Всички, които сме играли компютърните версии на FIFA и PES добре знаем, че ако един отбор остане с 6 души на терена, двубоят се прекратява. Знаете ли колко често обаче това се е случвало в истинския футбол? Със сигурност не много. В историята на английския футбол това се случва един-единствен път.
Датата е 16 март, а годината е 2002-ра. Най-старият стадион в света, "Брамал Лейн", приема двубоя от английската Първа дивизия (по настоящем Чемпиъншип) между отборите на Шефилд Юнайтед и Уест Бромич. Нищо не предвещава, че над 20 години по-късно за този мач ще продължава да се говори и обвинения ще продължават да се подхвърлят от двете страни.
Истинската история обаче не започва тогава, а близо година по-рано.
Тогава Шефилд Юнайтед играят с отбора на Нотингам Форест. След само 8 минути игра се стига до страховит сблъсък между халфа на "остриетата" Джорджс Сантос и неговия колега от Форест, Анди Джонсън. Двамата влизат в единоборство за една отскочила топка, в следствие на което Сантос е сериозно контузен и е изнесен на носилка.
Ето какво казва той за инцидента:
"Беше ужасяващо. Трябваше да ме оперират около 2 часа максимум, но изкарах на операционната маса над 6 часа. По-късно хирургът ми сподели, че се е притеснявал да не ослепея. Носът ми бе счупен, както и скулата, а очната ми кухина бе потрошена. Там имам сложена пластина и тя ще стои до края на живота ми."
"Онзи футболист направи срамна постъпка. Също така Нотингам, голям и уважавам клуб, изобщо не се свързаха с мен да проверят дали съм добре. Ако беше инцидент, първото нещо, което щяха да направят след мача, беше да поискат номера ми и да ми се обадят."
"Мисля, че той нарочно ме контузи. Това не беше инцидент. Той ме нарани умишлено."
Асистент-мениджърът на Юнайтед, Кевин Блекуел, също споделя:
"Джорджс беше разбит. Цялата страна на лицето му беше размазана. Всички бяхме ужасно разочаровани от решението на Футболната Асоциация."
Гледната точка на "палача" Анди Джонсън:
"Не си спомням. Той се контузи. Очевидно мисли, че съм го ударил нарочно, но това не е така. И ФА не мисли така. След това той изчака цяла година за да се държи по този начин. Това е срамно!"
Превъртаме лентата година напред, за да стигнем до гореспоменатата дата 16 март 2002г. Шефилд Юнайтед посрещат Уест Бромич на техния "Брамал Лейн". Наставник на "остриетата" е добре познатият ни Нийл Уорнак, а гостите са предвождани от Гари Мегсън.
През лятото "дроздовете" са привлекли Анди Джонсън от Нотингам и той започва като титуляр в този двубой. Сантос пък е резерва за "остриетата". Очакванията са за труден мач.
Точно 9 минути след неговото начало Юнайтед остават с човек по-малко. Вратарят на тима Саймън Трейси излиза необмислено и играе умишлено с ръце извън наказателното поле. Той е изгонен с директен червен картон от съдията Еди Уолстенхол, за който тази среща се превръща в същински ад. Налага се на терена да влезе резервният страж на домакините Уилко де Вогт, а заменен е нападателят Питър Ндлову.
"Сбърках с връщането на една топка назад с глава. Заради това започна всичко." - казва капитанът на Шефилд, Кийт Кърл.
"Решението беше лесно. Веднага знаех, че това е червен картон." - казва реферът Уолстенхол.
След 64 минути игра резултатът е 2:0 за Уест Бромич. Голмайстори са капитанът на "дроздовете" Дерек МакИнс и техният нападател Скот Доби. Юнайтед правят останалите си две смени и на игрището се появяват тъкмо Джорджс Сантос и камерунският нападател Патрик Суфо.
"Имахме нужда от искра. Като го казвам, нямам предвид събитията, които се разиграха. Никой не иска да вижда това. Дори един сериозен шпагат може да накара публиката да избухне и да ни аплодира. Имахме нужда от тяхната подкрепа." - казва Кърл.
"Трябваше да променим нещо. Или да вкараме от статично положение, тъй като Джорджс бе добър във въздуха, или Патрик да забие една от тупалките си. Просто исках да се върнем в мача." - Нийл Уорнак.
"Бяхме 10 срещу 11 и никога не е лесно. Като влизах треньорът ми каза просто да си играя играта." - Сантос.
"Когато резервите влязоха, знаех че има история от предходен мач между Сантос и Джонсън. Исках да поговоря с тях при първа възможност, при някой корнер или нарушение, да се уверя, че между двамата няма да има искри. Не ми се удаде възможност, защото всичко експлодира още при първото докосване на Сантос." - съдията Уолстенхол.
Минутата е 65-та. МакИнс получава топката отдясно и подава към централния кръг, където е... Анди Джонсън. Сантос моментално се изстрелва към кълбото, но разбира се, уцелва него.
"Единственото нещо, което повтаряхме на Джорджс преди мача, беше да не прави нищо глупаво. Да се фокусира върху играта. Само че първата спорна топка след неговото появяване в игра беше точно между него и Джонсън. Истински кошмар!" - асистент-мениджърът Блекуел. - "Всичко се случи толкова бързо, но си помислих: "Мамка му!" Виждах какво ще се случи. Нямаше как Сантос да го пропусне."
"Преди мача Мегсън ми даде право на избор дали да играя или не, защото знаеше какво ще се случи. Разбира се, казах, че искам да играя. Според мен, той (Сантос) се изложи и посрами Шефилд Юнайтед заради нещо, което изобщо не си спомням." - Анди Джонсън.
"Спуснах се за топката, кълна се. Беше спорна топка, 50-50. Нямах намерение да го удрям. Пазех себе си. Ако съдията ми беше дал жълт картон, щях да кажа, че е справедливо. Само че той ме изгони и аз се ядосах. Бях престоял на терена само една минута!" - Сантос.
"Веднага разбрах, че това е един от най-лесните червени картони, които някога съм давал." - съдията.
Уолстънхол веднага показва червен картон, но това не предотвратява последвалото меле. Играчи и на двата отбора се хващат за гушите.
"Всички полудяха и видях как Суфо тича към мен. Помислих си, че е откачил и ме напада, но вместо мен, той заби главата си в МакИнс, който стоеше до рамото ми. Решението за червен картон беше лесно, не можех да го пропусна. МакИнс лежеше до мен и всичко беше в кръв. Видях, че трима души удържат Дарън Мур (защитник на Уест Бромич). Той беше готов да нокаутира Суфо." - отново Уолстънхол.
"Беше шокиращо. Двете смени влязоха и след 30 секунди бяха изгонени, а Анди бе изнесен на носилка. Не знаех, че има предистория, иначе веднага щях да го заменя. Джорджс Сантос, когото познавам, е страхотен тип и никога не бих очаквал това от него." - Гари Мегсън.
"След тези два червени картона въпросът беше да ограничим щетите". - капитанът Кийт Кърл.
След 77 минути игра резултатът вече е 3:0, а голмайстор отново е Скот Доби. Обстановката продължава да се нажежава. Майкъл Браун и Кийт Кърл от домакините изкарват истински късмет да не бъдат изгонени заради груби нарушения срещу МакИнс и Доби.
"Това бяха най-тежките моменти в мача. Бях готов да извадя втори жълт картон на Браун, не можех да го пропусна, но МакИнс ми изкрещя "Остави го, рефер, само ме дръпна за фланелката, всичко е наред.". Той също си е мислил, че този мач може и да не завърши. Веднага реших да направя всичко по силите си да завърши мачът. Не санкционирах Браун, макар че според правилата трябваше. За съжаление, няколко минути по-късно той се контузи и напусна терена." - казва Уолстънхол. - "Следващият беше Кийт Кърл. Видях го, няма да лъжа, но след напускането на Майкъл Браун, нямаше как да изгоня Кърл, защото трябваше да прекратя мача. Дадох му само жълт картон за агресивното му поведение, макар че трябваше да е червен."
В 79-та минута Майкъл Браун напуска игрището с контузия, така че Шефилд остават само със 7 души на терена.
"Браун дойде при мен и ме попита какво да прави. Казах му да излиза. Той беше в агония. Изобщо не мислех за мача, а само за здравето му." - Нийл Уорнак.
"Седях си край тъча и ги чух как му казват да излезе, ако не се чувства добре. Помислих си "Чакай малко, на тях им свършват играчите!". Извиках МакИнс и му казах да събере момчетата. Ние печелехме и двубоят беше приключен. Никога през живота си не бях казвал подобно нещо, но сега се налагаше. Инструктирах играчите си да пазят дистанция от противника, да му дадат да владее топката, да не му дават повод да прави нарушения. Не исках още някой от тях да излезе контузен или да получи червен картон." - Гари Мегсън.
В 82-та минута обаче всичко приключва. Левият защитник Роб Улаторн контузва сухожилие и трябва да напусне. Шефилд Юнайтед остават с 6 души на терена, което автоматично означава край на мача.
"Казах на Улаторн да продължи ако може, защото трябва да прекратя мача. Той обаче не можеше. Вероятно хората ще кажат, че е трябвало да покажа онези червени картони, двубоят така или иначе да приключи и според правилата щяха да са прави. Само че аз исках този мач да завърши." - реферът Уолстънхол.
"Честно казано, не знаех правилата. Не знаех, че не можем да играеш с 6 човека. Откъде да знам? Никога не ми се беше случвало такова нещо!" - асистент-мениджърът на Шефилд, Кевин Блекуел.
Още след сигнала на съдията обвиненията започват да се сипят. Гари Мегсън настоява, че домакините са изфабрикували това прекратяване на мача и са инструктирали футболистите си да лъжат, че са контузени.
"Майкъл Браун не беше контузен. Нищо му нямаше. Дори тичаше към тунела." - казва Гари Мегсън пред Sky Sports след края и заявява, че ще бойкотира потенциално преиграване.
"Обвиненията им са срамни. Веднага казах "Нека да си вземат точките.". Изглежда си помислиха, че искаме да преиграем мача. Колко глупаво. Имаше само 5 минути до края. Губихме с три гола. Просто исках този ден да свърши и да се фокусираме върху следващия мач. Определено не исках преиграване." - Нийл Уорнак.
"Контизиите бяха истински. Роб скъса сухожилие и не игра 1 месец, а Браун повече не игра през сезона. Имаше херния и го оперираха още в понеделник." - Блекуел.
Налага се ФА да поиска да бъде разчетено на запис по устните на Уорнак какви са указанията, които дава на футболистите си, когато Юнайтед остават с 8 души на терена.
В друг луд епизод от този мач се оказа, че изгоненият Сантос причаква Джонсън в тунела след смяната му.
"Чакаше ме, за да се сбием. Мегсън ме замени рано и фитнес треньорът ми помогна да се прибера в съблекалнята. Той беше там и ме чакаше. Трябваше полицията да се намеси. Фитнес треньорът трябваше да го удържа, докато се прибера." - казва Анди Джонсън.
Пет дни след края на мача Футболната лига потвърждава победата на Уест Бромич. Шефилд са глобени с 10,000 паунда, а Сантос и Скуфо получават по 6 мача наказание. Кърл е наказан за 2 мача и е глобен заради грубото си нарушение и последвалите вербални атаки срещу съдиите. Уорнак пък отнася глоба от 300 паунда, защото е напуснал треньорското си поле.
"Нито аз, нито Патрик (Суфо) играхме повече за Шефилд Юнайтед. Бяхме жертвени агнета. Трябваше им някой, върху когото да хвърлят вината. Треньорът ми звънна и ме помоли да отида до къщата му. Отидох и ми каза, че след случилото се повече няма да играя за него. Бях потресен. Още съм разочарован." - казва Сантос.
В края на сезона Уест Бромич печелят директна промоция за Висшата лига, завършвайки на второ място в дивизията. Шефилд остават в средата на таблицата. Отношенията между Нийл Уорнак и Гари Мегсън обаче се сгромолясват и двамата спират всякаква комуникация помежду си.
"Мислех да зарежа всичко, но от ръководството на клуба бяха страхотни и ме подкрепиха. Отнесох много критики и обиди, само защото някой безпричинно ме е обвинил в нещо. Разследваха ме и от Футболната Асоциация. В крайна сметка ме глобиха само с 300 паунда. Това е най-малката глоба в кариерата ми. Дали съм говорил с Мегсън от тогава? Не. Той е последният ми проблем. Така и не се сдобрих с него. Няма и да го направя." - казва Уорнак.
Следващият мач между двата тима е на "Дъ Хоутърнс" през есента на 2003г., когато "дроздовете" отново изпадат. Шефилд печелят с 2:0, а Уорнак отказва да стисне ръката на Гари Мегсън, с което си навлича гнева на домакинските фенове. По-късно враждата между двамата става толкова сериозна, че Уорнак заявява, че "не би стиснал ръката на Мегсън и след милион години и също така дори не би уринирал отгоре му, ако го види, че гори".
