Гърция едва ли може да бъде наредена сред държавите, които се водят като футболни сили. Да, Гърция е победител от Европейското първенство, проведено в Португалия през 2004г., което те спечелиха, не защото имаха силен състав, а защото играха изключително ефективен футбол, дирижиран от треньора им Ото Рехагел. Въпреки всичко, Гърция е страна, която не е никак лоша във футболно отношение – през този век са участвали два пъти на Световно първенство – 2010, завършвайки трети в група с Нигерия, Южна Корея и Аржентина, както и през 2014, когато достигнаха осминафиналите, но отпаднаха от сензацията на това първенство Коста Рика след изпълнение на дузпи. Имат и три участия на Европейско от 2000 насам – спечеления трофей през 2004, последван от катастрофално представяне през 2008 (0 победи от 3 мача, ставайки единствения активен носител на трофея, който не успява да спечели нито точка от груповата фаза), както и през 2012, когато достигнаха четвъртфинал, но безжалостна Германия ги победи с 4:2.
В клубно отношение нещата са дори още по-добри – Панатинайкос има загубен финал от Купата на европейските шампиони през 1971г., като „ПАО“ се оказват безпомощни пред тоталния футбол на Аякс, като визитката на „детелините“ се допълва и от участия на полуфинал в същия турнир през 1985 и 1996. АЕК Атина пък стига полуфинал в Купата на УЕФА през 1976/77, загубен от Ювентус. Цели 12 пъти гръцки клубове са достигали четвъртфинал в голям европейски клубен турнир, като сред тези клубове са АЕК Атина, Панатинайкос, Олимпиакос, Ираклис, Арис, ОФИ Крит, АЕЛ (Лариса) и Панйониос. В един период дори (началото на 2000-те) нерядко се случваше да има по два или дори по три гръцки клуба в Шампионската лига. За да разберете какво солидно постижение е това, трябва да направим сравнение с другите балкански страни. България има само два представителя в Шампионската лига изобщо – Левски и Лудогорец. Албания, Македония, Косово, Черна Гора и Босна и Херцеговина не са имали отбор в този турнир. Хърватия, Сърбия, Словения, Румъния са излъчвали максимум по един представител на сезон в „турнира на богатите“. Единствено върховният гръцки немезис – Турция, е успявал да вкарва по два представителя на сезон в най-силния европейски клубен турнир.
Тези славни времена обаче отдавна са отминали. В момента е мираж да видим повече от един гръцки отбор в групите на Шампионска лига. Този сезон дори няма нито един, и при това само един гръцки отбор беше представен в квалификациите – нещо, което е безпрецедентно в историята на гръцкия клубен футбол в Европа. Олимпиакос отпадна от българския Лудогорец в трети квалификационен кръг след дузпи, като това определено може да се нарече срамно представяне. Олимпиакос, струващ 118 милиона евро, имащ играчи като Томас Вацлик, Сократис, Валбуена и Ел Араби, отстранил по-миналия сезон Арсенал насред „Емирейтс“, носител на 46 титли на Гърция и редовен участник в групите на Шампионска лига, отпада от отбор с три пъти по-малка стойност на играчите, без абсолютно никакви имена в състава (освен може би Текпетей и Кахлина), с 10 титли на България (да, 10 поредни титли, но в България - първенство, което е доста по-слабо от гръцкото, намиращо се на 5 места зад гръцката Суперлига, като разликата в коефициентите е 23.450 за 19-тия в класирането срещу 19.000 за 24-тия в класирането).
Другите гръцки отбори също не се представиха никак добре – Арис отпадна рано-рано, още във втория квалификационен кръг от Астана с 2:3 общ резултат; АЕК Атина също разочарова, след като отпадна от Вележ Мостар. Единствено ПАОК успя да преодолее пресявката на квалификациите, преминавайки през ирландския Бохемианс и хърватския Риека, за да попадне в група с Копенхаген, Слован Братислава и абсолютния новак Линкълн Ред Импс от Гибралтар. Изглежда, че с годините гръцкият футбол запада все повече и повече, но какви са причините, стоящи зад това?
„Състезание с един кон“
Това означава първенство, което е доминирано от един-единствен отбор. В случая на гръцката Суперлига, това е хегемонът Олимпиакос - с 46 титли на Гърция. Те са отборът с най-много титли в първенството, което под различни имена и структури се играе от 1929 насам. Само още 5 отбора са ставали шампиони, а те имат общо(!) 39 титли. Доминацията на Олимпиакос в гръцката елитна дивизия е феноменална – само четири пъти от 1997 насам са губили титлата – 2 пъти от Панатинайкос , 1 път от АЕК Атина и 1 път от ПАОК. Олимпиакос е и флагман на гръцкия футбол в Европа през последните 20 години, като често побеждава големи отбори като Марсилия, Арсенал, Аякс, Порто, Ливърпул, Байер Леверкузен и много други. Тази хегемония обаче има своята цена.
Като пример можем да вземем България – доминацията на Лудогорец се отразява много негативно не само върху клубния футбол в страната, но и върху националния отбор, тъй като най-силният български отбор в момента играе с малко български играчи в състава си. Същото може да се каже и за Олимпиакос – в последният им мач от Лига Европа (победа с 3:0 над Фенербахче като гост) играха със само трима гърци. Като цяло отборът от Пирея не играе с много местни футболисти в първия състав, като броят им варира между двама и петима, според зависи тежестта на сблъсъка. Всъщност, силата на Олимпиакос (както финансова, така и футболна), се дължи изцяло на точно един човек – Евангелос Маринакис, който е може би
Най-влиятелната фигура във Гърция.
Роденият през 1967 бизнес магнат е известен не само като собственик на Олимпиакос и Нотингам Форест, но и като притежател на много от големите медии в южната ни съседка. Най-ключовата и доходоносна част от бизнеса му обаче е морската търговия – той държи огромен процент от пристанището на Пирея, което е сред топ 10 на най-заетите пристанища в Европа, и изключително ключово в последните години за китайските интереси, тъй като Пирея е отправна точка за много стоки към вътрешността на континента. Реално той разполага с лични средства от над 600 милиона долара към 2020г, а компаниите, които притежава, струват милиарди долари в инвестиции. Тук нещата отново започват да приличат на историята с Шериф Тираспол от предишната моя статия, а именно как компания/личност със спорен произход на средствата и проблемна репутация поема спортен клуб с цел да легитимира себе си пред обществото.
Откакто Маринакис придобива Олимпиакос през 2010г, отборът често бива смятан за един от най-мразените в Гърция, поради многото скандали, в които бива замесен той – уреждане на мачове, намеса в работата на гръцката футболна асоциация, дори сблъсъци с играчи, сред които е вече далечният случай на Джибрил Сисе от Панатинайкос, когато последният се замесва в спор с Маринакис и бива пребит от фенове на Олимпиакос. Джибрил Сисе отвежда случая в съда, където Маринакис е сметнат за невинен. Недоволството на Сисе с решението (и със слабото съдийство и немалкото проблеми в гръцкия футбол) става и причина той да напусне „ПАО“ и да отиде в Лацио. И ако си мислите, че това е скандален случай, то тогава трябва да споменем и обвиненията към Маринакис в търговия и трафик на дрога – например през 2016г, когато негов кораб беше хванат с малко над 2 тона хероин, идващ от Близкия изток. Обвинения бяха повдигнати, но собственикът на Олимпиакос беше сметнат за невинен. Отново.
„Кориополис“
Най-известният футболен скандал в гръцкия футбол обаче е през 2011г, когато избухва така наречения скандал „Кориополис“ - име, вдъхновено от световноизвестния скандал „Калчополи“ в Италия 5 години по-рано. „Кориос“ на гръцки всъщност означава „телефонно подслушване“, и реално това е основата на обвиненията в този скандал. 68 души биват обвинени, сред които има собственици, президенти, рефери, и дори играчи. Всъщност, корупцията в гръцкия футбол е проблем в такива размери, че в гръцкия език буквално имат дума за нея – “paranga”. Детайлите на скандала биват описани в документ от 130 страници, който съдържа записи от редица телефонни разговори, в които се описват заплахи, договаряне на мачове, сделки между собственици и съдии и много други изключително скандални събития, които по-късно ще бъдат обобщени от Йоргос Никитиадис като „най-тъмната страница в историята на гръцкия футбол“. Очакванията са били за справедлив процес, който най-накрая да вкара футбола в Гърция в ред. Това обаче не се случва, тъй като го отнасят сравнително малки отбори – Олимпиакос Волос и Кавала биват извадени от елита и пратени чак в четвърта дивизия, като отборът от Волос дори е изваден от плейофа на Лига Европа. Големите риби, като Маринакис например, са обявени за невинни. По-късно ключови фигури по делото, като футболните прокурори Факос и Антонакакис са сменени с Петропулос и Карас, което всъщност спира разследването и то никога не е подновено. Но шоуто тепърва започва.
Гръцкият футболен скандал от 2015
Тук вече положението става определено сериозно, тъй като тук вече говорим за организирана престъпна група. На 6 април 2015 година излиза работата по случая „Кориополис“ от 2011г, като в документ от над 170 страници разкрива шокиращи детайли. Според документацията, Евангелос Маринакис, заедно с членовете на Гръцката футболна федерация Теодорос Куридис и Георгиос Сарис, са планирали схема, с която да контролират целия гръцки футбол чрез мръсни и нелегални методи. Всичко е започнало още през 2011г, когато след среща в хотел в Атина е планирано да се подкрепи кандидатурата на Сарис за президент на Гръцката футболна федерация с Маринакис, имащ ключова роля в схемата. Месеци по-късно, през януари 2012г, Маринакис ще се опита да подкупи съдията Петрос Константинеас, който е бил и депутат през това време и виден борец против корупцията. Съдията отказва и Олимпиакос губи мача си с Ксанти, а според обвинението Маринакис е поръчал атака над пекарна, притежавана от Константинеас, която е взривена месец по-късно.
Интересен е начинът, по който са се опитвали да избегнат подслушване, а именно чрез закупуване на предплатени мобилни телефони, които са били притежавани от китайски или пакистански имигранти, въпреки че и техните телефони също са били подслушвани от гръцкото разузнаване. Подкрепяни са били и клубове под влиянето на Олимпиакос - явление, познато като „корпорация“ / „корпоративен футбол“, тоест клубове, които са под влиянието на голям отбор с цел да се развиват и да дават опит на играчи от големия клуб, които просто нямат достатъчно игрови минути. Това е било с цел Олимпиакос да има влияние в лигата и така да си подсигуряват лесни титли. Ултрасите също са имали роля, като често са били използвани като агитка с цел да провокират безредици на мачове. Сред тези случаи е и мач от „майката на всички дербита“ измежду Олимпиакос и Панатинайкос, след който „детелините“ биват наказани с глоба от 212 хиляди долара и отнемане на 3 точки.
След разкритията на гръцкия прокурор започва разследвания, а Иван Савидис, собственик на ПАОК, ще заяви, че „го е срам да бъде свързван с гръцкия футбол“ и иска оставката на Маринакис, както и на президента на федерацията. Немалко футболисти и ключови фигури от гръцкия футбол ще направят редица признания по отношение на смъртни заплахи и корупцията. Президентът на Панатинайкос, Янис Алафузос, осъжда собственика на Олимпиакос, както и двама гръцки съдии. Списъкът на заподозрените включва и ФК Верия, както и Атромитос. И както обикновено, няма да има никакви виновни – абсолютно всички замесени фигури ще бъдат обявени за невинни по всички обвинения.
Луди, луди гърци
Тук си струва да споменем и един наистина невероятен случай, достоен за страни от типа на Еритрея, Сомалия или Сирия, случил се през 2018. Сезон 2017/18 беше доста слаб за хегемона Олимпиакос, като отборът от Пирея завърши трети, а борбата за титлата беше между АЕК Атина и ПАОК, а всичко се очаква да се реши в директен сблъсък в „дербито на двуглавите орли“ на стадион „Тумба“. И след 0:0 в редовните 90 минути се стига до скандално отменен гол на домакините от Солун, след което Иван Савидис нахлува на терена, заедно с личната си охрана, и първоначално се опитва да изведе играчите си от терена. Капитанът Виериня обаче отказва, след което Савидис тръгва директно към рефера с пистолет, закрепен към колана му. Това е и причината мачът да се прекрати, след което ПАОК бива наказан с три точки, а АЕК Атина получава служебно победата, което ще бъде преломен момент в борбата за титлата, която „жълто-черните“ ще спечелят за пръв път от 1994г насам.
Всъщност Иван Савидис, понтийски грък и близък приятел на Владимир Путин, е смятан за добрия герой в гръцкия футбол, поне сред „черно-бялата“ част на Солун, като на него се гледа като на външен човек, чист от мърсотията на „блатото“ на гръцкия футбол. Той, подобно на Маринакис, също има силно участие в морската търговия, като държи пристанището в Солун. Реално погледнато, основният начин да забогатееш в Гърция е като се занимаваш с морска търговия. И така, както богатите американци забогатяват чрез технологии, руснаците чрез миньорската индустрия, а арабите чрез нефтодобива, гърците забогатяват чрез морския транспорт, който печели над 20 милиарда долара годишно. Савидис всъщност държи пристанището на Солун и по стратегически причини – входна врата към Балканите и важна точка за НАТО, руския бизнесмен с гръцки произход налива пари (според OCCRP) в правителството в Скопие, познато на международната общност като Република Северна Македония, финансирайки протести и агитката на ФК Вардар срещу смяната на името на създадената през 1991г република. Бизнесменът, иначе роден в Грузия (тогава част от СССР) през 1959г, е с 3-годишна забрана за посещение на мачове, която изтича тази година.
Изводи
Много често се чуват мнения, че българският футбол е в много лошо състояние, как има корупция, пране на пари, уговаряне на мачове. Реално погледнато обаче, този проблем не е характерен само за България – истината е, че всички наши съседи, а и останалите балкански държави, имат скандали, които са може би много по-големи от тези в нашата страна – подобни проблеми има и в Турция, Северна Македония, Румъния, Сърбия, както и в Хърватия, която иначе често бива показвана за пример у нас. Разбира се, това не ни навежда на мисълта, че „ами то и тези около нас не са по-добре, така че всичко е от обстановката“. Не. Това, че Балканите също изпитват този проблем, намеква за промяна в много по-големи мащаби. Въпросът е – кога?
