И така, 16-ото европейско първенство вече е в историята, следователно е време за равносметки. 24 отбора влязоха в надпреварата, но над всички се оказа тимът на Италия, спечелил отличието за втори път в своята история. "Скуадра адзура" игра най-постоянен футбол и заслужено се поздрави с трофея.
Какво се случи обаче с останалите така наречени "фаворити"?
Преди всяко първенство, букмейкърите избират една елитна групичка отбори и посредством коефициентите ги определят за фаворити за спечелване на купата. Преди началото на турнира, OPTA пусна списък с отборите, които са с най-големи шансове за победа.
Над всички бяха тимовете на Франция, Белгия, Испания, Германия, Португалия, Италия и Нидерландия, следвани от Дания и Англия. Оставяме настрана "скуадра адзура" и "трите лъва", които достигнаха до големия финал, така че ще погледнем какво се обърка при останалите претенденти за трофея.
Франция - инерцията не помага при изкачване
"Петлите" попаднаха в една група в компанията на отбори като Германия, Португалия и Унгария, което веднага накара всички да заговорят за "групата на смъртта". Още в първите двубои се видя, че въпреки феноменалния списък с топ-футболисти, които Дидие Дешан бе селектирал, французите имат проблеми. И все пак отпадането на тима от Швейцария може да се приеме като тотален шок. Няколко са ключовите моменти, които могат да се считат като главни причини за краха на "петлите". Първо, колкото и шокиращо да звучи, завръщането на Карим Бензема сякаш дисбалансира атаката на тима. Да, стрелецът на Реал Мадрид отбеляза 4 попадения на турнира, но пък другите двама в нападението Антоан Гризман и Килиан Мбапе вкараха общо 1 гол. Само за сравнение, на Мондиала в Русия и двамата забиха по 4 попадения, но тогава техен партньор бе Оливие Жиру, който перфектно отваряше пространства, увличаше противниковата защита и действаше безгрешно на "втория етаж". Бензема дълго време имаше подобна роля в Реал Мадрид, но след напускането на Кристиано Роналдо, той бързо привикна с товара да се разчита предимно той да бележи голове, така че Карим пренесе това и в състава на Франция. Второ, липсата на дисциплина сред играчите и респекта към старши треньора Дидие Дешан бяха видими. Макар Дешан да бе този, който донесе Световната титла на Франция, той допусна да трябва да се съобразява с мнението на лидерите сред играчите. Най-добър пример за това бе злощастният осминафинал, в който "петлите" излязоха с нова схема, защото халфът Пол Погба смятал, че играта с трима в защита била по-правилна за тима. Разбира се, експериментът бързо избухна в лицата на французите и влезлият да играе като трети защитник Клеман Ленгле тотално се провали при първия гол на швейцарците. А това, че голяма част от ключовите играчи на Франция системно са нарушавали съня си, за да гледат мачове от NBA, бе просто капката, която преля чашата. Освен това, "петлите" бяха съпътствани и от травми, които лимитираха опциите пред Дешан. Поглеждайки всичко това, не е никак чудно, че французите се сгромолясаха на толкова ранен етап от турнира.
Белгия - не всичко, което блести, е злато
Или по-скоро, не всичкото злато блести. Така можем да обрисуваме отбора на Белгия не само на Евро 2020, но и на последните няколко големи първенства. Определено "червените дяволи" разполагат с футболисти, които индивидуално са сред най-силните на континента, а вероятно и в света. Какво им пречи тогава да ознаменуват класата си с един международен трофей, който би бил техен пръв в цялата история? Доста подобно на Англия, белгийците биват спъвани от прагматичния стил на игра на техния треньор. От септември 2018г. "червените дяволи" заемат първа позиция в ранглистата на ФИФА, печелейки огромна част от своите двубои, но когато стане време за сериозните мачове, те се огъват. На хартия би трябвало да е лесно, когато имаш играчи като братята Азар, Де Бройне, Лукаку, Мертес, един от най-добрите вратари в света Куртоа и трите скали в центъра на защитата Вермаелен, Вертонген и Алдервейрелд, да играеш силен и печеливш футбол. Белгия стартира с 3 резонни победи в груповата фаза, след което детронира и бившия европървенец Португалия. И когато Роберто Мартинес трябваше да измисли как да спечели срещу вдъхновения тим на Италия, той се провали. Също както се провали срещу Франция през 2018г. на полуфиналите. Също както неговият предшественик Марк Вилмотс се провали срещу Уелс през 2016г. Само че тогава белгийците имаха млад и перспективен състав, но сега същите тези футболисти вече наближават или прехвърлят 30-така, така че Евро 2020 беше оптималният шанс за тях да спечелят нещо. Тримата им защитници и Аксел Витсел вече са по над 32-години, Де Бройне и Еден Азар също са на по 30. Всички са достатъчно опитни и интелигентни, така че при един тактически силен треньор да играят най-силния футбол в света. Уви, Роберто Мартинес не се оказа такъв тип наставник. Слуховете са, че той ще запази поста си и за Световното първенство в Катар, което вече наистина ще е последният марш за огромна част от белгийските национали. Травмите на основни играчи също сериозно попречиха на Белгия да осъществи така мечтания пробив, но пък те са част от футбола, така че не бива да се ползват като оправдание, тъй като всички отбори се опариха от същото.
Испания - тики-таката е демоде
Поглеждайки състава на Луис Енрике, на пръв поглед изглежда, че той изобщо не е взел Евро 2020 насериозно. Той дори не запълни бройката от 26 играчи, разрешени от УЕФА специално за този турнир, а вместо това включи стандартните 23-ма. Впечатление направи отсъствието на представители от Реал Мадрид, заради което Лучо отнесе доста критики. Вярно е, че испанските състезатели на Реал в лицето на Серхио Рамос, Дани Карвахал, Лукас Васкес, Иско и Марко Асенсио не се намират в добра форма, но пък специално първият е толкова опитен, че дори самото му присъствие в състава щеше да е в плюс за "Ла фурия". Вместо тях в отбора се появиха много нови лица, включително и такива, които никога не бяха играли за националния отбор като Аймерик Лапорт, или пък такива с много скромен брой двубои за Испания като Ерик Гарсия, Адама Траоре, Маркос и Диего Йоренте и т.н. И въпреки това иберийците достигнаха до полуфинала, като основната им и най-голяма слабост си остава липсата на типичен голмайстор. Не е тайна за никого, че испанците имат проблеми с централните нападатели, така че кой ли не се изреди да играе на поста през последните няколко първенства - Яго Аспас, Родриго, Пако Алкасер, а сега и Алваро Мората и Жерар Морено. Никой от тях обаче няма класата на играчи като Давид Вийя и Фернандо Торес. Вярно е, че Мората вкара 3 гола, но пък е вярно, че пропусна още поне три пъти по толкова. Морено не порази вратата нито веднъж и дори пропусна дузпа срещу Полша. Друг проблем бе липсата на опит в голяма част от титулярите на Луис Енрике, като дори двама от тях - Педри и Унай Симон се забъркаха в комичен момент срещу Хърватия. Безспорно обаче този отбор на Испания има много потенциал, така че, ако отнякъде се сдобият с централен нападател, който бележи редовно, "Ла фурия" може да е сред сериозните фаворити за Световната купа догодина. Силен аргумент в тази насока е, че халфът Педри бе избран за най-добър млад играч на турнира.
Германия - краят на една ера
Силен регрес се наблюдава и в Бундестима. Той бе слаган сред фаворитите главно заради историческите си успехи в надпреварата, а не заради моментната си форма. Не че немците нямат достатъчно класни футболисти, за да атакуват европейския връх, дори напротив. Подобно на испанците обаче, при тях също липсва централният нападател, който да завършва ситуациите, създадени от съотборниците му. Поглеждайки състава на Германия, единствен такъв бе Тимо Вернер, който направи доста слаб сезон за Челси, а останалите офанзивни играчи като Кай Хаверц, Кевин Фоланд и Томас Мюлер предпочитат роли по-назад в тактиката на Йоаким Льов. Скърцането на немската машина започна още в груповата фаза, където маншафтът дори бе на крачка от отпадане, но все пак успя да се класира за елиминациите. Както голяма част от колегите си, Йоги Льов разчиташе на игра с трима в защита, което стовари огромна тежест на плещите на халф-бековете Робин Госенс и Йошуа Кимих. И двамата изиграха добри мачове, но в двубоя срещу Англия, Гарет Саутгейт предогади плановете на Льов и също излезе с трима в защита, като по този начин неговите халф-бекове държаха ангажирани тези на Германия. И Госенс и Кимих страдаха срещу Трипиър и Шоу, което сериозно навреди на организирането на немските атаки. Срещу Англия Льов реши отново да разчита на Тимо Вернер, който да замени далеч по-техничния и изобретателен Серж Гнабри, който пък през цялото първенство бе ползван на нетипична за него позиция като фалшива девятка. Дори Хаверц се намира в по-добра форма и вкара няколко гола, така че може би той трябваше да бъде ползван в тази роля. В защита пък немците бяха доста тромави и получиха сериозен брой голове на контра-атака. Решението да бъде върнат Матс Хумелс в отбора се оказа тотално грешно, тъй като той изобщо не бе на нивото на Антонио Рюдигер например. 32-годишният Хумелс дори "ознаменува" ужасното си представяне с автогол срещу Франция. Решението на Немския футболен съюз да обяви няколко месеца преди Евро 2020, че Йоаким Льов ще напусне поста и ще бъде заменен от Ханзи Флик също не бе добре премислено, тъй като това винаги води до едно сериозно отпускане при състезателите. Това е все едно да ви кажат, че в края на седмицата шефът ви напуска. Ще си давате ли много зор на работа в тази седмица?
Португалия - пазим головете за по-нататък
Преди началото на Евро 2020, в иберийската страна се появи известно напрежение срещу треньора Фернандо Сантош. Странно на фона на това, че тъкмо той бе начело на отбора, който спечели първия трофей в историята на Португалия през 2016г. Мнението на футболните хора в страната обаче бе, че Сантош е свикнал да играе контраатакуващ футбол и не би могъл да ползва правилно наличния потенциал в атака, който при "мореплавателите" бе дори в излишък. Спокойно можем да кажем, че португалците разполагат с доста по-класен състав от онзи, който спечели Евро 2016, но огромна част от футболистите получиха или много малък, или никакъв шанс да покажат какво могат. Сантош бе решил, че ще използва едни и същи играчи в атаката на тима, въпреки че и Диого Жота, и Бернардо Силва, и Бруно Фернандеш не показаха почти нищо. Жота игра прилично срещу Германия, но силно преумореният Бруно Фернандеш бе сред разочарованията на турнира. Не е като да нямаше кой да влезе на негово място - станалият шампион на Франция с Лил Ренато Санчес, както и направилият Спортинг шампион на Португалия Педро Гонсалвеш можеха да отменят Бруно. И докато Санчес записа минути, то Гонсалвеш изгледа абсолютно цялото първенство от пейката. Същото важи и за направилия брутален сезон Андре Силва, останал втори голмайстор в Бундеслигата след Роберт Левандовски. Така три от седемте гола на Португалия дойдоха от дузпи. Вероятно "мореплавателите" се предовериха на голямата си звезда Кристиано Роналдо. Той до голяма степен оправда очакванията и заби 5 гола, с което стана голмайстор на напреварата, но определено годините започнаха да му тежат, особено след трудния сезон, който той имаше с Ювентус. Кристиано изигра всяка една минута за португалците, без да получи смяна, а съвсем спокойно можеше да бъдат ползвани Жоао Феликс и Андре Силва на неговото място. Странна бе и липсата на хармония между централната двойка бранители Рубен Диаш и Пепе. Двамата индивидуално изиграха невероятен сезон, но запазиха едва 1 суха мрежа на Евро 2020 и то срещу Унгария, макар и през повечето време да бяха мощно подкрепяни от разбивачите Данило и Уилям Карвальо, което пък допълнително подчерта страхливия и дефанзивен стил на игра на Фернандо Сантош - тъкмо това, от което се опасяваха португалските фенове.
Нидерландия - провал на всички фронтове
Поглеждайки състава на "лалетата", той определено отстъпва като качество от това, което сме свикнали обикновено да виждаме. Нидерландците трябваше да се справят и без голямата си звезда Върджил ван Дайк, който пострада тежко още в началото на сезона и реши да не рискува с възстановяването, отклонявайки повиквателната на Франк де Бур. И въпреки това, оранжевите футболисти се подвизават в клубове като Ювентус, Ливърпул, Барселона, Интер и т.н., а освен това сред специалитетите на нидерландците е да извадят поредната супер силна генерация млади играчи, за които никой не е чувал, но които играят като завършени футболисти. Е, този път не се получи. И докато в груповата фаза "лалетата" нямаха особени проблеми да запишат 3 победи, то те спукаха гуми в осминафиналите срещу Чехия. Видя се, че организираният чешки отбор тотално обезличи големите лидери на Нидерландия като Мемфис Депай, Френки де Йонг и Жоржиньо Вайналдум, като дори последният може да бъде винен до голяма степен за загубата в мача. Треньорът Франк де Бур пък по никакъв начин не направи отпадането на отбора си по-достойно. Той скандално реши още преди началото на турнира да смени традиционната схема 4-3-3, с която Нидерландия играе още от времето на Йохан Кройф и, подобно на голяма част от колегите си, да се подсигури с 3-5-2, заради което отнесе огромна порция критики. Единственият светъл лъч в играта на тима бе представянето на десния халф-бек Дензел Дъмфрис, който освен с двата си гола, ще бъде запомнен с постоянните си пробиви и набези по крилото. Смените на Де Бур пък буквално подлудиха цялата страна, като дори легендите Уесли Снайдер, Пиер ван Хойдонк и Рафаел ван дер Ваарт сравниха решението му да извади надеждния Дониел Мален и да вкара на негово място Куинси Промес с една рокада на треньора на тима през 2004г. Дик Адвокаат, който тогава замени Ариен Робен с ветерана Пол Босвелт и "лалетата" отново загубиха от Чехия с 2:3. След края на турнира Адвокаат напусна, а сега това направи и Де Бур.
