Националите – как да не ни дразнят чак толкова

 Напоследък националният ни отбор по футбол се старае да ни докаже, че винаги може и по-зле и винаги има и по-долно дъно. Говорим за мъжкия, разбира се, защото младежите, ако ги хванат, май ще ги опукат и те. Тренерът Бате Жоро (или според други – Чичо Гошо) сякаш, за да ни покаже, че никой не става, призова под знамената сигурно над 40 футболисти, но все за кратко. Числото е голямо и заради карантината, нали, но влечението на треньора да има поне по 5-6 промени всеки следващ мач си го имаше, пък резултати нямаше. Лесно забележимо е, че нашите момчета също така си нямат нито достатъчно класа, нито талант. Неприятното обаче е, че не притежават и характер. А най-вбесяващото – че с поведението си те успяха да издразнят всеки нормален българин, който дори и за малко ги е мернал на терена и извън него.

 Сега всички очакваме загуба и от Ирландия (дано не де), обаче футболистите могат поне малко да се постараят да не ни дразнят чак толкова. Ето как им предлагаме да го направят:

1) След загуба да се държат като загубили

 Така и така са се изложили, поне да не говорят глупости като „Еми, не си вярвахме“ (но някак казано със самочувствие пред камерата), „Не знаем защо така стана“ (но някак сякаш не иска да каже) или „Това е реалността“ (но някак нагличко). Малко по-малко ще ни дразнят, ако просто стоят с наведени глави, подсмърчат, вдигат рамене, извиняват се, гледат тъжно и изобщо – добре е да се държат като третокласници без домашно пред учителката.

2) Никакви дъвки

 Никакви приказки за гордост. И нищо друго, което изглежда нахално.

3) Да мрънкат неразбираемо

 Ако пък решат да кажат нещо след загубен мач, предлагаме да заучат отговори в следния стил и по възможност да звучат много притеснено, все едно някой ще ги бие и на бой:

Журналист: Как се стигна до тази поредна загуба?

Национал: Е как де, как...

Журналист: Нали излязохте за победа?

Национал: За победа, да, за победа.

Журналист: Но загубихте?

Национал: Загубихме.

Журналист: Но защо?

Национал: Е що де, що...

Журналист: Вие май нямате какво да ни кажете?

Национал: Е нямам, нямам...

4) Да си пуснат бради

 Ама не оформени, тънички, модерни, поддържани, захранени с балсами и т.н. бради. А по-скоро такива клошарски, неподдържани, рошави бради. Един неугледен и траурен вид им дава шанс да трогнат хората – трудно е да псуваш някого, ако го съжаляваш. Така може и да ни заблудят, че им пука за резултатите от последните двайсетина мача.

5) Да приберат цветните обувки

 Розови, жълти, червени и всякакви весели цветове футболни обувки – не им е сега времето. Да си носят цветни чехли у дома, а пред хората – само сиво и черно.

6) Тихо и прикрито

 Да, знаем, че футболистите трудно виреят без шеги и закачки, без девойки и снимки в социалките си. Но поне за пред нас да си скрият малко настроението.

7) Да си вадят жълти картони

 Както казват коментаторите – къде е желанието за победа, щом като няма картони. Нямат характер, талант и класа – крака и лакти имат, нали. Да се ръгат там, да се бутат, да грубиянстват – ще си помислим, че, ето, правят, каквото могат.

8) Да пуснат сълза

 От време на време да се опитат да поплачат. Или просто да се проснат на терена по корем след загуба със заровено лице в тревата – ние ще си помислим, че плачат, значи им е пукало. Минутка в тази поза ще ни стига.

9) И ако все пак много им се говори пред камерите – да се оправдават по-умно и смирено:

 „Не знам защо така тъпо ритнах топката в онази ситуация – ама аз съм си некадърник, какво да направя“;

 „Трифон гледа от небето и ни кълне за тази игра в защита, сигурен съм“

 „Защо изобщо ме викнаха, Камбура е в пъти по-добър, за него трябваше да е повиквателната“;

 „Мечтая си някой ден да стана истински футболист, но този ден не беше днес“