Един от най-приятните за наблюдаване отбори през настоящия сезон е Аякс. Нидерландският хегемон изглежда напълно способен да повтори невероятната си кампания от 2018/19, когато, освен титлата в шампионата, „божите синове“ бяха само на крачка от финала в Шампионската лига. Несъмнено огромни заслуги както за феноменалното представяне през гореспоменатия сезон, така и за сегашната силна форма на тима има техният старши треньор Ерик тен Хаг. Макар в момента редица клубове да имат интерес към него, той е напълно решен да довърши започнатото в Аякс от 2017 година. В днешната статия ще ви запознаем обстойно с треньорската кариера на нидерландеца.
Като футболист Ерик тен Хаг надали ще остане запомнен дори от феновете на нидерландския футбол. Кариерата на бившия централен бранител започва в началото на 90-те и приключва малко след първите години на новия век. Единственият клуб, в който успява да се задържи малко по-дълго, е и неговият последен – Твенте (162 мача в рамките на 6 години). След като окачва бутонките през 2002 година, тен Хаг веднага се преориентира към мениджърската професия и получава поста на старши треньор в юношеската формация на Твенте до 17 години. 12 месеца по-късно е повишен и е пратен при младежите до 19-годишна възраст. През 2009 година изкачването му в йерархията на Твенте продължава, като тогава е назначен за асистент на Фред Рутен, а след треньорска рокада става дясна ръка на Стив Макларън. Когато и английският специалист е уволнен, немалко хора очакват дългогодишният асистент треньор тен Хаг да се превърне в постоянен наставник. Това обаче така и не се случва, тъй като на поста застава Рикардо Мониш. Няколко седмици по-късно Ерик взима трудно решение, а именно – да се раздели с Твенте след изкарани 13 години като играч и треньор. В следващия си тим тен Хаг пак е помощник треньор, и то на познато за него лице – той и Фред Рутен се събират отново като треньорско дуо в ПСВ (Айндховен), като се задържат в тима за 2 сезона и половина.
След като в края на 2012 година е освободен заедно с Рутен от ПСВ, за 42-годишния тен Хаг вече е пределно ясно, че следващата му работа ще е като старши треньор, тъй като вече е получавал подобни предложения още през 2011 година. В крайна сметка първият отбор, в който той поема пълния контрол, бе втородивизионния Го Ахед Игълс. Макар и наставник на нидерландския тим само за 1 кампания, тен Хаг успя да стори немислимото, като спечели промоция на клуба в Ередивизи, в която ГАИ не бе участвал от сезон 1995/96. Това впечатляващо постижение не остана незабелязано от елитен клуб, който съумя да привлече Ерик като треньор в дублиращия отбор – Байерн (Мюнхен), който по това време е ръководен от Пеп Гуардиола. Именно годините работа с испанския тактик са формирали идеологията на тен Хаг за футбола, споделя самият нидерландец:
Очаквах с нетърпение всеки ден, в който щях да работя с него. Той ме вдъхновяваше.
Философията на Гуардиола е феноменална. Той я демонстрира в отбори като Барселона, Байерн и сега в Манчестър Сити. Гуардиола е иноватор и вдъхновение за хора като мен. Той не просто иска да печели, но и да играе добре. Неговият стил на игра в нападение е изключително атрактивен и искам да го наложа тук в Аякс.
След 2 сезона, в които дубълът на Байерн финишира на първата и втората позиция в четвъртото ниво на немския футбол, тен Хаг бе готов за ново предизвикателство. Този път той вече бе със статут на добре познато име в нидерландския футбол и затова не бе особена изненада, че първодивизионният Утрехт успя да си осигури услугите на младия мениджър. Идването му дава мигновен резултат – от 11. място през миналогодишния сезон, още в дебютната си кампания (2015/16) тен Хаг извежда клуба до 5-та позиция в Ередивизи, и то без да прави големи промени в състава. Макар и да губи част от звездите си след края на успешния шампионат, Утрехт не просто успя да привлече нови играчи на разумни цени, но и дори да надгради над представянето си през 2015/16. Момчетата на Ерик тен Хаг успяха да си извоюват както 4-та позиция в първенството, така и място в квалификационните кръгове на Лига Европа след плейофни сблъсъци с Хееренвеен и АЗ Алкмаар.
Ерик тен Хаг вече си бе изградил име в страната на треньор, работещ по идеологията на Гуардиола и постигащ впечатляващи резултати със скромен бюджет. По същото това време най-титулуваният отбор в Нидерландия търсеше отново най-добрата си форма. Аякс не бе печелил Ередивизи от 2013/14, а последните години от престоя на Франк де Бур начело на тима не бяха никак ползотворни. Петър Бош успя да изведе „божите синове“ до финал на Лига Европа и това веднага прикова вниманието на Борусия (Дортмунд), който го привлече за свой наставник. Така през сезон 2017/18 на горещия стол на „Йохан Кройф Арена“ застана Марсел Кейзер, но след ужасяващи отпадания още в квалификационните кръгове на Шампионската лига, Лига Европа и Купата на Нидерландия, съчетани с неубедителна игра в първенството, ръководството на Аякс реагира бързо, уволнявайки Кейзер още преди Нова година. Позицията на старши треньор в един от най-интригуващите клубове в Нидерландия, а и в света бе свободна и сякаш бе предначертано именно Ерик тен Хаг да застане начело. Той подписа със столичани точно на първия ден от 2018 година и веднага се захвана с мисията си да върне Аякс обратно на футболната карта в страната и Европа. Идването на тен Хаг в средата на шампионата бързо донесе стабилизиране на играта и, дори Аякс да не съумя да спечели титлата, отборът показа далеч по-добро лице и надеждите бяха това да се пренесе в идващата кампания.
Сезон 2018/19 завинаги ще остане в сърцата на любителите както на Аякс, така и на неутралните футболни привърженици. Освен че „червено-белите“ най-накрая се завърнаха на върха в Нидерландия след 6-годишно чакане, те направиха феноменална кампания в Шампионската лига, взимайки скалповете на грандове като Реал (Мадрид) и Ювентус с бърз и атрактивен стил на игра. За тяхно съжаление приказният им поход в Шампионската лига завърши по драматичен начин и на крачка от финала, но това по никакъв начин не отнема от блясъка на постигнатото до този момент. Колективното израстване на тима, заедно с изгряването на звезди като Душан Тадич, Френки де Йонг, Матиас де Лихт, Хаким Зиеш, Давид Нерес, Андре Онана, Дони ван де Бек и други, спечели уважението на огромна част от футболната общественост по света.
Такива огромни постижения носят и последствия след себе си. Едно от тях е, че всички големи клубове веднага отправят поглед към гореспоменатите играчи, в опит да ги привлекат при себе си. Затова не бе особена изненада да видим Френки де Йонг да се насочва към Барселона за 85 милиона евро, а Матиас де Лихт да стане защитникът, за когото е платена най-голяма трансферна сума в историята (86 млн евро). Отделно от тях ключови фигури като Лазе Шоне, Каспър Долберг и Далей Синкгравен също смениха клубната си принадлежност. С всички тези финансови средства Аякс имаше свободата да освежи състава, привличайки опитни футболисти с минало в клуба (Куинси Промес и Райън Бабел) и нечувани дотогава млади таланти (Лисандро Мартинес, Едсон Алварес и Разван Марин). Освен всичко това от школата на тима през 2019 година излязоха обещаващи юноши, сред които Сержиньо Дест, Райън Гравенберш, Ноа Ланг и Ласина Траоре.
С подобен арсенал от играчи тен Хаг отново бе мобилизиран да гони същите върхове през 2019/20. И ако началото на кампанията бе обещаващо, то втората част на сезона до март месец в състава имаше сътресения. В периода 6 декември – 1 март „божите синове“ напуснаха Шампионска лига и безславно отпаднаха от Лига Европа, а в Ередивизи допуснаха 5 загуби от 9 мача. Точно тогава дойде и ковид пандемията, която на практика анулира остатъка от шампионата на Нидерландия и в крайна сметка титла през този сезон не бе връчена, въпреки че Аякс бе на първата позиция.
Въпреки леките проблеми в края на ранно приключилата кампания, на дневен ред никога не е стояло уволнението на тен Хаг. Сезон 2020/21 пък доказа, че поводи за притеснение не е имало, тъй като се затвърди доминацията на Аякс на национално ниво. Ерик тен Хаг стана шампион с едва 2 загуби и на цели 16 точки пред втория ПСВ (Айндховен), а освен това спечели и Купата на Нидерландия. В евротурнирите „божите синове“ нямаха много късмет, тъй като в „турнира на богатите“ бяха изтеглени в трудна група с действащия шампион на Англия – Ливърпул, и окриления от миналогодишното издание на надпреварата Аталанта. Третата позиция над Мидтиланд даде право на нидерландския гранд да вземе участие в Лига Европа. Там на 16-финалите се справи с Лил, а на осминафиналната фаза елиминира Йънг Бойс. Походът на Аякс обаче завърши на четвъртфиналите, където Рома се оказа по-силният от двата отбора (3:2 общ резултат).
През настояващия сезон тен Хаг продължава да надгражда и да утвърждава позицията на Аякс като незаобиколим фактор по европейските терени. Към момента „божите синове“ делят върха в Ередивизи с ПСВ (Айндховен) и се класираха предварително в елиминационната фаза на Шампионската лига с 4 последователни победи в групите. Дали ще повторят постижението от 2018/19 предстои да разберем, но едно е напълно сигурно – тен Хаг е прекалено отдаден на идеята „Аякс“, за да си тръгне по средата на своя проект.
