Сравняван с най-добрите, смятан за футболен магьосник, с фенове и критици по целия свят. От върха на най-великата игра, успехите и световната популярност, до забравата и стремглавото падение надолу година след година. Какво се случи с лошото момче на италианския футбол Марио Балотели?
Нападателят е роден в град Палермо в семейство на ганайски емигранти. На 3-годишна възраст е осиновен от италианската фамилия Балотели – Силвия и Франческо.
Още на 11-годишна възраст Супер Марио се присъединява към младежките формации на Лумецане, а едва на 15 години дебютира за своя тим срещу Падуа в Серия Ц1. В края на август 2006г. Интер взима под наем младия талант, а по-късно го и откупува. Първоначално Балотели играе за юношеския отбор на „нерадзурите“, където се превръща в истински лидер, отбелязвайки 19 попадения в 20 мача. Постепенно започва да се налага и в първия отбор на „черно-сините“, където остава до 2010г. С екипа на Интер нападателят печели 2 титли и една Суперкупа на Италия.
През лятото на 2010г. Манчестър (Сити) закупува италианеца с ганайски произход за сумата от 21 млн. евро. Там той отново се събира с любимия си треньор Роберто Манчини. Скоро Балотели започва да показва защо е смятан за един от най-големите футболни таланти на своето време. През 2011г. в дербито на Манчестър, „гражданите“ разгромяват „червените дяволи“ с внушителното 1:6 като гост, а Супер Марио отбелязва два гола за успеха. След първото си попадение нападателят вдига тениската си, а под нея пише: „Why always me?“ или: „Защо винаги аз?“
Защо винаги той? Защото така му бе писано – да бъде орисан с безкраен футболен талант, който за съжаление да пропилее с лека ръка. Истината е, че почти от самото начало на своята кариера извън терена Балотели не се представя в най-добрата си светлина. През 2009г. атакуващият футболист се скара с треньора на Интер – Жозе Моуриньо и резонно беше отстранен от първия състав на „нерадзурите“. До голяма степен именно тогавашният конфликт със Специалния доведе до раздялата му с Интер и преминаването при „гражданите“. И ако това донякъде можеше да се обясни заради неговата младост, то изцепките на Балотели продължиха с пълна сила и в Манчестър (Сити). На няколко пъти италианецът беше глобяван за превишена скорост, налиташе на съотборници на тренировка, запали фойерверки в собствената си къща, беше засичан от папараци да ходи на стриптийз бар, часове преди двубоите на Сити от Висшата лига и много други куп глупости и номера, които нападателят сътвори.
Въпреки всичко това на зеления килим Супер Марио все още показваше, че в него има много бял хляб. В последния мач за сезона именно той асистира на Серхио Агуеро за победния гол в последната минута срещу КПР, донесъл инфарктния за „гражданите“ трофей от Висшата лига.
Най-голямо внимание към себе си обаче Балотели получи на Европейското първенство през 2012г. В полуфинала срещу един от фаворитите Германия, Италия спечели с 2:1, а главното действащо лице беше именно Супер Марио. Нападателят вкара два гола за „Адзурите“ още до 36-тата минута, като при второто си попадение хвърли своята тениска на земята, обърна се и сякаш каза: „Видяхте ли, всички вие видяхте ли кой е Марио Балотели?“
Но след „Why always me“, трофея от Висшата лига и Евро 2020 малко по-малко виждахме обичайните изпълнения извън терена и все по-рядко блясъците на зеления килим. Вече като играч, влязъл в звездния отбор на европейското първенство, сребърен медалист, трикратен шампион на Серия А, носител на Купата и Суперкупата на Италия, трофеите от Премиър лийг и ФА Къп, изненадващо Балотели напусна „гражданите“ с гръм и трясък, с желание да продължи кариерата си на друго място.
Срещу сумата от 20 млн. евро това друго място се оказва италианският гранд Милан. Там нападателят вкарва цели 26 гола в 43 мача и се превръща в ключова фигура за отбора на „росонерите“. И когато всичко изглежда започваше да се подрежда, Балотели напусна „Сан Сиро“ и премина в Ливърпул.
На „Анфийлд“ се надяваха италианецът да бъде подобаващ заместник на Луиз Суарез, който напусна в посока Барселона. За съжаление на Супер Марио, а и на феновете на „мърсисайдци“, се случи точно обратното. Нападателят реализира едва 4 гола в 28 двубоя и логично беше върнат отново в Милан под наем. По-късно, когато се върна в Ливърпул, вече за него нямаше място в тима на Юрген Клоп.
В края на август 2016г. Балотели подписа с френския Ница. Остро критикуван за липсата на дисциплина, а вече и на успехи на терена, италианецът все още имаше шанс да възроди кариерата си и то в силно първенство като Лига 1. Нападателят се възползва по отличен начин от предоставената възможност и реализира 33 попадения в 61 мача. На 26 години, идея по смирен и мотивиран да се върне на футболната сцена, Супер Марио показа, че все още не е за отписване. Дали обаче не беше твърде късно? Последваха кратки престои в Марсилия и Бреша, в които италианецът не остави особена следа.
На 30 години, когато е разцветът и най-силните моменти на футболиста, Балотели остана без отбор. И не само без отбор, а в ситуация, в която никой не го искаше в редиците си. Стигна се до там, че нападателят стартира тренировки с четвъртодивизионния полупрофесионален тим на Франчакорта, който го приюти докато си намери отбор.
На 7 декември 2020г. шокиращо подписа с италианския втородивизионен Монца, където добрите му стари познайници от Милан – собственикът Силвио Берлускони и Кевин-Принс Боатенг, си го прибраха обратно.
Провален футболист ли е Марио Балотели? Спокойно можем да кажем – да! Основният фактор, който се оказа решаващ за падението в кариерата му, беше дисциплината. Въпреки това той не е чак толкова лошо момче. Преминал през трудно детство, дарявал за редица каузи и винаги носил усмивки със себе си – това е Супер Марио.
Нападателят игра за някои от най-големите клубове в Европа и за доста от тях се отчете с немалък брой попадения. За националния отбор на Италия реализира 14 гола в 36 двубоя, някои от които с голяма важност, други с майсторство и блясък. За съжаление всички моменти извън футболния терен сякаш замъглиха погледа ни за Супер Марио. Замъглиха и неговия, накараха го да се откаже от най-великата игра рано, рано, а с това загуби и футболът изобщо.
Прочетете също:
