За да изпълним мечтите си, е нужно да преминем през някои изпитания. Е, в момента децата, трениращи футбол, а и какъвто и да е спорт, са изправени пред може би първото по-голямо предизвикателство – отнета им е възможността да практикуват любимия спорт заедно с връстниците си, поради пандемията от коронавирус. Да, батковците от професионалния футбол са в същата ситуация, но при подрастващите е по-особено. Професионалните футболисти четат новини, те бяха предварително подготвени за настъпващата ситуация. Те са големи хора, които абсолютно осъзнават какво се случва. Децата обаче не. За тях всичко дойде с гръм и трясък. И никой не ги е предупредил, че на 9 март провеждат последната си тренировка на терена, заедно с любимите си треньори и съотборници и то за неопределено време. Не мога да си представя колко е трудно да съобщиш лошата новина на десетките светещи очички, нетърпеливи да започнат поредното си занятие.
Успях да надникна в работата по време на извънредното положение на малка част от българските школи, след като се свързах с няколко професионалисти в областта на детско-юношеския футбол. Благодарение на тях ще разберем как се работи с децата в текущите обстоятелства. Защото именно тези, които днес не спират да преследват мечтата си да играят професионален футбол, ще наблюдаваме някой ден по български и чужди терени. За да е максимално изчерпателна информацията се обърнах към хора, изпълняващи различни функции в сферата – Радостин Александров - директор в школата „Спартак 1919“ (Плевен) и един от организаторите на семинара „Треньорски срещи“ , Росен Танев – собственик и треньор в Академия Арес (София), работеща с набори 2014-2007, Диян Петков – треньор на деца набор 2010 и 2011 в ДФК „Шампион“ (Стара Загора), Цанко Бисеров – треньор на юноши U19 (набор 2001, 2002) и набор 2007 в Академия Арда 1924 (Кърджали) и Кристиян Дяков - треньор на вратарите в Академия Арес. И понеже ударът не е само по физическите способности, а и по крехката психика на децата, спортният психолог Стойчо Коджабашев ще ни запознае с този аспект.
(1).jpg)
Долу: Диян Петков, Цанко Бисеров
Всички еднозначно споделят, че извънредното положение затруднява работния процес в школите, а няма и как да е иначе – футболът е отборен спорт, несъвместим с изолацията. Активността на деца и треньори е понижена драстично, а това също пречи провеждането на регулярните тренировки, било то и индивидуални. Въпреки това, работата в тези школи, откакто е обявено извънредното положение, не е спирала за миг. Напротив, то ни най-малко не се счита за оправдание тренировките да не се състоят, макар и придобили ново амплоа.
КАК ПРОТИЧА ТРЕНИРОВЪЧНИЯТ ПРОЦЕС?
Привилегировани сме да живеем във време, в което информацията бързо и лесно достига от треньорите до децата. Всички те имат тренировъчна програма. В Спартак 1919 (благодарение на кондиционния си треньор Николай Лесков) и в ДФК „Шампион“ на играчите ежеседмично се раздава план за предстоящата седмица. В Арес също разнообразието в заниманията е на лице, като се провеждат онлайн тренировки, наблюдавани от треньорите. В тях децата са заедно, макар и през екрана и това поддържа доброто настроение. В Арда пък още преди началото на сезона са били раздадени програми за допълнителна подготовка и усъвършенстване на уменията, което е особено ефективно точно в този момент.
Страхотно, но как може един футболист да тренира у дома, без да изпочупи цялата покъщнина? За това са се погрижили треньорите, като внимателно са подбрали упражнения, изпълними в домашни условия. При някои възрасти в момента на пиедестал е физиката и издръжливостта, която се постига чрез изометрични упражнения. Работата с топка обаче никъде не е изключена, като при по-малките дори е основна. Академия Арес ни запознават подробно с всички компоненти от работата им, като и нагледно можем да видим част от тренировъчния процес при тях, благодарение на видеоматериала, който предоставиха. Ето и какво сподели собственикът и треньор в школата Росен Танев: „Наблягаме на доста компоненти. Включват се като цяло технически елементи. Така наречената „топка-мрежа“, която треньорите са въвели като понятие в школата. Тя помага за усета на топката от въздуха, когато идва към играча. Работим фина техника на място, като с нея подобряваме техническите умения на играчите. Много важно за тази възраст е самото движение на глезените. Също така работим върху финтови движения, като целим да са близко до футболната игра и ситуация един на един. В по-голяма част в тренировките влизат и координационни упражнения с въже, пръчка и шишета. Включва се и сила, изометрия, гъвкавост, ловкост. В два от дните от седмицата децата изкачват стълби.“
ИЗПЪЛНЯВАТ ЛИ СЕ ВСИЧКИ ЗАДАЧИ?
Както става ясно, комуникацията между играчи и треньори се осъществява отлично. Тук е моментът, в който изниква въпроса дали стриктно се изпълнява всичко зададено. При по-големите възрасти се разчита на личната отговорност, изградена с годините. „Ако разчитаме на това те да са стриктни, защото ние ги следим, значи не сме изградили правилен начин на мислене, както у нас, така и у тях.“ - споделя Радостин Александров. Въпреки това той и колегите му проверяват за изпълнението на дадените задачи от момчетата и следят техния прогрес чрез обратна връзка. При по-малките обаче все още се гради тази дисциплина. Ето как процедира Диян Петков: „За да сме сигурни, че тренировъчната програма се изпълнява, ние треньорите я изпращаме и на родителите, и на децата. Така детето ще се научи постепенно да поема само отговорност, а ако евентуално забрави, родителят е длъжен да му напомни.“
В Арес пък, където спортуват и едва 6-годишните, наставниците наблюдават лично за правилното изпълнение на упражненията, като тренират с тях в онлайн тренировки, чийто час е предварително съгласуван с родителите. Навсякъде треньорите имат и групов чат с играчите си, където обсъждат различни аспекти от играта.
КАК СЕ ПОДДЪРЖА СЪСТЕЗАТЕЛНИЯТ ДУХ В КОЛЕКТИВА?
Повечето треньори са развихрили въображението си в измислянето на интересни игри и предизвикателства, които на първо място да сплотяват колектива, но също така и да поддържат състезателния дух в отделните единици. „Доизграждаме колектива като поставяме задачи на играчите по групи, където трябва да се обединят и работят заедно, за да имат успех, - споделя Цанко Бисеров, - правим различни игри и състезания, някои по-забавни, други по-трудни, с повече състезателен елемент, което е от голяма полза за повишаване на коефициента на полезно действие на целия ни екип.“
Друга полезна практика споделят от Арес, където възлагат индивидуални задачи в писането на съчинения на теми „Моята родина България“, „Моят любим клуб Арес“, “Моята любима учителка“ и други.
Радостин Александров вярва, че след толкова прекарани моменти заедно – ежедневни тренировки, лагери, пътувания, мачове, момчетата са достатъчно добър екип и към момента не вижда нужда да се взимат мерки в това отношение.
Доста ободрително са подействали и предизвикателствата, които редица световноизвестни и български футболисти си отправиха, като най-популярното дотук е с рулото тоалетна хартия, на което всички сме попадали. Голяма част от децата копират идолите си и не остават по-назад със споделянето на уменията си в социалните мрежи.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ: ИМА ЛИ ДЕМОТИВАЦИЯ В ИГРАЧИ И ТРЕНЬОРИ?
Спад в мотивацията липсва. Децата бързо са се приспособили към положението. Естествено, те нямат търпение да се върнат към нормалното протичане на тренировките и най-вече мачовете. Ръководителите вярват, че отсъствието от терена е един голям урок, с който играчи, треньори, а дори и ние, зрителите, разбираме какво богатство е футболът и присъствието му в ежедневието ни. Треньорите сега намират повече време да се усъвършенстват и чисто теоретично да усвояват нова материя, с която да надграждат знанията си.
СЕМЕЙСТВОТО
Успешно работещата формула при подрастващите спортисти е „играч – треньор – родител“, категорични са всички и изказват искрени благодарности към родителите. Децата се късметлии и се радват на подкрепа от семействата си. Това действа като допълнителен стимул, предразполагащ ги към тренировките.
Оналйн обучението в училище е друго предизвикателство, както за малки, така и за големи. Наставниците, както и преди, се интересуват от академичното развитие на играчите си. Трудностите обаче са най-вече за родителите, които трябва да смогнат с всички нови онлайн обучителни методи – както в образованието, така и във футбола. Ето защо Диян Петков ги сравнява с истински герои.
ОЦЕНКА НА ПОЛОЖЕНИЕТО
Въпреки че периодът за всички ни носи повече негативи, всички треньори са категорични, че все пак положителна страна има. Според Кристиян Дяков ползите от карантинния период са две: „Освен, че се опознаваме още по-добре - все пак всяко от децата ни допуска в дома си, в личното си пространство, в семейството си, тази ситуация ни дава възможност да следим и всички малки детайли, които са от изключителна важност. Например какви са целите на децата - дали действително имат желанието да се развиват като футболисти или предпочитат да са цял ден пред компютъра и плейстейшъна... В днешно време е много по-трудно да задържиш вниманието им върху тренировките, тъй като имат доста богат избор от развлечения, но мисля, че ние се справяме чудесно.“
МНЕНИЕТО НА СПОРТЕН ПСИХОЛОГ
Спортният психолог Стойчо Коджабашев също се отзова с полезна информация. Ето какво споделя той: „Един от най-съществените аспекти в затворено състояние е психологическият. Спортистите усещат стрес, причинен от страха, че не са подготвени, че показват признаци на умора. Подходящото управление на тези страхове и начините за бързо справяне с тях могат да засилят устойчивостта, използвайки тази карантина като възможност за психическо трениране. Възвръщането към играта може да не е толкова различно от това след летните ваканции, с тази разлика, че не се знае кога първенствата ще бъдат подновени и в какъв формат ще приключат." Един малък трик, който професионалистът издава, е всъщност много прост: „Понякога едно просто действие като оправеното легло е много важно. Когато всичко изглежда извън контрол, трябва да имаме усещането, че контролираме нещо.“ Сега е времето, в което да се трупат полезни умствени умения като позитивен и мотивиращ вътрешен диалог и поставяне на цели. Въпреки че физически сме като вързани с вериги, можем да освободим психиката си. Това ще бъде изключително полезно след края на пандемията.
Е, може би извънредното положение ще попречи на живата легенда на българския футбол Мартин Камбуров да осъществи целта си и да се превърне в рекордьор по голове в елита. То обаче не трябва да спира малчуганите да преследват своята мечта – да играят професионален футбол, а защо не и някой ден те самите да трошат рекордите?
