейското първенство догодина, когато на разположение ще е и Марко Верати в ролята на т.нар. "box-to-box" полузащитник. Определено това изглежда като най-вероятното титулярно трио в средата на терена.

 И докато Барела успя да отбележи нетипичен за него гол с глава след включване от по-задна позиция, Жоржиньо бе човекът, който опъваше струните в дълбочина. Полузащитникът на Челси показа най-доброто, на което е способен, като подаванията му разсичаха нидерландската отбрана и в огромен процент от случаите достигаха до Инсиние и Спинацола по левия фланг, където противодействието на Хатебур бе отчайващо слабо.

 Барела пък през целия мач поддържаше много висока преса, което осигури нужното спокойствие на Жоржиньо. На натурализирания бразилец не му се налагаше да прибягва към един от слабите елементи в играта си - шпагатите, тъй като неговият колега от Интер тотално обезличи човека, който изнасяше топката за домакините - Вайналдум. Позицията на Локатели и пресата на Барела действаха като щит за Жоржиньо и тотално прикриваха неговите слабости в играта. 

 Полузащитата на Италия действаше като добре смазана машина, въпреки че за пръв път излиза в този състав в официален мач. Организацията в средата на терена бе на много високо ниво, дори когато Манчини заповяда на играчите си да се приберат леко назад след гола в тяхна полза. Определено двубоят бе перфектно проведен - както игрово, така и тактически. Спокойно можем да кажем, че към подобен тип мачове ще се стреми Манчини за големите двубои догодина.

 Най-важното бе, че играчите взаимно се допълваха. Силните страни на един покриваха слабостите на друг. Докато дебютът на Локатели не бе от най-запомнящите се, играта на неговите партньори в халфовата линия бе на топ ниво. Ако към тях се добави футболист, който да снове между двете наказателни полета, това би завършило тризъбеца в средата на терена. Ролите на Барела в атака и Жоржиньо в защита им пасват перфектно.



 В момента Манчини разполага с огромно разнообразие от талантливи халфове, дори изборът му би бил доста труден. Има толкова много опции за партньор на Барела и Жоржиньо, които приемаме за безспорни титуляри. Лоренцо Пелегрини би могъл да е този "box-to-box" халф, Стефано Сенси пък играе еднакво добре навсякъде, както и Марко Верати, а Браян Кристанте добавя дълбочина към състава, тъй като може да бъде ползван в няколко роли.

 Още по-обещаващото при тези полузащитници е, че повечето от тях са доста млади, така че бъдещето пред "скуадра адзура" изглежда светло. Италианците разполагат със златно поколение от халфове, което не се бе случвало от доста време. 

 Поглеждайки към мача в понеделник, единствено ролята на "box-to-box" полузащитника поражда известни дилеми. Спокойно може да се даде шанс и на Локатели да блесне на тази позиция, тъй като няма как да се правят генерални заключения за класата му от един-единствен мач. Може би Верати би бил перфектен за поста, но той в момента отсъства, тъй като игра финал в Шампионската лига със своя ПСЖ и сега се радва на заслужена почивка, но със сигурност ще се завърне в отбора за европейското първенство догодина.

 В заключение можем да кажем, че съдейки по преставянето на Италия в мача на "Йохан Кройф Арена", вече имаме известна яснота как би изглеждал тимът на Роберто Манчини за големите двубои. Формата, демонстрирана от Барела и Жоржиньо дава увереност, че работата в халфовата линия ще бъде свършена качествено. Интересно е да видим кого би пробвал да наложи наставникът като партньор на двамата в центъра в мачовете преди първенството през 2021. Вероятно ще бъдат тествани различни опции, но Барела и Жоржиньо изглеждат непоклатими към момента.

 В допълнение към младата халфова линия трябва да добавим и още няколко футболисти, които тепърва ще бъдат витални за националния отбор на Италия. Разбира се, трябва да се спомене името на Николо Дзаниоло, който едва на 21 вече е претърпял две тежки травми и на двете си колена, но пък той ще има шанса да се възстанови за Евро 2021. С оглед на таланта, който притежава, той със сигурност ще бъде сред основните играчи на Манчини. Същото важи и за вратаря Джанлуиджи Донарума, на когото се пада нелеката задача да наследи легендата Джанлуиджи Буфон. Джорджо Киелини също вече е на години, така че за партньор на Бонучи ще трябва да се налага някой измежду обещаващите Джанлука Манчини, Матия Калдара и Алесио Романьоли. 

 Определено италианците могат да гледат към следващите няколко първенства с оптимизъм, защото съставът им е изключително боеспособен, а и тепърва младите ще показват на какво са способни.
 

Материал на Kaustubh Pandey от football-italia


Гласували: 6, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

А вие гордеете ли се?
Националите – как да не ни дразнят чак толкова
Немският футболен съюз: Имаме пълно доверие на Льов
Феран Торес бележи за 5:0
Изненадващ голмайстор дърпа Италия напред при Манчини
Легендата за неостаряващия Горан Пандев
Как Андора потъпка най-верния си войн
Арестуваха Райън Гигс
Защо не ни се получава?
Топ играчите, които ще пропуснат Евро 2020
Голямото Световно клубно първенство, което ще замести Купата на Конфедерациите
Най-кратката кариера за националния отбор на Англия
Как се справяме в плейофите?
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Последната минута - големият враг на българския футбол
Какви суми получават играчите, за да представляват родината си?
Революция във футбола в Бразилия
Стоичков за тънкостите и тайните зад геройствата на България в САЩ 94
Невъзможната футболна мечта на Тувалу и Кирибати е напът да се сбъдне