За болшинството запалянковци летният трансферен прозорец е повод за разпалено оживление и надежди. Необуздани са историите за нови попълнения, възторжената раздяла с играчи превърнали се в кокоши трън за клуб и съотборници и прекрояването на селекции наглед по-внушителни и от мадридските Галактикос. Знайни и незнайни герои на футболната игра прекосяват Европа на чартъри с честотата на променливия ток. Наброените евра пък все по-често борят рамо с рамо дори борсовите флуктуации на нюйоркските фондови пазари. А захласващи клубни инвестиции отпреди само 5 години по джоба единствено на шампионатните първенци от Англия, Испания и Германия днес не надскачат и половината средства захранващи с попълнения новаци като Нотингам Форест.
Възвръщаемост? И дума не може да става за това. Още през 2016 година аномалията на пищните китайски трансфери смля на пихтия тази идея. Подканени най-вече от държавния социалистически апарат, сделки като тези за Хълк (56 милиона евро), Алекс Тейшейра (50 милиона евро) и Джаксън Мартинес (42 милиона евро) кънтяха баснословно и застрашително за тавана на допустимите трансферни цени. А днес, 6 години по-късно, тези суми се отделят сякаш равнодушно за ролеви играчи на Тотнъм като Ричарлисон, полузащитници на борещите се за евроквота Уест Хям или са едва половината средства за флангови играч на Аякс с два прилични откъм статистика сезона в нидерландската Ередивизи.
Стихийните количества пари бързо влязоха в една определена финансова фуния - тази на Висшата лига. Симптомното поведение в Англия пък се превърна в трансферна краста на алчността с монументални размери. Техните измерения - общо 2.2 милиарда евро отделени за нови попълнения. Небивал капитал, почти изравнил общата сума по трансфери, отделени от Ла Лига, Будеслигата, Серия А и Лига 1 взети заедно за това лято.
Общата равносметка след приспадането на приходите от продадени играчи обрисува още по-категорична картина за монопола на Висшата лига над трансферния пазар.
Особено ярък контраст прави средната сума, на която е оценен футболист във водещите първенства. С по малко над 500 регистрирани футболисти в Серия А и Бундеслигата, средната стойност на играч в Италия и Германия се равнява съответно на 8,03 и 8,04 милиона евро. Същата справка отчита 9,85 милиона евро средно на играч в Ла Лига, а далеч на първо място остава Висшата лига с футболисти оценявани средно на 18 милиона евро.
Колкото до сравненията между отбори от тези първенства, то те са меко казано несъстоятелни. Приликите при едно от тях обаче правят особено впечатление. Новаците в Италия Монца, подобно на Нотингам Форест, също откриха сезон 2022/23 с нова авантюра в най-високия клубен ешелон. Подобно на английските си колеги, които се осланят изцяло на финансовото благосъстояние на своя медиен магнат - Евангелос Маринакис, така и Монца следваше на бръкнат в хазната за трансфери, отредена от небезизвестната телевизионна фигура на Силвио Берлускони. Двата отбора поотделно надхвърлиха и квотата от 20 новодошли попълнения. Акцентът - Монца се разделиха с общо 24 милиона евро, докато Нотингам пръсна между 175 и 196 милиона евро за по-малко от 3 месеца според различни източници - повече дори от Реал Мадрид и ПСЖ. Само най-скъпата покупка на двукратните европейски клубни шампиони Морган Гибс-Уайт (49 милиона евро) пък излезе 10 пъти по-скъпа от най-високооценения нов кадър на Монца Андреа Карбони (4-5 милиона евро).
Финансовото надмощие на Висшата лига роди и други куриозни случаи. В един от тях дошлият от Брюж нов полузащитник на Милан Чарлс де Кетеларе, 10-тият най-скъп трансфер в цялата история на италианския шампион (32 милиона евро), премина на Апенините, въпреки че завършилият на 17то място в Англия през миналата кампания Лийдс предложи значително по-добра оферта за него и то след като клубът от Елънд Роуд вече беше похарчил над 108 милиона евро.
Дори бюджетът на привидно скромно представилия се на пазара Борнемут (32.3 милиона евро) надмина сумарно тези на 7-кратния немски шампион Шалке 04 (8 милиона евро), 4-кратния такъв Вердер Бремен (0 милиона евро) и 5-кратния първенец Щутгарт (13.1 милиона евро).
А ето и още красноречива статистика от Острова:
➤ Над 70 сделки бяха оценени на над 10 милиона евро (в сравнение със само 10 такива в Испания)
➤ Сумите за нови попълнения във Висшата лига за трансферно лято 2022 набъбнаха с цели 66 процента спрямо предходния летен трансферен прозорец (1,32 милиарда евро)
➤ Челси разби клубния си рекорд по отделени средства с над 315 милиона евро инвестиции и застана на второ място във вечната класация за най-голямо разхищение за един трансферен прозорец.
➤ Лондончани се подсилиха с втория най-скъп защитник в историята на Висшата лига (Уесли Фофана - 80.4 милиона евро) почти едновременно и с най-скъпият играч в Англия над 30 години (Калиду Кулибали - 38 милиона евро).
➤ Манчестър Юнайтед сключи сделки за втория и седмия си най-скъп трансфер с привличането на Антъни (95 милиона евро) и Каземиро (70.6 милиона евро)
➤ Цели 13 от 20те най-щедритe отбори на трансферния пазар са част от Висшата лига
➤ Общо 9 от 20те клуба в Англия прескочиха прага от 100 милиона евро отделени за трансфери
Мнозина експерти посочиха новоподписаната рекордна сделка на стойност от 10.5 милиарда евро за 3 години за международните телевизионни права на Висшата лига като разковничето на тези разточителни суми. Един от общо 6те трансферни прозореца в този период вече е в историята, а над 20 процента от тези пари вече са употребени. В сметката дори не влизат ресурсът заделен за заплати, като тези на Каземиро (346 хиляди евро), Халанд (433 хиляди евро), Кевин Де Брьойн (462 хиляди евро), Мохамен Салах (404 хиляди евро) и Рахийм Стърлинг (375 хиляди евро).
Нима Висшата лига забрави финансовия трус на Ковид пандемията? Нима УЕФА ще се реши да санкционира индустриалния поток арабски и американски пари в лигата не с фиксирани санкции до 10 милиона евро, а с отнемане на точки, декласирания, изваждане от първенства и отнемане на лиценз за европейските турнири? Надали. Поне не и в близкото бъдеще. А дотогава изкривеният модел на разпределение на средства от телевизионни права ще продължава да захранва Нотингам Форест с повече пари на сезон дори и от Байерн Мюнхен.
