Легендата за неостаряващия Горан Пандев

Всяка нация, била тя скромна или могъща, пази в пантеон своите най-прославени, макар и малцина истински футболни герои. В Румъния неуморно величаят “царя на Карпатите” Джордже Хаджи. Руснаците пък живеят с образа на “черния паяк” от Москва Лев Яшин. В Унгария и днес прекланя глава пред Ференц Пушкаш и маджаржарската школа от 50-те и 60-те години на миналия век, разбила Англия с 6-3 насред Уембли. В България си имаме носителят на Златната топка Христо Стоичков. 

E, за посърнала до четвъртък вечер откъм значими национални успехи Северна Македония това почти митологизирано място от близо десетилетие е запазено само и единствено за Горан Пандев. Македонският футболен светия от югозападната ни съседка е не просто рекордьор по отбелязани голове (36) и изиграни мачове (114) с родната червено-жълта фланелка в цялата 27-годишната история на “червените рисове”. Неговата фигура не се изчерпва и с 20-годишната му почетна кариера преминала през италианските страшилища Лацио, Интер, Наполи и истанбулския хегемон Галатасарай - визитка, която понастоящем остава без каквато и да е конкуренция с който и да е бивш или настоящ негов сънародник. Не - за роденият в Струмица 37-годишен нападател на Дженоа най-голям дар към футболна Северна Македония и белег за постиженията на повратливия левичар ще остане едно единствено попадение - това отбелязано точно в 20:10 македонско време или онази незабравима 55-та минута на стадион “Динамо Арена” в Тбилиси срещу домакина Грузия, класирало северномакедонците на първото в историята им Европейско първенство. 

Горан Пандев или “Гоче”, както е добре познат сред старо и младо в Струмица, отдавна е почетен със своя позлатена звезда на центърния площад в родния си град, досущ като тези от холивудската алея на славата. Заслужил я с не едно и две емблематични изяви и попадения - това с екипа на Лацио през 2004 срещу Ювентус, когато с няколко финта навързва Фабио Канаваро, Лилиан Тюрам, Джанлука Дзамброта и пронизва Джанлуиджи Буфон; двете му попадения в групите на Шампионска лига срещу Реал Мадрид през 2007 година отново с отбора на лациалите; ювелирният пряк свободен удар през 2010 във вратата на Дида в дербито на Милано, не и без досетливостта на Жозе Моуриньо, както и решителният 3-ти гол във вратата на Байерн за 3-2 на Алианц Арена, класирал Интер на четвъртфиналите, едва година след триумфа на нерадзурите в турнира срещу същият съперник. 

А от местния Беласица, през школата на Интер до неостаряващият му нюх за голове в Дженоа и бъдещото му участие на Евро 2021 за първи път, на 38 години, Пандев отново се превъплъти в символа на несравнимата северномакедосна гордост във футбола, последвала успехите на страната в баскетбола и хандбала, както и историческото първо участие на Вардар Скопие в групите на Лига Европа през 2017 година. 

“Сякаш сънувах, че ще реша мача с гол,” сподели Пандев в интервюто си след края на мача. “Убеден бях, че тази генерация има качествата, има сили. Щеше да е жално да не се класираме, на само за мене, а за цяла Македония. Мечтаехме да играем на Европейско, а моят шанс се отвори на 38 години. Посвещавам успеха на моята фамилия - те са ми най-голямото вдъхновение и помощ. Помня, когато ме изпращаха от Италия [за Грузия], жена ми и децата ми ми рекоха - ‘Без Европейско по-добре не се връщай’. Всички са много щастливи, но аз съм най-щастлив. Ще ни трябват още няколко дена да повярваме какво направихме.”

А ето че докато отговаряше, северномакедонският журналист излезе извън сценария и призова Пандев да отложи края на кариерата, да се порадва още една година на футбола и да играе на Евро 2021: “Молим те, само за Македония”. Преди дори да успее да разсее слуховете за окачването на бутонките си обаче, един от асистент-треньорите, дочул молбата, се откъсна от народната музика покрай празнуващите играчи, приближи се и отговори вместо Пандев: “Горан няма да се отказва, докато не ни класира и на Световно първенство.” 

Националната реликва, която е Пандев, едва ли ще угасне толкова скоро за футбола. Дори след като се превърна в едва третият македонец вдигнал Шампионската лига и първият отбелязал гол на финала на Клубното Световно първенство, което и печели с Интер през 2010 година, както и купишата му голове срещу нации като Холандия, Испания, Норвегия, Дания, последния завет си остава участието му на ЕВРО 2021. 

А наследството му се простира отвъд дори тези клубни и международни успехи. През 2010 година, когато е на своя футболен връх след требъла с Интер, Пандев се завръща в родната Струмица за да основе Академия Пандев - тим, който да развива младежите в града и околията, както и старши тим, които само 6 години по-късно се изкачва до първото ниво на футбола в Северна Македония, а през 2018-19 година печели и Купата на Македония, с което си подпечатва участие в квалификациите за Лига Европа. Към днешна дата в състава пък се състезава по-малкият брат на Горан Пандев - 33-годишният нападател Сашко Пандев.   

“Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да вярваш - в тези момчета и в селекционера. От 5 години той ни събира. Говорихме отворено и му казах някои работи, най-вече за младото поколение.”

Тези са думите на Пандев за работата на наставника Игор Ангеловски, треньор на югозападните ни съседи от 2015 година насам. Негова е и основната заслуга Пандев да се завърне обратно в националния отбор през 2016 година, след отказването му през 2013 година заради конфликт с футболната федерация. Като лице зад завесата на успехите в рамките на тези 5 години, Ангеловски наставлява националната им гарнитура, достигнала най-ниското си 166-то място в ранглистата на ФИФА през 2017 година, както и своя зенит - 65-то място само 3 години по-късно, на една позиция пред тима на България, и подпечатано първо участие на Европейско първенство.