От началото на сезона семейството на коравите футболисти се увеличи с още един. Редом до имена, натрупали популярност с огромните си физики, като Адебайо Акинфенва и Адама Траоре, сега можем да поставим нова звезда - защитника на Лече Федерико Баскирото.
Роденият през 1996г. футболист направи дебюта си в Серия "А" едва през есенния дял на сезона, но вече успя да привлече вниманието на фенове и журналисти с изявите си. До момента, само през 2023г., Баскирото има 3 гола в Серия "А" и прави истински фурор в Калчото.
На трибуните на стадион "Вия дел Маре" могат да се видят банери с надписи: "Баскирото-мания" и картонени фигури на Екшън-мен с неговия лик. Там той вече е заел мястото си на идол.
Разбира се, най-впечатляващото качество на пръв поглед е физиката му, която няма аналог в италианския футбол и може да се сравнява само с тази на още двама или трима играчи в света.
"Отделям много време за физическа подготовка на тялото си, мисля че това е двигателят, който ни позволява да работим повече по време на мач. Станах по-силен, по-жилав, по-бърз. Без съмнение днес футболът предлага много повече физически единоборства и моето телосложение ми помага да се справям по-добре. През годините ми е помагало и продължава да го прави." - казва Баскирото
Двамата със Самуел Юмтити сформираха една от солидните двойки защитници в Серия "А". От всички тимове във втората половина на таблицата, Лече е с най-малко допуснати голове (25 в 22 мача) и представянето на отбора далеч надхвърля очакванията. Тимът е новак и разполага с най-малък бюджет в цялата лига.
Баскирото също преживява сериозна метаморфоза. До началото на сезона той играеше на поста десен защитник, но сега наставникът Марко Барони го ползва в центъра на отбраната, доста сполучливо при това.
Макар физиката на играча да е първото нещо, което се забелязва у него, статистиката му също не е за пренебрегване. Добрите му игри дори привлякоха вниманието на националния селекционер Роберто Манчини, който го обяви сред проектонационалите на Италия в зимния си списък преди няколко седмици.
Баскирото е вторият най-добър по игра с глава в Европа (след Данило Доеки от Унион Берлин) и с равни показатели с доказани имена в защита като Едер Милитао и Крис Смолинг. Вкарал е три гола с глава през сезона. В допълнение, той е футболистът, изчистил топката най-много пъти в Калчото - 102.
Също така успява да запази топката 5,1 пъти средно на мач при 3,5 пъти средно за централните защитници в Серия "А". Печели 76% от единоборствата при 64% средно за лигата и е преминаван с дрибъл едва 0,1 пъти на всеки 90 минути при средно 0,5 пъти за лигата.
"Нищо не се е променило за мен. Аз съм си все същия, старая се все повече и повече и работя с по-голямо себераздаване. Нивото се вдигна и за да отговоря на очакванията, аз трябва да продължавам все така." - казва футболистът. - "Решителността е най-важното ми качество. Тайната е да продължаваш да вярваш в себе си дори когато искаш да кажеш "стига"."
Кариерата на Федерико Баскирото е поредният пример за непреклонноста на човешкия инат. Не всеки може да продължи, когато всичко показва, че никога няма да достигнеш професионалния футбол. Първият път, когато е още хлапе и отива на тренировка, претърпява катастрофа с мотор. За негово щастие не е сериозно пострадал. След първия му мач за младежите на Леняго е повикан в мъжкия отбор, макар тимът да се подвизава в Серия "D". Баскирото е впечатлил всички в клуба.
Преминава през школата и на Кремонезе. Живее в семинарията и завършва счетоводство. По това време фитнесът започва да става задължителна част от ежедневието му. През юли 2021г. втородивизионният Асколи плаща 200,000 евро на тогавашния му клуб Витербезе, който се подвизава в Серия "С". Едва година по-късно той е закупен от новака в италианския елит Лече за 350,000 евро.
Ако не му се беше получило с футбола, Баскирото най-вероятно щеше да работи във фермата на баща си, което нямаше да е странно. Много малък процент от младежите стават професионалисти и играят в елита. И до ден днешен продължава да помага във фермата, когато има свободно време, заедно с тримата си братя.
"Когато не играеше футбол (по време на пандемията) винаги ни помагаше, товареше и разтоварваше прасетата от камионите. Не е лесна работа, но той е корав. В същото време записа да учи в Университета в Парма, специалност Зоотехнически науки и техники за отглеждане на животни." - казва баща му.
Собственикът на Лече, Саверио Стики, пък казва за него:
"Той е емблемата на Лече, сърдечен и смирен. Той напълно споделя нашите клубни ценности."
Още един привърженик на "Баскирото-манията"!
