Скромните шампиони в големите европейски финали

Скромните шампиони в големите европейски финали

Футболна Европа е ярко жълта. Часове след звучния триумф на Виляреал в едва първия значим европейски финал за клуба, последвал успехите на клуба в турнира Интертото през 2003 и 2004 година, “Жълтата подводница” достигна своя абсолютен спортен апогей. Направи го след прекроен състав и в сянката на 3 загубени полуфинални европейски битки, една от които в Шампионската лига през пролетта на 2006 година срещу Арсенал след решителна изпусната дузпа на Хуан Роман Рикелме в 90-ата минута на реванша. 

Успехът в Гданск пък бе украсен от други две бележити постижения. Според първото от тях испанският клуб преодоля своя съперник Манчестър Юнайтед въпреки, че английският клуб бе в сборен състав оценен на 717 милиона евро, близо три пъти повече от отбора на Унай Емери. Към финансовата съпоставка е нужно да прибавим и головото постижение на нападателя Жерар Морено. След откриващото си попадение през първото полувреме испанският национал не просто се превърна в първия голмайстор след Джузепе Роси през сезон 2010/2011 година, достигнал кота 30 гола в рамките на един сезон за Вияреал, но също така го изравни и на върха по общ брой отбелязани попадения в историята на “Жълтата подводница” с 82 попадения.

Но постижението на клуба от четвъртък вечер има и съвсем друго, чисто демографско измерение. Със завоюването си на Лига Европа, Виляреал еднолично се превърна в отбора от най-малкия град в цялата история на елитните клубни надпревари на стария континент, който вдига европейска купа. Интригуващ щрих е факта, че жителите на града дори не биха съумели да изпълнят докрай домакинския капацитет на снощния си опонент от Олд Трафорд със своите 74.140 места. Причината - отборът е основан в едноименния град, чието население е едва 50,500 души. Така клубът оглави тази рядка класация точно 33 години, след като белгийският Мехелен с популация от около 86,000 души победи с 1:0 Аякс във финала за Купата на носителите на национални купи през 1987-88 година.

Днес ви представяме и някои от останалите скромни тимове, обсипали своите малки градове във вечна европейска слава.

Мехелен, Белгия
Население:
86,000 души

Трудно ще открием по-чутовен подвиг и баснословен пример за европейски връх на отбор от град-джудже. Постижението на “петлите” в техните червено-жълти райета отеква в историята като никое друго за онези години в края на 80-те, когато Аякс, Динамо Киев, Ювентус и Барселона помитат своите съперници на европейската сцена. Изумителният подвиг идва още в първата европейска кампания на Мехелен, а тътенът му проехтява не веднъж, а цели два пъти - първо във финала за Купа на носителите на национални купи през сезон 1987-88 и още веднъж само 8 месеца по-късно във финала за Суперкупата на Европа. 

Благодарение на изключително коравата си защита, допуснала съответно 18 и 24 гола в белгийското първенство през предходните 2 кампании, тимът, спечелил промоция едва 5 години по-рано, катери докрай цялата елиминационна стълба в турнира. Последователно са отстранени Динамо Букурещ, Сейнт Мирън, Динамо Минск и Аталанта, а в знаменит финал в Страсбург пред 10,000 гостуващи фена от 86-хилядното градче е покрусен и хегемонът Аякс. В рамките на всички 9 мача в надпреварата неотстъпчивите “петли” допускат едва 3 гола. Само 8 месеца по-късно, през февруари 1989 година, Мехелен постига още една гръмка победа след като сломява в два мача и другият нидерландски колос ПСВ Айндховен с общ резултат 3:1. До края на кампанията Мехелен печели и първенството на страната. Постижението е без всякакъв прецедент, а въпреки разумните инвестиции на една от значимите правни компании в страната, само след 5 години съставът е вече тотално преобразен и с друг треньор, а отборът е вече с нови амбиции - предотвратяване на изпадане във втория ешелон на страната.

Ипсуич, Англия
Население:
137,000 души

Подобно на Мехелен и албионският отбор със звучния прякор “трактористите” изживяват своят златен период през 80-те години и се нуждаят от преодоляване на всеки кръг в своя европейски марш по пътя към европейската титла. Тя идва в турнира за Купата на УЕФА през сезон 1980/81 година, а в следващите 7 години клубът ревностно ще държи рекорда за най-малко населено място с европейски шампион. Кой друг, ако не самия Боби Робсън пък води тима от Източна Англия към останалия и до днес единствен международен трофей в клубната витрина. Въпреки малкият набор играчи, Ипсуич държат интригата за евентуален требъл чак до Великден във въпросния сезон, но отборът в крайна сметка отпада от Манчестър Сити на полуфиналите за ФА Къп и започва да изостава все по-осезаемо от евентуалния шампион Астън Вила. Походът в Купата на УЕФА на свой ред пък е особено колеблив. Победите у дома са гръмки и показателни за отбор с наличието на национали като капитана на Англия Тери Бъчър, но тимът регистрира само загуби в ответите гостувания срещу тимове като Арис Солун, Бохемианс Прага и дори полския Видзев Лодз. В последните от общо 66 мача за сезона играчите са вече прекомерно изтощени, но събират сили за единственият възможен трофей. В четвъртфиналите те побеждават гръмко силният по това време Сент Етиен. Впоследствие идва ред и на Кьолн в полуфиналите. Робсън е дотолкова убеден в победата в Германия обаче, че дори не провежда тренировка преди мача на немска земя, а вместо това води играчите на увеселителен парк. Във финала Ипсуич застава очи в очи с нидерландските си опоненти АЗ Алкмаар. Макар старата слабост с резултатите в гостуванията да се проявява още веднъж, загубата в ниската земя с 2:4 е предшествана от комфортното 3:0 у дома. Ипсуич Таун са европейски шампиони, а в следващите дни дори улиците на английското градче замирисват на блажна боя, оцветени в сини багри и шампионски моменти. 

Парма, Италия
Население: 194,000 души


Ако постиженията на Мехелен и Ипсуич са необикновенни, то какво да кажем за Парма, които триумфират с Купата на УЕФА не веднъж, а цели два пъти? Тимът от Стадио Енио Тардини, базиран в града с прелестна архитектура и ненаситно прошуто, събира някои от най-възхитителните играчи през 90-те години, сред които Буфон, Канаваро, Тюрам, Верон, Дзола, Креспо и Стоичков. Неусетно клубът изкачил се в Серия А вече е смятан за предентент за отличия на Ботуша и в Европа. Като техен благодеятел, компанията за млечни продукти Пармалат е с основна заслуга за всеки един от тези успехи, както и за установяването на жълто-сините в Серия А. В онези години град Парма е дори още по малък, а населението му наброява приблизително 170 хиляди души, но успехите над големия враг Ювентус през 1995 година в Купата на УЕФА, както и този от 1999 година над Марсилия са показателни за целите на пармалатите. Статутът на клуба в края на хилядолетието е вече такъв на гранд, за което свидетелства и събирателното прозвище  Sette Sorelle или Седемте сестри, насочено още към доминацията на отбори като Милан, Ювентус, Интер, Лацио, Рома и Фиорентина, наред с Парма. 

Абърдийн, Шотландия
Население: 208,000 души

По върлите фенове на Сър Алекс Фъргюсън несъмнено биха отчели този триумф на Абърдийн в Купата на носителите на национални купи през 1983 година като първият европейски връх достигнат в монументалната кариера на шотландеца. Титлата е и първи международен приз за Абърдийн, чийто изключително млад състав реди погромни победи още от предварителните кръгове на надпреварата. Сред тях са 7:0 срещу Сион и общ резултат от 11:1 в двете срещи, както и 5:1 срещу несъществуващия вече белгийски Ватершей Тор. Във фолклора на клуба все пак остават най-вече полуфиналните сблъсъци с баварския гранд Байерн Мюнхен, който е сразен насред стадион Питодри в Абърдийн с 3:2. Тъкмо тази среща вдъхва вяра на играчите, че турнирът може да бъде спечелен - блян, който се превръща в неописуем делириум минути след като във финала е победен и Реал Мадрид, този път с резултат 2:1 след продължения. Все още младият 41-годишен по това време Фъргюсън възкликва след мача: “постигнах нещо наистина значимо в живота ми.” Град Абърдийн пък не чака дълго до следващият международен трофей, който идва по-късно през същата година след победа с 2:0 над Хамбургер ШФ във финала за Суперкупата на Европа.


Магдебург, Германия
Население: 239,000 души

Източногерманският тим несъмнено записва един от най-немислимите резултати в цялата история на клубните европейски първенства и то срещу защитаващият трофея абсолютен фаворит Милан. През сезон 1973/74 година немците са в подем, след като клубът е със самочувствие на източногермански шампион, но с все още скромни амбиции в Европа. Отстраняването последователно на НАК Бреда, Баник Острава и родния Берое са приети като закономерни, но неотстъпчивият немски нюх излиза на преден план и в полуфиналите срещи с португалския Спортинг, сломен с 3:2 в общия резултат. Така Магдебург намира място сред финалистите, изправяйки се срещу Милан в и до днес най-слабо посетеният европейски финал в извънпандемични условия. Малко над 6,000 зрители на Де Кaйп в Ротердам наблюдават мача за трофея, който противно на всякаква разлика в класите отива в ръцете на Магдебург с краен резултат 2:0. Сюреалистичните сцени след неговия край не липсват. Докато италианските футболисти се прибират заровили погледи в земята, над небето се извисява черен дим от запалени в изблик на ярост знамена на Милан. Току-що триумфиралите футболисти на Магдебург пък от своя страна излизат на почетна обиколка пред почти празните трибуни облечени в халати за баня, навлечени им от треньорския щаб. Асоциацията с кралски роби обаче е едновременно далеч от представите на повечето зрители, а впоследствие се интерпретира и като особено надменна, за клуб с толкова скромен потенциал.

 

В класацията не са включени отбори, триумфирали в турнирите Интертото и Купата на панаирните градове. 
Снимка: @VillarealCF

 


Гласували: 8, рейтинг: 4.5

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Какво се случи с играчите на Лудогорец от онзи мач със Стяуа
Ето как работи таванът на заплатите в австралийската А-лига
Как би изглеждала Шампионската лига, ако играеха само шампионите
Легендарният футболен номад слага край на кариерата си
Нагласен мач или толкова си могат? Преценете сами (видео)
Какво се случи с играчите на Борусия Дортмунд от финала в ШЛ през 2013г.
Едуард Менди – непробиваемият вратар, който доскоро не бе желан от никого
Футболист опроверга собствената си смърт чрез социалните мрежи
Бразилски футболист привлече интерес от български клубове с това изпълнение (видео)
Португалците съжаляват, че са назначили Давидс
Ето ги всички шампиони в Европа и техните подгласници
Рекордьорите с най-много попадения в топ първенствата за един сезон
Куриоз: Неймар пропусна изключително важна дузпа (видео)
Българите, които спечелиха трофей през сезон 2020-21
Халфът-вратар, който стана Играч на мача (видео)
Контузен халф на Ривър Плейт е принуден да играе като… вратар
Кой бе този фалшив футболист на Манчестър Юнайтед?
Футболистите, които спечелиха трофей, след като напуснаха Тотнъм след 2008г.
Какво се случи с играчите на Порто, които спечелиха Лига Европа през 2010-11?
Отборът, който доби световна популярност през пандемията