Еуфорията, че България има 2 отбора в груповата фаза на Евротурнирите за пръв път в последните 10 години, поотмина и настана време за първите изпитания в груповата фаза за “ЦСКА” и “Лудогорец”. За съжаление, ако денят се познава от сутринта, едва ли можем да бъдем оптимисти за бъдещето на двата ни родни тима в турнира. “ЦСКА” и “Лудогорец” стартираха с домакинства, при това с публика, срещу отбори, които поне що се отнася до място в урните при жребия, би трябвало да са най-преодолими. Реалността обаче се оказа малко по-различна...
“ЦСКА” започна с настроение, дори първото полувреме остави позитивни впечатления и беше тимът, който повече заслужаваше да е открил резултата. Втората част обаче се различаваше коренно – “Клуж” стартира ударно и след няколко поредни ъглови удара излезе напред в резултата – студен душ, от който домакините така и не успяха да се съвземат. Нямаше празни пространства за бързите нападатели на “ЦСКА”, а нескончаемите центрирания към наказателното поле на противника бяха обречени. Изключително неприятно впечатление направи постъпката на Юнус Санкаре, който при смяната си показа неуважение към треньора и освен, че не го поздрави, започна да рита всички намиращи се в близост до него предмети – белег както за безсилие, така и за лоша дисциплина, за която Стамен Белчев трябва да вземе адекватни мерки. Дузпата за гостите бе изключително пресилена, но дори и без нея не се виждаше как “ЦСКА” може да изравни резултата, въпреки че разполага с нападатели като за два отбора. Тук е мястото да споменем, че тимът може много да съжалява, че не успя да продаде Али Соу и да прибере солидна сума – с изяви като тези снощи гамбиецът не само няма да повиши цената си след мачовете в групите, а напротив – тя ще се срине поне наполовина до зимата, а до лятото публиката ще го е разкъсала, заради редовните му пропуски. Като стана дума за публика, поздравления за феновете на “ЦСКА”, които цял мач не спряха да подкрепят любимците си, дори при негативен резултат.
Стигаме и до “Лудогорец”... Сигналната лампичка от ремито с “Царско село” не успя да събуди от летаргията деветкратните шампиони на България. Вместо да упражни домакински натиск, тимът на Павел Върба трябваше да е благодарен за късмета, че не получи гол в началните 20-на минути, а ситуации за такъв определено не липсваха. На другата врата запомнихме главно претенциите за дузпа, каквато по-скоро нямаше, както и няколко неточни удара от дистанция. Втората част започна по мечтан начин – гол след по-малко от минута игра! “Лудогорец” изигра на крилете на вдъхновението следващите десетина минути и пропусна две отлични възможности да си осигури комфортен аванс. Вместо да се въползват от контраатаките обаче, домакините получиха два леки гола в рамките на 6-7 минути. Въпреки че до края оставаха повече от 20 минути, “Лудогорец” не само не успя сериозно да застраши вратата на “Антверп”, а напротив – по чудо не допусна нов гол.
Иска ми се да кажа няколко думи и за треньора Павел Върба – дойде в България със солидна репутация и очакванията към него са да надгради европейския облик на “Лудогорец”. Чешкият специалист бе привлечен на полусезона и аклиматизационният му период вече изтече. За момента обаче повече слушаме оправдания, отколкото да виждаме реално подобрение. Една от репликите му след края на мача беше, че някои играчи нямали опит в Европа и станали жертва на напрежението?!? “Лудогорец” играе почти всяка година в групите на Евротурнирите и разполага с достатъчно играчи, калени в битките из Стария континент. А какво да кажем за “Антверп”, за когото това е второ участие в Евротурнирите за последните 25 години??? Ако някой може да се оправдава с подобен аргумент, това бяха гостите. Те обаче бяха силни не в интервютата, а тъм където трябва – на терена. Периодично се лансира и тезата, че “Лудогорец” е в процес на обновление на състава – да, емблематична фигура като Марселиньо напусна, но така или иначе последните 2-3 сезона той не беше такава съществена величина, както в първите няколко години. Ядрото на тима е запазено – в мача снощи стартираха седем играчи, които бяха в тима и миналия сезон, а към тях се добавиха такива, за които се предполага, че трябва да вдигнат класата, а не да подаряват голове на съперника...
За финал искам да обърна внимание на нещо, за което “Лудогорец” е одумван непрекъснато – за непрекъснатото налагане на чужденци и почти нулевото на българи. Снощи видяхме нещо позитивно в тази посока – цели 6 български национали стартираха мача. Да, един от тях е натурализиран, но дори без него бройката е внушителна. В същото време на “Българска армия” играха едва двама души, които виждаме с националния екип, при това отскоро.
