Историята зад гръцките клубове в изгнание

Историята зад гръцките клубове в изгнание

 Всички знаем за легендарната "Истанбулска тройка" - Бешикташ, Галатасарай и Фенербахче. Някогашната столица на Османската империя е в момента един от най-футболните градове в Европа - 6 клуба от близо 20-милионния мегаполис са в турската Суперлига. Това значи много дербита и интересни сблъсъци в най-елитния ешелон на футбола в 84-милионната държава. Мачовете точно между "Истанбулската тройка" са едни от най-невероятните във футболния свят, с огромен заряд и напрежение. 

 Но знаехте ли, че тази тройка от клубове можеше да бъде допълнена от още няколко отбора? С тях дербито би станало още по-напечено, тъй като тези клубове биха представлявали гърците от Истанбул. 

 Един от тези клубове е Спортен клуб Пера - създаден през 1884г. в днешното истанбулско предградие Бейоглу, който по-късно ще има два свои наследника - АЕК Атина и ПАОК. Всъщност, Пера не е бил единственият клуб на гърците от Константинопол (това е гръцкото име на Истанбул). Клубовете на гърците от града на Босфора са били доста, като заедно Херкулес (в момента Куртулуш, принуден през 1934г. да смени гръцко име с турско) и още други (например Хермес, Мегас Александрос) от града са се организирали Пан-константинополските игри - поредица от спортни състезания в много видове спорт - било то футбол, лека атлетика или други видове индивидуални и отборни спортове. 

 След края на гръцко - турската война от 1919-1922, след която се слага край на Османската империя и Кемал Ататюрк обявява Турция за независима република, Турция става и единствената държава, която успява да ревизира собствения си мирен договор от Версайско-Вашингтонската система от мирни договори, с подписването на Лозанския мирен договор от 1923г. След края на войната се случва и едно от най-ужасните събития в историята на отношенията между Гърция и Турция - размяната на население в 20-те години на 20-ти век. Звучи мирно, но то въобще не е било така. Гърците, когато виждат, че войната за тях е изгубена, започват тактика на "изгорена земя" - напускат своите родни места и ги изгарят или разрушават с целта да не оставят нищо за турците, като най-известно е опожаряването на Измир, дни преди в града да влязат турски войски. Турците в днешната Северна Гърция, както и българите, биват прогонени от техните родни места, а на тяхно място идват именно бежанците от Турция. Те се установяват по цяла днешна Гърция - Солун, Атина, Дедеагач, и други градове. Заедно с бежанците се установяват и футболните им клубове. Това е историята на някои от тези клубове, които в момента, или исторически са били, значими отбори. 

АЕК Атина

 Започваме със един от най-успешните гръцки клубове изобщо. Атлитики Еносис Константинуполеос, или на български Константинополски спортен съюз, е създаден през 1924 година в квартала Неа Филаделфия - едно от бежанските предградия на Атина. Клубната емблема е с доста интересна символика - двуглав орел, едната глава на когото сочи към Константинопол, а другата към Рим. Отборът достига веднъж полуфинал за Купата на УЕФА през 1976/77 и четвъртфинал в КЕШ през 1968/69, което го прави сравнително успешен в Европа, като за балкански отбор. "Еносис", както е едим от прякорите на атинския клуб, имат 12 титли на Гърция и 15 купи на страната. 

 Положението в клуба обаче не е много добро. Въпреки че "жълто-черните" са едни от най-успешните и подкрепяни клубове в Гърция, те бяха раздирани от финансова криза, като през 2013/14 отидоха чак в трета дивизия, заради финансови проблеми. След две поредни изкачвания до елитния ешелон, АЕК Атина се завърна в челните места на таблицата, но не е способен да спре доминацията на Олимпиакос в гръцкия футбол. Все пак тимът стигна до титлата през сезон 2017/18, но след това не успя да я защити. 

 АЕК Атина играят своите мачове на Олимпийския стадион в Атина, като техният стар стадион, намиращ се в Неа Филаделфия, беше разрушен през 2003 с идеята да се вдигне нов стадион. Близо 20 години по-късно стадион още няма, като причините са както юридически, така и лични спречквания и спорове. Според прогнозите, новото съоръжение ще бъде открито през лятото на 2022г., но това може и да не стане. Този сезон "двуглавите орли" рано-рано отпаднаха от Европа срещу намиращия се в криза Вележ Мостар с 3-2 общ резултат, а в момента са втори в гръцката Суперлига. 

ПАОК

 Това е едно сравнително иронично включване. Клуб, който е недолюбван в Южна Гърция, защото е свързан повече с българите, всъщност е наследник на Хермес - спортен клуб, създаден през 1875г. в Константинопол. Пантесалоникиос Атлитикос Омилос Константинополитон, както е пълното име на отбора, което пък на български се превежда като Общосолунски атлетичен съюз на цариградчани, е основан през април 1926г. от жители на Истанбул, избягали в Солун след гръцкото поражение във войната. Политиката на ПАОК е била клубът да бъде отворен за всеки гражданин на Солун, което довежда до незначително съперничество с АЕК Солун, другият константинополски клуб в града, в който само бежанци от Константинопол имат право да играят. Оригиналното лого на ПАОК всъщност е било подкова и четирилистна детелина. През 1929г. обаче АЕК Солун се разпада. ПАОК наследява всичко от АЕК - играчи, терени, както и двуглавия орел от емблемата.

 "Двуглавият орел от севера" има интересно дерби с другия двуглав орел - АЕК Атина, като кулминацията на съперничеството между двата отбора бе през 2017/18, когато в дерби мач, който бе с огромно значение за това кой ще спечели титлата, собственикът на ПАОК Иван Савидис излезе с пистолет на терена, за да се разправя със съдията. Иначе "черно-белите" са сравнително успешен отбор -  спечелили са 3 пъти с гръцката титла, като последният път беше през 2019г., 8 пъти с купата на Гърция, като те са и актуалният носител на трофея. В момента са четвърти в Суперлигата на Гърция, на 13 точки зад Олимпиакос, а в Европа ПАОК е трети в своята група в Лигата на Конференциите, където е заедно с Копенхаген, Слован Братислава и Линкълн Ред Импс, като още има шансове да играе и напролет. 

Паниониос

 Разбира се, гърци не е имало само в Истанбул. Някога гърците са живеели в цяла Мала Азия, като са били огромно мнозинство по крайбрежието, най-много в Измир, който преди се е наричал Смирна. Паниониос Гимнастикос Силогос Смирнис, или Панионийска гимнастическа асоциация на Смирна, както е пълното име на отбора, е създаден през 1890г. като Орфеус Смирна. След войната обаче тимът се премества в атинското предградие Неа Смирна, което, както се познава по името, е бежанско предградие, където живеят предимно преселници от днешен Измир. "Червено-белите" печелят гръцката купа два пъти - през 1979 и 1998г. В Европа пък имат четвъртфинал в турнира за Купата на носителите на купи в последното ѝ издание - 1998/99. До 2018/19 клубът е редовен участник в европейските клубни турнири, като нерядко влиза в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА. Преди 2 години обаче Паниониос е пропъден в аматьорските дивизии, тъй като не успява да вземе професионален лиценз. В момента "пантерите" са трети в 7 група на Гама Етники - третото ниво на гръцкия футбол.

Аполон Смирна

 Още един клуб от сегашен Измир, назован на древногръцкия бог Аполон. Гимнастикос Силогос Аполон Смирнис, или преведено на български Гимнастическа асоциация Аполон Смирна, е установена през 1891 година. 32 години по-късно клубът се премества в Атина, като отборът е известен още и като Аполон Атина. "Леката бригада", както е прякорът на тима (по името на филма от 1938г, "Атаката на леката бригада"), няма никакви сериозни успехи, като на два пъти са завършили втори в Суперлигата - през 1938 и 1948г., като са един от най-постоянните отбори в лигата. "Синьо-белите" имат и загубен финал за купата през 1996г. В момента са 11-ти в гръцката Суперлига.

БОНУС: Анортозис Фамагуста 

 Като последен в тази статия добавяме кипърския Анортозис Фамагуста. Както знаем, на територията под властта на Република Кипър гръцкото население е мнозинство, като кипърци се възприемат като част от гръцкия народ. В началото на 70-те кипърското първенство дори става част от гръцката футболна система, като първият в Кипър отива в елита на гръцкия футбол. Всичко това обаче приключва през 1974 година. Тогава гръцкото разузнаване, подкрепено от прогръцката ЕОКА-Б организират преврат, с което инсталират марионетно правителство. Това обаче е изцяло в нарушение от договорките, постигнати през 1960 година, с които Гърция и Турция са гаранти на кипърската независимост. Това провокира влизане на турски войски в Кипър, които окупират 36% от площта на острова. ООН се настанява по граничната линия с цел да осигури край на конфликти, което образува т.нар "зелена линия". Това е и причината Никозия да е и единствената столица в света, която все още е разделена. 

 Разделението на острова провокира отново много гърци и турци да напуснат своите родни места. Това оставя например град Фамагуста под турски контрол. Най-доброто пристанище на острова, прославено и в "Писмо" на поета Никола Вапцаров, както и някога световноизвестния туристически квартал "Вароша", където са отсядали известни личности от всякакъв калибър, всичко това вече е минало. Фамагуста отдавна вече не е този велик град, който някога е бил. 

 Футболът също напуска Фамагуста. Анортозис - отборът на гърците от града, създаден през 1911 година, напуска града през 1974г. и играе своите мачове в Ларнака. "Старата госпожа", както е наричан клубът, има 13 титли и 11 купи на Кипър, като те са и първият кипърски отбор, достигнал до групите на Шампионската лига. Разбира се, завършват последни в групата с шест точки, а Хауар Мулла Мохамед, носител на Купата на Азия с Ирак от година по-рано, става първият иракчанин, вкарал гол в Шампионската лига. В момента те са актуалният носител на купата на Кипър, но са последни в своята група в Лигата на Конференциите, и въпреки че има реален шанс да продължат напред, формата в първенството им е доста лоша - Анортозис са чак осми с едва 13 точки от 11 мача. 

Изводи, или как войните разделят хората

 След такова проучване, човек обикновено си задава въпроси от типа на "Ами ако не беше така? Ами ако АЕК и ПАОК играеха в Истанбул, заедно с Галатасарай, Бешикташ и Фенербахче? Ако Анортозис играеше у дома в прекрасната Фамагуста?" и още много подобни. Всички тези въпроси обаче едва ли ще намерят отговор, поне в тази реалност. Разбира се, мечтите са безплатни, и можем само да си представим колко интересна щеше да е една "Истанбулска петица" и колко добре би било Аполон Смирна и Паниониос да играят дербито на Смирна в Смирна. За жалост, хората сме такива - делим се яростно и непримиримо. Това е и причината такива отбори да съществуват, прокудени далеч от своя дом. 


Гласували: 9, рейтинг: 4.3

Добави коментар

Препоръчано за вас