Какво се случи със звездите на Монако от 2004г?

Какво се случи със звездите на Монако от 2004г?

 Помните ли вече далечната 2004-та година? Определено беше доста шантава, особено във футболния свят. Най-големият аутсайдер Гърция спечели трофея от Европейското първенство в Португалия, а Шампионската лига имаше не по-малко любопитен финал. 

 И докато за играчите на победителя Порто горе-долу се знае какво последва, днес ще видим какво бе бъдещето за футболистите на загубилия. Монако определено може да се счита за един от най-изненадващите финалисти в историята на турнира, но за съжаление момчетата на Дидие Дешан не успяха да завършат приказката подобаващо и да се преборят за "Ушатата".


 С помощта на футболния сайт Squawka ще издирим играчите на Монако от този заветен мач и ще проследим как се развиха кариерите им.

Вратар - Флавио Рома
 Италианският страж в момента е на 45 години и отдавна се отказа от играта. Той излезе и един от най-лоялните играчи на Монако, тъй като остана в клуба чак до 2009-та година, записвайки над 200 мача. След това Рома престоя на пейката на Милан 3 години и през 2012г. се завърна в княжеството, за да доиграе кариерата си, но "монегаските" си бяха намерили друг титулярен страж. Така италианецът прекрати кариерата си през 2014г. на 40-годишна възраст. Той успя да запише и 3 мача за националния отбор на "скуадра адзура" през 2005г. в приятелски мачове.

Десен защитник - Уго Ибара
 Интересна бе съдбата на аржентинския бранител. Той бе преотстъпен в Монако тъкмо от тима на Порто, но все пак това не го спря да вземе участие във финала. По това време Ибара бе на 30 години и носеше интересен прякор - "Ел Негро". След края на сезон 2003/04, той напусна княжеството и бе отдаден под наем в тима на Еспаньол. През лятото на 2005г. пък се завърна в родината си Аржентина и игра чак до 2010г. в гранда Бока Хуниорс. За Монако записа 35 мача.

Централен защитник - Жулиен Родригес
 За разлика от гореизброените, французинът реално е юноша на "монегаските". Той се подвизаваше в клуба още от 1997-ма година, но в този конкретен сезон се утвърди като абсолютен титуляр в защитния вал на Монако. През 2005г. напусна княжеството след изиграни над 150 мача за тима и подписа с тима на Рейнджърс, където наставник бе друг французин - Пол Ле Гуен. Когато на кормилото на шотландския гранд застана легендата Уолтър Смит, Родригес бе продаден обратно в родината си, този път в тима на Марсилия, където той доигра кариерата си, окачвайки бутонките през 2012г. на 34-годишна възраст.

Централен защитник - Гаел Живе
 Това бе и един от най-интересните играчи в тима на Монако. Едва на 23 години, Живе също бе юноша на Монако и вече бе заформил страхотно партньорство с Родригес, което може би бе ключово за успеха на тима. Дуото бе помогнало на "монегаските" да спечелят Купата на Франция през 2003г., а дори крахът на финала на Шампионската лига не прогони Живе от клуба. Той остана в княжеството до 2007г., когато премина в големия враг Марсилия, а 12 месеца по-късно се премести в Англия и заигра в Блекбърн. Последните години от кариерата си Живе изигра в тимовете на Арле, Евиан и Тур.

Ляв защитник - Патрис Евра
 Това без никакво съмнение е играчът, който направи най-сериозна кариера след този загубен финал. Роденият в Сенегал Евра остана в Монако до 2006г., когато силните му изяви най-сетне му осигуриха трансфер в гранда Манчестър Юнайтед. Там "чичо Пат" спечели абсолютно всичко, включително и Шампионската лига. Когато поостаря за английския футбол пък се премести в Ювентус и игра нов финал в турнира, отново загубен, този път от Барселона. Евра се отказа от футбола през 2018г., когато бе на 37, а последният му клуб бе Уест Хям.

Централен халф - Едуард Сисе
 Оказа се, че "монегаските" са успели много точно да напипат играчите, които да вземат под наем, за да изградят този корав отбор. Едуард Сисе бе пристигнал на "Стад Луи II" като преотстъпен от тима на ПСЖ. През сезон 2003/04 той изигра 44 мача за Монако, след което парижани си го върнаха. Той остана във френската столица до 2007г., когато се премести в турския Бешикташ. След това игра и за Марсилия и Оксер, а през 2012г. прекрати кариерата си.

Централен халф - Лукас Бернарди
 Перфектният партньор на Сисе, за да бъде тотално заключен центъра. Нисък и доста нахъсан, аржентинецът Бернарди бе преминал в тима на Монако още през 2001г. За "монегаските" той записа над 200 мача, а през 2008г. се завърна в родината си и подписа с тима, чиято рожба бе - Нюелс Олд Бойс. Бернарди игра до 2014г., след което се преквалифицира в мениджър, като в момента води тима на Годой Круз.

Централен халф - Акис Зикос
 Гъркът бе един от най-опитните на терена за Монако. Въпреки тежката загуба, представянето на Зикос бе окачествено като наистина фантастично. Халфът тотално допълни другите двама, образувайки солидна стена пред защитата на "монегаските". Зикос пристигна в княжеството през 2002г. от тима на АЕК Атина и остана до 2006г., когато, вече 32-годишен, се завърна в отбора от гръцката столица. Халфът се превърна и в първия играч от южната ни съседка, който игра на финал в Шампионската лига. 



Дясно крило - Людовик Жули
 Ниският флангови играч също се наслади на невероятна кариера след този злополучно загубен финал. Жули бе част от тима на Монако още от 1998г., но мачът срещу Порто бе последен за него. След над 230 мача, той бе продаден на Барселона, където сформира легендарен нападателен тризъбец с играчи като Роналдиньо и Самуел Ето'о. Жули все пак спечели отличието през 2006г., а в залеза на кариерата си игра още в Рома, ПСЖ, Лориен и отново за Монако.

Ляво крило - Жером Ротен
 Още един от виталните играчи на тима през кампанията, въпреки че вкара едва 1 гол. Ротен бе дошъл в Монако от скромния Троа през 2002г. и веднага след финала напусна "монегаските", преминавайки в тима на ПСЖ. Мнозина го сметнаха за странно, но пък крилото остана в Париж чак до 2010г., като накрая дори бе понижен до Б-отбора на "принцовете". Ротен игра още за Рейнджърс, Анкарагюджу, Бастиа и родния Каен. 

Нападател - Фернандо Мориентес
 Може би най-успешната сделка за "монегаските". Мориентес също бе взет под наем от Реал Мадрид, където му бе отесняло след пристигането на Феномена Роналдо. Нападателят вкара 9 гола в Шампионската лига през сезона, 2 от които в мрежата на "кралския клуб", когато двата тима се срещнаха на четвъртфинала. След края на кампанията Реал си го върнаха, само за да го продадат на Ливърпул през януари 2005г. Мориентес се отказа от футбола през 2010г., като игра още за Валенсия и друг френски тим - Олимпик Марсилия.


Резерви, които се появиха в хода на мача:

Себастиен Скилачи
 Бранителят се появи на футболната карта с екипа на Монако, но след като напусна през 2006г. доби истинска слава. Скилачи игра още за Лион и Севиля, печелейки няколко трофея, а след трансфера си в Арсенал кариерата му рязко тръгна надолу. Той се отказа от футбола през 2017г., като бе играл 4 сезона за Бастиа.

Дадо Пършо
 Хърватинът бе в ролята на златна резерва за Монако през кампанията. Той успя да наниже 7 гола в Шампионската лига, 4 от които вкара на Депортиво в груповата фаза навръх рождения си ден. След финала бе продаден на шотландския Рейнджърс, където завърши кариерата си през 2007г.

Шабани Нонда
 Нонда бе истинска звезда на Монако, но пристигането на Мориентес го закотви на пейката. Той бе и най-скъпата придобивка на "монегаските", които го купиха за 20 милиона евро от Рен през 2000г. за заместник на напусналия Давид Трезеге. През 2005г. конгоанецът бе продаден на Рома, а след това игра още за Блекбърн и Галатасарай.




Резерви, които не влязоха в игра:

Тони Силва
 Сенегалският страж бе по-скоро резерва на Флавио Рома по време на престоя си в Монако. През лятото на 2004г. напусна и заигра в Лил, където се изявяваше на добро ниво.

Ярослав Плашил
 Чешкият халф бе доста млад по това време, но след това стана абсолютен титуляр за "монегаските". Той игра още в Осасуна и Бордо, а през миналото лято прекрати кариерата си.

Хасан Ел Факири
 Този играч бе предимно резерва във всичките си сезони в Монако. През 2005г. той напусна и заигра в Борусия Мьонхенгладбах, а след това доигра кариерата си в родината си Норвегия в тима на Бран Берген.

Емануел Адебайор
 Това бе първият сезон за тогоанеца при "монегаските" и той така и не успя да се разпише в турнира. Адебайор е и единственият от този тим, който все още е активен играч. След като смени цяла върволица от отбори, сред които Арсенал, Манчестър Сити, Реал Мадрид и Тотнъм, нападателят в момента играе в парагвайския Олимпия. 


Гласували: 18, рейтинг: 4.9

Добави коментар

Препоръчано за вас

Йозеф Бицан: невъзпятият рекордьор по голове
Футболисти, които изведнъж изчезват от футболната карта
Мъже срещу жени: как са завършили мачове между двата пола?
Колко добри са били българските футболисти преди да станат известни?
Отбори, които трудно бихме могли да мразим
Интересни прякори на футболни отбори и техния произход
Колко добри са били професионалните играчи преди да станат известни?
Бивши футболисти, отдали се на политиката
Марийн АФК: осмодивизионният клуб, който изживява „магията на купата“
Мачът, който трябваше да помири Щатите и Иран
"Неразбраният" Никола Анелка
Феноменът Будьо/Глимт: от Втора лига до шампионската титла за 3 сезона
Коледното футболно примирие, което за миг спряло Първата световна война
Боксинг дей и неговите класики от Висшата лига
Най-несправедливите уволнения на мениджъри във Висшата лига
Зрелищата, които се оказаха едни от най-скучните футболни мачове
Тийн Дрийм-Тийма на Арсенал от 2008г: Къде са те сега?
Денят, в който Роналд Куман употреби немската национална тениска и оскверни цяла Германия
Най-разпознаваемите футболни фенове в света (част 1)
Ройстън Дренте: пътят от блясъка на Реал Мадрид до провал и банкрут