Легендите, печелили Шампионската лига с повече от 1 клуб

 Няма по-голям клубен успех от това да спечелиш Шампионската лига. Това означава, че отборът ти е най-силният в цяла Европа, а по всяка вероятност и в света. Някои цял живот преследват тази мечта, а за да е пълен балансът - други са го правили повече от веднъж. 

 Днес ще се спрем на футболистите, които са имали щастието да седнат на европейския футболен престол повече от веднъж, при това с различни клубове. 

Марсел Десаи
 Френската легенда е първият голям щастливец в този списък. Той печели първото издание на Шампионската лига през 1992/93, когато на финала неговият Олимпик Марсилия побеждава Милан с 1:0 с гол на Базил Боли. Както е известно, французите са дисквалифицирани от защита на трофея заради скандала с уредените мачове в Лига 1. Почти всичките им звездни футболисти напускат, включително и Десаи. Той се присъединява към същия този отбор на Милан, който в края на сезон 1993/94 вдига "Ушатата" след една изненадваща и разгромна победа с 4:0 на финала над Дрийм-тийма на Барселона, а французинът дори е автор на последния гол в срещата.

Дидие Дешан
 Щастието да спечели Шампионската лига с два различни отбора има и сънародника на Десаи Дидие Дешан. Двамата са и съотборници в Олимпик Марсилия, но Дешан трябва да почака няколко години, преди да повтори успеха на своя колега. След краха на марсилци, халфът се присъединява към състава на Ювентус, където по това време са събрани някои от най-големите имена в света на футбола. Както е известно, "старата госпожа" печели трофея през 1995/96 след победа с дузпи на финала над действащия шампион Аякс. За нещастие на Дешан, това е и последната му Купа на европейските шампиони.

Пауло Соуса
 Португалецът също е част от знаменития отбор на Ювентус е периода 1994-1996. Той е сравнително млад и доста обещаващ, като е смятан за една от големите звезди на европейския футбол още от Световното първенство през 1990г. След като Соуса печели Шампионската лига през 1996г., той напуска и става част от амбициозния отбор на Борусия Дортмунд. Въпреки че през по-голямата част от кампанията е контузен, той все пак помага на своите да достигнат финала в надпреварата през 1997г., където те побеждават именно Ювентус с 3:1. 

Кристиан Панучи
 Бранителят едва е навършил 21 години, когато получава възможност да играе във финала на Шампионската лига през 1994г. Както вече споменахме, неговият Милан побеждава Барселона с 4:0, а Панучи тотално опазва поверените му Христо Стоичков и Чики Бегиристайн. Въпреки това той не получава повиквателна за последвалото Световно първенство в САЩ. През средата на сезон 1996/97 бранителят напуска Милан и се присъединява към бившия си наставник Фабио Капело в Реал Мадрид. Панучи е титуляр във финала на Шампионската лига през 1998г. и помага на "белите" да спечелят първата си Купа на Европейските шампиони от 1966г. насам.

Кларънс Зеедорф
 Интересното е, че съотборник на Панучи в този финал през 1998г. е нидерландецът Кларънс Зеедорф. В онази пролетна вечер в Амстердам, той печели втората си купа от турнира. Зеедорф успява да стане европейски шампион още преди да е навършил 20 години с тима на Аякс през 1994/95. Тогава той е ползван главно като флангови полузащитник, но в Реал най-сетне намира истинското си призвание на вътрешен халф. През 2002/03 пък Кларънс се превръща в първия и до момента единствен футболист, печелил Шампионската лига с 3 различни отбора. Тогава той е част от тима на Милан, който печели финала срещу Ювентус, благодарение на по-точна стрелба от дузпите.

Едвин ван дер Сар
 Това може би е и най-дългото чакане преди някой футболист да повтори стъпването си на европейския връх. Едвин ван дер Сар е млад и обещаващ вратар, когато Луис ван Гаал пристига в Аякс. Тъкмо "Желязното лале" го налага в първия отбор и той е титуляр на финала през 1994/95, който "божиите синове" печелят. След това Ван дер Сар играе още в Ювентус и Фулъм, преди да бъде закупен от Манчестър Юнайтед и да спечели трофея от Шампионската лига през 2008г., когато "червените дяволи" надделяват с дузпи над Челси.

Фернандо Редондо
 Една съвременна футболна трагедия. Фернандо Редондо е един от най-класните дефанзивни халфове в света през втората половина на 90-те години. Той играе на топ ниво в отбора на Реал Мадрид и успява да се поздрави два пъти с "Ушатата" - през 1998 и през 2000г. След това е продаден против волята си на Милан, където претърпява редица тежки травми и за 4 години играе едва в 33 мача. Въпреки това, той е част от тима на "росонерите", който печели Шампионската лига през 2003г. Разбира се, Редондо не играе в големия финал срещу Ювентус и дори не е записан сред резервите.

Деко Соуса
 Спокойно можем да кажем, че португалският халф от бразилски произход бе с ключова роля и в двата случая, в които спечели Шампионската лига. Първо Деко се превърна в основен играч на Жозе Моуриньо при европоходите на Порто в турнира за Купата на УЕФА, а след това и за Европейската купа, и двете спечелени. Самият халф бе избран за играч на мача във финала през 2003/04, тъй като изработи и трите гола на "драконите" във вратата на Монако. През сезон 2005/06 пък той бе част от възродения тим на Барселона, където заедно с Едмилсон и Ван Бомел дърпаше конците в средата на терена. Каталунците спечелиха "Ушатата" след победа с 2:1 на финала над Арсенал.

Оуен Харгрийвс
 Историята на този полузащитник е изключително любопитна. Англичанин, роден в Канада и дебютирал във футбола в Германия. Харгрийвс бе част от онзи състав на Байерн Мюнхен, който спечели Шампионската лига през 2001г. след изпълнение на дузпи срещу Валенсия. Въпросният сблъсък остава в историята като "финалът на дузпите", а Оуен дори бе титуляр. Седем години по-късно той отново спечели отличието, този път като футболист на Манчестър Юнайтед и отново след изпълнение на дузпи. В онази нощ в Москва през 2008г. Харгрийвс отново бе титуляр отдясно на халфовата линия на "червените дяволи" и изигра пълни 120 минути, след което вкара своя удар от бялата точка.

Жерар Пике
 Каталунският бранител също като Десаи успя да спечели "Ушатата" в две последователни години с два различни клуба. Въпреки че не попадна в групата на Юнайтед за финала в Москва през 2008г., той сериозно допринесе за похода на червените към спечелването на трофея. Още през лятото Пике се върна в родната си Барселона и след само 12 месеца съдбата му даде шанс да повтори постижението си. Той излезе като титуляр във финала през 2009г. в Рим, когато каталунците спечелиха тъкмо срещу Манчестър Юнайтед с 2:0.

Самуел Ето'о
 Помните ли изключително странната размяна, в която Самуел Ето'о бе ползван като разменна монета за трансфера на Златан Ибрахимович в Барселона? Камерунецът се оказа големият печеливш от тази сделка. Освен трофея през 2006г., Ето'о спечели и този през 2009г., след което веднага отплава за Милано. Там под ръководството на Жозе Моуриньо, нападателят стигна до втори последователен триумф в лигата, отстранявайки тъкмо Барса по пътя към финала. Въпреки че Ето'о не се разписа в спора за отличието, неговият колега в атаката Диего Милито заби 2 гола в мрежата на Байерн, които се оказаха достатъчни за синьо-черния успех.

Тиаго Мота
 В по-ранните години от кариерата си бразилецът бе доста важна част от състава на Барса. След това конкуренцията при каталунците се оказа прекалено силна, но въпреки това Мота спечели Шампионската лига през 2006г., макар и да не игра много редовно. През 2009г. той се оказа в същия този Интер на Жозе Моуриньо и заформи брутално трио в халфовата линия с Уесли Снайдер и Естебан Камбиасо, което доведе до знаменития требъл на "нерадзурите" за сезон 2009/10. Самият Мота не игра във финала на Шампионската лига, тъй като изтърпяваше наказание.

Жозе Босингва
 Поглеждайки към статистиката се оказва, че португалецът е бил част от триумфа на Порто през 2004г., макар и участието му в мачовете през сезона е било доста ограничено. След като започна да играе по-редовно и името му нашумя, той бе привлечен в тима на Челси за почти 21 милиона евро. "Сините" достигнаха до финала през сезон 2011/12 и Босингва бе титуляр в него, тъй като в тима на Роберто Ди Матео имаше доста отсъстващи. Португалецът изигра пълни 120 минути и бе непоклатим срещу голямата звезда на Байерн Франк Рибери.

Пауло Ферейра
 Същото, което казахме за Босингва, до голяма степен важи и за този краен бранител. Ферейра бе един от големите любимци на Жозе Моуриньо. Тъкмо той го взе в Порто през 2002г. от тима на Витория Сетубал и Пауло бе несменяем титуляр за "драконите" по време на двете им еврокампании, втората от които завърши с КЕШ. Когато Моу пое Челси, Ферейра бе един от първите, които го последваха там. Защитникът остана в Лондон до лятото на 2013г., но приносът му за триумфа в Шампионската лига през 2012г. бе наистина почти никакъв.

Шаби Алонсо
 Баскът бе един от големите герои на Ливърпул в онзи драматичен финал през 2005г., когато "мърсисайдци" наваксаха изоставане от 3 гола срещу Милан, за да се поздравят с "Ушатата" след изпълнение на дузпи. Тъкмо Алонсо бе човекът, който изравни за 3:3, след като пропусна дузпа, но бе точен при добавката. 9 години по-късно Шаби бе в състава на Реал Мадрид, когато "кралете" най-сетне докопаха "Ла Десима" след цяло десетилетие на европейски неуспехи. 

Кристиано Роналдо
 Господин "Шампионска лига". Роналдо е печелил трофея цели 5 пъти, 4 от които с отбора на Реал Мадрид. Португалецът бе в основата на тоталната доминация, която "белите" наложиха в турнира в последните няколко години. Преди това той успя да завоюва отличието и с екипа на Манчестър Юнайтед, като в онзи финал през 2008г. дори откри резултата срещу Челси след гол с глава. Освен 5 успеха в надпреварата, Роналдо има и 1 загубен финал през 2009г.

Тони Кроос
 През пролетта на 2013г. Байерн Мюнхен показа истинска желязна немска воля, за да обърне хода на съдбата. Едва година по-рано баварците бяха загубили драматично "Ушатата" от Челси и то на собствения си стадион, но през 2013г. те победиха Борусия Дортмунд и се поздравиха с трофея. Кроос бе основна част от немската машина в онази година. Когато премина в Реал, халфът сформира убийствена халфова линия с Лука Модрич и Каземиро, за да помогне за доминацията на мадридчани в 3 поредни години.

Джердан Шакири
 Определено можем да кажем, че швейцарецът нямаше кой знае каква роля в спечелването на Шампионската лига през 2013г., тъй като той бе доста млад и сравнително рядко се появяваше в игра за Байерн. Като част от състава, Шакири бе вписан сред победителите и ликува с трофея. Няколко години по-късно той отново стигна до триумф в най-престижния европейски клубен турнир, този път като състезател на Ливърпул, но приносът му отново бе скромен.

Даниел Стъридж
 Същото важи и за този някога толкова обещаващ нападател. Даниел Стъридж бе футболист на Челси, когато "сините" от Лондон стъпиха на върха през 2012г., но той не отбеляза нито един гол в надпреварата. През 2019г. пък той отново бе почти пълен фигурант, като се отчете с едно-единствено попадение в шампионската кампания на Ливърпул и то бе още в първия мач от груповата фаза срещу ПСЖ. Нападателят не игра нито в единия, нито в другия финал.