Италианският Милан не се нуждае от представяне. "Росонерите" са един от най-титулуваните клубове в световен мащаб, с милиони фенове в Италия и по света. 18 пъти шампион на страната, петкратен носител на Купата на Италия и седемкратен носител на Суперкупата, както и 18(!) трофея от различните надпревари в Европа – постижения, които изпълват с гордост и чест всички фенове на "Дявола". Огромна част от успехите на клуба се дължат на прочутата школа на Милан, дала на света играчи като Франко Барези, Паоло Малдини, Алесандро Костакурта и Деметрио Албертини. Трансферната политика на Милан също е неизменна част от успехите на клуба – от трансферите на Гулит, Ван Бастен и Рийкард през 80-те до играчи от близкото минало като Десаи, Пирло, Шевченко и Кака. За огромно съжаление на миланистите обаче, последните години са белязани от множество трансферни издънки, които с почти нищо не допринасят за подобряването на клуба. Нещо повече – за много от тях "росонерите" заплащат огромни трансферни суми. В този материал представяме някои от тези трансферни разочарования, играчи пристигнали с огромни надежди, но и играчи, чиито трансфери трудно можем да си обясним.
Джанлуиджи Лентини
Лентини може би не заслужава място в този списък, но историята му сама по себе си е огромно разочарование може би не само за Милан, но и за италианския футбол в средата на 90-те години. Лентини прекарва юношеските си години в Торино, където започва през 1986г. След период под наем в Анкона (1988-1989) се завръща в Торино и прави страхотен сезон, в който "биковете" финишират на трето място, а също така стигат и до финал за купата на УЕФА (загубен от Аякс). Добрите му игри привличат вниманието на скаутите на Милан, а Силвио Берлускони плаща 18.5 милиарда италиански лирети (около 15 милиона евро) за правата му – огромна сума за времето си, още повече за играч, който има един добър сезон зад гърба си. Въпреки че започва добре в Милан, кариерата на Лентини отива в грешната посока през 1993г. Три месеца след загубения финал в Шампионската Лига от Олимпик Марсилия, Лентини катастрофира тежко на връщане от летен турнир в Генуа. След два дни в кома, установените травми са сериозни, включително и увреждания по черепа и очите. Най-скъпият трансфер в света за времето си никога повече няма да възвърне формата, която кара Милан да го привлече. Напуска през 1996г. в посока Аталанта, където играе рамо до рамо с Филипо Индзаги, но напуска след само един сезон, за да се завърне в Торино, но този път в Серия Б. Играе и за няколко нискоразредни клуба преди да приключи окончателно кариерата си в Карамнола (неговия роден град) през 2012г, на 43г.
Михаел Райцигер, Едгар Давидс, Уинстън Богард и Патрик Клуйверт
Поставяме и четиримата в една графа поради общото им минало с Аякс, но и неуспехите им в Милан. Всички са част от онзи легендарен отбор на Аякс, който става крал на Европа през 1995г., като побеждава именно Милан във Виена. Райцигер и Давидс се присъединяват през 1996г. като свободни агенти. Михаел записва само 10 мача в един-единствен сезон, белязан от контузии. Напуска през лятото на 1997г. в посока Барселона, където играе цели седем години и записва над 200 мача за клуба, макар и да не е неизменен титуляр през цялото време. Играе още и за ПСВ Айндховен и Мидълзбро. След края на кариерата си работи за кратко в академията на Спарта Ротердам, преди да се завърне в школата на Аякс. В момента е помощник на Ерик Тен Хааг в първия отбор.
Подобна е и съдбата на Едгар Давидс. Роденият в Суринам дефанзивен полузащитник играе сравнително рядко през 1996/1997 в един отбор на Милан, който завършва сезона на незавидната 11-та позиция. В мач срещу Перуджа, "Питбула" чупи крак, което го изважда от терените до края на сезона. Напуска в посока Ювентус, където се утвърждава като един от най-безкомпромисните и твърди играчи в света. Играе още за Барселона, Интер, Тотнъм, Аякс, Кристъл Палас, както и за нискоразредния Барнет, където приключва кариерата си през 2014г.
Уинстън Богард е може би най-слабият трансфер от всички. Преминава в Милано през 1997г., като е смятан за заместник на отказалия се през лятото Франко Барези. Холандецът записва само 3 мача, а през зимния прозорец преминава....точно така, в Барселона! И там обаче не му потръгва, но някакси успява да си издейства трансфер в Челси на Джанлука Виали. И също така договор за 10 милиона лири за 4 години! В тези 4 години, освен че си взима заплатата, изиграва цели 9 мача! Отказва се от футбола поради това, че така и не си намира отбор след това...
Патрик Клуйверт пристига на Сан Сиро също със свободен трансфер през 1997г. Подобно на холандските си съотборници, записва само един сезон в Милано, в който отбелязва пет гола в 27 мача. И той се присъединява към Барселона и Луис ван Гаал през лятото на 1998г. с трансфер за малко под 9 милиона евро в последните часове на прозореца. В Барселона той остава шест години и постига най-големите успехи в кариерата си. Следват престои в Нюкасъл, Валенсия, ПСВ Айндховен преди да окачи обувките след сезон във Франция с Лил. За мнозина талантът на онова 18-годишно момче, което вкарва победния гол във Виена срещу Милан, никога не достига тавана си. Основната причина е личният му живот, който е съпътстван от множесто перипетии. През 1997г. Клуйверт се врязва с кабриолета си в колата на Мартен Путман, 56-годишен фен на Аякс и баща на два деца. Съдът отрежда непредумишлено убийство и Клуйверт полага 240 часа общественополезен труд, но не лежи в затвора. През 1998г. 21-годишната Мариеле Боон обвинява футболиста в изнасилване, но той е оправдан. Всичко това играе огромна роля в мотивацията на Клуйверт и след края на кариерата си, той споделя за депресията и огромната дупка, от която всъщност успява да излезе с преминаването си в Барселона.
След приключването на кариерата си, Клуйверт работи като асистент в АЗ Алкмаар, Австралия и НЕК Ниймеген. Заема различни постове като директор в академиите на ПСЖ, Барселона и Аякс, а в момента е мениджър на националния отбор на Кюрасао – родината на неговия баща.
Фернандо Карлос Редондо
По-паметливите фенове на Реал Мадрид и Аржентина си спомнят за Редондо като един от най-добрите разиграващи халфове на 90-те години. Класически номер 5, Редондо е дефанзивен халф, но с усет към атаката. Започва с футбола в Архентинос Хуниорс, а след това се мести в Тенерифе, където развива таланта си при Хорхе Валдано. По ирония на съдбата, Реал Мадрид губи две титли (за сметка на Барселона) в мачове срещу Тенерифе. Когато Хорхе Валдано поема белите през 1994г. Редондо е неговият първи трансфер. И той се отплаща с невероятни игри, енергия и креативност, с която печели любовта на феновете в Мадрид. Печели два пъти Шампионската лига през 1998г. и 2000г., като мнозина си спомнят отиграването с пета срещу Хенинг Берг в четвъртфинала срещу Манчестър Юнайтед. Редондо печели наградата за най-добър играч в турнира, а сър Алекс Фъргюсън се изказва ласкаво за техниката и стила му на игра. Няколко месеца по-късно Реал Мадрид има нов президент – Флорентино Перес, който почти моментално трансферира аржентинеца в Милан срещу 14 милиона евро. Причината – Редондо е в много добри отношения с предишния президент Лоренцо Санс, като е смятан за негов любимец. Самият трансфер е неочакван – феновете протестират, а Редондо казва, че не е уведомен даже и за интерес от страна на Милан. Очакван с огромни надежди в Милано, Редондо получава контузия в коляното на първата тренировка за сезона, която се оказва толкова сериозна, че той пропуска цели 2,5 години игра. Интересен факт е, че той се отказва от заплатата си за това време в полза на клуба. За четири години (2000-2004) в Милано успява да изиграе едва 16 мача, преди да прекрати кариерата си. Любопитен факт – Фернандо е женен за първата братовчедка на Сантиаго Солари, от която има двама сина – Федерико и Фернандо-младши.
Хосе Мари
Един от най-странните трансфери от края на 90-те. Хосе Мария Ромеро Пуйон, или просто Хосе Мари, е привлечен в Милан през зимата на 2000г. за внушителните 19 милиона евро от Атлетико Мадрид. Бързоногото крило е юноша на Севиля, откъдето на 18-годишна възраст се мести в Мадрид. Привлечен е в Милано като заместник на легендарния Джордж Уеа (преминал в Челси), но не оправдава очакванията и е върнат при "дюшекчиите" под наем през 2002/2003г. Записва над 100 мача за Виляреал в периода 2003-2007г., а след това играе за Бетис, Химнастик и Херес, където приключва с футбола през 2013г. Записва само 4 мача за националния отбор на Испания и един гол – през 2002г. в мач срещу...България! Противно на очакванията, "росонерите" допускат същата грешка и с друг испански трансфер – този на Хави Морено през 2001г. Закупен от Алавес след един успешен сезон, те го изпращат обратно в Испания в посока Атлетико Мадрид след само 16 мача.
Чедрик Зеедорф и Дигао
Два от най-уникалните случая в трансферната история на Милан, на които родната българска шуробаджинащина би завидяла. Чедрик е по-малкият брат на Кларънс Зеедорф и под опеката на брат си играе в юношеските формации, както на Реал Мадрид (когато Кларънс е там), така и на Интер (когато Кларънс се мести в Милано). След неуспешен опит да пробие при "нерадзурите", той се завръща в Холандия, където играе за НАК Бреда, но сравнително неуспешно. След 2 години извън футбола подписва с Леняно в италианската серия С2А, клуб собственост на бившата звезда на Милан и личен приятел на Чедрик – Марко Симоне. Играе и по няколко мача за белгийския Остенд и холандския Камбуур. И от нищото, подписва с Милан през 2008г. Не играе нито един мач за "Дявола", като е пратен под наем в Евиан (Франция) и Харлем (Холандия). Да, съвсем случайно, през 2008г. брат му Кларънс играе в Милан! За последно играе в Монца през 2011г. и от тогава ни вест, ни кост!
Дигао е бразилски централен защитник, продукт на академията на Сао Пауло. Преминава при "росонерите" през 2004г., но не успява да се наложи. Играе под наем в Римини, Стандард Лиеж, Лече, Кротоне, както и в португалския Пеняфиел. Прекарва в Милан седем години, в които записва 3 мача – един приятелски, един за купата на Италия и едно полувреме за първенство. Защо Милан държи такъв играч седем години? Пълното име на Дигао е Родриго Мануел Изексон Дос Сантос Лейте. Като дете не успява да произнася правилно името на по-големия си брат – Рикардо Изексон Дос Сантос Лейте, или за всички нас, просто Кака.
Рикардо Оливейра
През 2006г. Милан се раздели с легендата Андрий Шевченко, напуснал в посока Челси и милионите на Абрамович. Като негов заместник е привлечен Рикардо Оливейра срещу сумата от 17.5 милиона евро, а в посока Бетис поема и Йохан Вогел. Оливейра е подвижден, бърз нападател, който успява да наниже 22 гола в 37 мача за севилци през сезон 2004/2005. След това обаче се контузва и губи формата си, което го праща под наем в Сао Пауло, където прави сравнително добър втори полусезон. В Милан обаче бразилецът не успява да намери головата си форма и след един сезон е пратен под наем в Сарагоса. Кариерата му след това е едно огромно приключение, което включва завръщане в Севиля, пет години в Ал Джазира (ОАЕ), период под наем обратно в Сао Пауло, кратка авантюра в Дубай, периоди в Сантос, Атлетико Минейро и Коритиба.
Лутър Блисет
Историята на Блисет е с легендарен статут в Милано. Той е определян за най-лошия трансфер в историята на Милан! Роденият в Ямайка Блисет е закупен от Милан за 1 милион лири през 1983г. от Уотфорд, където отбелязва 27 гола в историческото второ място в първенството, след шампиона Ливърпул. В Милано обаче, Блисет намира мрежата само 5 пъти в 30 мача и поема обратно към Албиона за половината от трансферната сума. След това играе и за Борнемут, Уест Бромич и множество нискоразредни отбори от Острова. Според легендите в Милано, италианците всъщност искат да привлекат другото острие на Уотфорд тогава – Джон Барнс, но по погрешка закупуват Блисет! Дали е така или не, едва ли някой знае истината.
Можем да добавим много играчи към този списък, които по една или друга причина не са били правилни решения за "росонерите". От Йеспер Бломквист, Емерсон, Марсио Аморозо, Ибрахим Ба, Кристоф Дюгари и Роке Жуниор до по-скорошни трансферни провали като Огучи Онуево, Тайе Тайво, Алесандро Матри, Клаус-Ян Хунтелаар, Фернандо Торес, Никола Калинич, и даже Леонардо Бонучи. Дали трансферната политика ще се подобри и дали Милан отново ще привлича играчи като Шевченко и Кака?
