Наближава краят на сезона, а с него и финалните сблъсъци в най-силните европейски клубни турнири - Шампионската лига и Лига Европа. И докато всички са приковали вниманието си върху битката за Ушатата, ние бихме желали да акцентираме върху другия финал.
Там намираме един стар познайник на турнира и рекордьор по титли в него - Унай Емери. Той ще трябва да се справи с твърдо решения да занесе трофея в Англия и фаворит в сблъсъка Манчестър Юнайтед. Емери обаче е доказал, че знае как да печели подобни мачове, така че финалът обещава да е интригуващ.
Ние бихме желали да се върнем точно 10 години назад, когато португалският Порто атакува трофея. По онова време "драконите" разполагаха с футболисти от световна величина, които след това осъществиха мултимилионни трансфери в по-силни европейски клубове. Перлата в короната им пък беше младият специалист Андре Вилаш-Боаш, който подобно на своя сънародник Жозе Моуриньо, извървя пътя от "Ещадио До Драгао" до "Стамфорд Бридж", след като Порто триумфира с отличието.
Кариерата на Вилаш-Боаш е добре известна на тези, които следят отблизо играта, но ако някой все пак не знае какви ги свърши "Мини-Моу", след като напусна Португалия, може да прочете ТУК.
В тази статия обаче ще се съсредоточим върху футболистите на "драконите", които донесоха ценния трофей в клубната витрина след победа с 1:0 над друг португалски тим - Спортинг Брага. Ето кои са те и как се развиха техните кариери:
Вратар: Хелтон
Вярвате или не, бразилецът все още е активен играч. Хелтон да Силва Аруда ще навърши 43 години на 18 май, но въпреки това се състезава за тима на Униао Лейрия. Кариоката бе основен страж на Порто в периода 2005-2016, като през това време успя да спечели 7 титли на Португалия, 5 купи и 6 суперкупи на страната, както и въпросния трофей от Лига Европа. Когато договорът му с "драконите" изтече през 2016г., Хелтон бе записал 332 мача за тях и реши да окачи ръкавиците, за да стане треньор, но само 4 години по-късно се завърна към футбола и то в отбора, за който игра преди да премине на "До Драгао" - Униао Лейрия, който се подвизава в трета португалска лига.
Десен защитник: Кристиан Сапунару
Реално погледнато, румънският защитник не бе твърд титуляр през сезона за състава на Порто, но пък благодарение на травмата на другия футболист на този пост Хорхе Фусиле получи възможността да играе на финала. След като помогна на "драконите" да спечелят отличието, Сапунару игра още един сезон за тях, след което напусна и започна сериозна обиколка из Европа - Сарагоса, Елче, Рапид Букурещ, Пандури, Астра, Денизлиспор и Кайзериспор. Той е на 37 години и продължава да се състезава за Кайзериспор, но наскоро прекрати кариерата си в националния отбор на Румъния, за който последно игра през 2019г.
Централен защитник: Роландо
Роденият в Кабо Верде играч притежава всичко необходимо за един централен бранител - ръст, сила и не на последно място - добро пласиране. През годините Роландо се превърна в истински символ на Порто, като през въпросната кампания изигра 13 мача и вкара 2 гола в Лига Европа. В средата на сезон 2012/13 обаче, исполинът влезе в конфликт с новия треньор Виктор Перейра, както и с голяма част от играчите и бе пратен под наем в Наполи. След това игра още като преотстъпен в Интер и Андерлехт, преди да бъде окончателно продаден на Марсилия през 2015г. В момента Роландо е на 35 години и носи екипа тъкмо на отбора, който победи във финала през 2011г. - Спортинг Брага.
Централен защитник: Николас Отаменди
Макар и доста млад по онова време, аржентинецът вече се утвърждаваше като един от топ бранителите в Португалия. Въпросната кампания бе първа за него в Европа, но въпреки това Отаменди изигра 13 мача в Лига Европа и се превърна в абсолютен титуляр в защитата на "драконите". Когато обаче през 2014г. в офиса на клубното ръководство пристигна оферта за него, шефовете на Порто направиха това, което правят най-добре - продадоха го със солидна печалба на Валенсия. Привлечен за 4 милиона и продаден за 12 - никак нелоша сделка. Едва година по-късно пък "прилепите" също се разделиха с аржентинеца срещу сума от порядъка на 32 милиона паунда, а Отаменди облече екипа на Манчестър Сити. През лятото на 2020г. защитникът се завърна в Португалия и подписа с големия враг на Порто - Бенфика.
Ляв защитник: Алваро Перейра
Учудващо, но 10 години по-късно, целият отбранителен вал на Порто все още играе футбол. Уругваецът Алваро Перейра допълва карето, което не допусна гол във финала и вдигна трофея. Той остана на "До Драгао" до лятото на 2012г., когато добрите му игри му осигуриха трансфер в италианския колос Интер срещу 10 милиона евро. За съжаление Перейра така и не намери добрата си форма в Милано и бе даден под наем на Сао Пауло, а в последствие продаден на Естудиантес. След това игра и за испанския Хетафе, а в момента е на 35 години и се състезава за венецуелски клуб на име Естудиантес де Мерида.
Дефанзивен халф: Фернандо
Бразилецът си спечели славата на абсолютен разбивач в центъра на терена. Той изкара 6 сезона в Порто, записвайки 237 мача и конкретно 12 в Лига Европа за 2010/11. Доста млад по онова време, Фернандо все пак осъществи голям трансфер, преминавайки в Манчестър Сити за 12 милиона паунда - нова супер сделка за "драконите", които бяха взели играча за жълти стотинки директно от бразилската Серия "Ц". Периодът му в Англия обаче не бе чак толкова успешен, така че той напусна и заигра в Галатасарай, преди да се завърне в Лига Европа през 2019г., подсилвайки Севиля. Излишно е да споменаваме, че той отново спечели турнира в края на сезон 2019/20. В момента продължава да се състезава за севилци, а скоро ще навърши 34 години.
Централен халф: Фреди Гуарин
Станалият известен с невероятно силния си удар футболист изкара 3 години и половина на "До Драгао", като през конкретната кампания се превърна в реализатор номер 2 за Порто в турнира, забивайки 5 гола в 14 мача. Освен това, Гуарин даде и 3 асистенции, една от които във въпросния финал. По-късно колумбиецът бе взет под наем, а в последствие и продаден на Интер за 11 милиона евро. След няколко години на високо ниво по италианските терени, Гуарин се включи в онази вълна класни футболисти, които замениха Европа за китайските милиони. По-късно игра още за Вашку да Гама, а в момента продължава кариерата си в колумбийския Милонариос.
Централен халф: Жоао Моутиньо
Порто хвърли голямата бомба на лято 2010 в Португалия, привличайки звездата на Спортинг - враг на тима в борбата за титлата. Въпреки всеобщото изумление, Моутиньо бе трансфериран за 11 милиона евро, а лисабонски журналист дори го нарече "гнила ябълка". Халфът обаче се включи прекрасно в тима и бе ключов за требъла, който "драконите" записаха през сезон 2010/11, макар и да не се разписа нито веднъж. Моутиньо бе основен играч в схемата на Вилаш-Боаш и на неговите наследници, а през 2013г. бе продаден за 25 милиона евро на новобогаташите от Монако. В момента Жоао е част от колонията португалци, подвизаващи се в английския Уулвърхямптън. Той е на 34 години.
Дясно крило: Хълк
Поредният пример за брилянтната трансферна политика от страна на Порто. Кариоката бе привлечен за 5,5 милиона евро през 2008г. от японсия Токио Верди, вкара 77 гола в 170 мача, след което бе продаден за 60 милиона на руския Зенит. Хълк многократно бе искан от отбори от Англия, но той така и не заигра там. След като продължи да къса мрежи и в Русия, 77 в 148 мача, станалият пословичен със страховитата си левачка играч премина в Китай, където се превърна в един от най-добре платените футболисти на планетата. В момента той се състезава за бразилския Атлетико Минейро и наближава своя 35-ти рожден ден.
Ляво крило: Силвестре Варела
Далеч не толкова звезден бе човекът, подвизаващ се по другия фланг на атаката на "драконите" във финала. Силвестре Варела изигра 10 мача в шампионската кампания на тима в Лига Европа, като след продажбите на гореописаните играчи се превърна в ключов за схемата на португалците. Той изкара на "До Драгао" чак до 2017г., като на два пъти бе преотстъпван в Уест Бромич и Парма, а когато напусна се присъедини към турския слабак Кайзериспор. На 36 години, по настоящем Варела е футболист на португалския Беленензеш.
Централен нападател: Радамел Фалкао
Може би най-голямата звезда сред титулярите в този финал. И до ден днешен сезон 2010/11 си остава най-резултатен в кариерата на Фалкао, който заби 38 гола във всички турнири и 18 от тях в Лига Европа, ставайки голмайстор на надпреварата. Закупен за 4 милиона евро от Порто и продаден за 60, колумбиецът се превърна в един от най-добрите реализатори на Стария континент през последното десетилетие. Пътят му го отведе в Атлетико Мадрид, а от там и в Монако. Тежка травма прекъсна устрема му, след което той неуспешно бе даван под наем в Манчестър Юнайтед и Челси, но остана в княжеството чак до 2019г., когато договорът му изтече и той се присъедини към Галатасарай, където се изявява и в момента.
Влезли като смени:
Фернандо Белуши - появи се на терена на мястото на Фреди Гуарин в 73-ата минута. Едва година по-късно бе продаден на Бурсаспор, а в момента е на 37 и се състезава за родния си Нюелс Олд Бойс в Аржентина.
Хамес Родригес - едва на 19 години по това време, колумбиецът влезе като резерва на Варела в 79-ата минута. Той също последва Моутиньо в Монако, а след това се превърна и в "галактико", преминавайки в Реал Мадрид. В момента е звезда на английския Евертън.
Други:
Майкон - сравнително млад през въпросния сезон, той изигра общо 183 мача за Порто до 2016г., когато напуска. В момента е играч на Ал-Насър.
Хорхе Фусиле - пропусна финала поради контузия. Кариерата му е измъчвана от травми и напусна през 2014г. На 36 години е и играе в уругвайския Хувентуд.
Кристиан Родригес - чест участник в стартовия състав на АВБ, но за негово съжаление контузен за финала. За последно игра в Пенярол, но в момента е на 36 години и е без отбор.
