Футболните величия, спечелили всичко във футбола

Някои футболисти възприемат играта като огромна страст, други – като средство за слава, но целите на всички са еднакви – титлите. Без значение дали отборни или индивидуални, трофеите са мечта на всяко момче, израснало с идеята да бъде футболист. Най-престижните отличия несъмнено са три – Златната топка на индивидуално ниво, Шампионската лига на клубно равнище и световната титла на националната сцена. Към момента светът ни е предоставил 9 футболни величия, които могат да се похвалят с тези 3 уникални отличия във витрините си. Днес ще погледнем към техните бляскави кариери.

Боби Чарлтън – Манчестър (Юнайтед), Англия

Легендарният нападател е първият футболист, който успява да прибави трите ценни отличия към славната си визитка. Освен това англичанинът постига това в рамките на едва 2 години. През 1966 година той е с основна роля за единствената световна титла във витрината на Англия, като двете му попадения в полуфинала срещу Португалия на Еузебио са с цената на билети за финала на „Уембли“. Геройствата на домашния Мондиал му осигуряват най-престижното индивидуално отличие за годината – Златната топка, а през следващия сезон той и Манчестър (Юнайтед) вдигат Купата на европейските шампиони. Тогава Боби Чарлтън отбелязва само 2 попадения за целия шампионат, но те идват в най-важния мач – 120-минутния финал срещу Бенфика, в редиците на която отново попада великия Еузебио. Титлата „сър“ приляга много на легенда, каквато несъмнено е Боби Чарлтън.

Герд Мюлер – Байерн (Мюнхен), Германия

Каквото и да бъде казано за Бомбардировача на нацията, ще бъде малко. Гениалният нападател оставя името си в историята на футбола като един от най-безпощадните голмайстори, спечелили на ФРГ и Байерн (Мюнхен) десетки трофеи. Той е в основата на първите златни времена в историята на „баварците“, след като в три поредни години Герд Мюлер и компания печелят Купата на европейските шампиони. За световната титла Мюлер трябва да претърпи разочарованието от 1970 година, когато въпреки внушителните 10 попадения и 2 асистенции ФРГ отпада на полуфиналната фаза срещу Италия. 4 години по-късно на родна земя обаче няма какво да спре немците по пътя към световното величие, а Герд Мюлер отбелязва във всеки един мач на Мондиала. Гениалният голмайстор получава единствената си Златна топка през 1970 година, а освен с всички тези отличия той можеше да се похвали и с триумф на Европейското първенство през 1972 година и още десетки индивидуални голмайсторски награди.

Франц Бекенбауер – Байерн (Мюнхен), Германия

Еквивалентът на Герд Мюлер в защита безспорно е Франц Бекенбауер. Великият бранител още през 70-те години на ХХ век задава световните футболни тенденции в отбрана, а отличията му на индивидуално и клубно ниво са безспорни. 3 поредни трофея от КЕШ, световната титла от 1974 година и 2 признания за най-добър футболист на годината с наградата Златна топка красноречиво демонстрират следата, която немският защитник оставя в историята. Бекенбауер попада и в друга категория, към която принадлежат само най-достойните – той е един от тримата, успели да спечелят световната титла като футболист и селекционер. Непосилно е да се опише класата на футболист от подобен калибър само с думи.

Паоло Роси – Ювентус, Италия

Магнетичният нападател носи една от най-сладките титли в историята на Италия, а е бил много близо до това въобще да не играе на планетарния форум. През 1980 година Роси е замесен в един от големите футболни италиански скандали „Тотонеро“ и заедно с още 22-ма други играчи първоначално получава 3-годишна забрана да играе професионален футбол. Въпреки това точно в тези години той е едно от нашумелите имена в Италия и Ювентус решава да го привлече, въпреки че няма право да го използва. Впоследствие наказанието е намалено на 2 години, което дава възможност на Роси да пътува за Мондиала в Испания. Именно там нападателят на „скуадра адзура“ демонстрира огромните си качества. Във втората групова фаза италианците са изправени срещу един от вечните фаворити – Бразилия, а Паоло Роси изиграва мача на живота си. 3 попадения във вратата на „селесао“ пращат Италия в делириум и дават огромни надежди за титлата, която „скуадра адзура“ печели в здрава битка срещу Западна Германия. Така Паоло Роси оставя името си в историята на световните футболни финали и съвсем логично е награден със Златната топка през паметната за него 1982 година. След това той се отплаща и на Ювентус за огромното доверие. Успява да покори и клубната сцена, като черешката на тортата е сложена през сезон 1984/85, когато „старата госпожа“ печели Купата на европейските шампиони. Това се оказва и лебедовата песен в прекрасната кариера на един нападател с хищнически инстинкт.

Зинедин Зидан – Реал (Мадрид), Франция

Поредният гениален футболист, който може да се похвали с трите най-престижни награди, е Зинедин Зидан. За пръв път креативният французин загатна за потенциала да бъде споменаван редом до най-големите имена във футбола през 1998 година на Мондиала на родна земя. Темпераментният халф направи и невъзможното, за да спечели световната титла за „петлите“, а най-доброто бе запазил за финала с Бразилия, когато реализира две попадения, с които попари надеждите на „селесао“, а светът имаше своя нов футболен шампион, а с това и нов кавалер на Златната топка. Престоят на Зидан в Ювентус не е за пренебрегване, но истинските постижения на клубно ниво идват след трансфера му в Реал (Мадрид) за нечуваната дотогава сума от 77 милиона евро. Това се оказва един от най-правилните трансфери на Флорентино Перес, а Зидан не спира да печели трофеи и симпатиите на феновете. Последното парче от мечтания футболен пъзел е сложено през сезон 2001/02, когато чрез божественото си воле във финала срещу Байер (Леверкузен) Зинедин Зидан донася 9-ата Шампионска лига в клубния музей на „белия балет“.

Ривалдо – Барселона; Милан, Бразилия

Макар и да е подценяван сред плеядата от бразилски футболни легенди, Ривалдо много пъти е демонстрирал, че има място сред най-добрите. Бразилецът достигна един от футболните си върхове като играч на Барселона, където след феноменално представяне в Шампионската лига бе удостоен с наградата Златна топка, въпреки че не успя да спечели Ушатата. По ирония на съдбата той печели най-престижният клубен трофей в единствения си сезон като играч на Милан, без да има фундаментален принос към отличието. Далеч по-важен за успеха бе по време на Световното първенство през 2002 година, когато със своите 5 попадения занесе титлата обратно в родината на футбола. Може и да не се говори достатъчно за него, но Ривалдо несъмнено е едно от големите имена във футболната история.

Роналдиньо – Барселона, Бразилия

Футболистът, който накара милиони хора по света да се влюбят във футболната игра. Качествата, с които техничният бразилец разполагаше, караше дори най-върлите му опоненти да станат на крака и да му ръкопляскат. А най-впечатляващото е, че успяваше да демонстрира пълния си потенциал именно в най-важните мачове, когато съотборниците му имаха нужда от него. Роналдиньо бе футболистът, който можеше да направи разликата във всеки един двубой с огромен залог. Заедно с Ривалдо печелят световната купа в Япония и Южна Корея, а приносът му към трофея не е по-малък. Със сигурност ще бъде запомнен с гениалното си изпълнение на пряк свободен удар срещу Англия, което оплете Дейвид Сиймън в мрежата. Пътят за Роналдиньо от това азиатско лято бе само нагоре, а след феноменалните си изяви в края на 2005 година получава приза за играч на годината – Златната топка. Няколкото месеца по-късно бразилският магьосник сбъдва футболната мечта, печелейки Шампионската лига с екипа на Барселона.

Кака – Милан, Бразилия

Навярно Кака е един от последните легендарни бразилски футболисти в нападение. Кариерата му можеше да бъде дори по-бляскава, но дори контузиите не спряха техничният халф да завоюва трите най-мечтани футболни награди. Първата е спечелена едва на 20-годишна възраст, когато младокът е в компанията на бразилски легенди от ранга на гореспоменатите Ривалдо и Роналдиньо, а също и на Роналдо Назарио, Роберто Карлош, Лусио, Кафу и още много други. Той е с тях на Световното първенство в Япония и Южна Корея, а макар и да записва едва 18 минути на този шампионат, потенциалът му изглежда много голям. Кака оправдава очакванията и достига своя апогей в звездния състав на Милан в първото десетилетие на новия век. „Росонерите“ са един от факторите в Италия и Европа, а Кака има диригентската палка в този състав. През 2006/07 бразилският халф е неудържим и със своите 10 попадения и 3 асистенции отмъщава на Ливърпул за Чудото на Истанбул и печели Шампионската лига с екипа на Милан. Календарната 2007 година приключва по мечтания за Кака начин – със Златна топка в ръце. От резерва на големите бразилски звезди Кака се бе превърнал в най-добрия футболист на планетата.

Лионел Меси – Барселона, Аржентина

Лионел Меси се възкачи на световния футболен трон и надали някога ще слезе от него. След толкова много опити да достигне това, което изглеждаше като невъзможна цел, аржентинската десетка целуна световната титла, с която запълни единственото празно място в своята необятна футболна витрина. Индивидуалните награди никога не са били първи приоритет за Лионел Меси, но да получиш 7 пъти Златната топка е постижение, което няма аналог в световния футбол. Легендата на Барселона може да се похвали и с 4 трофея от Шампионската лига и сякаш всички тези награди са доказателство не само за безспорните му футболни качества, но и за манталитетът на победител, който дълго време бе поставян под съмнение. Всички тези трофеи обаче показаха, че Лионел Меси е роден да бъде шампион.