След като в първата част от поредицата представихме някои от най-лоялните футболисти на XXIв., които продължават да се състезават и към днешната дата, е време да вперим поглед и към онези играчи, любими на поколения привърженици. Някои от тях отдавна прекратили своите кариери, други насочили се към треньорската професия, трети станали спортни анализатори… Всички те обединени от една идея – да посветят живота си на техния така обичан клуб!
Стивън Джерард
Спокойно можем да определим настоящия мениджър на Рейнджърс като една от най-големите легенди в историята на Ливърпул. Дебюта си за първия отбор на „мърсисайдци“ Джерард прави през 1998г., а 5 години по-късно получава и капитанската лента. Макар че спечели Шампионска лига през 2005г., авторът на едни от най-зрелищните голове в английското първенство преглътна и доста разочарования със своя тим. Въпреки това Стиви Джи остана лоялен на Ливърпул, не се интересуваше от трансфери или по-висока заплата, от това дали клубът му се намира на върха или на дъното.
Франческо Тоти
Когато някой спомене Рома, веднага в съзнанието ни се появява името на Франческо Тоти. В продължение на близо 25 години нападателят можеше да премине във всеки един от големите европейски грандове, но остана верен до последно на своите „римски вълци“. С италианския гранд принцът на Рим спечели едва една титла на Италия, две купи на страната и две суперкупи – твърде малко трофеи за неговата безспорна класа. В крайна сметка обаче отличията, договорите за милиони и интересите от други клубове никога не са седели на дневен ред за любимеца на „джалоросите“. За него има един отбор, който му е на сърце, на който е фен от малко дете, който обича безрезервно – Рома!
Карлес Пуйол
Безспорно Карлес Пуйол е един от най-добрите защитници в историята на футбола. Започва своята кариера като десен бранител, но постепенно се утвърждава в центъра на отбраната. Съвсем резонно и заслужено през 2004г. е избран за капитан на Барселона. С внушителните си близо 600 двубоя във всички турнири с екипа на „каталунците“ , със своята отдаденост и професионализъм Пуйол отдавна е записал името си със златни букви в историята на клуба.
Александро Дел Пиеро
Едва на 18-годишна възраст едно италианско момче прави своя официален дебют за Ювентус. Трудно бихме предрекли тогава какво бе писано да се случи на талантливия Дел Пиеро… В продължение на 19 години нападателят изживя някои от най-големите триумфи на клуба като спечелването на Шампионска лига през 1996 г. и участието в други три финала на турнира. Освен с футболната си класа и достигнатите световни върхове една друга всеизвестна постъпка на италианеца не спира да се разказва и до ден днешен. През 2006г., след разкрития за уредени мачове колосът Ювентус е изхвърлен в Серия Б. С оглед на моментното състояние на „Старата госпожа“ по това време отборът е напуснат от почти всички тогавашни звезди. Един човек обаче остава дори и в най-тежките времена в историята на гранда от Торино. Воден от любовта към своя клуб, пренебрегвайки редица оферти от сериозни тимове за големи пари, великият Дел Пиеро остава верен до последно на своя любим Ювентус.
Паоло Малдини
Диамантът в днешната класация се явява легендарният защитник Паоло Малдини. Високият 1.87м. футболист дебютира с фланелката на Милан през 1984г. и не я сваля от гърба си цели 25 години! Изиграва внушителния брой от 902 мача за „росонерите“, в които отбелязва над 30 попадения. С италианския гранд спечелва две поредни титли от турнира за Купата на европейските шампиони, цели 3 пъти става носител на Шампионска лига, прибавяйки към тях и 7-те трофея от Серия А, то Малдини категорично е един от най-титулуваните играчи за своето време. Отборът на Милан изважда от употреба фланелката с номер 3 на гърба в негова чест, но с уговорката, че ако някога някой от синовете му влезе в първия тим на „росонерите“, то един от тях ще може да носи легендарния номер.
Франко Барези
Историята на Барези е сходна с тази на Малдини. Легендарният защитник дебютира за Милан през далечната 1978г., а само година по-късно триумфира с титлата в Серия А. Скоро обаче „росонерите“ са изхвърлени от елита заради уредени мачове. Въпреки че по онова време Барези се смята за най-обещаващия млад защитник в Европа, той не предава отбора, който пръв му подава ръка за големия футбол. Успява да върне Милан на голямата сцена, но за негово съжаление трябва да преглътне още едно изпадане във второто ниво на италианския футбол заради финансовите проблеми на своя тим. Въпреки няколкото поредни години на сътресения в гранда Барези не предава в нито един момент „росонерите“. Успява да дочака златните години за клуба, след като Силвио Берлускони го закупува. Следва поредица от титли, отличия и успехи за любимия защитник на поколения футболни привърженици. Но наред с трофеите и бляскавата кариера може би най-запомнящата се черта в характера на Франко Барези остава неговата безкрайна отдаденост към любимия му Милан.
Шави Ернандес
На 11-годишна възраст влиза в „Ла масия“, на 17г. записва първи минути с втория отбор на Барселона, а на 18г. дебютира за мъжкия тим. След 16 незабравими години с екипа на „блаугранас”, Шави се утвърди като един от най-великите плеймейкъри в историята на футбола. Той бе неизменна част от златната ера на Барселона и макар Роналдиньо и Меси да бяха считани от мнозина специалисти за най-големите звезди в този период, то Шави бе моторът и живото туптящо сърце на отбора. С над 800 изиграни мача във всички турнири за „каталунците“, постоянен капитан през последните години в тима, спечелил световна и две европейски титли с националния отбор на Испания, техничарят ще остане завинаги в сърцата на привържениците.
Райън Гигс
Настоящият треньор на Уелс е едно от най-големите имена в историята на Манчестър Юнайтед. Отраснал в школата на клуба, Гигс прекарва 22 години в първия отбор на „червените дяволи“, за които изиграва внушителните 963 мача, като се отчита със 168 попадения. В славната си кариера е завоювал цели 34 трофея със своя клуб, а до 2013г. държеше рекорда за футболиста, отбелязал гол във всеки един от първите 20 сезона в английското първенство. Райън Гигс ще бъде запомнен като един от най-успелите играчи в британския футбол за всички времена.
Пол Скоулс
Под ръководството на великия сър Алекс Фъргюсън несъмнено през годините минаха редица звезди и играчи от световна величина. Един от най-големите любимци през дългата кариера на специалиста обаче се оказа английският полузащитник Пол Скоулс. Своя дебют за първия тим прави през 1994г., като дори отбелязва 2 гола. С близо 700 мача зад гърба си с фланелката на „червените дяволи“, прекарал цялата си кариера на „Олд Трафорд“, част от златната ера на своя клуб, Пол Скоулс ще бъде запомнен не само с футболната си класа и талант, но и със своята лоялност, която днес е все по-рядко срещана!
Даниеле Де Роси
Има футболисти, които се запечатват в паметта ни, които печелят уважението дори на своите врагове, без да са вдигнали голям брой трофеи или да са регистрирали сериозни рекорди и постижения. Това са онези играчи, които оставят сериозна празнина, след като напуснат зеления килим именно защото са представители на изчезващ вид в модерната игра. Подобна празнина остави легендарният халф Даниеле Де Роси. Въпреки безспорните лидерски качества, които той притежаваше, нещо малко винаги не достигаше на италианеца за капитанската лента. Той просто уцели времето и момента на вероятно най-легендарния от всички капитани – Франческо Тоти. През цялата си кариера Де Роси вкарваше внушителен брой голове, повече от всеки друг халф в Серия А, но го направи в ерата на великия Андреа Пирло… Колкото и талантлив да беше, Даниеле сякаш винаги беше в сянката на някого и колкото и силно да блестеше, не можеше да промени статуквото. Макар през годините да имаше редица оферти от сериозни европейски клубове, той така и не изневери на своите любими „римски вълци“.
Бонус:
Мат Льо Тисие
Като за финал ще си припомним един футболист, името на когото ще отеква във вечността. Мат Льо Тисие няма нито един спечелен трофей в кариерата си, а мачовете му с националния отбор са по-малко от пръстите на двете му ръце…въпреки това той е със статут на вечна легенда за своя клуб. Защо? Защото високият 187см полузащитник изиграва над 500 мача за любимия си Саутхемптън, а заради верността му феновете на „светците“ го наричат Льо Бог. Невероятен атакуващ халф с изключителни креативни умения, интересът от редица грандове към младия футболист не стихва години наред. Мат Льо Тисие обаче остава верен до гроб на своя тим, трофеите и парите не го блазнят, защото за него Саутхемптън е целият му живот!
„Играх така, както исках. Ако бях отишъл в по-голям клуб, нямаше да мога да го правя. Знаех, че със Саутхемптън ще бъда ограничен откъм спечелването на купи, но най-голямото удоволствие бе, че с такъв малък клуб играх 16 години на най-високото ниво. За мен това е повече от каквато и да е купа или медал.“
