Владислав Жиков: Интервю с българския талант играл в Милан и настоящ футболист на Олянензе

Владислав Жиков: Интервю с българския талант играл в Милан и настоящ футболист на Олянензе

Миналата седмица публикувахме статия за кариерата на един от обещаващите български таланти Владислав Жиков. Владислав бе така добър да ни даде интервю в което ни разказа за началото на кариерата си във футбола, за времето му в Милан и допира, който има с някой от най-големите легенди на клуба и разбира се за амбициите в спорта.

Кой е най-ранният ти спомен с футболна топка и кога започна да усещаш, че имаш възможностите, които може би другите деца около теб нямат?

Първите ми спомени с топка в крака бяха когато бях на 4 години с дядо ми и вуйчо ми, които ме бяха ме завели на един мач във  Видин. Тогава между първото и второто полувреме ни пуснаха няколко деца да тичаме на терена и мога да кажа, че това бе първия ми хубав спомен с топката. За вторат част на въпроса бих отговорил, че когато пристигнах в Италия, тогава разбрах, че начина по който итлианците виждаха този спорт  и как живееха за футбола – тогава разбраха, че може да стане нещо много хубаво с мен!

Разкажи ни през кои отбори мина в Италия и кой ти направи най-силно впечатление?

Отборите в които минах в Италия са (да кажем )три – първия бе школата в която играх в Наполи. Тази школа ми даде възможността да бъда забелязан от скаути на Милан. Тръгнах за Миално когато бях на 14 и играх четири години в отбора – от около 15 до 19. След това се преместих в Ливорно в мъжкия отбор, където играх година и няколко месеца и бих казал, че и двата професионални отбора са големи грнадове  в италия, но начина по който Милан се държеше с футболистите си и с цялостната организция няма място за сравнение!

Коя е най-удобната ти позиция на терена и кои са тънкостите при изпълнението ѝ?

Най-удобната ми позиция на терена, мисля че е централен защитник. Въпреки , че почти винаги съм играл като халф пред защитата, но като централен защитник се чувствам по-добре, защото  мога да виждам цялата игра и обичам да имам топката в крака и да правя хубави пасове. Така, че като играя в защита ми харесва, че имам малко повече време за мислене и малко повече свобода. А за тънкостите, мисля че трябва да си винаги концентриран като централен защитник и винаги да влизаш твърдо.

 Разкажи ни за методите на работа в академията на Милан. Какъв е подходът на треньорите към тренировки, към тактики, към самите футболисти? Как рабоtиха с теб и имаше или индивидуални занимания?

Методите на работа в школата на Милан са един от най-добрите в Европа. Там всичко е сериозно и въпреки, че сме деца на 13,14,15,16 години винаги са се държали с нас като футболист на първия отбор. Базите са виеликолепни, с 8-9 терерна и често когато отивах по-рано на тренировка винаги втория или третия треньор ни  даваше да тренираме индивидуално. Мисля, че това много ми помогна, за да се подобря в нещата, които имах нужда да подобря.

Имал ли си възможност да се срещнеш с някоя от легендите на Милан? Какъв е Гатузо като човек?

Чувстам се голям късметлия, защото имам възможноста да се срещна с много големи легенди на Милан. Като започнем с Рууд Гулит, Малдини, Кристиан Броки, Филипо Индзаги и до Дженаро Гатузо – за който мисля, че е голям треньор, голям човек и голям футболист и това което ме впечатляваше в него е фактът, че той винаги беше директен с играчите си и винаги казваше истината в очите. Това според мен това за един треньор е много важно нещо.

Кои аспекти от играта си би искал да подобриш?

Мисля и чувствам, че трябва да добавя още няколко килограма мускулна маса и още един аспект, който бих подобрил е бързината в първите ми крачки.  Мисля, че в днешния футбол все по-важна е бързината и за това работя да подобря и нея.

Кой е най-специалният момент в кариерата ти до този момент?

 Най-специалният момент в скромната ми кариера бих казал, че е със сигурност първия път когато чух и пях българския химн с националната фланелка. Тогава кожата ми настръхна и е емоция, която винаги ще бъде вътре в мен, но и спечелването на шампионата и влизането на Ливорно миналата година в Серия Б също беше голяма еуфория, така че се чувствам доста голям късметлия.

Като спортист, на когото понякога му се случва и да губи мачове, как се спряваш със загубите? Какъв е подходът ти на следващата тренировка?

Да кажем, че със загубите не сме в добри отношения, защото - както във футбола, така и в живота, просто не умея да губя! Дори в тренировъчните мачове! Но да, в живота и в спорта се случва да загубиш и мисля, че отреагирам доста добре, защото на следващата тренировка или на следващото занимание се опитвам да спечеля на всяка цена. Емоцията, която ти носи загубата, не я понасям и ако можех не бих искал никога да я усещам.

Кой е любимият ти отбор и любимият футболист? Кой ти е идолът, който ползваш за подражание?

 Любимият ми отбор, дори още преди да започна да играя за него и въобще да тръгна за Италия, беше Милан. В онези години, когато бях малък, те печелеха всичко в Европа и в света, така че за мен възможността да играя за тях бе сън, който стана реалност и се радвам че имах тази привилегия - да играя за любимия си клуб, който е любим и на доста хора в България. Идолът ми в Милан, ако трябва да кажа име, от сегашните играчи в тима е капитанът Романьоли. На по-глобално ниво бих казал, че винаги съм харесвал Серхио Бускетс и Рафаел Варан.

Кой е най-добрият ти приятел от футболните среди? Освен теб има ли друг голям талант, за който светът трябва да научи?

 Да ви кажа този въпрос е доста тежък за мен, но със сигурност най-добрият ми приятел във футболните среди и после и в живота беше Мартин Ковачев*. Запознахме се с него в националния отбор, но за съжаление той загуби живота си преди почти 2 години. Беше национал и играеше за Берое и мисля, че имаше качествата да стане един от най-големите таланти в България и светът да научи името му. Надявам се аз да вървя напред и винаги да си спомням неговото име, защото той е във всяка моя мисъл, всеки ден. Дори имам само една-единствена татуировка и тя е за него, той много ми липсва.

*Мартин Ковачев загива едва 18-годишен на 25 май 2017г. заедно със свой приятел в автомобилна катастрофа на пътя Стара Загора – Богомилово

 Оланензе е отбор със средна възраст на играчите 24,4 години. Очакваш ли скоро да се наложиш при титулярите?

Да, ние в момента се борим за промоция във втора дивизия и сме доста млад отбор, но с доста добри играчи. Аз дойдох тук през януари и до момента не ми е лесно да се наложа, но съм спокоен и мисля, че треньорът и директорите, те всички са италианци, вярват в мен. Надявам се да спечелим шампионата и да се качим нагоре.

Би ли се върнал да играеш в България ако някой от по-големите отбори те поиска?

 Да, със сигурност бих се върнал, защото все пак родината ми ми липсва. Виждам, че българският футбол се завръща на едно много добро ниво и се надявам да продължава така. Бих се върнал, защото една от моите амбиции е да играя за мъжкия национален отбор на България, а когато съм в чужбина е трудно, защото нямат начин да следят моето развитие.

Какви са амбициите за кариерата ти?

Още съм доста млад и се надявам да се върна в българските национални отбори, защото, както казах, емоцията, която ми даваше това, е уникална. Искам още да се върна да играя в Италия, защото е един от най-добрите шампионати в Европа. Това е мечтата ми от дете и се надявам да се сбъдне!

От Засада благодари на Владислав Жиков и му пожелава успех както на клубно, така и на национално ниво! Имаш пълната подкрепа както на екипа, така и на читателите!


Гласували: 11, рейтинг: 4.8

Добави коментар