Какво е модерният футбол? Една безкрайна машина за пари, спонсорски договори за милиарди, алчни агенти и ненаситни играчи. С навлизането на големите суми, играта все повече и повече започна да става подчинена на финансите, а не на това, за което е създадена - да радва феновете.
Не минава и месец без в пресата да излезе информация за поредния лаком футболист, който отишъл при съответното ръководство и се тръшнал, че иска по-голяма заплата. Ако не били удовлетворили исканията му, той щял да напусне. И следват драми, разправии, дискусии и чудо...
Затова, според мнозина, модерният футбол е отвратителен! Затова по-старите фенове с наслада си спомнят за отминалите времена, където най-важното за играчите е било представянето им на терена. Затова, когато по телевизията завъртят някой стар мач, всички гледаме в захлас.
В наши дни романтиката във футбола е нещо, за което може да се говори изцяло в минало време. Термини като "лоялност" и "благодарност" са на изчезване. Парите са тези, които движат интересите на играчи, треньори, президенти, ръководители, съдии и така нататък.
Затова, когато чуем името на Хосеба Ечеберия, сърцата ни се размекват. Защото той определено не беше най-голямата звезда в световния футбол, нито пък най-успешният играч на своето поколение, нито пък е печелил купища трофеи. Всъщност във витрината на Ечеберия няма нито едно отличие, нито един медал, нито една награда.
Защо тогава той е толкова важен? Защо му отделяме цялото това внимание, когато трансферният прозорец е в разгара си и поредните мултимилионни сделки са заляли световните медии?
Защото Хосеба Ечеберия беше човек!
Човек, който можеше да оцени какво му е дал футболът. Човек, който можеше да оцени какво му е дал отборът на Атлетик Билбао. А това не може да се измери нито в пари, нито в медали.
Всички добре знаем добре какво е кредото на Билбао - така наречената "кантера". Клубът разчита единствено и само на футболисти от баски произход. Това само по себе си е доста значимо, тъй като не само, че Билбао са един от трите испански клуба, които не са изпадали никога от Ла Лига (останалите са Реал и Барселона), но Атлетик е 8-кратен шампион на страната и носител на 23 национални купи. И всичко това е постигнато с футболисти като Ечеберия.
Юноша на местния съперник Реал Сосиедад, той се присъединява към Билбао през свръх-далечната 1995г, когато е едва на 17. Това, разбира се, не се харесва на феновете от Сан Себастиан. Сумата, платена за Ечеберия, е рекордна за играч под 18 години в историята на испанския футбол - 3 милиона евро. Заради него двата клуба късат сравнително добрите си отношения и в продължение на години водят студена война.
Когато Ечеберия се появява за пръв път на "Аноета" след трансфера си в Билбао, местните привърженици му готвят сурово посрещане - банер с неговия лик и купчина пари около него. Каква ирония... За беда Хосеба се осмелява да отбележи в този двубой и по него политат шишета с вода, както и псувните на около 30 000 бесни баски. Това не го смущава и той продължава да гледа работата. Става и испански национал.
За "Ла Фурия" той играе 53 пъти и вкарва 12 гола, включително и победния срещу Словения на Евро 2000. Ечеберия е едва един от двамата играчи на Атлетик, които са в състава на Хосе Антонио Камачо за надпреварата в Белгия и Холандия. Другият е неговият партньор в атаката Исмаел Урсайс.
И така, стигаме до заветната дата - 30 юни 2009г. 31-годишният Ечеберия все още не е готов да се оттегли от играта, но договорът му с Атлетик изтича. Разбира се, баските веднага му предлагат нов контракт за още 1 година, което Хосеба приема на драго сърце, но с едно условие - че заплатата му ще отива във Фондацията "Атлетик Билбао", която се занимава с това да помага на социално слаби младежи и хора в риск.
Точно така! Бившият испански национал желае да играе цял сезон, без да получи и цент за това!
Той записва едва 7 мача за кампанията, но това е достатъчно, за да се нареди на трето място във вечната ранглиста на футболистите с най-много мачове за Атлетик - 514, отстъпвайки само на Хосе Анхел Ирибар (614) и Хосе Франсиско Рохо (541). Запитан от испанските медии защо е решил да дари всичките си печалби от прощалния си сезон, Ечеберия казва:
"Това е идея, която имах от години. Исках да направя този жест. Това е в знак на благодарност за отношението на клуба към мен и за цялата обич, която получих от толкова много хора."
"Никога не съм искал това да става прецедент или сензация." - добавя той. И ние му вярваме.
В бенефисния си мач Ечеберия играе срещу отбор, съставен от 200 деца, обучаващи се в академията на баския клуб. Той бележи 2 гола, а тимът му печели с 5:2.
Има една теория, според която във футбола всичко може да се купи или постигне с много пари. Това твърдение е подкрепено от толкова много играчи и техните действия. Постъпката на Ечеберия служи като противоотрова за тези алчни мисли. Трудно е да повярваме, че тя ще послужи като пример за подражание на другите футболисти. Как си представяте Неймар или Алексис Санчес да се откажат от заплатите си?
Тогавашният президент на Атлетик Билбао, Фернандо Гарсия Макуа, коментира постъпката на Хосеба така:
"От името на клуба, не мога да намеря думи, с които да му благодаря за този огромен жест."
И знаете ли какво? Това наистина е огромен жест. Може и заплатата на Ечеберия да не е като тези на Лионел Меси и Кристиано Роналдо, но благотворителността е нещо, което винаги е било в основата на спорта. Постъпката му определено е нещо, от което всеки футболист може да се поучи. И най-важното - в свят, подчинен единствено на финансите, Ечеберия доказа, че не всичко е пари...
