ЦСКА винаги е бил и продължава да бъде един от водещите български клубове за развиване на футболни таланти. Примерите са десетки, а бъдещите звезди, излезли от школата на „армейците“, ще бъдат следени с интерес. Днес ще ви запознаем с една от тях – Мартин Смоленски, който се съгласи да даде специално интервю за нашия уебсайт.
Разкажи ни малко за себе си, кой е Мартин Смоленски?
Съвсем нормално момче, на 18 години. Ученик съм в спортното училище „Генерал Владимир Стойчев“, 11 клас. Имах късмета да израсна в семейство, обичащо спорта, и някак съвсем естествено направих първите си стъпки във футбола .На 7 години постъпих в школата на ЦСКА, тъй като сме потомствени фенове на отбора и до ден днешен преминавам всички етапи на развитие на един млад състезател. Щастлив съм да се занимавам с това, което обичам всеки ден, да давам най-доброто от себе си за клуба на сърцето ми и да мечтая за нови върхове.
Кои са ти най-ранните спомени с футболна топка?
Откакто се помня съм с топка в краката, още в детската градина бях записан за занимания по футбол и изобщо навсякъде се придвижвах с топка, където и да съм – в училищния двор, на море, на планина, абсолютно навсякъде. Дори в 8-ми, 9-ти и 10-ти клас ходех с топка на училище и дриблирах между учениците.
Кой е любимият ти футболист, играл в ЦСКА?
Имена като Христо Стоичков, Любослав Пенев, Владимир Манчев, Мартин Петров няма как да не будят у всеки един възпитаник на школата възхищение и респект и са пример за всеки един млад футболист като мен.
Изкарал си над 10 години в школата на ЦСКА. Имаш ли най-паметни моменти от престоя си в академията на „армейците“?
Най-зрелищни и запомнящи за мен винаги са били мачовете с вечния съперник Левски и, разбира се, най-сладките победи, когато решаващия гол е бил мой или съм допринесъл за резултата.
Кой е треньорът от детските формации на „армейците“, от когото си научил най-много?
Всеки един треньор е допринесъл за това, което притежавам като умения до момента. Не мога да отлича име, защото всеки има различен подход и методи да развива качествата ни и да извади най-доброто от нас. Процесът е дълъг, имали сме и добри моменти, отнасяли сме и критика. Отчитам, че всичко е било полезно лично за мен.
Талантът и качествата ти са забелязани от немалко хора в клуба още когато си едва 11-годишен, тъй като след едно от Вечните дербита през 2014г. един от лидерите на ЦСКА по това време посвещава победата в сблъсъка на теб. Как се почувства след този жест?
Да наистина, поздравът от капитана на ЦСКА беше страхотна изненада след последния съдийски сигнал на Вечното дерби. Не съм го очаквал и бях много горд и щастлив от вниманието и жеста за рождения ми ден.
Отново оставаме на темата ЦСКА и Левски. Знаем, че още през 2019г. си отказал не първа, а втора оферта от Вечния съперник. За сравнение пък в една от юношеските формации на „червените“ има поне един тийнейджър, който е осъществил противоположния трансфер – от Левски в ЦСКА. Защо реши да останеш верен на клуба?
Чувството на принадлежност е нещото, което винаги ме е държало здраво стъпил на „Армията“. Както споменах, родителите ми и дори техните родители са привърженици на ЦСКА. Хората, които ме познават и са наблюдавали мачовете ни, свързват името ми с клуба и това е нещо, което ме изпълва с гордост и оптимизъм. Искам да защитавам цветовете на отбора си и да радвам близките и феновете, от които получавам безрезервна подкрепа и разбиране.
Имал ли си предложения от други клубове?
Предложения има, но не са на дневен ред. Старая се да съм концентриран върху целите си в настоящия момент.
За пръв път си извикан за подготовка с първия отбор на ЦСКА едва на 15 години. Лично за себе си намираш ли за трудна адаптацията от юношеския към мъжкия футбол към момента?
Не бих казал трудна, по-скоро физическите единоборства са по-здрави и футбола е по-бърз. Благодарен съм на съотборниците ми, които много ми помагат, напътстват ме и ми дават ценни съвети.
Разкажи ни малко повече за дебютния си мач с първия отбор на ЦСКА срещу Етър (Велико Търново). Коя бе първата мисъл, която мина през главата ти, когато влезе в игра?
Първата ми мисъл при дебюта беше, че трябва да дам всичко от себе си и да не разочаровам треньора си.
Говорейки за твоя дебют, съвсем наскоро като старши треньор на ЦСКА се завърна човекът, под чието ръководство ти записа първите си минути на терена с мъжкия отбор – Любослав Пенев. Освен това той е един от старши треньорите, които са ти гласували най-голямо доверие. Какви са впечатленията ти от неговата работа?
Любослав Пенев е известен с желязната дисциплина и строгите си изисквания към играчите, което на мен лично много ми допада. На всички е ясно какъв топ нападател е бил в близкото минало и съумява да пренесе тази страст и желание и върху нас.
Преди броени дни ти направи още един дебют, но този път сред стартовата единадесеторка срещу Царско село. Очакваше ли да си титуляр в конкретния мач и каква бе реакцията ти, когато разбра?
Аз чакам с нетърпение шанс за изява и, разбира се, че се зарадвах от възможността да играя срещу Царско село.
Кои са качествата, които те отличават като футболист?
Не бих могъл сам да си изтъквам качествата си, единствено мога да кажа, че полагам ежедневни усилия да се развивам и упорито преследвам целите си. Натоварването и тежките тренировки не ме плашат и съм мотивиран да успея.
Има ли аспекти от играта, които искаш да подобриш и над които работиш по-усилено?
Работя по-усилено над физиката си в момента, както и непрекъснато се стремя да усъвършенствам уменията си в играта.
Хората, които те следят, знаят, че за теб да си победител е от изключителна важност. Има ли обаче нещо дори по-важно и значимо от победата за Мартин Смоленски?
За мен е важно във всеки мач да давам най-доброто от себе си. Работя здраво и искам да показвам това на терена. Една заслужена победа е награда за труда, който полагам не само аз, а всички момчета от отбора. Ние имаме една цел и тя е първото място!
Как човек с твоя борбен и амбициозен характер понася загубите и какво прави, за да ги превъзмогне?
Понасям загубите трудно, не мога да се примиря с резултат, който не е в наша полза и обикновено си го изкарвам на най-близките си. Но те ме познават и проявяват разбиране.
На ЦСКА им предстои финал за Купата на България срещу Арда (Кърджали). Какво ще бъде нужно на „армейците“, за да спечелят трофея?
Арда са един стойностен отбор и труден съперник, но вярвам, че нашият наставник знае как да ги победим и да зарадваме милионите фенове на отбора.
В ЦСКА капитанската лента редовно се е носила от дългогодишни юноши на клуба, като последният пример за това е Вальо Антов. От дълги години ти самият си капитан на младежите формации в клуба. Намираш ли капитанската лента за допълнителна трудност и готов ли си за подобна отговорност в бъдеще за първия отбор на ЦСКА?
Бил съм капитан на всички юношески формации, в които съм играл, като това никога не ми е тежало, а напротив – дава ми допълнителна увереност и хладнокръвие на терена, които се опитвам да предам на съотборниците си.
Близо година футболът се играеше без публика в България и по света. Трудно ли е за един млад футболист в отбор, добре известен със своята сърцата публика, да се адаптира към празните трибуни?
Наистина страшно много ни липсват нашите привърженици. Атмосферата, която те създават, е от ключово значение за добрата ни игра, за настроението в отбора и е голям стимул за нас да надскачаме възможностите си.
Не можем да не те попитаме и за актуалното в световния футбол – какво мислиш за вече разпадналата се Европейска Суперлига?
Не мисля, че създаването на тази Суперлига бе честно спрямо по-малките отбори и феновете по света изразиха същото мнение.
Какви са мечтите на Мартин Смоленски в краткосрочен и дългосрочен план?
В краткосрочен план мечтая да спечеля доверието на треньора и да намирам по-често място в основния състав, да показвам добра игра и да успея да отбележа важен гол. В дългосрочен аспект вече съм казвал, че ще дам всичко от себе си да стана най-добрия, не само у нас, а и в чужбина!!!
Благодарим на Мартин Смоленски за проявеното желание и професионализъм и му пожелаваме много успехи на клубно и национално ниво!
А нов материал за революционера в кондиционната подготовка Кирил Динчев, кога?
Отговори 0 0