Италианският футбол има нови поводи за гордост. Точно две години след катастрофалния срив на “адзурите” срещу Швеция в плейофния двубой за класиране на Световното първенство във Франция през 2018 година, загубен с общ резултат 0:2, възпитаниците на Роберто Манчини отново могат да се похвалят с атрактивен и резултатен футбол. Атестат за развитието на отбора станаха не само подпечатаното класиране за Евро 2020, но и рекордите, които бяха подобрени след снощната победа с 3:0 над състава на Босна и Херцеговина.
Макар и вече сигурни участници на предстоящото пан-европейско първенство, което ще се състои в 12 града и 12 различни държави, трикольорите от Апенининте се поздравиха със своя девети пореден успех в квалификациите и общо 10-и в последните си 10 мача. Това постижение изведе наставникa Манчини и неговия отбор еднолично на първо място с най-много поредни успеха в цялата история на италианския национален отбор. Победната серия подобри досегашния 80-годишен рекорд на треньора Виторио Позо, който през далечния сезон 1938/39 извежда “скуандра адзура” до 9 поредни победи по пътя към втория им пореден международен триумф - този от Мондиал 1938 във Франция.
Допуснатите едва 3 гола и регистрираните цели 6 сухи мрежи в 9-те мача от настоящите евроквалификации пък станаха най-доброто постижение за италианците в отбрана за последните 7 години. Последният подобен успех за тях дойде по време на квалификационния цикъл за Евро 2012, когато тимът на Чезаре Прандели инкасира скромните 2 гола в общо 10 срещи.
Вечерта в Босна и Херцеговина ще остане задълго в съзнанието и на бранителя Франческо Ачерби. Защитникът на Лацио се отчете с първия си гол за Италия при завръщането си в националния отбор във едва втория си двубой от 2014 година насам след двете му пълни възстановявания от ракови заболявания.
С основна заслуга за видимия подем на италианския национален отбор е фигурата на Манчини, който в последните 18 месеца след уволнението на Джан Пиеро Вентура имаше нелеката задача да замени достойно някои от легендите на Италия и световни шампиони от 2006 година, сред които Джанлуиджи Буфон, Даниеле Де Роси, Андреа Бардзали и Джорджо Киелини. Решенията му да не разчита на легионерите Антонио Кандрева, Джакомо Бонавентура, Матия де Шилио и Марко Пароло дадоха своя резултат най-вече с повиквателните, които дадоха шанс на младото поколение италианци за изява.
С първи мач с националната фланелка под ръководството на Манчини се отчетоха таланти като Сандро Тонали (Бреша), Николо Заниоло (Рома), Роландо Мандрагора (Удинезе), Федерико Киеза (Фиорентина), Рикардо Орсолини (Болоня), Кристиано Бираги (Фиорентина), Армандо Изо (Торино), Джовани ди Лоренцо (Наполи) и Емерсон (Челси).
Дебют в снощната среща на 15-хилядния стадион в Зеница направиха други двама млади играчи - 24-годишният вратар на Аталанта Пиерлуиджи Голини и полузащитникът на Фиорентина Гаетано Кастровили.
