Как се справяме в плейофите?

Как се справяме в плейофите?

 Едва ли някой българин е пропуснал факта, че довечера за националния ни отбор се открива уникалната възможност да се класира за Евро 2021 през задния вход. В евентуално 2 баражни мача, нашите трябва да победят първо Унгария, а след това и победителя от двойката Исландия - Румъния. До тук стигнахме благодарение на добрите игри в първото издание на Лигата на Нациите, а късметът определи и двата баражни мача на "лъвовете" потенциално да се играят на стадион "Васил Левски" в София.

 Поглеждаме назад и виждаме, че България никога не е играла в плейофи за класиране за голям турнир. Поне не и в този им формат. На няколко пъти нашите трябва да мерят сили в мачове на неутрален терен, за да подпечатат билетите си за Мондиал или Европейско първенство.

 Връщаме се до свръх далечната 1937г., когато България играе квалификации за Световното първенство във Франция. Би трябвало да се състои групова фаза, но кандидатите за участие са толкова малко, че нашите попадат в една група единствено с тима на Чехословакия. Реално се играят 2 мача, в които завършваме 1:1 в София и губим катастрофално с 0:6 в Прага. Тези двубои могат да се окачествят като чист бараж в наши дни, но тогава ръководителите на УЕФА са настоявали да се наричат "групова фаза".

 Прехвърляме се в квалификациите за Мондиала в Чили през 1962г., когато нашите споделят група с Франция и Финландия. След изиграването на всички срещи нашите делят първото място с "петлите" с по 6 точки и тъй като головата разлика все още не съществува като показател, налага се да се изиграе директен мач на неутрален терен, който да определи победителя, който ще участва на първенството. Пред близо 40 000 зрители на стадион "Сан Сиро" в Милано, Димитър Якимов попарва французите с гол малко след почивката, което е достатъчно за победата с 1:0. 

 Четири години по-късно същата ситуация се повтаря, но този път на пътя ни към Мондиала в Англия е тимът на Белгия. В груповата фаза си разменяме по 1 победа в София и Брюксел, а междувременно и двата отбора печелят мачовете срещу аутсайдера Израел. Отново се налага да се изиграе решаващ двубой между нашите и белгийците и отново той се провежда в Италия, но този път във Флоренция. Побеждаваме с 2:1 с два гола на Георги Аспарухов-Гунди.

 Поглеждаме и историята ни в европейските квалификации, където ни отнема доста време, докато се класираме за финалите в надпреварата. Тук правим уточнението, че Европейските първенства дълги години се решават в т.нар. "финална четворка", до която никога не успяваме да се докопаме. Преди това се играят директни елиминации, които са окачествени от УЕФА като квалификации за въпросната "финална четворка".

 Още във второто издание на турнира през 1964г., България отново се нуждае от 3 мача, за да преодолее своя съперник в предварителния кръг. Той обаче се казва Португалия и след първите 2 двубоя резултатът е равен - 4:4. Разменяме си по една победа в София и Лисабон с по 3:1, така че в среща на неутрален терен (отново в Италия), Георги Аспарухов попарва иберийците с гол в 87-ата минута. Нашите печелят с 1:0 и се класриат за следващата фаза, която се явява осминафинали. Там обаче отпадаме от Франция.

 За следващото първенство през 1968г., организаторите най-сетне въвеждат групи в квалификационната фаза. Нашите печелят безапелационно в компанията на Поргугалия, Швеция и Норвегия, което ни изпраща на крачка от "финалната четворка". Там обаче на пътя ни стои отборът на Италия, когото побеждаваме с 3:2 в София, но в реванша губим с 0:2 и отпадаме. Това е и най-силното представяне на България на Европейско първенство според историята.

 Разбира се, многократно ни се е случвало да се поставим в позицията, в която задължително трябва да спечелим последния си мач от груповата фаза, за да можем да се класираме за съответното първенство. Най-паметно си остава гостуването на Франция през 1993г., когато с гол в добавеното време съсипваме френските амбиции и се класираме вместо тях на Мондиала в САЩ. 

 Надяваме се, че нашите ще успеят да спечелят тези изключително важни двубои срещу Унгария и Исландия/Румъния, така че им пожелаваме успех!

Прочетете също:
Играчи, захванали се с интересен бизнес след края на кариерата си
Какво се случи със звездите на Монако от 2004г?
Барселона - Атлетико Мадрид: най-лудия мач в историята?
Некоронясаните непобедени - отборите с 0 поражения, които не станаха шампиони
Най-големите бисери във футбола (част 1)


Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

А вие гордеете ли се?
Националите – как да не ни дразнят чак толкова
Немският футболен съюз: Имаме пълно доверие на Льов
Феран Торес бележи за 5:0
Изненадващ голмайстор дърпа Италия напред при Манчини
Легендата за неостаряващия Горан Пандев
Как Андора потъпка най-верния си войн
Арестуваха Райън Гигс
Защо не ни се получава?
Топ играчите, които ще пропуснат Евро 2020
Голямото Световно клубно първенство, което ще замести Купата на Конфедерациите
Най-кратката кариера за националния отбор на Англия
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Златната генерация от халфове на "скуадра адзура"
Последната минута - големият враг на българския футбол
Какви суми получават играчите, за да представляват родината си?
Революция във футбола в Бразилия
Стоичков за тънкостите и тайните зад геройствата на България в САЩ 94
Невъзможната футболна мечта на Тувалу и Кирибати е напът да се сбъдне