Къде Англия загуби битката?

 Ето че измина месецът, който трябваше да определи новия крал на Европа. В един достоен завършек на един така очакван турнир, Италия успя да се изкачи на върха за втори път в своята история. Може би "скуадра адзура" заслужено триумфира в надпреварата, тъй като бе един от най-постоянните тимове и практикуваше приятен за окото футбол.

 Италия безспорно изживява истински ренесанс в своя национален отбор. След като едва преди 3 години тимът, тогава воден от Джанпиеро Вентура, пропусна Световното първенство в Русия и се срина до рекордно ниското 21-во място в ранглистата на ФИФА, сега цифрите говорят достатъчно за възраждането на "скуадра адзура" - 34 поредни мача без загуба с 87 отбелязани гола и едва 11 допуснати. Сякаш логичната награда за тези феноменални резултати 
бе трофеят "Анри Делоне", който италианците вдигнаха снощи.

 Тук обаче ще обърнем внимание на тези, които загубиха битката - англичаните. Определено можем да кажем, че "трите лъва" също са в много сериозен подем под ръководството на Гарет Саутгейт. През есента на 2016г. той пое един отбор, разкъсван от местните медии заради абсурдното отпадане от Евро 2016 от Исландия и заради скандалите около наследилия Рой Ходжсън на поста национален селекционер Сам Алардайс.

 "Големият Сам" успя да се забърка в афера с подкупи, която му коства работата, а Саутгейт, наставник на младежките национални на Англия, бе привикан на пожар като временен мениджър. Определено резултатите на "трите лъва" не могат да се сравняват с тези на Италия, но пък Саутгейт донесе необходимото спокойствие в тима и спечели доверието на Футболната асоциация, за да бъде назначен на поста за постоянно.

 С оглед на доброто представяне на Англия на Световното първенство в Русия, където албионците бяха на крачка от финала, всички на Острова се надяваха, че отборът най-сетне ще осъществи и мечтания европробив. Макар и "трите лъва" да не блестяха с кой знае какви резултати, те с лекота прескочиха група "D" в компанията на Чехия, Шотландия и Хърватия, след което успяха да победят един от най-големите си кошмари - Германия. 

 Тук феновете услужливо ще припомнят, че отборът на Англия бе силно облагодетелстван от обстоятелствата - почти всички мачове на тима се играха на "Уембли", а освен това жребият отреди албионците да влязат в т.нар. "слаб поток". И колкото и да не им се иска да признаят, англичаните откровено бяха по-класни от всичките си съперници по пътя към финала.

 Какво се обърка там обаче?

 Разбира се, напрежението в подобен двубой е адско, но то не би трябвало да е проблем за футболисти, които редовно играят големи мачове не само във Висшата лига, но и в Шампионската лига. Опитни играчи като Хари Кейн, Рахим Стърлинг, Хари Магуайър и Кайл Уокър са врели и кипели в подобни сблъсъци, но същото не може да се каже за техния треньор.

 Още от началото на Евро 2020 Гарет Саутгейт бе упрекван за страхливия футбол, който англичаните практикуват, въпреки класните и креативни футболисти, с които разполагат. Нищо по-различно не се случи и във финала. Саутгейт реши да излезе в схема 3-5-2, изневерявайки на така типичното 4-3-3, с което албионците започваха във всеки един от двубоите, с изключение на този срещу Германия.

 Определено въвеждането на трети защитник внесе лек смут в играта на Джон Стоунс и Хари Магуайър, които до този момент се справяха перфектно с опазването на противниковите нападатели. Място се отвори и за шампиона на Испания Кийрън Трипиър, който пък и асистира за гола на Люк Шоу в началото на срещата. Въпросното попадение потвърди преценката на букмейкърите, според които Англия бе фаворит в двубоя.

 Това бе и най-бързият гол в историята на европейските финали, но тук някъде нещата започнаха да се объркват за албионците. Още в третата минута от двубоя, Гарет Саутгейт реши да върне отбора по-назад и да използва похвата, с който успя да тръшне Германия на осминафиналите. Само че този път машината му започна да куца.

 Италианците се възползваха от смяната на тактиката и поеха тоталния контрол над мача - нещо, от което англичаните така и не успяха да избягат до последния съдийски сигнал. Възпитаниците на Саутгейт влязоха в добре познатото си амплоа на отбор, който иска да руши играта, след като през почти целия двубой всичките 11 играчи на "трите лъва" се намираха зад линията на топката. 

 Макар и да разполага с едни от най-класните офанзивни играчи на пейката от всички отбори на първенството, мениджърът на Англия не прибегна до смени чак до 70-ата минута. По нищо не се позна, че англичаните играха финал, защото те тотално оставиха "скуадра адзура" да диктува събитията на терена, без да се опитат да довършат съперника с втори гол. Статистиката е повече от показателна - едва 38% владение на топката за албионците и само 1 точен удар - голът на Шоу във втората минута.

 Дори след изравнителното попадение на Бонучи, англичаните изглеждаха повече от доволни, ако мачът не се реши в рамките на редовните 90 минути. Проспаха и двете продължения от по 15 минути, които беше изключително странно с оглед на тежката история на отбора при изпълнението на дузпи. От 9 случая, в които Англия е трябвало да изпълняват 11-метрови наказателни удари, те са успявали да спечелят в едва 2 - най-нисък процент от всички отбори, които са били дузпи повече от 3 пъти в историята си.

 Планът на Саутгейт за ударите от бялата точка също бе доста несполучлив. Вместо да заложи на опитни дузпаджии като Джордан Хендерсън или пък на "пердета" като Кайл Уокър, той извади и двамата в 120-ата минута (макар Хендерсън да се беше появил като резерва), за да влязат Рашфорд и Санчо - футболисти, на които Саутгейт така и не разчиташе особено много в течение на турнира.  

 Санчо записа пълни 90 минути срещу Украйна, като освен в този двубой бе записал едва още 6 минути като смяна срещу Чехия. Рашфорд пък игра средно по около 20-тина минути в четирите мача, в които се появяваше от пейката, а срещу Германия и Дания дори бе неизползвана резерва. След появата си на терена, Санчо така и не пипна топката, докато Рашфорд имаше едно действие в защита. Ако беше прочел внимателно урока си, Саутгейт отлично щеше да знае, че да пускаш футболисти секунди преди края на мача, само за да изпълнят дузпа, е рисковано и в доста случаи грешно решение. 

 Италианците научиха това по трудния начин през 2016г., когато Антонио Конте реши да пусне Симоне Дзадза специално за престрелката в четвъртфинала на Европейското първенство срещу Германия. Резултатът бе повече от комичен - гологлавият футболист направи изключително смехотворна засилка, след което изпрати топката високо над вратата на Мануел Нойер. Това далеч не е и единственият подобен пример в историята на играта, така че Саутгейт трябваше да се съобрази с тези факти.

 Логично, първите двама изпълнители за Англия Кейн и Магуайър хладнокръвно отбелязаха своите удари, след което, за всеобщо учудване, зад топката застанаха Рашфорд, Санчо и също появилият се като резерва Букайо Сака. Доста по-опитни футболисти като Рахим Стърлинг и Джак Грийлиш пък гледаха дузпите отстрани. Най-логичното нещо на света бе незагрелите и тотално извън динамиката на двубоя Рашфорд и Санчо да пропуснат, но пък абсолютна лудост бе поставянето на 19-годишния Сака като последен изпълнител. Той определено направи доста силен сезон за Арсенал, но да повериш на втория най-млад играч в състава си да бие най-важната дузпа в историята на английския футбол е меко казано противоречиво решение.

 След края на мача самият Саутгейт заяви: "Отговорността е моя, аз избрах изпълнителите." Цялото водене на мача от страна на наставника на Англия бе доста странно, така че той бе тотално надигран от своя италиански колега Роберто Манчини. Саутгейт така и не успя да вдъхнови футболистите си и да им внуши, че те могат да спечелят европейската титла, така че снощи това им струваше прекалено скъпо.